Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

понеделник, 27 януари 2014 г.

Социология на пачките

Едните лъжат за ГЕРБ, другите за БСП, а за Реформаторите никой не ще да лъже - ЗАЩО?
Защото Реформаторите нямат пари за социологическа обич. Няма и да имат, защото не са умни и по още една причина. Впрочем, те - партиите в този блок направиха всичко възможно, за да нямат пари. Направиха го по време на изборите, всички знаем как. В резултат само България на гражданите има законни пари от държавната субсидия. Незаконни вероятно нямат, тъй като няма никаква логика някой да им шари. Именно, поради липсата на пари, за РБ няма социологическа обич. Наистина, за обикновения кибик от простолюдието, една субсидия от стотина хиляди на месец може да изглежда баснословно голяма сума, но какво ли разбира един подобен от партийна дейност. А за партийна дейност, особено ако идеята е да има дългосрочно присъствие в политиката и всичко да е изпипано, както се полага, следва да се похарчат не малко пари, при това системно и методично, а не еднократно, както си мислят лаиците. За адекватното присъствие на дадена партия са нужни минимум 31 регионални офиса и един централен. Или казано накратко, за да е успешна една партия, тя трябва да копира структурно избирателните райони, иначе потъва. Разбира се, РБ няма пари за адекватно присъствие и издръжка на 32 офиса и стотина души администратитивен апарат.
Както казах, няма и да има пари по още една причина. Нито РБ в цялост, нито съставните части на блока имат хора. Просто нямат действителни членове. Като няма хора, няма и пари. Малко са онези, в това число и сред политическите анализатори, които си дават сметка, че ако в България имаше поне една партия, ама истинска партия, такава, която работи само и единствено за нейните членове, то нейната нужда от външно финансиране практически отпада. Чисто и просто, ако има хора - има и пари. В квазипартии, като тези от РБ (останалите не са изключение), където партийната политика се свежда до защита на интереса на парийния бос или на онзи, който му плаща под масата, естествено няма реални членове. Активните хора ясно си дават сметка, че е безпредметно, дори тъпо да дават пари за издръжката на нещо, от което не могат да изкарат някаква полза. А няма как да изкарат полза, след като тя е предварително разпределена.
И така, след всичко казано е ясно, че за Блока социологическа любов няма да има. Вероятно по подобен начин ще се стекат обстоятелствата и по отношение на електоралната.

понеделник, 20 януари 2014 г.

Специалитет на сезона: Разцепване по бесепарски

Ето, че интересните времена застигнаха и БСП. Беше в реда на нещата и дори закъсня във времето, което се дължи преди всичко на четиредесет и пет годишната инерция и голямото ядро от твърд електорат. И все пак случващото се в цялата българска политика нямаше как да подмине и тази партия. Появата на АБВ е не просто проблем, а колосален проблем за БСП по две причини. Първата е в това, че за пръв път се появява конкурентна формация, която е в състояние да откъсне ляв бесепарски електорат. Втората причина за притеснения в БСП се корени в това, че един успешен старт на АБВ може и вероятно ще предизвика вълна от люспения, тъй като партията поради положението си на монополист в лявото политическо пространство, е събрала всевъзможни леви течения и подидеологии, които са там, само защото няма къде да се приютят. Изглежда, че много ще ги боли и това обяснява истеричните изблици на Сергей Станишев и помагачите му.

А сега накратко за проблемите, за които ще стане дума.

- фракциите в БСП;
- бесепарските фракции извън БСП (Спиндермаан);
- желанията, щенията и мечтите на фракциите в БСП;
- целите на бесепарските фрации извън БСП (Спиндермаан);
- митовете за вътрешнопартийна демокрация в БСП;
- проблемите с представителността в БСП;
- перспективите пред лявото.

1. Фракциите в БСП
Както споменах БСП не е хомогенна партия. В нея влизат хора с различни разбирания и възгледи, гравитиращи все пак около лявото, но практически несъвместими, както идеологически, така и по целесъобразност. Под един партиен покрив съжителстват класически марксисти, ленинисти, есери, сталинисти, анархисти, европейски ориентирани, евразийски ориентирани, тотатилатиристи, либерални леви, консервативни леви и дори представители на център-дясното. Характерно за повечето от тези групи, някои от които са формални е, че повечето от техните представители са крайни не само в идеологическите си разбирания, а и в отношенията им към всеки, който мисли различно от тях. Както Калин Манолов беше споменал веднъж, в тоталитарните идеологии всеки водач има свое разбиране за това кое е правилно и как трябва да се случват нещата, и е готов да го постигне без да подбира средствата. С други думи потенциалът за отприщване на вълна от остри противпоставяния при успешен старт на АБВ е повече от голям, в това число и по отношение на това, каква трябва да бъде реакцията към доскорошните "другари".

