Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Внос на хора няма ли предвиден?

Искат нова конституция. Добре. И за какво?
От самото учредяване на този вид закон, още преди 134 години, Конституцията се оказва най-голямата тежест и мъка за всеки велможен урод, който се докопа до властта. Мигновено тя започва да му пречи, а нейното неспазване, нарушаване или откровено прегазване, се е преврънало в основна норма на политическо поведение.
Сега някакви искат нова конституция.
Кога изобщо сте виждали в България да се спазва основния закон - не само тази Конституция, а и комунистическите преди нея или Търновската от 1879-та. Кое ви кара да мислите, че когато хикс на брой конституции никога не са били спазвани, прилагани и ненарушавани, точно н-тата поред ще се спазва, прилага и няма да се нарушава? Въпросът не е никак прост.
Като видя тази да се спазва стриктно и няма резултат, и аз може да поискам нова, но първо да видя, че тази не работи.

Да допуснем, че тази не става и има нужда от нова. Сигурно може и по-добра да имаме и можем да я измислим, а ако в крайна сметка не можем, може да препишем чужда или да платим на някой да ни я съчини.
И после - К'во, кой ще я изпълнява? Щото...
Докопалият се до власт българин, се оказва някакъв супереничар.

вторник, 26 февруари 2013 г.

За добро е

Вече се случиха няколко по-малки ефекта. Хората вече не изпитват никакъв срам, от това, че някой ще ги нарече боклуци, неудачници и каквото в последните години беше наложено, че трябва им се казва, когато споделят, че нямат пари, дом или работа. Спряха да се срамуват от това. Спряха, защото им дойде до гуша и защото не са виновни за това и вече гнетът с насаждането на този комплекс не минава. Всичко, срещу което хората протестират тези дни, е плод на лошата среда в България, а митовете, че са зле, защото не били ставали и не били качествени, са съшити с бели конци, което се вижда още на пръв поглед, когато видиш един такъв "непрокопсаник", който до вчера е живял тук в тази гнусна среда и защото го е било срам да поиска повече, се е принудил да емигрира и вече там - в чужбината, същият този негодник се оказва, че вече не е негодник и вече има нещата, за които го е било срам да се оплаче, че му липасват- пари, дом, работа. Щом хората са в състояние да отидат някъде, където им е напълно ново, където нямат познати, където не могат да общуват нормално в продължение на месеци, поради незнаене на местния език и въпреки това скоро успяват да имат всичко, което тук им е липсвало - това е повече от показателен факт, че причината не е в хората.

Въпреки че големият и траен ефект от бунтовете все още не се е случил, предпоставките, че ще се появи вече са факт. Хората навикват и псуват политиката, но почти всички от тия на площадите, да не казвам абсолютно всеки един от тях, вече гледа на политиката, като на средството, което може и трябва да му реши проблемите. Тая митология, че знаещите, можещите, трудолюбивите се оправят, вече е неприемлива. Пределът на възможностите за развитие се определя от средата, не само от личните способности. Колкото и да напъва човек, в определен момент се случва така, че стига тази граница определена му от средата и повече няма накъде - освен в чужбина. Тук е ясно кой остава - политическите и институционалните престъпници, които свличат по петнадесет кожи от гърбовете на хората, а когато не се занимават с това, обикновено заниманието им се състои в ятачество на някой, който го прави за лична сметка. Ясно е, че само политиката е в състояние да реши проблемите със средата. И хората, като субекти на тази политика.

Третото важно случило се е, е това, че тези дни станахме свидетели на директно практикуване на политическата лустрация. Конкретно на събирането в Сливен става дума. Хората не само казват, че искат да се сложи край и да се започне на чисто, но и директно прибегнаха към изпълнение и осъществяване на това си желание, като дадоха пътя на нежеланите лица.

Наистина, тези дни бяха казани и много глупави неща, дори опасни в известен смисъл намерения, бяха заявени. Това не означава, че ще случат. Първо, най-нелепите искания нямат и няма как да съберат подкрепа, което означава, че или ще отпаднат напълно, или ще минат на заден план, а отпред ще останат консенсусните теми, или пък ще се оформят крайни политически субекти, базирани именно на тези искания. Не изключвам никоя възможност. Като историк знам, че ако има възможност нещо да се случи, то може и да се случи. Така или иначе нещата не се завъртат около крайните искания, базирани на крайни идеологии. Те са крайни и съсвем естествено ще останат по края, някъде в периферията, тоест ще се маргинализират в политическото пространство и в голяма степен това ги омаловажава.
Разни утопии и близки до фашизма теории също бяха завъртяни в общия поток на гневното говорене. Исканията за отмяна или забрана на политическите партии са основни в тази група. Като се има предвид, че поне четири партии или политически идеологии имат своите твърди електорати, плюс значителен брой симпатизиращи, едва ли някой ще позволи и ще търпи фактически действия в посока на забрана на партиите. Пълен абсурд.

Съществува схващане или метод на действие, според който, ако не можеш да овладееш една система, е по-добре да я разрушиш. Обаче и обратното е не по-малко валидно - ако не можеш да я разрушиш, можеш да опиташ да я контролираш.

Големият и траен ефект, за който споменах преди малко, е в това, което предстои да се случи. Машината тръгна, така че е неизбежно да стане. Единственото неизвестно в момента е времето, за което ще се избистрят нещата и ще се развият процесите. Това че хората събраха смелост да кажат проблемите с техните имена и потърсиха решението им на правилното място - в политиката, е само началото на процесите, които предстои да се случат в следващите няколко години.
Най-трайният и качествено положителен ефект от сегашните протести, въпреки цялата антиполитическа риторика е в това, че хората започват да мислят за политиката. Големият проблем, който в крайна сметка ни доведе до сегашната ситуация е, че до сега повсеместно не се мислеше за политиката. Правеше се без да се мисли. Гласуваха, псуваха, протестираха и никой не мислеше - защо, как, какви ще са последствия, кой, колко, защо и така нататък. Псуването и изказвания, че политиката е далавера и други такива, не са мислене по същество за механизмите, по които работи и би могла да удовлетвори всички онези потребности, които изкараха хората на улицата - работа в тяхна полза и за техния интерес, стабилно и реално политическо представителство и така нататък. Ако до сега беше мислено за политиката, днешните събития нямаше да се случват. Именно в това е разковничето и това е трайният ефект, който ще остане от тези бунтове. За първи път обикновения човек започва да мисли. Онова, което повечето от нас си спомнят от времето на прохождащата демокрация, няма нищо общо с днешното. Тогава не се мислеше за разлика от днес. Решенията ще дойдат по естествен начин и ще бъдат също толкова естествени, в резултат на едното мислене. И все пак, да не изпадаме в някаква безпредметна еуфория на свръхочакваното. Има много голяма вероятност пъвият опит да бъде катастрофален, но тъй като тенденцията е към борба за реално работещо в полза на хората политическо представителство, един или два неуспешни опита не би трябвало да доведат до големи драми. Има дефицит на адекватното представителство на интересите на хората в политиката. Има осъзнаване на този дефицит. Има желание този дефицит с липсата на представителство да бъде преодолян. Има и много резерви това да се случи. Просто ще се случи. Вярно, с 23-30 години закъснение, но вече гледната точка е друга.

