Къде отива Европа

Лятото свършва и атаките срещу Гърция бяха подновени. Началото сложи президента ван Ромпой, като заяви, че членството на Гърция в еврозоната е необратимо. След това дойде и новината за понижаващото се доверие в ЕС, поради свиване на потреблението. За финал преди няколко дни от ЕЦБ съобщиха, че стартират Outright Monetary Transactions - програма за безлимитно изкупуване на облигации. Планираното бъдеще на Европа не изглежда много розово.

Амбициите и тревогите на европейските първенци са разбираеми. Личните им позиции са пряко зависими от централизацията на Европейския съюз. Разбираеми са желанията и стремежите им към засилване ролята на оглавяваните от тях европейски структури и няма да подбират средствата, с които да постигнат целите си. Защото без водещата позиция на ЕЦБ и ЕК, тези хора не значат нищо, те са никои. Тях не ги устройва сегашното разпределение на влиянието в Съюза. Не ги устройва ЕС да бъде съюз на споделящи икономика, територия и отбрана, но все пак суверенни държави. Висшите европейски чиновници искат централизация на властта в ЕС, която да се предава по писани от тях правила и процедури, в разрез с демократичните традиции, интересите на различните държави и на отделния човек живеещ в Съюза. За това е цялата драма свързана с бъдещето на еврото и с непоправимото положение на Гърция.
Планираното от брюкселските костюмари бъдеще на ЕС, кореспондира пряко със съществуването на единна европейска валута под тяхната власт. Без еврото, така желаната от тези хора централизация, няма как да се случи.
Освен икономическо средство, парите също са и много силен политически инструмент. Който владее контрола над тях, той ще притежава властта, независимо от принципите за демократичния произход на властта в съвременния свят и в частност в Европейския съюз.
Не е чудно, че при тези дадености, хора като Барозу, Драги и ван Ромпой проявяват повече от старание да спасят еврото, вместо да оставят нещата на естесвения им ход. Самото евро дори в този привидно тежък случай, какъвто е случая на Гърция, не е в опасност. Излизането на Гърция от еврозоната не може да сложи край на общата европейска валута, но ще отвори кутията на пандора, а от там ще се покажат много неприятни за радетелите на европейската централизация неща. Ако Гърция излезе, това ще е ясен знак, че европейските бюрократи и чиновници нямат ресурс и авторитет да запазят целостта на зоната. От тук нататаък те спокойно могат да забравят всички свои властови амбиции и намерения. В това е голямата трагедия.
И нищо чудно, защото единствено властовите позиции на тези хора, са онова, което ги легитимира пред света. Нима някой знаеше кой е Херман ван Ромпой, преди да бъде поставен за президент на Съюза? Едва ли. Вероятно и в родната му Белгия мнозина не са подозирали неговото съществуване. В такова положение се намират почти всички представители на европейската власт.
Кой беше чувал дори за Кристалина Георгиева и щяхме ли да знаем за съществуването й, ако не беше поставена за европейски комисар?

Натискът върху Гърция за оставане на страната в еврозоната започва да придобива някакъв смисъл, нали? Този натиск ще продължи, докато нещо не се счупи. Защото, колкото и абсурдно да изглежда, на първо място ламтящите за постове и власт евробюрократи избързаха със създаването на еврото, а от друга страна, конкретно за Гърция изхода от тежкото положение може да мине само по два пътя - страната да достигне практически невъзможните за състоянието й, критерии за членство в зоната, или да се оправи лесно и безболезнено, като я напусне и учреди своя самостоятелна валута, в синхрон с икономическите реалности и условия. Второто, както стана ясно е немислимо за Ромпой, Драги и Барозу. Да не забравяме и Меркел, която вероятно вече се вижда в ролята на някакъв свръхканцлер на централизирана Европа.

Отстояването целостта на еврозоната може би не е невъзможно, но дали Европа и ние сме готови да платим цената. Обявеното от Драги безлимитно изкупуване на облигации, практически означава включване на машините за печатане на пари. Цената, както се вижда ще бъде висока.