Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 2 октомври 2015 г.

Детски спомени от зрелия социализъм - На почивка с покупка на телевизор

Лятото. Ваканция. Годината е 1989-а. Отишли сме на почивка на Сандански. На гости сме у роднини, защото не сме успели да се вредим за карта, а квартира да се намери през лятото е немислимо. Два дни преди да си тръгнем виждаме огромна опашка. Тогава, когато човек видеше опашка, първо се нареждаше, а после питаше останалите "Какво са пуснали?". Някак естествено се подразбираше, че ще да е нещо ценно и дефицитно. Оказа се, че опашката е за телевизори "Велико Търново". И се почна - търчане до ДСК, теглене на пари, спане по тротоарите. Нещо, като онова, което виждаме по телевизията, когато в Америка пуснат нова видео игра, но тук беше за телевизори. На всеки час или два часа се правеха списъци с присъстващите и който го няма точно в този момент, губи реда си и почва от края на опашката. Всичко това се случваше по някакъв странен самоорганизиран начин, в който хората сами си измисляха правилата и чинно всеки ги спазваше. Два дни след началото на одисеята част от нас си тръгнахме с влака, а баща ми остана да спи на тротоара, за да вземе цветния телевизор. Няколко дни след останалите баща ми се прибра с телевизор на задната седалка на ладата. Висенето на опашката беше дало резултат. В други случаи нещата се развиваха неблагоприятно и неведнъж се е стигало до ситуация, в която някой е висял два дни и тъкмо да му дойде реда, стоката вземе, че свърши. Случвало се е много пъти за всякакви неща. То тогава, както споменах и в разказа за плетенето на мрежата, се чакаше за всякакви битови и домакнски вещи, за строителни материали, за мебели, за автомобилите и мотоциклетите да не говорим. А и честно казано повечето от тези дефицитни изделия бяха скъпи, каквото и да разправят, че едно време имало мног и било евтино. Например телевизорът "Велико Търново" се продаваше за скромните 1050 лева, което си беше четири-пет месечни заплати или шест на начинаещ лекар, учител или инженер. Примерно днес един 20-инчов телевизор да струва от порядъка на три бона, нещо такова.
Така беше тогава. Май с това ще запомня последното ми социалистическо лято. После нещата станаха други.

Няма коментари:

Публикуване на коментар