2. Бесепарските фракции извън БСП (Спиндермаан). Целите на бесепарските фракции извън БСП
Бесепарските фракции извън БСП не са новост. Назад във времето е имало подобни прецеденти, къде с одобрението на партията, къде самоволно по собствена инициатива, но като цяло отношението на БСП към тях винаги е било по-скоро положително, като към потенциални партньори. Най-успешен пример за бесепарска фракция извън БСП, е партията на Томов, Камов и Калфин - Българска евролевица. Евролевицата се появи в периода 1994-1997 година след напускането на няколко видни бесепари. Тази малка лява партия дори успя да прескочи четири процентовата бариера и през 1997 година влезе в парламента, като взе роля на коалиционен партньор на БСП в опозиция. Заемането на тази позиция лиши от смисъл съществуването на подобна партия и четири години по-късно тя практически излезе от реалната политика, а Калфин полека се коалира с БСП в индивидуално качество.
На по-късен етап БСП вложи известен ресурс в създаването на друга бесепарска фракция извън БСП, тази на Спиндермаан, зад чието учредяване ясно личи сянката на партията-майка ръководителка. Интересът на БСП към създаване и поддържане на такъв род фракции е обясним по няколко причини. На първо място такива партии по никакъв начин не засягат негативно електоралната цялост на твърдия ляв електорат. Конкретно в случая на Спиндермаан, дори не е дефинира лява идеология, а участието на БСП в проекта е относително добре замаскиранио за широката публика, тъй като на предната линия не се показва никой свързан по какъвто и да било начин с БСП. Целта на подобни партии е да бъде събрана част от електоралния вот, който така или иначе при никакви обстоятелства не би отишъл при БСП. Така се гарантира, че тези гласове няма да отидат при пряк конкурент в разпределението на политическото представителство. Специално в случая на Спиндермаан целта беше да се отнемат от ГЕРБ, ДБГ и Сините гласове на желаещи да гласуват, но не и за БСП. Другата хипотеза е, че ако подобно формирование преживее чудо и някак си успее да се добере до заветната граница от 4 процента, то в нейно лице БСП ще си осигури още един коалиционен партньор. Сметката изглежда добре направена и схемата работи. Това обаче не може да се каже за сегашната ситуация с появата на АБВ, но за това малко по-късно.

3. Митовете за вътрешнопартийна демокрация в БСП
Удобното шикалкавене за вътрешнопартийна демокрация в БСП приключва тези дни. Накратко - митът рухна. Поне за пред широката общественост, колкото до редовия бесепар, той несъмненио знае за какво иде реч. Формално БСП има един приличен устав, даващ немално права на редника-член, но само на теория. Ключът от палатката е заровен в дълбоките дебри на процедурните хватки и манипулации. Всеки от нас е виждал, че БСП търпи различно от официалното мннение. Човек пуска телевизора, вижда Кадиев и си казва, че тази партия е демократична. Дори Първанов още не са изключили. Демократична партия, но само така изглежда. Както казва народа, всичко е за парлама.
Действителното положение в БСП е много по-хард и партията не се отличава с нищо от много други български политически субекти. По правило решенията за кажи-речи всичко важно се взимат от част от партийната върхушка, след което се свеждат по вертикалата за изпълнение и ако по върховете привидно всичко изглежда наред, просто едни хора са останали в малцинство в съответствие с демократични устав, то на по-ниските нива, тоест в първичните партийни организации подобна практика не съществува. Обикновено изказващите възражения спрямо спуснатите отгоре директиви, биват поставяни в изолация от страна на най-низшите функционери. Те не се викат за участие в партийната работа, която е про форма, тъй като, както споменах важните решения се взимат "горе". Обикновено функционерите на квартално ниво са относително образовани, но прости хора с тоталитарни наклонности, които своевременно вземат мерки срещу вътршнопартийните дисиденти. Или създават нетърпима атмосфера, когато не са в състояние да ги изолират, или директно гласуват тяхното изключване съгласно демократичния устав на партията. Тези подробности от партийния живот не са широко известни. Те са ясни преди всичко на хората, които преднамерено са се поинтересувли, както и на онези от останалите партии, които са запознати с практиките в собствените им организации.
Ситуацията с вътрешнопартийната демокрация на БСП е описана най-добре от Елинор Рузвелт, която казва по адрес на госпожа Чан Кайши: "Тя говори много сладкодумно за демокрацията, но не умее да живее демократично."
Ще припомня, че на набелязаните за дисиденти в последно време беше директно заявено, че не са добре дошли на някакъв партиен форум, а онези, които отидоха на срещата не бяха допуснати. Положението в останалите български партии е идентично с това в БСП.
Ако обобщим става ясно, че вътрешнопартийната демокрация в БСП е мит, а с оглед на случващите се в последните няколко дни събития, е рухващ мит. Липсващата вътрешно партийна демокрация пък създава сериозни проблеми по отношение на представителността.

