Обществото е блага организация

Ако трябва да се прави нещо и е ясно, че има срок за правенето му, както и че независимо как е направено ще бъде произведен резултат, винаги се намират едни 60 процента, които отиват и свършват работата.
Хубавото е, че не е задължително да се участва и ако можеш - отиваш, ако не можеш - не отиваш, но в крайна сметка 60-те процента винаги се събират и работата бива свършена.
Ако обаче нещото, което е належащо да се свърши, но е предварително ясно, че както и да бъде направено все няма да произведе резултат, тогава 60-те процента мигновено спадат до 20.
За по-голяма образност ще приложа като пример предстоящите избори и отминалия референдум.
Има и още едно хубаво на обществото и то е, че никой от тези 60 процента, в които понякога попадам и аз, а друг път-не, не носи никаква отговорност, ако претупа и не свърши работата, както трябва и от това произлезе кофти резултат. И 60-те процента, които се отурат да свършат обществено важната работа, и останалите 40, които този път са решили да пропуснат, обикновено си знаят, че резултата няма да е много добър, понеже се знаем как работим, но от друга страна винаги може да се отиде на протест, ако работата се закучи прекалено много.
Когато в една демократична държава има протест, това означава, че обществото се е издънило, като е допуснало да се стигне до там, че да се налага положението да бъде поправяно.
А, когато разбирането за демократична държава се изчерпва с ходене на протести, тогава обществото е в перманентна издънка.
Защото протестите са демокрация след дъжд качулка.
Както казах - обществото е блага работа. Блага е и у нас, където никога нищо не е наред, блага е и тук-там, където въпросните 60 процента отиват и правят работата така, че да не се налага след това да протестират. Разликата между едните и другите е в количеството мързел.




the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове