Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 11 март 2014 г.

А е толкова просто

Хора се възпроизвеждат и мигрират на места, където има четири неща - пари, лична свобода, икономическа свобода, политическа свобода. - това споделих преди седмица по повод на демографската истерия, която се лееше от екрана на държавната телевизия.

Наличието на четирите елемента прави пъзела пълен, но житейската практика показва, че е възможно да се стигне до определена устойчивост и при отсъствие на някой от тях. Все пак резултатите са най-добри на местата, където е постигнато и от четирите в максимална степен. Те не са много в света и като че ли са по-скоро изключения, затова се набиват на очи и именно те са отправните точки, към които се стремят хора (и капитали). Винаги посоката на движение е от места с по-малко пари, лична, икономическа и политическа свобода, към места с повече от споменатото. Наличието на пари и свободи е естествено притегателно за всички хора.

Човешката природа е такава, че той винаги степенува приоритетите си, както предполагам знаете от пирамидата на Маслоу. В нашият случай, следвайки житейската логика, първото, от което хората са склонни да се лишат, е политическата свобода. Това до известна степен крие рискове, тъй като последствията са непредсказуеми. Всъщност са предсказуеми, но перспективите не са добри. Въпреки това е възможно да съществуват относително устойчи системи и в отсъствието на политическа свобода, като успеха по отношение на качеството на живота зависи в много голяма степен от наличието на останалите елементи - пари, лична свобода и икономическа свобода. Интересното обаче е друго и то е, че независимо от факта, че човек най-напред жертва политическата си свобода, то тяя е най-определящата за наличието на останалото. Типичният пример е видим от следвоенното развитие на Китай, Тайван и още няколко държави в района. Общото между Китай и Тайван е липсата на политическа свобода. И двете държави в началото представляват тоталитарни режими, а и до днес в голяма степен продължават да са такива, но не това е най-важното. По-важното е значението на останалите три елемента, а именно - парите, личната свобода, икономическата свобода. По идеологически причини Китай и Тайван поемат в различни посоки своето развитие. Китай е тоталитарен и комунистически, докато Тайван е тоталитарен и капиталистически, което означава, че в Тайван има много повече икономическа свобода. Личните свободи и парите също са повече. Разликата между двете държави е очевидна и до днес, когато Китай продължава да е тоталитарен, но вече е променил в голяма степен разбиранията си по отношение на икономическата и донякъде на личната свобода. Днес Китай се развива по пътя на Тайван и дава на населението повече икономическа и лична свобода, което неминуемо води до прогрес по отношение на парите. Въпреки това Китай и до сега е много по-назад в развитието си от Тайван.

Ако към примера с Китай и Тайван добавим Северна Корея, Южна Корея и Япония, значимостта и връзката между четирите елемента - пари, лична свобода, икономическа свобода и политическа свобода става очевидна. От петте държави най-зле е Севрна Корея, където няма политическа свобода, няма икономическа свобода, личната е силно ограничена до степен граничеща с пълната и липса, а пари просто няма. Парите са следствие най-вече от икономическата свобода и в по-малка степен от останалите. Най-добре се развива Япония, която излиза от войната в не по-добро състояние от останалите, но въпреки това много бързо дръпва напред и прекарва доста време на позицията втора икономическа сила в света. Как става възможно това. Това става възможно именно по по споменатите многократно фактори или елементи. В Япония личната свобода е повече отколкото в Китай и Северна Корея; икономическата е повече от тази в Китай, Тайван, Северна и Южна Корея, и на последно място, но не и по значение - Япония е страната с най-много политическа свобода сред останалите, за които става дума. Съвсем логично е и парите в Япония да са най-много.

Сигурно се чудите, как бихме могли и в България да живеем по-добре, а отговорът е лесен - повече политическа свобода, повече икономическа свобода, повече лична свобода и повече пари. И въпреки привидно сгрешения ред, именното това са приоритетите, когато се тръгва отдолу-нагоре. Важното е да не се забравя това, че човекът е субекта и ако той създадава правилата и нормите, а след това ги спазва, то всичко това е възможно. Резултати не могат да бъдат постигнати, нито с чудо, нито на готово, нито насила, а само в резултат на осъзнато желание и действие.

Това означава, че за да има прогрес, трябва да се развиват - личната, икономическата и политическата свободи. Всичко зависи от хората и от начина, по който разбират нещата и преди всичко от това всеки да гледа своята си работа, а не тази на другия. Това ще рече, че първо трябва да надвием адета си, навика и чак тогава може да чакаме нещо по-добро. Това ще рече, да уважаваме личната свобода на другите и да не ни интересуват неща, които засягат само тах. Това ще рече да уважаваме икономическата свобода, тоест да правим капитализъм и пазарно стопанство, които да ни изкарат парите за всичко останало. Това ще рече, всеки да спазва правилата и да помни, че правата му свършват там, където започват правата на другия. Това ще рече, да се поеме отговорността за вземане на решения, включително и най-вискотото политическо ниво. Това ще рече, да бъдем субекти, да бъдем общество, а не стадо. Това е съвсем друг мироглед.

Толкова е просто всичко.




2 коментара:

  1. Ми ще стане, когато осъзнаем най накрая, че сме хора и всичко зависи от нас. Няма да казвам натъка, че ще стане реч и мой да засегна някой

    ОтговорИзтриване
  2. Това възпроизводство в първото изречение най-добре го задраскай. :) https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_population_growth_rate

    ОтговорИзтриване