Не съм блогвал сериозно повече от три седмици. От онези "спонтанни" митинги в София и Пловдив. Хейтенето и лигавеното не го броя. Теми и впечатления не липсват, но нещо не намирам особено голям смисъл да се впрягам. Предвид факта, че масовият потребител е меко казано дебил, няма никъф смисъл да влагам старание при споделянето на мислите ми с него. Масовият потребител. Масовият не е расов. Това е положението. Глупав, истеричен, първосигнален. Такъв който се лови подобно на шаран - на гола кука. Като идиот.
Тия дни ще разкажа за себе си. Не колко съм висок или хубав, или нещо такова. Ебентуално ще разкажа за себе си, но не като за пъросигнални идиоти, а като за хора, които ебентуално бих могъл да уважавам.
Много крайно, но за съжаление донякъде вярно. Докато възприемаме живота предимно като потребители и си слагаме капаци за удобство, няма да прогресираме особено и ще ни използват постоянно. Все пак не бих подценявала хората -този начин на мислене е изпързалял неприятно много обществени личности.
ОтговорИзтриване