Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 10 март 2014 г.

Защо да няма референдум и за това?

В момента вървят две инициативи за провеждане на референдум. Първата е тази с трите предложения на президента за изборното законодателство. Втората също е свързана с политическата тема, но касае конкретно партиите и отмяната на техните субсидии.Третата тема, която отсъства, а е не по-малко важна за политическото представителство и демокрацията, е тази за изборната бариера от четири процента. Десетина дни назад немският конституционен съд отмени действащата в Германия бариера пред кандидатите за влизане в бундестага, въпреки че тя бе с един процент по-ниска от българската. Редно е подобно нещо да се случи и в България, тъй като това е някакъв архаичен остатък, които има за цел да предпазва мастодонтите в политиката от навлизане на конкуренция, а както знаем конкуренцията е полезно нещо, особено, когато се отнася до гражданските и политическите права на хората.
Назад във времето този въпрос е бил повдиган периодично, но никога до момента не се е стигало до сериозен дебат, а още по-малко до конкретни действия в посока разширяване на демокрацията. Мисля, че времето да се излезе от омагьосания кръг, в който се въртим по отношение на политическата представителност или по-скоро липсата на такава, е дошло. Днес, когато е на лице прецедент и при положение, че в Глава трета - НАРОДНО СЪБРАНИЕ на Конституцията на Република България не се споменава и дума за прагове, прегради и бариери пред правото на хората да имат свои представители, би следвало да се предприемат действия в тази посока. Де факто четири процентовата бариера за сдобиване с политическо представителство е извънконституционна, тъй като Конституцията не не изиксва наличието й. Така погледнато се вижда, че темата е висяща и може да се търси решение в определена посока, а именно премахване на ограниченията.
Основанията да се направи не са едно или две. Освен, че Конституцията не каза нищо по въпроса, наличието на четири процентова бариера е в много голяма степен дискриминационно по отношение на българския гражданин и данъкоплатец, който е поставен в неравностойно положение спрямо други свои съграждани и данъкоплатци. Наличието на прегради и пречки пред реализацията на политическото представителство поставя остро въпроса за качеството на човешкия материал, една болезнена тема, за която стана дума в публичното пространство преди години. На практика се получава така, щото законодателят произволно е решил да категоризира част от българите, като втора, трета или по-низша категория хора. А това не е правилно и със сигурност е политически несправедливо. Нека вземем за пример само резултатите от последните парламентарни избори, когато над една четвърт от хората бяха поставени именно в някоя от споменатите вече категории. Настоящата практика казва по един категорично брутален начин, че дванадесетте хиляди гласоподаватели на останала под прага партия, колкото е приблизителния брой на избирателите за един депутат в момента, са по-некачествен човешки материал от тези дали вота си за парламентарно представена партия. А всички знаем, че това не е така. Знаем също, че е неправилно, унижаващо и обидно. Знаем още, че е възможно днес да си над четирите процента, а утре да си под тях. Последното сме го виждали на практика.
Време е този проблем да започне да се решава или най-малкото да се даде ход на обществена дискусия по въпроса, която да търси и намери отговорите. В крайна сметка няма значение дали ограниченията за сдобиване на хората с политическо представителство ще паднат по силата на решение взето с референдум или ще се търси начин бариеарата да бъде атакувана пред конституционния съд на основание липса на конституционна необходимост за съществуване й. Важното е да се работи в тази посока.


Няма коментари:

Публикуване на коментар