Малка антипатриотическа

Относно българите могат да се кажат много неща. Обикновено си казваме гордостите, като това, че сме българи. Има защо да се гордеем, тъй като заслугата за това е изцяло наша. Имало е вероятност едно към хиляда да сме българи и едно към пет да бъдем китайци, но с много труд, воля и старание сме се пръкнали българи. Обичаме да се гордеем и с планините високи, и с езерата длибоки. Некой, дето не ни познава ще каже, че с тия две ръце сме ги направили. Щях да изпусна, че в собствените ни представи сме големи пиячи и още по-велики ебачи.
Добре, че в плановете ми не влиза скорощно кандидатиране за евро или друг вид депутат, та ми е лабаво около вратняка и ще мога да си изкажа думата, както ми иде.
А истината е, че сме пълни загубеняци като народ, а и по единично. Не, че не се случва и за неприятните черти на националния характер да си говорим, но не с такава гордост, а и по правило всеки от нас се пада в единия процент изключение. Лично аз съм от изключенията, знам го и нямам никакви скрупули да го кажа, но нека видим как са нещата в детайли. Българинът, ти вероятно не си сред малкото изключения, обича да си намира извинение, че е жалък неудачник. Че е жалък неудачник нямам никакво съмнение, както и че с това си качество съсипва жизнената ми среда, осира я и я прави трудно търпима. Но да мина по същество към най-честите мрънкания и хленчове. Природата на вродения неудачник личи най-много, когато се огледа в околните и прояви завист, а полсе намери и обяснение. Накратко, на някои народи хубавото им пада от небето - на арабите - петрола; на норвежците - газа; на швейцарците - банките; на холандците направо им иде от въздуха - постоянно духа и енергия колко щеш; на италианците макароните им висят по дърветата; американците са много мощни; само японците бачкат. Общо-взето от тия двайсетина или трийсет държави, в които е някак по-добре, нещата стават сами и благините се леят и търкалят по пътя, а в останалите двеста и кусур, където си е мамата ебало - американците са виновни.
Действителността обаче е съвсем различна. Където и каквото има, то е благодарение на интелекта и труда на хората там. И петрола сам няма да се извади, и газа сам няма да изфучи, и банките, а още по-малко макароните ще се направят сами. Истината е, че местата, където днес е зле, са били зле и преди американците, а където е добре, е било зле и всичко е направено от хората. Но на българина му дай да се циганяви. Арабите например, преди стотина години или някъде там дочули, че под пясъка има петрол. Те нито имали знанията и уменията да го изпомпват, нито можел да им служи за нещо, нито били в позиция сами да го реализират и го дали на разни "империалисти" срещу скромна сума, срещу една малка част от стойността му. Но въпреки това започнали да получават много повече, отколкото изкарвали преди това. Случаят е истински, това е от практиката на Саудитска Арабия. Как постъпват българите в подобни случаи? Ако днес рзберем, че под нас има океани от петрол, след двеста години още ще седим и ще си говорим, че може да го вадим и продаваме. Това е положението на неудачника.