Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 13 юни 2013 г.

Разни хора, разни други неща

Видяли сте, предполагам, че съм сложил една анкета за политическото ви самоопределение. Сложих я от любопитство, а и заради момента на относително висока обществена политизация. Интересно ми е, що за хора сте вие, с които споделям мислите си. Признавам си, че резултатите малко ме изненадаха. Очаквах по-хомогенна аудитория, така че изненадата е по-скоро приятна :)
Сигурно се питате - защо точно въпрос за политическата самооценка. Отговорът е много прост - тя отразява мирогледа на човека. Съвсем отделно е това, дали е реална или не :)
Искам и да се извиня за неудобството от възможността да се посочва само един отговор, както Христо правилно отбеляза, като че ли с известно неудоволствие, но общо-взето решението беше добро. Пак казвам - радвам се, че има разнообразие. Като цяло мога да кажа, че принципно познавам хората, които минават насам, тъй като с една част си "говорим" във фейсбук, че даже с няколко се познаваме и лично. Мнението ми е, че тези, с които си общуваме са свестни хора. Различни в разбиранията си, но свестни. Предполагам, ако беше друго, нямаше да си говорим :)
Да се върна на политическото самоопределение. Може би някои от вас са погледнали теста разположен под анкетата и са видяли как се формира резултата. Всичко е базирано на отношението към определени неща, събития и отношения - често към такива, които не засягат пряко отговарящия. Всъщност, политически, а и чисто човешки, ние сме това, което е отношението ни към нещата незасягащи ни пряко. За онези, които ни касаят пряко, е относително ясно. Разказвам ги всичките тези неща, защото имайки вече някаква представа за вас, които минавате оттук, бих искал да ви попитам нещо съвсем конкретно. Нещо, което едва ли вече ви засяга, но то само по себе си е важно. Имам предвид образованието. Направо да питам - Какво смятате, че трябва да е образованието, какво да се учи в училище и кой да решава?
Ще предложа две опции за посочване.
Първата - Каквото е решила държавата, по начин, качество, обем и времетраене, което е определила. (това е сегашната система)
Втората - Всеки сам (родителите и учениците, в различните семейства е различно) да решава - какво, как и колко иска да учи или смята, че ще му е полезно да научи.
Питам ви, не защото нещо зависи от нас, а от любопитство донякъде и защото образованието е важно. То е, като дърво, което днес засаждаш, но плодовете му ще береш след години. Лично аз смятам, че днешното положение е плод на вчерашното образование и както и да го оценяваме - ние и експертите, то резултатите така или иначе са на лице.
Ще се радвам, ако имате мнения и ги споделите.

6 коментара:

  1. Като родител на бъдещ първокласник да се отчета...

    На мен ми се иска да имаше възможност в училище, след като се сложат т.нар. основи на образованието - до 4 клас, да има възможност за професионална оценка на детето. Тази оценка да се прави от детски психолог и да се преценява детето какви наклонности има - литература, математика, изобразително изкуство, спорт и т.н. И след това вече да се даде възможност на детето да се развива в тази посока с увеличаване на образованието в тази посока. Не казвам, че история и физиката не са важни. Трябва да има една определена платформа, която да е задължителна, но над нея да се надгражда в зависимост от индивидуалните потребности, цели и възможности. Все пак - не всички могат да станат ядрени физици или шампиони по лека атлетика. Трябва да се дава шанс на децата да се развиват, не да са потиснати и ограничени в една рамка, която не позволява изкачване на горно ниво.

    ОтговорИзтриване
  2. Е, накратко: Втората ти постановка е абстракто-пожелателно-теоретична, тоест...без практична стойност. Обществената организация на този етап е такава, че дали за хубаво, или не, е наложила някакви степенни нормативи за образование, с придобиване на свидетелства (дипломи) след покриването им, служещи като основен атестат за започване на работа. И реалният избор е между държавни и частни училища, има и някакви по-други, финансирани от фондации , организации и пр. и това е. Качеството на обучение е различно, цената също и пр. А като има желание, пари и време, има възможност за допълнителни, извънкласни обучения и занимания.Пък и реално погледнато, голяма част от знанията си лично аз съм придобил от допълнително самообразоване, четене, а сега възможностите за младите са по-големи, стига да имат МОТИВАЦИЯ и мисля, че в основните училища не малко значение има и възпитанието, в добрия смисъл, явно с тези кризи семейството няма "излишно" време за това, от бъхтене за битовизми и оцеляване..д`еба и тая тъпа дума, дето я наложиха.

    ОтговорИзтриване
  3. Пряко по опциите и субективно - второто.

    Реално - то ми се струва научна фантастика и недостатъчно, защото обществото и структурите му са големи, и важни - и изискват координирано и "взаимно" действие от страна на всички. Тоест, може би към "личното" обучение трябва да има някакви обществени стандарти, които да се покриват в различните области, за да могат нещата да се придвижват напред, в обществено-техническо отношение. Щото има огромни разлики между различните поприща и професии - едно е да искаш да станеш лекар, друго - ел-техник, трето - художник, четвърто биотехнолог, пето - учител, шесто - съдия, седмо - сервитьор и т.н. Доколкото разбрах, тук става дума за началното образование. В тази връзка, макар да не мога да си го представя, защото съм убедена, че човек в началото на образованието си трябва да научи максимално за потенциала си неща, то мисля, че е напълно достатъчно човек да се научи да говори и пише добре (на своя и чужди езици) и да извършва и разбира някои математически действия. Оттам насетне да започне тясната специализация.

    ОтговорИзтриване
  4. Мисля първо, че трябва да има задължителен обем за усвояване, като не одобрявам нито обема, нито начина, нито качеството, който държавата е определила. Говоря от позицията ми на учител и лично. След 10-ти клас, напр., би трябвало да има възможност всеки ученик да избира какви предмети да изучава, един вид кредитна или точкова система както в университетите, като задължително останат български език, спорт, и нещо от сорта на "Свят и личност" и чужд език. Матурите да са задължителни за тези, които ще кандидатстват във ВУЗ, не за всички, да се вдигне критерият "издържал" матурата, не зная къде по света 23% верни отговори се приемат за достатъчни, те се налучкват на тото 2 принципа.

    ОтговорИзтриване
  5. Проблема е че няма държавна визия на това какви хора ще ни трябват. Много добре нека направим всички зубрещи момиченца тясно специализирани в литературата.А после тези същества като не могат да си намерят работа с литературното образование, ще легнат на нашата глава да ги издържаме, или ще работят кофти работа за малко пари. Колкото и да е яко да се даде свобода на децата и родителите им да избират в сегашната обстановка 90% от тях ще заложат на предмети с които нямат бъдеще. Наскоро гледах някакви интервюта от Джобса на абитуриенти като ги питаха какво ще работят и за колко пари. Ами повече от половината казваха че ще са адвокати, 1 момиче каза че ще става счетоводител, другите се лигавиха. Според мен не трябва да се дава пълна свобода за избор на предмети и държавата с бизнеса трябва да седнат и да анализират какво ще е популярно и нужно след 10-ина години и да се стимулират децата да учат точно това. Примерно във висшето образование се бълват тонове ненужни специалисти. Аз лично имам приятели завършили в Тракийския университет в Стара Загора, специалност зооинжинерство. Той работи на поточната линия в Загорка, а тя е продавачка в магазин за дрехи. Ненужна специалност - общи работници, бизнеса няма нужда от такива висшисти.

    ОтговорИзтриване