Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 23 май 2014 г.

Някои въпроси след случая Бобов дол

Извън чистата принуда, заплаха и покупко-продажба на гласове, има и не малко междинни положения, в които на практика се следва схема за лобиране в полза на дадена партия, без да се използват пряко силови методи.

Представете си така нещата.
Собственик на компания има връзки със собственик на партия. В България партиите са собственост, ако случайно сте пропуснали. По дефиниция компаниите се занимават с бизнес, а партиите с политика. В някои държави има полулегални регламенти за лобиране - един вид законна злоупотреба. В повечето обаче няма такъв регламент, но взаимодействието между собствениците да двата вида субекти пак се осъществява, само че на тъмно.
И при двете хипотези, когато компанията е базирана в малко населено място, където се явява основен работодател, следва издевателство. Това може да стане в Щатите, в Бобов дол или в Аржентина - все тая, принципът е един и същ.
На хоризонтално ниво собственикът на компанията дава пари на собственика на партията и се ангажира да му осигури гласове. Срещу даденото, според уговорката получава нещо, но не от собственика на партията, както е на свободния пазар. Получава от държавата, когато собственика на партията овладее властта. Тогава тръгват потоци от държавни поръчки, субсидии, данъчни облекчения или чадър за извършване на машинации от всякакъв род. Обикновено се случват всички изброени. На вертикално ниво комуникацията също върви директно, в посока от собственика на компанията към неговите подчинени. Накратко собственика обяснява какви ще са ползите, ако схемата проработи и че ще има за всички по веригата. Ако тези надолу се съгласят да участват, тогава няма проблем. Няма и издевателство. Ако откажат - има проблем. Уволняват неподчинилите се. Може и побой да им бъде нанесен. Може и многократно. Но това са крайни мерки, за краен случай. Преди това в употреба влиза псикическия тормоз, който включва всякакъв род заплахи, в това число и систематично убеждаване, че собственика на компанията държи положението под контрол, че има хора навсякъде и е неизбежно да разбере всичко за всеки. Собственикът на компанията не прави това лично. За целта използва всеки съгласен да сътрудничи, като комуникира само с нивото непосредствено под него, след което ги оставя да му се доказват. И то го правят с голямо усърдие. Може да се използват всякакви заплахи и заблуди за всяване на страх, който да доведе до подчинение. Например могат да кажат на "колебаещите се", че са поставили скрити камери в местата за гласуване. И когато първия излезе и каже, че е гледал, но не е видял, винаги ще се намери някой добронамерен, който ще отбележи, че не ги е видял, защото са скрити. Пълно извращение.

Но такива неща се случват само при две условия.
Първото е наличие на зависимо, но несъгласно да участва в схемата население.
Второто е държавата да се занимава с прекалено много неприсъщи й дейности, което да налага харчене на големи суми обществени пари, които пари от своя страна се управляват от успелия да вземе властта - собственика на партията, за когото стана дума по-рано.

Респективно, на местата, където няма зависимо несъгласно да участва население и държавата оперира минимално, там такива проблеми, не, че лиспват напълно, но са сведени до минимум.

При това положение е съвсем естествено подобен род субекти, като собствениците на компанията и партията да се стремят да убеждават все повече хора, че е хубаво да има "много държава". "повече държава", държавата да организира, контролира и управлява всичко и така нататък. Да, хубаво е - но само за тях.

1 коментар: