Голям човек е българина. Най-големият, обаче все не му върви. Все бърка и все повтаря "водач ни трябва, водач ни е нужен", но не би. Трудно е да се намери. Трябва да е хем достоен, хем голям, хем да не го засенчва. Не му е лесно на българина...
Така е, големите дървета го отнасят в буря.
Затова му е трудно на българина. И голям да си, пак е мъка. Мъка. Затова не му върви с водачите. Все водач гледа да намери, а накрая все карач ще се откаже. Българинът водач веднъж е имал и неговото име е Левски, Васил Иванов. Стане Левски отпреде и каже "Айде! Да вървим!" и тръгне. Ходи, ходи, а като поспре и се обърне... Отзаде празно. Нема никой. Всички избегали.
Сигурно поради това българинът се радва и на карачи. Стамболов например.
Друго си е да застане изотзаде, да изока "дууу, жено шашава" и да ги подкара. Той отзад, като пастир - те отпреде... като тигри.
После слага Левски редом Стамболова.
Дълбока е народната душа, дълбока като локва.
Браво!Давай още има за изкарване на показ!
ОтговорИзтриване