Протестите очертаха посоката - създаване на една или повече политически партии, с акцент върху изконното предназначение на политиката. Първият опит ще е катастрофлен най-вероятно, както вече споменах. Ако някой от протестиращите реши, че може от днес за утре и хайде - след три месеца да се яви на избори, то провалът е повече от гарантиран. С времето лумпениадата от сегашните протести ще отпадне. Тези, които ходят пияни, буйстващите вандали и идеологическите маргинали ще бъдат изтикани встарни и в политическия процес ще останат основно най-мотивираниете сред днешната тълпа, от които само и единствено ще зависи докъде ще стигнат. Ако успеят да композират една качествена концепция и правят нещата, както трябва, имат много големи шансове, а и обществото ще извлече големи ползи. Всяка нова партия, ако прави нещата в интерес на хората си, има поле за изява от порядъка на 70% от днешното политическото пространство, така че...
От втория, третия или петия опит ще се получи. Не се съмнявам изобщо, като гледам как вървят нещата. Преди два месеца, ако ме бяхте попитали, щях да кажа, че това ще стане, ама друг път. Очевидно моментът да имаме качествена политика, а от там и добра среда за живот и развитие, е дошъл някак тихичко и неусетно за всички.

Случващото се през последните седмици е за добро.

събота, 23 февруари 2013 г.

ГЕЙМ ОУВЪР

Това беше. Беше ми интересно да бистрим новите хрумки и раздумки, дет се случват из страната, но ми омръзна. В тоя случай правилото за трите дни се оказа вярно. Писна ми да се разправям с тъпизми. То кеф, кеф, че има емоции, ама всяко нещо е до време. Край. Омръзна ми, писна ми, ГЕЙМ ОУВЪР.

Десето, а сега накъде?

Първо, най-големите протести не бяха на 19, а по-предния ден в неделя. Второ, вандали имаше не само на 19, а и предните дни. Трето, полицаите не биха само на 19, а и предните дни. Четвърто, протестите не бяха достатъчно масови и с голяма продължителност за предизвикване на оставка. Пето, има нещо съмнително. Шесто, има много съмнително. Седмо, някой играе игрички. Осмо, политиката е сериозна работа, за да бъде свеждана до някаква игра. Девето, това е опасно и безотговорно. Десето, а сега накъде?

Народняка няма да ми липсва ни най-малко. Доброто в случая е, че ежедневния медиен тормоз свърши. Борисов ще изпадне толкова бързо в забвение, че свят ще му се завие. Да се надяваме след приключване на изборната кампания, да чуваме за него само от криминалните сводки и съдебните новини. Най-вероятно точно така ще стане. Освен, ако не поеме по стъпките на дупнишките двама братя. И това е най-вероятно. Опс, най-веротните станаха две. Няма значение, важното е, че се маха. Десето, а сега накъде?

Привидно хаосът е навсякъде. Не е наистина, но телевизията това показва. Показват някакви протестиращи, които не знаят какво искат. Е, някои знаят. Онези двеста от всички протестиращи във Варна, които искат да са председатели. Протестите във Варна - под надслов "Искам да съм председател!". Никой от желаещите не е казал, че иска да е депутат. Те и не искат, но за Майчица България ще се жертват. Нали протестът вече не е за тока, а за България. Искат и нова конституция.

Във фейсбук един приятел написа по повод на последното, цитирам: "Ако някой има някакви желания, каквито и да е, да ги казва. Започвам да пиша новата Конституция. Така де! Защо да не я напиша аз? Вече събрах желанията на десетина човека на връщане от работа. Всеки си мечтае за различни неща, но няма значение. Ще включа и заемки от американската, руската и виетнамската Конституция и ще стане супер!", а после охлади набиращия сила ентусиазъм с думите: "Със сигурност ще бъде по-лоша(от сегашната; бел. моя), но определено ще бъде по-добра от някои идеи, които чух и прочетох днес.". Десето, а сега накъде?

Търсене на месия. Това се лее от устите на мастити политолози тези дни. Техните... (тук ги псувам)
Месии имахме вече. Изглежда желанието за още, не се е изчерпало. Сещам се за "Още от същото" - фраза на западен политик по адрес на България. Желание не липсва, не липсват и желаещи да го промотират про боно. Или не? Шесто, има много съмнително. Или по-простото обяснение - няма акъл.

