СДС умря, но не днес, вчера или миналата седмица, а още в далечната 1997 година. Годината, в която яхна протеста и ползвайки се от липсата на алтернатива взе властта. Умря съвсем скоро след това, когато използва дадената му от народа власт за съвсем други цели и закри по възможно най-безпардонния начин едно сатирично политическо телевизионно шоу. СДС се обиди, разгневи се и си отмъсти. Точно тогава тръгна надолу, но не за да набере скорост, а за да може да се изтряска с всичка сила. Не им хареса на облечените във власт седесарски вождове, как предаването отразяваше техните постижения и след първото излъчване го закри. Не им хареса Надето на кола - сатирична реакция на случилото се дни по-рано взаимодейтвие между външната министърка Михайлова и немския канцлер Кол. Не им харесата, че Елена вика Ваньо да яде боб. Не им хареса и пародията, в която Шмайзер виси на Лостов.
Не им хареса и си отмъстиха, като дръпнаха шалтера. Точно в онзи момент СДС умря. През следващите четири години само се устабили на новото си положение и толкова. Не им е виновен нито Симеон, нито международното положение - такива са, толкова могат, такава е природата им. Гнусновата. Което обяснява как след едно що-годе прилично управление, особено сравнено с предходното на БСП и Виденов, СДС успя да загуби две трети от подкрепата на хората. Трябва да си много отвратителен и много глупав, за да загубиш двама от трима подкрепящи те, без да си им причинил глад, война или друга очевидна катастрофа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар