Руската мечка и гнилите ябълки

Едни разсъждават за положението на Руската федерация, казвайки, че валутния срив не е проблем, защото една произведена ябълка си е една произведена ябълка. Това е логиката на така наречения ППП - паритет на покупателната способност или по-точно един от вариантите на ППП. Това е същата логика, по която се развиваше социалистическото планово стопанство по времето на НРБ. Тогава, следвайки този начин на мислене и изчисление, управляващите измерваха нещата в милиона тона, хиляди кубика и т.н. На пръв поглед висчко това може да изглежда логично и би било, ако разплащането на всичко онова, което не можеш да си произведеш става в милиона тона или хиляди кубика от онова, което си произвел. Положението обаче не е такова. Обективният измерител на произвденото е величината, която се ползва за разплащане, а това са парите и когато за да купиш един портокал, за който вчера си плащал цената получена от продажбата на произведената от теб ябълка, днес трябва да продадеш две ябълки, то сметката ти се оказва крива. Така например някога в нашия край се добиваше злато от реката. Защо? Защото другите вадят злато и ние ще вадим. След това ще запишем, че сме призвели х грама на глава от населението - много повече от прогнилия класов враг. Обаче в един момент това време на икономическо безумие свърши и се оказа, че получените пари от извадените за месец килограми злато, не стигат да се плати горивото нужно за следващия месец. И златодобива приключи.