Дали макроикономистите не трябва да скъсат дипломите си и да започнат от нулата, този въпрос си задавам от известно време и все повече се убеждавам, че каруцата е сложена пред коня.
Ето защо мисля така.
Макроикономистите са единодушни за връзката между високите технологии, производителността, конкурентоспособността и жизнения стандарт, в частност работната заплата. Тезата на макроикономистите е, че вкарването на технологии повишава производителността, което води до ръст и при другите. Голямата им грешка идва от това, че възприемайки тезата за правилна, я възприемат и като универсална, след което я експонират към всяка една ситуация.
Разсъждението е логически издържано и въпреки това води до грешни заключения, а доказателство за грешката е, че в България това не успява да се случи. Ако погледнем на всеки аспект поотделно, ще видим, че нещата са почти такива, каквито ги казват макроикономистите. Всичките са верни без едно.
Вкарването на технология води до:
- повишаване на производителността - Вярно.
- намаляване на себестойността - Вярно.
- понижаване на технологичния брак - Вярно.
- спестяване на енергийни разходи - Варно.
- повишаване на качеството - Вярно.
- по-добра конкурентноспособност - Вярно.
- повишаване на заплатите - Грешно.
Българските макроикономисти разчитат, че този модел би следвало да сработи и у нас, след като вече се е доказал в далеч по-напреднали икономики. Като очакванията са свързани с по-голям растеж и в резултат повишаване на жизнения стандарт. Сама по себе си тази грешна представа не представлява никакъв проблем, ако не се прехвърли на ниво политика. В случай, че бъде прехвърлена и самата политика възприеме тази логическа последователност като универсална и работеща винаги и всякога, тогава вече е налице сериозен проблем.
Цялото недоразумение се получва в резултат не грешното позициониране на фактора работна заплата или цена на труда в контекста на разглеждания модел. В този ред на мисли работната заплата се разглежда като следствие от всичко останало. Когато моделът веднъж е сработил, тогава всичко изглежда точно, както е описано и заплатата или цената на труда може да се приеме за следствие от всичко останало, но възниква въпроса, защо този модел на едни места, като Северна Америка, Западна Европа и Япония работи, а на други, в това число и България - не.
Фактът, че на определени места не може да работи, еднозначно говори, че не е универсален, тоест не е приложим във всяка една ситуация.
Технологията, означава по-голяма безработица и понижаване на работната заплата. Илюзията, че автоматизацията ще замени хората, и същевременно ще повиши стандарта им на живот, е само добър спомен от книгите от миналия век.
ОтговорИзтриванеНа практика всеки софтуер, всеки нов робот само отстранява хора. Запатата пада, защото съответния продукт предлага система, в която знанията и уменията на отделния работник са без никакво значение, той просто пира да бъде фактор.
Много може да се пише по темата, но по добре се огледай...
Предстои ми да доразвия тезата си и акцента пада именно върху значението на работната заплата, но в малко по-друг контекст. Като го завърша ще видиш.
ОтговорИзтриване