4. Проблеми с представителността в БСП
От изложеното до момента става ясно, че в БСП не просто има проблем с представителността, а тя направо отсъства. Де факто, така работеща тази партия не изпълнява политическите си функции, а причината да продължава да съществува се корени в натрупаната с годините инерция, системното унищожаване на всякаква конкуренция в лявото политическо поле и не на последно място по навик. Ако някой може да обясни как дори на теория би било възможно да се осъществи представителност на често пъти противоречащите интереси на отделните фракции в БСП (виж горе), то нека го направи. Лично аз, като човек с претенцията да разбирам малко от малко от политика, не мога дам отговор на задачата. За мен е необяснимо как точно в рамките на една партия, ако предположим, че все пак е демократична, би било възможно да се реализират възгледите и разбиранията на онези, които искат да бъдат автентично леви в рамките на Европа и онези, които теглят към Евразия; как може да се съчетае интереса на енергетика-капиталист и порно издателя с този на бабичката, която чака от държавата; как да намерят допирна точка есерите, сталинистите и реакционерите с онези, които макар и социал, все пак са демократи, доколкото е възможна една демократичност в тясната дреха на идеологическата догма.
Постигането на баланс е видимо невъзможно с единственото възможно средство за постигане на баланс, а именно демократичната процедура. Затова те са намерили решение и вътрешнопартийната демокрация, а с нея и всяка илюзия за политическа представителност в рамките на БСП, са отишли на кино.

5. Перспективите пред лявото
Основното, което вероятно ще се случи като резултат от събитията тези дни в БСП, е това, че монополът може би ще се счупи. Най-вероятно ще стане ясно, че БСП не е тъждествено равно и еднозначно на политически лявото. Това и в момента е известно, но като цяло обществото е в блажено неведение по въпроса. Самото ляво, като разбиране за организация на обществения живот, така или иначе е съществувало много преди БСП и ще продължи да съществува и след БСП. Светът на лявото нито е започнал, нито ще свърши с БСП. От гледна точка на възхода и падението на левите идеологии и друг път съм казвал, че те са пряка функция от материалното благополучие на отделните хора или както бащицата на левите политически идеологии Карл Маркс правилно отбелязва - битието определя съзнанието. Разбира се, това не отменя и обратната зависимост, която е не по-малко вярна. По начало въпросът е в това, кое по-добре импонира на отделния човек в частност и на обществата, като цяло. Така или иначе връзката между материалното състояние и политическите идеологии е очевадна и няма смисъл от много философско говорене за първопричината.
Извън общата картина положението на отделните фракции в ляво - БСП и АБВ на този етап, там времето ще покаже. При всички положения отделянето на АБВ от БСП е първият случай с потенциал не просто да привлече ляв електорат, за който е неприемливо да гласува за БСП - както Първанов се опитва да тушира напрежението, но и да откъсне по-голяма и по-малка част от твърдия бесепарски електорат. Предишните опити на Томов, Камов и Калфин бяха практически беззъби в това отношение и съществуването на леви конкурентни партии от този тип не отнемаше от твърдия ляв бесепарски електорат, а по-скоро прибавяше латентни леви гласоподаватели извън БСП и такива, които гласоподават за партията-майка от липсата на реална алтернатива. Случаят с АБВ е драстично по-тежък от гледна точка на БСП и има потенциал да нанесе много големи щети в дългосрочен план.
Когато говорим за левите идеологии и тяхното многобразие и подверсии, следва да бъде отбелязано, че АБВ не прави изключение и както изглежда има потенциал за бъдещо разцепване - по бесепарски. Въпросът е не дали, а кога
ще се случи. АБВ започва съществуването си с тежък генетичен дефект, изразяващ се в принципния конфликт между европейския и евразийския избор, проблем и на БСП. Това е сериозен конфликт, а като се има предвид генезиса на нововъзникващата партия, вероятността да се проявят малформации, като липса на партийна демокрация и представителност е много голяма. Тези хора чисто и просто не умеят да живеят демократично.

