Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 3 март 2015 г.

Погледнеш тук - тъпня, погледнеш там - пак тъпня

Не-е, бъркате, ако мислите, че ще ви надувам главите с патриотизъм или антипатриотизъм по случай днешния национален празник. И с това дали трябва или не трябва да е национален празник, няма да ви занимавам. Ще кажете, че е, защото ви уважавам, но причината е друга. Иначе денят е в категорията "обичаен празничен", демек неработен и мисля с това да изчерпам възторга си от празника. За друго съм се сетил напоследък. Беше скоро, някъде през миналия месец. Седя си и гледам по България он еър - говорят си за Гърция. Беше около решението да им се дават пари или нещо токова. Честно казано вече не следя темата, но друго ми направи впечатление. Спореха дали нацистите пт Златна зора са крайно леви или крайно десни. Спориха малко - онзи си държеше на неговото и вадеше някакви икономически аргументи, гостенката също толкова упорито му обади, че не е така.
Разказаното е съвсем конкретен случай, но определено не може да бъде наречен частен или единичен. Напротив - подобен род невежество е често срещано и ни облива всекидневно от екрана. Не, че икономическите доводи не са валидни или икономиката не е важна, но не само тя е определяща, тъй като понятията ляво и дясно включват много аспекти. Те се проявяват по отношение на икономиката, но и в много други сфери на обществения живот, като социалната например, при това в повече от едно направление. Именно от тук идват объркванията.
Ще дам няколко примера.

- Лявото казва - държавата се грижи за нас;
- Дясното - държавата ни се меси;

- Лявото казва - държавата ни дава;
- Дясното - държавата ни отнема;

- Лявото ни кара да се социализираме;
- Дясното набляга на индивидуализма;

- Лявото е за интернационализъм;
- Дясното е за национализъм;

В последните години се появи и явлението глобализъм, което от своя страна бива прехвърляно между левите и десните, ако не им харесва и това внася допълнително объркване, което пък дава ново деление - глобалисти и антиглобалисти. Опитите глобализмът да се вкара в дрехата на десните, а антиглобализма при левите е леко несполучлив, тъй като това деление върви в съвсем друго направление и има, както леви глобалисти, така и десни антиглобалисти.

- Лявото иска да взема повече данъци от богатите (да се разбира - по-висок относителен дял);
- Дясното иска да става обратното или поне относителният дял да е еднакъв.


И така нататък. Има голям брой признаци, по които хората и идеологиите се различават. В различната си комбинация тези неща дават различен краен резултат - от либерална демокрация, до национал-комунизъм от полпотовски тип. Тук е мястото да отбележа онова нещо, на което не се обръща внимание или може би умишлено се пропуска, или пък просто никога не стига времето за него. Това е фашизмът. Противно на всички класически разбирания, че фашизмът е политическа идеология, смятам това за невярно. Фашизмът е по-скоро душевно състояние на нетърпимост към всяко различно от собственото разбиране и готовността тази позиция да се отстоява с всички средства, в това число и чрез физическото унищожение на другия. С дуги думи той е във всеки човек в една или друга степен. Той е част от нашата природа. По-неприятната част, бих казал. В този ред на мисли е грешно да се определя, като политическа идеология, както например е класическото му възприемане, като кафяв или италиански фашизъм. Напротив, фашизмът може да бъде всякакъв - ляв, десен, кафяв, зелен, либерален, религиозен, всякакъв. Стига човек да предприеме действия за налагане на собствената си воля над някой друг насила или да го унищожи, ако и това не стане.

Това е. Мисля да сложа точката някъде тук, въпреки че има какво още да се каже.

Няма коментари:

Публикуване на коментар