Във фейсбук друг приятел написа по повод на месиите: "Месия, та Месия! Луди сме си и това е. Значи, ако трябва да се намери ръководство на фабрика, на болница, на училище, на холдинг, на туристическа фирма, на астрономическа обсерватория, на ядрена площадка, на АЕЦ и т.н. - никой и не помисля да търси "Месия" !!! Всички търсят специалисти, знаещи и можещи. А щом става дума за ръководство на цяла държава - "Месиите" моментално стават най-търсената стока!". Единайсто, не е добре работата.

Знаещи и можещи е добре, но... Вече имахме възможност и от тази попара да сърбаме. Изглежда ни гласят за още един път от същото, защото промотирайки се като "знаещи и можещи", едни хора неотдавна си спретнаха партийка, според познатите добри традиции и опънаха мрежите за лапни-шарани.
Десето, а сега накъде?

Накъдето ни видят очите. Половината хора, с които общувам няма да се вържат на нови месии, нито на старите, хм - играчи (пак псувам). Достатъчно зрели са да внимават и така да си спестят половината разочарование, след като не са припознали своя бъдещ представител в политическата власт. От останалите половината са твърди електорати с изградени предпочитания, те са ясни. Последната четвърт до изборите ще лее мъдрост под формата на хвъркати и дълбокомислено звучащи фрази, като "риба най-добре се лови в мътна вода" и след това ще отидат да се хванат на нечия популистка стръв. А след това пак - Десето, а сега накъде?

По принцип има накъде, но очевидно надодът не е узрял в степен, че сам да може да продуцира политика. Докато това се случи, нещата ще се решават по обичайния начин. На политическо ниво от месии, от знаещи и можещи, от старите политически участници, а на електорално от твърдите електорати, купените гласове и в най-голяма степен от търсещите поредния чудотворец. Впрочем, всички избори до момента са били решавани именно от аморфниите електорални единици, които не знаят какво искат, как да го постигнат, а още по-малко как да контролират процесите.

Така виждам нещата сега, а след година, както се очертава отново ще има подобна ситуация.



Забележка: Не съм споменал имената на цитираните в публикацията хора, тъй като не съм търсил и получил тяхното разрешение да го направя.

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Архитект на "българския етнически модел"?

Припомням, че на така наречената "кръгла маса" беше доведен човек с брада, след което го представиха като Меди Доганов и казаха, че това е представителя на българските турци в политиката. След това с въвеждане на четири процентовата бариера, му гарантираха тотален монопол сред въпросната група български граждани и ако днес за нас е 2013 година, то тези хора живеят някъде в средните векове.

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Не искам да правя внушения, но...

Очертава се поредната пирова победа за класиците в жанра, а изборът отново ще е ограничен от телевизионния екран. Важиш, ако те дават по телевизията, пък за да те дават по телевизията, трябва да си от путка нагоре. К'во излиза - важат само путките (и нагоре). След два месеца ще ме питат за кого да гласуват - ами, гласувате, за който ви каже телевизора. Така и така само него чувате. (смех) За да се покаже нещо на екрана, за показването трябва да се плати. Тези пари след това трябва да се избиват някак... Изобщо не ви презирам за примитивната ви същност.

неделя, 17 февруари 2013 г.

И днес ще се протестира, и днес ще се прелива от пусто в празно

Не е зле, че все пак нещо е в състояние да трогне и размърда народа. Днес електрическите протести продължават, вече в тридесет града на страната. На някои места броя на присъстващите е значим, тоест понадхвърля един процент от населението. Другаде процесите вървят по-вяло. Общото за всички е наличието на призиви за саморазправа и линч с електрическите компании и с някои политически престъпници. Народът вече ясно ги разпознава. Казах, че не е зле случващото се, но ако продължа мисълта си докрай, то положението не е и много добре. От една страна е хубаво, че ударът по джоба успя да събуди народа. От друга страна май това е единственото, което е в състояние да го накара да излезе от летаргията. Както би казал Ханку брат - малко е.
А аз бих допълнил, че начините и схемите, по които се случват събитията не предполагат никакви качествено добри резултати. Онзи ден гледах интервюто на Люси Манова в "Панорама" и останах изненадан от огорчението й, че липсва интерес от страна на политическите субекти към проблема. Изненадах се и се учудих на това, защото на всички протести в последните години организаторите им винаги са казвали, че не искат обвързване с политически партии. Донякъде това е разбираемо, тък като обикновено гражданското недоволство се употребява във възможно най-грозния смисъл на думата и след това нищо. Да си спомним 1997-а. От друга страна това изказване на Манова подсказва сериозността на проблема - той е политически. По принцип политиката е върха на мелбата, когато става дума за защита на граждански права и колективни или групови интереси. За съжаление тази аксиома среща масово неразбиране, а на политиката се гледа, като на нещо недостойно, което създава проблемите. В действителност именно политиката е най-легитимното средство за намиране на правилните решения. От друга страна протестите, като част от цалялата палитра на политическите средства, са предпоследното средство за постигане на някакви резултати - обикновено нетрайни, нестабилни и като правило далеч от предварителните намерения. Да си спомним 1997-а.
Като цяло не съм оптимист, че добрите решения ще станат факт точно сега, след тези протести. Бих бил оптимист, ако това стихийно изригване на гражданското чувство успее да се канализира, обуздае и намери правилния път, чрез стабилно и дългосрочно присъствие на всички нива в институциите даващи възможност за регулярен контрол над процесите не само с електричеството, а и във всяко друго отношение. Разбирате ли за какво говоря?
Всичко това може би е малко над нивото, до което успяхме да я докараме след четвърт век упражняване на демокрацията - да скачаме, едва когато ни вземат и хляба от ръцете. А може би не.

сряда, 13 февруари 2013 г.

Един несъстоял се блог-пост

Сутринта имах намерение да пиша в блога за Борисов. Основно за липсата на широк поглед към цялата картина, като оня случай с явната слепота по случая "Буда". Човекът плаши журналята, че може да им спретне ДОН и ич не го ебе, че след пет месеца се връща в мелачката. Безмозъчност бол. И за най-върлите му противници, онези от гражданското общество и за силна България имах намерение да спомена в поста си. Стана ми интересно, каква е позицията им за обявяването на Хизбула за отговорни. Очаквах реакцията им да е тиха, но очакванията ми бяха надминати напълно от липсата на мнение и отношение. И тук ми изплува връзката "от гражданското общество и за силна България - Асандж и Уикилийкс - интервюто с Насралла"... За тези неща ми се пишеше, но се отказах. Чисто и просто на хората не им дреме, за какво да се хабя. А би било добре, да не е така.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Този объркан, объркан народ - протест след протест и накрая пак нищо

В неделя, както вече всички са научили имаше протестиране срещу електрическите компании. Положението е нетърпимо и граничи с крепостничество, което прави гнева на хората справедлив. Спор няма - справедлив е.
Няколко дни по-рано в Благоевград имаше подобен протест, който премина в политически, когато групата недоволни граждани се отправи към залата, където по същото време Меглена Кунева е правила агитации...
На новината за протеста от средата на седмицата в Благоевград се зарадвах като малко дете, когато чух, че народа е насочил гнева си към новата-стара политичка. Казах си - хората най-накрая се усетиха кой им го причини, има надежда. След това, пак в същия репортаж чух човек от протестиращите да казва, че иска не един монополист да му продава тока, а да има двадесет търговци - още повече се зарадвах. Казах си, че хората са започнали да знаят какво искат.

Но не съм познал.

След протеста в Благоевград стана ясно, че организаторите подготвят за неделя (вчера) протест срещу електрическите компании в 15 града на страната. И пак се зарадвах, защото вече бях чул какво искат - разбиване на монопола. Но, както вече казах - не съм познал. Оказа се, че само аз и мъжът от протеста в Благоевград искаме възможност да купуваме ток не от една, а двадесет компании, а организаторите на протеста искат национализация - замяна на трите частни монопола с един държавен. Последното със сигурност е една идея по-добре от сегашното положение, но... Едва ли някой вярва, че тока пак ще стане 4 стотинки. Не би било лошо, ама...

