Вайкането и търсенето на виновния за българската неспособност да се управлява посоката на развитие, са принципно безпредметни занимания и като цяло са загуба на време и полуинтелектуален ресурс. Какво, ако намериш причината/вината у комунистите, царистите или турците, ако дори на теория не можеш да хванеш виновните и да им сцепиш кратуните, а и да може, как това ще оправи стореното?
Прав съм, нали? Все тая - пак съм прав.
Много мразя излеянията в народо-психиатричния жанр, обаче понякога се налага някои работи да бъдат казани директно. Бъдещето е по-важно от миналото. Да се знае какво се иска, е по-важно от това да се прави просто нещо, ей така. Да се реши как ще се прави е по-важно, от това да се знае какво се иска. Ей ги швейцарците например - били събрали 126000 подписа с искане за референдум, по силата, на което държавата да им плаща по 2500 франка месечна заплата. Безумно, нали? Вероятността подобно нещо да мине е нулева, обаче хората са намерили начина, по който се решават тия въпроси и ги решават. Не се съмнявам, че решението им ще бъде правилно, независимо от това какво ще се реши - просто, когато се прави по еднозначен и ясен начин няма как да не е правилно. Просто е. Швейцарците го правят по един начин, чехите по друг, а българите веднъж така, веднъж иначе - според очаквания резултат.
Е, каквато системата, такива и резултатите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар