Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

вторник, 4 март 2014 г.

Идеал Петров и брат му Кофти

Украинската свада още не е приключила, но и на този етап могат да се направят някои важни изводи. Изводи, от които българинът може да си извлече поука. Ще е от полза да го направи. Ще е полезно и за Европейския съюз, който в създадената ситуация стоеше, като изритан в главата друсан наркоман, тоест неадекватно. Не е пресилено да се каже, че Съюза е в основата на украинските проблеми днес. Главно от слабоумие и от някакви не съвсем ясни намерения за кадруване в украинската политика. Като че ли брюкселските бюрократи бяха останали с впечатлението, че могат да се извращават с поредната страна кандидат-членка на Съюза, както им скимне. Като че ли изходната позиция е била - ще правят, каквото им кажем, ще се гърчат и ще ни се молят, защото няма къде да ходят. Е, оказа се, че има къде да ходят, а олигофрените, които преляха чашата, се скриха и никакви ги няма. Няма какво да се лъжем, причините да се стигне до тук са много, но поводът беше тръшкането да се пуска Тимошенко или ТимошЧенко, според Плевнелиев. Кой и как реши, че украинците и като отделни групи, и в цялост имат място в Европа на този етап от развитието си, е пълна загадка за мен. Най-вероятно някой бюрократ се е събудил една сутрин и така.
Европа има какво да научи, както за отношенията си по линия на така нареченото "източно партньорство", така и във връзка с механизмите, по които функционира Съюза. За има-няма две десетилетия Еврокомисията успя да вземе властта от жителите на Съюза, от европейския парламент, от отделните държави и за какво я ползва - за правене на глупости. Може би идеята за преформулиране на договора не е никак лоша, защото така до никъде няма да стигнем.

Българските ценители на митнговата демокрация също има какво да научат от събитията в Украйна, най-вече от случилото се около прогонването на диктатора Янукович. Аз изобщо не разбрах, как така тук в България изведнъж здравите сили осъзнаха, че в Украйна едните били европейци, а другите не били. Как същите решиха, че Украйна не трябва да се разделя, защото и тук се изреждат доводи. Уважавам свободния избор на хората, в това число и на двата основни вида украинци. Уважавам стремежите им сами да избират своя път на развитие. Знам, че двете групи нямат общ път и е наложително да се разделят, тъй като с "европейските" разбирания на едните, другите ще бъдат подложени на геноцид, както и обратното. В същото време съм наясно, че мястото на тези хора е другаде, но не и сред нас. Чекатили разни, европейци били.
Иначе уличното насилие в Киев успя да предизвика вълна от възторзи сред почитателите на този начин за "правене" на политика. Дано, след като видяха как на Майдана беше поднесена супата за духане, как революцията им беше гепена, как им натресоха новите сатрапи, как ще видят демокрация през крив макарон - дано сега наш'те кретени загреят, че това не е начина за правене на политика и най-вече, че води до резултати, различни от желаните.
Този начин води до това - Свалихме дикататора, идеално. Някои останаха без ръце, крака и очи, други умряха, но борбата иска жертви. Да, ама не и после пак мрънкат, че са ги прецакали.

2 коментара:

  1. Що пък да "нямат общ път"?
    Като гледам тук: http://www.gatchev.info/blog/?p=1703 - вторият писател, който е етнически руснак, а и писма от други руснаци имаше в същия дух, не мисля, че не могат да живеят заедно, ако насила не ги разделят.

    ОтговорИзтриване
  2. Останах с друго впечатление, когато слушах разказа на Десислава Ризова от бТВ.

    ОтговорИзтриване