Затова и спрях да се радвам, че хората са се усетили - защото не са или поне не за всичко. И на протест не ходих, както направи огромната част от народа. Просто не е това начина. Предполагам, че ако бяха прочели исканията, под които застават и тези, които ходиха да не са отишли. Лично мен тази ситуация не ме изпълва с оптимизъм, че нещо ще се промени в положителна посока. От една страна има желание, но от друга трябва да се мисли внимателно. Хората си знаят тяхното - комисия да определя цената, комисия да определя печалбата, комисия това, комисия онова. И какво?
Нали от комисия на комисия сме я докарали до сегашното дередже. Малко ли им е? ЧЕЗ и останалите кожодери са си много добре и без да скачаме на студа за още комисии. Те с комисиите знаят как да се оправят. Все пак, въпреки цялата обърканост хората се усещат кой им го причини и ако онзи ден в Благоевград са се запътили към агитационното мероприятие на Кунева, то утре ще последва погром срещу някоя друга "знакова" личност. Гневът към политиците е основателен и справедлив, но продължава да е все така объркан. Основателен е, защото беше малоумно и даже престъпно един държавен монополист да бъде предоставен, да не казвам по-силното подарен, на три по-малки монополиста. Това прилича на средновековието, когато краля е давал част от територията на някой феодал. Това е.
Защо държавната компания-монополист беше дадена по този начин и защо беше позволено на друга, този път чужда държавна компания да упражнява подобно феодално право над нас?
Ако някой може да намери логика, която да описва ситуацията, като нещо различно от предателство срещу народа - моля, да сподели.

вторник, 5 февруари 2013 г.

Ако беше "Хамлет", а не 'Буда"

Вчерашните милиционери можеха да проявят малко повече литературна начетеност и въображение. Можеха да го кръстят "Хамлет", което щеше да даде много материал на днешните журналисти за умуване по темата "Има нещо гнило в Дания" и случая щеше да се замете успешно. Има нещо гнило в Дания, вместо има нещо гнило в МВР (мее-вее-ре). Във въпросното мее-вее-ре на дали има нещо, което да не е гнило. Всеки ден редовият гражданин става свидетел как полицаи, министри, че дори и Той самия "изказват" някой, че е криминално проявен, че някой нещо е писал за него, някой полицай. Било му е кеф, писал е. Всъщност и без журналистическите разсъждения върху "има нещо гнило в Дания", този случай ще бъде заметен, а полицаите ще продължават да си пишат всичко за всеки, а след това публично да петнят името на хората набелязани за полицейска саморазправа.

неделя, 3 февруари 2013 г.

И тук не е цвете за мирисане

Новината, че на "Бъкстон" гори апартамент, а под терасата му се въргаля трупа на собственика, ми припомни други подобни трагедии. Ние някак сме свикнали на новините за масови разстрели в училища или частни домове, които идват от САЩ и обикновено цъкаме с език, ругаем "тъпите" америкаци и си казваме, че тук такива работи не стават. Но истината е, че се случва хората да превъртат и да правят трагедии. България не е изключение. Дори подобни неща се случват прекалено често за такава малка страна. Само средствата са различни. Съвсем набързо се сещам за няколко трагични случая, за които всеки е чувал от новините. Сигурно има такива, за които не сме и разбрали. Сещам се за няколко трагични инцидента. За случая на булевард "Бъкстовн" още не се знае какво точно е станало, но е близо до ума. Съвсем наскоро превъртял военен уби семейството си и се самоуби. Малко преди това имаше друг подобен случай, в който младеж изпозастреля близките си и се самоуби. Пак в последните години, друг превъртял надзицка газовата бутилка на колата си и се заби в автобус, за щастие тогава се размина без масова трагедия. Също неотдавна превъртяло момче уби майката и братчето си. Случаите са прекалено много.