Като гледам драмите на БСП в последните дни, ми става някак драго. Аз обичам да гледам цигании, така че съм удовлетворен от предстоящите събития. Това, че БСП опитва да се сцепи не е лошо. Много отдавна съм казвал, че ако изобщо е възможно да се сцепи БСП, това може да стане само отвътре. Факт е, че никакви външни напори и напъни до момента не са успявали да я сцепят, затова си мисля, че може да стане само отвътре. На практика има нужда от сцепване - вероятно не самата БСП има такава нужда, но обществото има.
Големият проблем на БСП е, че не е никак социалистическа и това я изправя пред избора да върши нещата, както до сега, казвайки едни леви послания и правейки разни други не толкова леви неща, или да бъде лява и да прави онова, което искат нейните гласоподаватели - национализации, концлагери и купонна система за снабдяване с продоволствия.
И в двата случая пътува. В първия по-бавно, а във втория директно отива в полето на политическата маргиналия. От тази гледна точка сегашното цепене има по-скоро механична стойност, отколкото политическа такава. Алтернативното БСП на Първанов-Калфин-Дончева не се различава по нищо от автентичната партия-майка. И двете са направени да обгрижват по няколко десетки абонирани тунеядци, и двете теглят към Евразия, и двете симулират социализми и европейски ценности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар