Колко често чувате фразата, че България е малка и незначителна европейска държава и че от нея не зависи нищо? Дразня се, когато я чувам. Още повече се дразня от нейната несъстоятелност. Да, може на пръв поглед да изглежда точно така, но не е вярно. Страната ни има значително представителство, а повтарянето на онова, с което започнах, е чисто и просто оправдание от всякакъв род политици и чиновници за тяхната неспособност да се впишат в механизмите на Съюза и да реализират онова, за което получават заплати. Никак не лоши заплати между другото.
Елементарната истина е, че самите ние поставяме грешни хора на грешните места. Един обективен прочит на фактите би ни казал, че страната ни има непропорционално представителство в ЕС, при това в нейна, тоест в наша полза.
Като член България е около 1,5% от населението; 0,3% от БВП и 2,6% от територията на Съюза. Срещу това страната ни ще получи 17 от всичките 751 депутатски места в Европейския парламент.
Има елементи, които са относително константни. Такива са числеността на хората, размера на територията и приридните дадености. Съществува и една променлива величина, която е функция от възможността да се използа наличното и нейното изражение е именно в стойностите на БВП. В рамките на една относително стабилна система, каквато е ЕС, ние българите се оказваме хората, които в най-малка степен успяваме да извлечем максимума на собствения ни потенциал. Казвам, че сме най-бедните, защото сме най-глупавите в качеството ни на компактна маса от хора. За съжаление същата лиспа на интелект се проявява и извън пределите на страната, а именно в участието ни в работата на ЕС. Има далече повече страни с много по-малко представителство, които съумяват много повече да извличат ползи от присъствието си в структурите на Съюза, така както го правят и на собствен терен. Мога да дам за пример страни, като Финландия, Дания, Словакия, Хърватска и още един куп други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар