Национализмът, който се продава

Кризата във високата политика, изразяваща се в наличието или липсата на парламентарен кворум тези дни, е само връх на айсберга на цялостната криза на политическото у нас. В България политиката не е средство за решаване на проблемите, а точно обратното и това се дължи на масовто неразбиране на функцията й. Страна, в която политиката повсеместно се възприема, като средство за реализиране на тесни икономически интереси и обръщането им в парична печалба, е нормално да деградира до степен даваща добра храна за всякакъв популизъм, в това число и на националистическия. Именно национализмът е единствената идеология във възход и повишаване на получената електорална подкрепа, в условия на спадане на цялостния интерес към участие в политическия процес. Гласуващите хора намаляват, а гласовете за определящи се за националистически партии вървят нагоре (2005 г. - ок. 300 хил. гласа; 2009 г. - ок. 400 хил. гласа; 2013 г. - ок 455 хил. гласа).

Случва се да ме упрекват, че липсва ясна и категорична позиция за/против в публикациите, които качвам в блога си. Липсва, щото я прикривам, но този път няма да е така. При положение, че има ясна неблагоприятна тенденция, ще си позволя да кажа директно, какво мисля за вида на продавания национализъм в момента.
Национализмът, който се котира повече от добре, национализмът, който върви нагоре от години е гаден, мръсен, долен и извратен. Този национализъм няма нищо общо с национализмът на Васил Левски. Това само по себе си е абсурдно, тъй като за всеки българин, в това число и за подкрепилите с гласовете си трите националистически партии, Левски е безспорен авторитет, а споделяните от него възгледи се приемат, като положителни и правилни. Нали е така? Или може би бъркам.

Национализмът на Левски и този, който се продава тук и сега нямат нищо общо. Национализмът на Левски, ако и да е от деветнайсти век, е национализъм изпреварил времето и мястото с много. Той е напредничав, либерален, демократичен и модерен. Стандартите на онзи национализъм надминават с много дори щатските от онова време, независимо от факта, че именно от САЩ тръгва разбирането за модерната демократична държава. Национализмът на Левски е основан на принципа "една държава - една нация". Днешният добре продаваем национализъм е някакъв друг национализъм. В него липсва чистата и свята република. В него отсъсътват равните права и възможности. За сметка на това могат да се видят цял куп други неща.

ЗАСРАМЕТЕ СЕ!