Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 15 юли 2013 г.

Вътрешни борби за власт - ЗАЩО?

Борбата за власт в политическите субекти е явен симптом за проблеми с политическата представителност. Случвало се е и преди демокрацията, но след 10 ноември българите се нагледаха на явлението във всички възможни проявления. Малко от реално съществуващите партии не са били засегнати от тези процеси. Най-силно се набиват на очи проблемите в така наречените демократични партии и най-вече в СДС. Скоро след възникването на СДС започнаха чести и публично неприятни "отлюспвания". Подобни опити имаше и в БСП през 90-те години, като някои отцепили се формации успяха да влязат самостоятелно в парламента. В списъка на цепещите се партии влизат представители на почти всички идеологии и течения - земеделци, еколози, националисти и така нататък.
На пръв поглед коренно различни субекти страдат от една и съща болест - защо?
През годините е говорено много за проблема и винаги е било давано лесното обяснение - борба за кокала. Различни крайно амбициозни хора, се борят за овладяване на партийната власт, чрез която биха получили възможност да реализират собствените си възгледи за политиката. Това е общо за всички политически партии, в които през годините се е случвало някакво роене. Лесното, дори примитивно обяснение за явлението, е борбата за кокала, което може да е вярно - зависи, какво значение се влага в думата "кокал".
По-задълбоченото обяснение включва перманентно съществуващия проблем с политическата представителност и в частност с функционирането на партиите. За всяка разцепила се партия през годините, е характерно това, че даден човек - член на определена партия, може да реализира възгледите си за политиката, тоест да получи представителство само, ако притежава вътрешнопартийната власт.
За разлика от повечето пъти, когато хората са проблема, в случаите с цепене причината е в заложените механизми за функциониране на партиите, а именно липсата на демократичност.
Чисто прагматично е лишено от смисъл да седиш в партия, която не ти дава възможност да кажеш думата си. В този смисъл цепенето, люспенето и роенето са логичните развръзки. Някои просто напускат, други се опитват да овладеят партийната власт, а трети отцепват парчета заедно с други недоволни.
Казано направо, не се дава възможност за политическо представителство на онези, които не са в ръководствата на партиите. Организации от подобен тип, независимо от факта, че съществуват масово, са нежизнеспособни дългосрочно, а дейността им е съпътствана с драми и интриги. В такава обстановка е невъзможно да се постигне никакъв политически резултат, а целите по естествен път се свеждат до докопване на кокала и злоупотребяване, доколкото е възможно.
Разбираемо е, че повечето интелигентни хора без сериозни отклонения, не желаят да участват в подобен род субекти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар