098

Историята дава рецептата - висока цена на труда.
Първоизточник на силната икономика и материалното блогополучие, е високата цена на труда. Това трябва да се прави, друго спасение няма.
Ниската цена на труда е опасна за икономиката, за държавата и за мира. Евтиният труд застрашава, както бедния, така и богатия. Историята е написала много уроци за икономиката и някой трябва да ги прочете.
Днес Европа е затънала в проблеми. Често се говори за Европа на две скорости. Политици и икономисти от по-бедната част на континента изтъкват ниската цена на труда, като предимство за страните си. В ниската цена на труда те съзират панацеята, която ще оправи нещата, ще привлече инвеститори, ще се стигне до забогатяване.
Да видим какво казва историята по въпроса - при американците не се е получило. И при комунистите.

Американците дават добър пример за случващото се при движение на две скорости.
Сто и петдесет-двеста години назад, в Америка се е случило същото. В страната се обособили две области с различен темп на развитие. С времето пропастта между тях се разширявала, докато един ден бавноразвиващата се южняшка икономика се сринала и системата била унищожена от по-развития Север. Интересна подробност е, че през цялото време цената на труда в Севера е многократно по-висока от тази в Юга.
По логиката на източноевропееца, би трябвало северняшките хора и капитали да се прелеят на Юг, обаче се случило точно обратното. Впрочем и днес в Европа посоката на движение е от по-бедните към по-богатите части на континента.
Времето доказва, че парите и хората отиват, където се харчи много за труд.

Американският пример е христоматиен за значението на високата цена на труда, по отношение цялостното развитие на икономиката.
От гледна точка на отделния бизнесмен е много по-добре, когато разходите му за труд са минимални, защото така успява да калкулира по-голяма печалба. Същевременно ниската цена на труда е зле за цялата система, защото се свива обема на икономиката.
Най-големите противници на премахването на робството са били най-богатите хора в Юга - робовладелците, които ползвали евтиния робски труд. Те всячески се стараели да запазят съществуващата система, защото смятали, че ще загубят от премахването й.
Въпреки високите разходи за труд в Севера, там икономиката се развивала много по-добре. Елементарната сметка показвала, че е по-евтино да се инвестира в технология и минимално количество хора, отколкото да се плаща на Х работници, които да произвеждат на ръка. Този казус не стоял на дневен ред на Юг, защото както и да смятали, винаги било по-евтино да се ползват роби. Там технологии рядко се използвали и още по-рядко се развивали. Скъпотията на Север накарала хората да бъдат по-предприемчиви, по-съобразителни и по-борбени. Скъпотията ги направила технологично по-напреднали. Те произвеждали повече и по-качествена продукция и с времето онези от Юга им ставали все по-голям трън в очите. В крайна сметка Севера започнал да гледа на Юга, като на паразит - нелоялен конкурент.
В продължение на няколко десетилетия Севера изцеждал човешкия потенциал на Юга (това става в момента с Източна Европа), като давал убежище, работа и свобода на избягалите негри. Били привличани и всички онези хора с предприемачески дух, работещи за собствена сметка дребни производители, които нямало как да се впишат в икономиката на Юга. В същото време постоянно прииждали и нови заселници от Европа. Северът бил гостоприемен към тях и им давал възможност да се установят, като си намерят работа. На юг никой не би ги наел, защото си имали по-евтина алтернатива.
Още една интересна подробност е, че на Север и бедните и богатите имали повече, отколкото онези на Юг.
В един момент се случило логичното и Севера приключил с Юга.


Развитието в Америка преди век и половина е категорично в подкрепа на тезата, че високия, а не ниския разход за труд е онова, което движи икономиката. С други думи историята съвсем еднозначно оборва източноевропейското схващане, че евтината работна ръка може да докара какъвто и да било положителен ефект за икономиката.
Случва се точно обратното - хората и капиталите отиват там, където цената на труда е висока. В обратната посока се движи само отпадъка - мърляв, слабоконкурентен и нискотехнологичен бизнес, който разчита на евтин труд.
Американците от Юга са ни показали ясно какво се случва, когато цената на труда е ниска - застой, упадък, инфлация.
Онези от Севера са ни показали какво се случва, когато цената на труда е висока - икономически растеж, технологичен прогрес, богатство.
Най-важното обаче е, че когато две толкова различни системи влязат в досег помежду си, едната бива унищожена.