Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

четвъртък, 28 март 2013 г.

На мен ми харесва да виждам обикновени хора да мислят за политика. В смисъл, да изказват мислите си публично. Честно казано ми идва в повече преднамерено налаганата теза от политици и медии, че политиката е нещо сложно и изисква специални дарби - не е така. Политиката е по-просто нещо, отколкото го представят. И все пак успяха да комплексират голяма част от хората до степен, че да не смеят да имат мнение по най-обикновени въпроси, които ги засягат и които въпроси така или иначе минават за решение през политическите институции и т.н.
В политиката няма вярно и грешно. Има само приемливо и неприемливо и няма нищо лошо човек да има мнение за нещата, които повлияват живота му. Така мисля и знам, че съм прав. Поради това се радвам, когато някой има мнение и се реши да говори. Не е задължително да го споделям или да съм съгласен, но това е начинът по принцип. От тук се тръгва.



събота, 23 март 2013 г.

четвъртък, 21 март 2013 г.

LIVE HARD


Хард, а? Струва ми се, че сме далеч от точното разбиране на ползата от гласуването, от перспективите, от принципите, по които би трябвало да стават нещата, че да носят полза за гласуващия. Струва ми се и друго, а именно, че тези избори ще бъдат решени не от твърдите, а от меки електорати, така както се случиха всички изборни резултати след онези за ВНС. Само онези за ВНС не бяха решени по този начин, тях си ги реши БСП с измама.

Но това са минали неща. Те не са толкова интересни, въпреки че за много хора е по-удобно да ровят в миналото, защото там е ясно, пък и не може да мърда. Виж бъдещето, това е друга работа. То е неясно и плаши, а под въздействие на страха хората правят това-онова, най-вече глупости.

Глупости и този път няма да липсват. Общото между четирите милиона твърди и меки електорати, които след месец и половина ще гласуват, е в това, че ще отидат и ще гласуват за партии, над чиито действия няма да имат никакъв контрол пост фактум. Така наречените твърди и по-меките, които общо докарват окончателната бройка на обичайно гласувалите, ще отидат до урните с различна мотивация, но ще направят едно и също. Ще го направят заедно. Доволство след това няма как да има, няма и да има. Ще има недоволство, както е било и както е нормално при описаната по-горе процедура.

Нереалистично е да се разчита на добър край в резултат на политическите действия на тези четири милиона гласуващи. Доброто от тях няма да дойде. Ако е било възможно, вече да се е случило. Очевидно могат толкова. С този подход към политиката - толкова. Тези хора- толкова. С разбирането, че демокрация е гласуване на четири години и ходене на протест - толкова. Твърди и преливащи се идиоти, от които полза имат само онези, които прибират 50-те лева субсидия за всеки даден от тях глас.

Има известен потенциал да почнат да се случват най-накрая нещата. Той е в останалите два милиона души, които не гласуват и които на 12 май за пореден път няма да намерят основание да го направят. Четвърт век тези хора са стояли незабележими - без напоритост, без нахалство и ламтеж за власт. Негласуващи и привидно пасивни, с тази разлика, че са едно ниво нагоре в политическата еволюция и не гласуват, само заради едното право дадено им от конституцията. Това са хора, които така и не бяха въвлечени в политическия процес, въпреки че сме били свидетели на няколко опита да бъдат. Е, не се получава. Тези два милиона души не гласуват и на протести не ходят по същата причина. Ако изобщо е възможно да излезе нещо позитивно, то ще излезе от тези хора.
Съвсем друг е въпроса, дали са готови да се включат в политическия процес. Това че имат потенциал, изобщо не значи, че ще могат го реализират. Може да могат, може и да не могат, но едно е ясно - не си правят никакви илюзии, че някой ще им позволи да се качат на гърба на неговата партия, за да защитават своите интереси. Такава илюзия не се забелязва, което наред с отказа им да гласуват на халос, говори за наличе на една политическа зрялост.



шервайте, да мога да се изтъкна :)

сряда, 20 март 2013 г.

ИЗБОРИ 2013. Следизборно фиаско на предизборните илюзии

След като бяха дефинирани основните проблеми, а именно безработицата, безпаричието и безпътицата, сега е съвсем в реда на нещата, който вземе властта да започне усилено да труди на този фронт. Няма голямо значение дали следващото мнозинство ще е доминирано от ГЕРБ или БСП, все това ни чака. Едните са перманентно загрижени, а гербавите наскоро преоткриха топлата вода - че не са свършили нищо от важното и щели да се поправят. И в двата случая това означава едно - изпомпване на обществени и европейски пари и наливането им в субисдирана заетост. Последното не даде резултат по времето на бесепарското управление, няма да даде по време на сегашното служебно правителство, както и в бъдеще време след изборите. В замяна на това и без друго достатъчно изтормозеният пазар на труда ще получи поредната доза управленски шамари. Вероятно ще вдигнат и данъците, защото това струва пари.
Та, така.
Другото за след изборите е, че ще потънат гемиите на надеждата, че някой ще те пусне да определяш курса на неговата лодка.
Това е за нещастниците, които имат подобни илюзии - не, няма да ви позволят. Айде, лека вечер от мене :)



шервайте, да мога да се изтъкна :)

понеделник, 18 март 2013 г.

Няма вече пейки


Вандализмът, за който разказах преди време.

Малък аквариум - голяма тръпка

Снимките са кофти, но дават представа.