6. След изборите за европейски парламент.
Изборите за европейски парламент ще дадат точните отговори за посоката на развитие на БСП, АБВ и всеки нов ляв политически проект, който ще произлезе от тях. Полемиките за това дали АБВ прибавя към лявото или отнема на БСП, ще бъдат облечени в реални данни след изборния ден. Ако общият сбор на гласовете за двете партии надхвърли полученото като резултат през 2009-а година, значи има разширение на лявото. Ако пък БСП получи по-малко гласове от тези на предишните европейски избори, това ще означава, че АБВ е откъснала живо месо. Възможно е да се случат и двете. При всички положения АБВ има потенциал да отнеме от твърдия бесепарски електорат, както и да прибави друг главно, като вземе от левите гласове, които преди са отивали в ГЕРБ и Атака. С други думи пострадалите може да са повече. Сигурното е едно - БСП няма да има удобен коалиционен партньор в лицето на АБВ, както е било с Евролевицата някога. Първанов може да не е гений, но не е и идиот за да падне в подобен капан, а дори и да се реши на подобен ход, то цената за БСП ще е много висока.
Ако към всички драми в ляво прибавим и Николай Бареков, може да се окаже така, че БСП да претърпи допълнителни щети и въпросът - първа или втора партия, да спре да бъде актуален. Времето ще покаже.

Епилог - Смисълът на политиката
От казаните до момента неща става ясно, че има проблем с политическата представителност. Проблемт е всеобщ, тъй като останалите партии - десни, демократични, фашистки и други, страдат от същите проблеми, които има БСП. Връзката: липса на вътрешнопартийна демократичност - липса на представителност - липса на демокрация, е видимият резулатат от лошите партийни и политически практики. Практики, които заменят смисъла на политиката да осигури възможност на хората сами да пишат правилата и така да се ползват от произтичащите ползи, със съществуване в предпоставена реалност извън техните техните желания. А защо не и мечти.

неделя, 19 януари 2014 г.

Утре вечер в блога - Специалитет на сезона: Разцепване по бесепарски

Малко предварително надъхване, а иначе ще стане дума за:
- фракциите в БСП;
- бесепарските фракции извън БСП (Спиндермаан);
- желанията, щенията и мечтите на фракциите в БСП;
- целите на бесепарските фрации извън БСП (Спиндермаан);
- митовете за вътрешнопартийна демокрация в БСП;
- проблемите с представителността в БСП;
- перспективите пред лявото.

Изобщо, ще има много дрънкане на червени кокали. Дано само съумея да изложа всичко кратко. Честно казано виждам известен проблем в реализацията на последното, но обещавам да е интересно.

понеделник, 13 януари 2014 г.

Драма в БСП

Като гледам драмите на БСП в последните дни, ми става някак драго. Аз обичам да гледам цигании, така че съм удовлетворен от предстоящите събития. Това, че БСП опитва да се сцепи не е лошо. Много отдавна съм казвал, че ако изобщо е възможно да се сцепи БСП, това може да стане само отвътре. Факт е, че никакви външни напори и напъни до момента не са успявали да я сцепят, затова си мисля, че може да стане само отвътре. На практика има нужда от сцепване - вероятно не самата БСП има такава нужда, но обществото има.
Големият проблем на БСП е, че не е никак социалистическа и това я изправя пред избора да върши нещата, както до сега, казвайки едни леви послания и правейки разни други не толкова леви неща, или да бъде лява и да прави онова, което искат нейните гласоподаватели - национализации, концлагери и купонна система за снабдяване с продоволствия.
И в двата случая пътува. В първия по-бавно, а във втория директно отива в полето на политическата маргиналия. От тази гледна точка сегашното цепене има по-скоро механична стойност, отколкото политическа такава. Алтернативното БСП на Първанов-Калфин-Дончева не се различава по нищо от автентичната партия-майка. И двете са направени да обгрижват по няколко десетки абонирани тунеядци, и двете теглят към Евразия, и двете симулират социализми и европейски ценности.

