108

Отказах се от намерението си да пиша за политиката, но като резултат от ниския стандарт постоянно се случват политически сътресения. По този начин икономиката повлиява политиката. Гледаме, а някои и участват в различни форми на недоволство с политически измерения, породени главно от икономически причини. Преди време си спомних, че всички правителства след Жан Виденов си отидоха по една и съща причина - неспособност за справяне с ниския жизнен стандарт.
Като стана дума за политиката, често може да се чуе репликата - "Ти какво предлагаш?" - последно видях някакви да се питат това преди два дни във фейсбук, но да не се отклонявам. С едно изречение мога да предложа повишаване цената на труда.


Не ми остава време да развия и защитя тезата си за първоизточника на жизнения стандарт и свързаните с него икономически процеси, обаче накратко нещата изглеждат горе-долу по следния начин.
Производителността на труда е особено важна, но най-важният фактор за нивото на производителност не е, колко усилие се влага в дадена дейност, а начина, по който се прави това. Има предел на човешкия фактор, над който единствено технологията може да надсложи още и още.
Работата е в това, че под определено ниво на разхода за труд, всякакво технологично развитие е нерентабилно, тоест не се случва и така производителността си остава ниска.
Съществува точка на икономическо замръзване, породена от фактора разход за труд или цена на труда. Точка, под която страната ни се намира от няколко десетилетия и затова не може да се случи икономическия ръст, който да вдигне стандарта на живот. А правителствата капят, като круши.

Нужно е нивото на разхода за труд да е с малко над тази точка на икономическо замръзване, за да има предпоставки и икономическа логика да се влага в технология, което да доведе до ръст в общия обем и като следствие до висок жизнен стандарт.
Това може да се случи само с манипулиране на трудовия пазар. Разбира се, в добрия смисъл на думата и по правилния начин, щото в противен случай може да стане доста неприятно (смех).