Чувствам се социално.
Днес в медиите гръмна новината за престъпния детски лагер в дома на една учителка. И държавата се впусна с все сила да брани детското здраве. Похвално - ще си кажете - трябва да има държава. Всъщност "новината" беше инспирирана от държавата, която в стремежа си да отчете дейност, е способна на такава самоотверженост. Всякакви държавни службици и службаши се впуснаха да възстановят правдата - фито-санитарни, ветеринарно-санитарни, туристически и какви ли не власти пожертваха комфорта и спокойствието си в името на детското благополучие.
Те закриха военно-полевата кухня, с която армията се опита да подпомогне пострадалите от наводненията, та един детски лагер ли няма да разтурят. Пак със същите хуманитарни мотиви.
Аз, като умерен либераст, бих искал да виждам държавата малко по-смирена. Някак си мога да се насиля и да приема, че е обществено приемливо държавата да обгрижва тоя или оня, но ми е много трудно да възприема произвола да го прави на своя глава. С други думи, ако не съм искал помощ, следва да не ми я натрапват.
Оправданията на държавните службаши, че, видете ли евентуално, ако станело хранително отравяне, нямало да има отговорен, след като липсва линценз за дейност. Пълни глупости. Сам по себе си лицензът за една или друга дейност не вменява вина и е абсолютно идиотско схващането, че ако някой готви храна и от тази храна бъдат отровени хора, следва непременно, че той е виновен. Вина се доказва в съда на първо място, а отделно от това по цялата верига има цял куп известни и неизвестни. Има нещо сбъркано в тази държава и в хората, които продължават да я възпроизвеждат.
"С други думи, ако не съм искал помощ, следва да не ми я натрапват."
ОтговорИзтриванеВ случая държавата защитава детето. Детето рядко иска помощ от държавата, защото често и не знае, че е в опасност!
Поради което детето по вековна традиция си има родители или настойници, които да преценяват вместо него.
Изтриване