В резюме за онова, което научихме в събота.
Ще започна с това, че партиите лъжат. Правят го нагло и безочливо, а за капак използват държавните институции за алиби на лъжите си. Следващото, което научихме е, че има огромен дефицит на демокрация, както по отношение на губещата се подкрепата за партиите, така също и в прекия смисъл на отсъстващо политическо представителство и тотално незачитане на правилата на демократичните процедури. Научихме още, че домът е свещен и неприкосновен. По-разтегнато назад във времето, през последните месеци научихме, че българите са толерантни към всякакъв род небивалици, към които е редно да не бъдем никак толерантни. Следват подробностите.
В събота БСП/ДПС лъга, а после маза здраво. Най-напред на излъчвания директно митинг, от БСП/ДПС в лицето на Местан се чу една очевидна лъжа за броя на митингуващите. По-късно държавната полиция посмали малко, като обяви присъствие от 50,000 души на Цариградско, което е видно от кадрите снимките, че е абсолютна лъжа.
Ясно е, че на 5 декара място няма как да се побере петдесет хилядната тълпа или седемдесет хилядна, както се изказа един. Тук изниква въпроса, защо го правят. Защо лъжат така елементарно? Отговорът е прост. Той засяга не само БСП/ДПС, но и всички останали партии и се отнася до липсата на обществена подкрепа за тях. Може би изглежда абсурдно, че БСП/ДПС има над 200,000 гласа само в София-град и София-област, но въпреки това се налага да извозва народ от Варна, Бургас, Северозападнала България и от къде ли не, за да сколаса има-няма десет хиляди души присъствие. Може да изглежда абсурдно, но не е, защото БСП/ДПС няма хората за нищо - не работи с тях, не ги пита, не слуша гласа им. Това само по себе си ни отправя към генералния проблем на българската политика - липсата на представителство. Тези 200,000 гласоподаватели на БСП/ДПС само от София и областта не са представени в политиката. Ако бяха, те щяха да са на митинга в събота и тогава нямаше да се налага партийните босове да се излагат с плоски лъжи.
Що се отнася до митнига на ГЕРБ в Пловдив, то и там бяхме свидетели на подобни хитрувания. Самата Лиляна Павлова така се беше улисала, че изстреля крайно безумното "стотици хиляди". Да не забравяме, че и ГЕРБ беше докарвал хора с рейсове.
Но проблемът с подкрепата далеч не е само на БСП/ДПС и ГЕРБ. Той е всеобхватен и засяга всички партии, тъй като незачитането и неглижирането на хората е обичайна практика на всички. За да съберат повече от десет хиляди човека, те са принудени да ги хранят, поят, возят и да им дават пари, защото хората са наясно, че де факто нямат свои представители и рядко са ония, които ще застанат безвъзмездно, защото виждат изразител на техните интереси в политката. За съжаление е така. Остава въпроса, защо гласуват за такива партии - въпрос, на който никой от тези гласоподаватели не е в състояние да отговори като дееспособен или вменяем човек.
В съботния ден, освен на големите партийни митниги, станахме свидетели и на поредната доза от течащите няколко месеца гротески по софийските улици. Тъй като обичайното им място за изява беше заето от значително превъзхождащите ги по брой фенове на БСП/ДПС и от футболните хулигани, активистите на ДСБ се отправиха под прозорците на Доган, където играха скечове. Медиите съобщиха за двайсетина човека, част от които виждаме редовно в последните месеци, като лица и подстрекатели на безредиците в София. Само ще вметна, че ДСБ има 44,000 гласа в трите градски района на София. Изводите се натрапват сами, когато видим развитието на събитията от началото на юни, още преди случая Пеевски. Започнат да се събират недоволни хора - уж граждански, уж маскирано, но така ДСБ не може да осребри авторитета от протеста и понякога се налага да се обяви, че тоя или друг ден участва официално. И хората рязко намаляват. Става по причните споменати във връзка с липсата на подкрепа за БСП/ДПС.
Последното събитие с политически привкус от събота, е "окупацията" на къщата на Бойко Борисов от новия спасител на нацията. По този случай научихме, че и бабаитите били хора, представете си. Че домът е свещен и неприкосновен и че не замесвали семействата в бизнеса си. Може би Бойко трябваше да извика Гуцанов или Човекът-глас за морална подкрепа. Та кой по-добре от тях знае, какво е бандитско нахлуване в дома.
Събитията, за които стана дума ни отвеждат до последния въпрос за днес - толерантни ли са българите.
За съжаление в някои отношения са нелепо толерантни. Връщам се на споменатия в началото дефицит на демокрация в частта му незачитане на демократичните процедури. Към това българите са толерантни, а не бива, защото без демократичната процедура демокрацията се превръща в дума лишена от съдържание, става фикция. Затова не бива да се отстъпва и на сантиметър от демократичните принципи и процедури. Прояви излизащи от обичайната демократична практика и процедура, не бива да бъдат толерирани по никакъв начин. Аргументът, че анархистичните прояви и вандализма са част от демокрацията е валиден само в определени случаи и те са, когато демократичната процедура не е спазена или липсва на практика. Когато на някой му е отказано да участва в изборите и следвайки демократината процедура да трансформира събраната подкрепа във власт, тогава са допустими извънпроцедурни ексцесии. Случаят обаче не е такъв. Явните организатори зад вандализма и анархията по софийските улици, са партии приели и декларативно признали демократичната процедура по силата, на която останаха извън властта. Да бъдат така добри и да се съобразят. Напълно неудачно е да бъдем толерантни към безчинстващи индивиди, само защото щели да буйстват. Да, и на мен не ми харесва това правителство, не ми харесваше и предишното, но така са се стекли обстоятелствата. Така работи демокрацията, според процедурата, която я крепи. Демокрацията е преди всичко процедура за вземане на решения. Самите решения са съвсем отделен въпрос и това дали на някой му харесват или не, не бива да служи като извинение за никакви изстъпления. Около разиграващите се улични драми се чу, че някои от главатарите били казали, че ще тормозят населението на София, докато не стане тяхната. Към такова нещо не бива да има никаква толерантност. Населението на София, а и на страната като цяло показа местата на отделните партии за този четиригодишен цикъл - това е. Не бива да сме толерантни към подобни изпълнения, защото по тази логика направо трябва да им дадем властта пряко волята ни, само и само да мирясат. Защо? Най-късно след три години и половина ще има избори, може и по-рано да се случат и тогава всеки ще получи отново шанс да се впише (или отпадне) в политиката. Такава е демократичната процедура и тя изисква плурализъм, спазване на приетите правила и възможност за всеки да участва в политиката по ясно определени процедури. Да, сигурно може и по-добри процедури да се направят и със сигурност може да се разшири обхвата на политическото представителство, но това не дава извънредни права за улично насилие и погроми.
Пак в тази връзка, е добре да се обърне внимание на лъжите на партиите. БСП/ДПС лъже, че ГЕРБ стои зад уличните безредици в София, като е пределно ясно, че това е дело на Реформаторския блок и в частност на ДСБ. Лъжата им е толкова плоска, колкото онази за числеността на съботния им митинг, но за съжаление масата хора, които не използват интернет, вече са убедени, че ГЕРБ организира ранобудните студенти, че ГЕРБ прави ДАНСwithMe, че ГЕРБ им драска паметниците. Защо лъжат ли? За да не легитимират изпаднали от политиката партии.
Всъщност ГЕРБ няма как да има влияние над студентите, тъй като повечето от тях основателно се имат за по-умни от знаковите лица на тази партия, ако това може да се нарече партия изобщо. Малко по-умни. Какви ли не слухове се пускат по техен адрес, пускат се и по повод на ДАНСwithMe. Някои от тях са верни, други са частично верни, а трети са откровени лъжи, но в политиката има и немалко мърсотия. Казват например, че им плащали. Лично аз не съм чул такова нещо. Като изключим НПО-помагачите на партиите от Реформаторския блок, които това работят и следователно вземат пари и които се опитват да маскират политическите събития, като неполитически или граждански, както ги наричат, то останалите участници, особено в двата или трите митинга с масово участие едва ли видели и стотинка.
Истината е, че в страната се оформиха и утвърдиха деформации, които дразнят страшно много големи маси от хора - повече, отколкото партиите са в състояние да докарат с влакове и автобуси; и това това дава шанс и възможност на откровено извратени, ще ги нарека хора, в периферията на политиката, да злоупотребяват с иначе справедливия гняв на народа. Тоя гняв е и мой, така че всякакви опити за злоупoтреби от лица с предимно икономически интереси, чрез политиката, ме дразнят много. Това са долни хора, които се опитват да ни използват. Понякога успяват. По-наблюдателните сред вас са обърнали внимание, че има случаи, когато даден индивид с едната ръка драска надписи, а с другата държи камерата и едва ли не предава в реално време "събитието". Видяхме и го онзи ден, когато скачаха върху движещи се депутатски автомобили. Почти самоубийствено действие. Напрежението в момента е толкова голямо, почти истерично, че напомня на дните преди самозапалването на момчето от Варна и последвалата вълна от подобни актове на явна безпомощност. Подстрекаването към подобни прояви е извращение. Тези хора няма да се спрат пред нищо в името на корпоративните интереси. Не бива да бъдем толеранти и към тях.