сряда, 8 януари 2014 г.

Добър или лош е член 146 от новия Наказателен кодекс

Член 146 или поне част от него гласи:
"който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба."
Тексът срещна голяма съпротива от страна на правозащитници и общественици. Критиките може би са основателни. Противниците на текста казват, че това е практическо въвеждане на цензура и така нататък. Възможно е този член да се окаже в противоречие с принципите за свободата на словото. От друга страна така предложения текст се вписва напълно в член 32, алинея 2 от българската конституция, който дословно казва, че:
"Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи."

Лично аз не мога на този етап да преценя добър или лош, полезен или вреден е член 146 от бъдещия НК. А съм грамотен по отношение принципите на модерната държава и гражданските права. Вероятно с мнозина е така. Балансът между свободата на словото и личната неприкосновеност е деликатна материя и съществува, откакто съществува модерната държава. Може би трябва да погледнем на член 146 през очите на двете крайности - параноика, когото всеки го следи и воайора, който се вре в живота на другите.

неделя, 5 януари 2014 г.

Малка антипатриотическа

Относно българите могат да се кажат много неща. Обикновено си казваме гордостите, като това, че сме българи. Има защо да се гордеем, тъй като заслугата за това е изцяло наша. Имало е вероятност едно към хиляда да сме българи и едно към пет да бъдем китайци, но с много труд, воля и старание сме се пръкнали българи. Обичаме да се гордеем и с планините високи, и с езерата длибоки. Некой, дето не ни познава ще каже, че с тия две ръце сме ги направили. Щях да изпусна, че в собствените ни представи сме големи пиячи и още по-велики ебачи.
Добре, че в плановете ми не влиза скорощно кандидатиране за евро или друг вид депутат, та ми е лабаво около вратняка и ще мога да си изкажа думата, както ми иде.
А истината е, че сме пълни загубеняци като народ, а и по единично. Не, че не се случва и за неприятните черти на националния характер да си говорим, но не с такава гордост, а и по правило всеки от нас се пада в единия процент изключение. Лично аз съм от изключенията, знам го и нямам никакви скрупули да го кажа, но нека видим как са нещата в детайли. Българинът, ти вероятно не си сред малкото изключения, обича да си намира извинение, че е жалък неудачник. Че е жалък неудачник нямам никакво съмнение, както и че с това си качество съсипва жизнената ми среда, осира я и я прави трудно търпима. Но да мина по същество към най-честите мрънкания и хленчове. Природата на вродения неудачник личи най-много, когато се огледа в околните и прояви завист, а полсе намери и обяснение. Накратко, на някои народи хубавото им пада от небето - на арабите - петрола; на норвежците - газа; на швейцарците - банките; на холандците направо им иде от въздуха - постоянно духа и енергия колко щеш; на италианците макароните им висят по дърветата; американците са много мощни; само японците бачкат. Общо-взето от тия двайсетина или трийсет държави, в които е някак по-добре, нещата стават сами и благините се леят и търкалят по пътя, а в останалите двеста и кусур, където си е мамата ебало - американците са виновни.
Действителността обаче е съвсем различна. Където и каквото има, то е благодарение на интелекта и труда на хората там. И петрола сам няма да се извади, и газа сам няма да изфучи, и банките, а още по-малко макароните ще се направят сами. Истината е, че местата, където днес е зле, са били зле и преди американците, а където е добре, е било зле и всичко е направено от хората. Но на българина му дай да се циганяви. Арабите например, преди стотина години или някъде там дочули, че под пясъка има петрол. Те нито имали знанията и уменията да го изпомпват, нито можел да им служи за нещо, нито били в позиция сами да го реализират и го дали на разни "империалисти" срещу скромна сума, срещу една малка част от стойността му. Но въпреки това започнали да получават много повече, отколкото изкарвали преди това. Случаят е истински, това е от практиката на Саудитска Арабия. Как постъпват българите в подобни случаи? Ако днес рзберем, че под нас има океани от петрол, след двеста години още ще седим и ще си говорим, че може да го вадим и продаваме. Това е положението на неудачника.