Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

петък, 26 септември 2014 г.

Какво да очакваме на и след изборите

Ще започна с уточнението, че не е възможно бъдещето да се предвиди. Възможното се свежда до правене на обосновани предположения.


Към този момент из общественото пространство витаят различни социологически прокоби, но предстои да разберем какво точно ще се случи. Резултатът в крайна сметка зависи от избирателите и преброителите. Ще ми се да можех да кажа, че зависи само от избирателите, но не е така. Но да предположим за успокоение, че тези избори ще бъдат честни и резултатът ще бъде определен в тъмната стаичка.


Какво все пак можем да очакваме на и след 5 октомври.


Сдве думи - нищо добро. С повече - вариантите са няколко. Като почнем от повторение на сценария от 2013 година с 4 партии, което изглежда малко вероятно и свършим на варианта с цели осем партии. Присъствието на ГЕРБ, БСП и ДПС изглежда повече от сигурно, но цялата картинка ще се оформи от подробностите в лицето на малките партии с възможност за влизане. Съдейки от разнообразните социологически данни, които излизат напоследък и от оформената тенденция на последните парламентарни и европейски избори, бих казал, че следващите сигурни участници с присъствие са Реформаторкия блок и ББЦ. Почти сигурно е, че Реформаторите ще прескочат 4-процентовата бариера. Същото се отнася и за ББЦ, въпреки течащите процеси на разпад там и преминаването на един от основните субекти - ВМРО към Патриотичния фронт около телевизия СКАТ. ББЦ успя някак си да събере значителен вот на изборите за ЕП по рано тази година и дори, ако извадим целия електорален потенциал на ВМРО от сметката, бройката на оставащите гласове е достатъчна за влизане в бъдещия парламент. Друга важна подробност е привличането на Ковачки и Лидер. Ковачки и Лидер са доказали, че в условия близки до пълното безвластие, са в състояние да сътворят небивали "геройства" по време на избори. Като пример ще посоча постигнатия резултат през 2009 година, който възлиза на 137795 гласа. Крепостни, но все пак реално валидни. При това положение Бареков може да събере над 300000 гласа и да се озове в позицията на четвърта политическа сила след ГЕРБ, БСП и ДПС, изпреварвайки Реформаторския блок. Друга партия, по-точно коалиция от партии е ПФ. На изборите миналата година основната партия във Фронта получи малко над 130000 гласа, а другия партньор в лицето на ВМРО - над 60000. Лично аз оценявам електралния им потенциал на около 290000 гласа за 5 октомври, но ще видим. Атака, въпреки социологическите данни, също има реални шансове да влезе в парламента. Изхождам от това, че така наречение патриотичен, националистически или нацистки вот има потенциал от порядъка на 800000 гласа при стопроцентова избирателна анкивност, а при активност от порядъка на 50-60 процента, този вот възлиза на 400-450 хиляди гласа. По-голямата част от тези 400-450 хиляди гласа ще отидат при ПФ, малко ще се пръснат към други популисти, а основният остатък си е традиционен електорат на Атака. На последно място сред партиите с шансове за влизане във властта е АБВ на Гоце Първанов. Сициолозите определено проявяват щедрост към въпросното политическо недоразумение, но все пак на изборите за ЕП по-рано през годината, АБВ успя да привлече цели 90000 гласа, което оформя съотношение на гласовете за АБВ към тези за БСП от порядъка на 1 : 4,7. Това реално са гласове, които преди са отивали в кошницата на БСП. Така или иначе 90-те хиляди гласа за АБВ на европейските избори, са сериозна препоставка за влизане в следващото народно събрание. Честно казано ми се струва малко вероятно Гоце Първанов да успее. Поне се надявам малко да не му стигне, но в крайна сметка резултатите се определят от гласуването и за съжаление от броенето.


След изборите е много въможно да се окажем с парламент съставен от - ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ББЦ, ПФ и евентуално Атака и АБВ.

ГЕРБ - 75-85 депутати
БСП - 50-55
ДПС - 33-38
ПФ - 20-25
РБ - 20-25
ББЦ - 20-25
Атака - 0-13
АБВ - 0-12

Мнозина биха казали, че наличието на много партии е проблем. Ние имахме възможност да видим и парламент със само четири партии. Според мен проблемът има не количествено, а качествено измерение. Проблемът е и друг. В крайна сметка никой от споменатите политически участници и претенденти не е самовъзникнал от нищото, нито се избира сам за народен представител или управляващ.

Със сигурност ще е интересно, но не и приятно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар