068

Както споменах вчера, широко разпространеното схващане относно влиянието на високите технологии за повишаване на работната заплата е погрешно. Действителността за съжаление не дава доказателства за правилността на въпросната теза, а напротив преобладават случаите, в които този модел не може да се насложи по никакъв начин, а още по-малко е възможно неговото приложение.
Логиката, че вкарването на високи технологии ще доведе до по-висока производителност, ще даде качествени подобрения, ще повиши икономическата ефективност, ще направи икономиката по-конкурентноспособна и в резултат на всичко това ще доведе до вдигане на заплащането е вярна, но само преди частта за заплатата. Въпреки всички несъответствия работната заплата или цената на труда е от особено голяма важност. Проблемът идва от там, че в споменатия вече модел, заплатата е поставена на сгрешеното място и в сгрешена зависимост. Както предполагам се вижда, заплатата се разглежда като резултат от предприети на по-ранен етап действия, а всъщност е точно обратното.
Технологията влияе върху споменатите вече неща, като производителност и така нататък, но нито тя, нито производителността имат някакво отношение към цената на труда. Цената на труда се определя от коренно различни фактори, които нямат връзка към модела и точно поради тази причина разглеждането на заплатата, като резултат от това стечение на обстоятелствата е напълно погрешно.
Може би е добре да вземем една примерна ситуация, която да визуализира проблема.

Да го наречем Джон Блексмит, е собственик на малка компания за производство на метални изделия. За него работят десет човека, които по осем часа на ден стоят на десетте му струга и произвеждат различни изделия от метал. Джон е наследил компанията от дядо си по майчина линия. Оборудване работи добре, но технологията е от седемдесетте години на миналия век, същото като това в България от този период. Един ден Джон Блексмит отваря мейла си и вижда оферта от машиностроителна компания. Предлагат му най-съвременните машини, които може да съществуват. Джон звъни в банката и пита дали ще отпуснат шестцифрен кредит, отговарят му положително и покупката става възможна. Новата машина е много добра, примерно такава

и прави всичко сама. Само тя произвежда, колкото старите десет.
След покупката Джон вика десетте си работници за разговор. За деветима от тях, това ще бъде последният им делови разговор с Джон Блексмит. Десетият ще получи честта да работи с новата машина.
Но нека видим как се е стигнало дотук.
Джон Блексмит си е направил сметката, че когато докара оборудване от ново поколение, ще се изръси здраво първоначално, но в средносрочен план ще си спести цял куп пари. На всеки от десетте си работници Джон Блексмит плаща по 25 евро на час, но не им дава толкова, защото ги обича. Просто те не са склонни да работят за по-малко и ще си тръгнат. Сега с новата придобивка Джон вижда идеална възможност да съкрати основния си разход. Само от нераздадени заплати са 1800 евро на ден. Освен това ще намалее разходваната енергия, което е малко в сравнение с харча за заплатите, но също е пари. Куп други разходи ще бъдат свити от вкарването на високотехнологичната машина. Освен по-бързото, по-качественото и по-евтино производство, пред Джон се отваря и една нова ниша за сложни детайли, каквито със старата технология не е било възможно да се произвеждат. Нещо такова

Петнайсетина години по-рано започнала приватизация в страните от източния блок и дядото на Джон, който по онова време все още се занимавал с бизнеса, видял добра и евтина възможност да разшири компанията си. Хванал първия самолет от Хелзинки до София и след проучване на място купил малък цех от някогашен военен завод. Цехчето било съизмеримо с онова, което притежавал у дома - десет машини от седемдесетте години и десет работника. Оборудването ставало, работниците били квалифицирани и предприятието заработило още същия ден. Когато Джон поел бизнеса от дядо си, се замислил за момент дали да не тегли чертата на задграничното си предприятие, обаче размислил и го оставил в активите. Сега, когато дошъл момента за обновяване на технологичната база, на Джон първоначално му минало през ума, че и в българската част от бизнеса си може да процедира по същия начин - нова високотехнологична машина, оптимизация, преструктуриране и така нататък. Обаче си направил сметката и се отказал. И в българското предприятие заплатите били сред основните разходни пера, но икономисването на 5 лева на час, колкото била заплатата на работниците, не можело да изплати инвестицията с десетилетия.