Днес четох извадката с цитати на Марк Твен в уикипедия и все едно четях себе си.
Знаете, че по принцип не си падам по "великите" мисли на "великите" хора. Не, че прочетеното днес не ми допада - напротив. Проблемът е в друго и това съм го изпитал няколко пъти със стопроцентов успех. Случвало ми се е да искам да кажа нещо и то непременно да бъде чуто, да му се обърне внимание. Аз съм никой - бай Хуй, обаче като кажа, каквото имам за казване и добавя, че го е казал някой важен за слушащия ме, например - Исус, Буда, Сун Дзъ, Хитлер, Чърчил, Джеймс Мадисън или някой друг - магията се получава.
А сега и аз да ви открехна на нещо мъдро - Хората са олигофрени.
Имаше преди години някакъв БГ автор, който казваше че да цитираш значи да СЕ цитираш. В този смисъл, дали ще цитираш мисъл на Буда или ще атачнеш името на Буда към своята мисъл е едно и също.
ОтговорИзтриванеОт друга страна, понеже повечето хора са олигофрени, една умна мисъл (независимо дали е подписана с името Буда или Митко) ще им звучи неестествено, и следователно по-често ще среща неодобрение отколкото одобрение. Демек, важно е не само кой кого цитира, но и пред кого.