Аквариумчето е 80 литра, но водата е към 65-70, не повече. Дъното е пясъчно. Много хора предпочитат разни фабрично направени смеси, но аз реших да пробвам с добре промит речен пясък. Резултатът е супер, особено за растенията. Имам девет или десет вида растения и водорасли. Рибките са само три вида, но за такъв обем е повече от достатъчно. Важното е, че могат да съжителстват добре заедно, без да си пречат. В момента аквариума е дом на 18 неончета, 4 хелера плюс бебоците им и две сомчета. Много добре се получи. Преди имах две принцески, но станаха доста едри и имаха проблеми с хелерите. По-преди тук живееше двойка фосилиси, но им беше тясно и им намерих нов дом. В момента аквариумчето има много добър баланс, както на видовете, така и на средата. Водата може да не се пипа с месеци и всичко е наред. Браво на мен :)



вторник, 12 март 2013 г.

Коментаторите в интернет


В огромната си част коментаторите в интернет не са по-различни от тези в градинките и кръчмите. Те рядко разбират съдържанието, което коментират. Типичният пример е от днес. "Дневник" пуска репортаж от протест. Репортерът отразява случващото се. В даден момент един от участниците взема думата и започва да громи споменавания за бъдещ министър-председател, като изтъква неговите недостойнства - "баща му е такъв и такъв". По повод на споменатото пуснах кратък коментар, който от своя страна също стана обект на коментиране.
Това е само един от многото адресирани към мен отговори на казаното. Останалите са обладани от същата мисловна "проникновеност". За съжаление част от тях няма как да се видят, тъй като модераторът ги премахна.

С четенето се оправяме, но разбирането на прочетеното остава все така масов проблем.
Неспособността да се разбира видяното, в най-голяма степен се отнася за текстовите съдържания. Въпреки наличието на малък брой много сериозни изключения, обобщението като цяло е подходящо. По някакво неписано правило мненията, които биват изказвани се изчерпват с намиране на кусури без аргументи, лични нападки, откровено клеветене, псуване и нечленоразделни звуци, които в интернет намират образ във вид на емотикони и други символи. Повечето такива коментатори съчетават в себе си онези качества характерни за тълпата - онова, което обикновено се вижда при прояви на масово недоволство. Някои ги наричат хейтъри, но не са. Хейтърите освен злобни, обикновено са интелигенти, находчиви, с бърз ум и винаги разбират онова, което коментират. Просто са негативно насторени и толкова. Не, повечето от коментиращите са обикновени малоумници, от възможно най-обикновените. За сметка на това са особено напористи. В случаите на масови прояви, като тези от последния месец, те са хората, които дават тона и облика на тълпата. По-гръмогласни са и надделяват. Като хора със скромни умствени заложби, те имат много по-малко задръжки и при масови прояви това им дава силата да заглушат гласа на нормалните.



шервайте, да мога да се изтъкна :)

Здраво в батака


Седем милиона и нещо население, три милиона и половиина прекалено стари или прекалено млади, два милиона и сто хиляди работяги, четиристотин и седемнадесет хиляди безработни, над милион невидими за статистиката, спряла икономика, ниска цена на труд.



шервайте, да мога да се изтъкна :)

понеделник, 11 март 2013 г.

Политика за начинаещи

Политиката е заместител на войната в стремежите за домогване до властта.
Властта е имагинерно пространство с отрицателно налягане, което всмуква, докато се запълни.
Властта е неотменима, упражняващите я субекти са заменими.
Властта е добра за упражняващият я.
Властта е полезна за упражняващият я.
Властта е средство за упражняване на права.
В политиката важи само онзи, от когото си зависим.

Още по въпроса - "Икономиката, Глупаци!" - избори под знака на ТРЗ (от 23 ноември 2012) и Два мита за българската политика



шервайте, да мога да се изтъкна :)

неделя, 10 март 2013 г.

Два мита за българската политика


Първи мит: Твърдите електорати решават изхода от изборите

Мит е, защото няма нищо общо с действителността. Действителността е съвсем друга и в нея твърдите електорати са недостатъчни да определят изхода от изборите. Общият брой на всички твърди електорати е не повече от милион и осемстотин хиляди души. Това е по-малко от половината действително гласуващи избиратели. Ако към този факт бъде добавена изборната статистика за последните 23 години, митът става повече от очевиден.



Втори мит: Купените гласове решават изхода от изборите

Мит е, защото няма нищо общо с действителността. Неотдавна споменах за този феномен.
"Независимо от обнародваните социологически изследвания за готовността на десет, двадесет или петдесет процента от гласоподавателите за продажба на техния вот, в крайна сметка реално продаваемите гласове са ограничени. Не всеки глас е годен за купуване. Българската практика в търговията с гласоподаватели казва условията, на които трябва да отговаря продавача на вот - да е циганин, да живее в гето, да е съгласен. За да може да си продаде гласа, всеки трябва да отговаря на трите изброени условия, в противен случай няма да се явят купувачи. Не е достатъчно само желание или само етническа принадлежност, така че този начин за набиране на електорална подкрепа има своята горна граница, а тежестта на един такъв глас намалява с вдигането на избирателната активност."

Българската практика при купуването на електорална подкрепа се изчерпва с купуване на цели изборни секции. Броят на тези секции е ограничен, както и общия сбор на гласовете от тях. Възлизат на до триста хиляди гласа.



Извод

Изборите в България се решават от други фактори.



шервайте, да мога да се изтъкна :)

четвъртък, 7 март 2013 г.

Протестите умряха бавно и безславно

Толкова на този етап.
Горивото на протестите изгоря пред, в и около общинските сгради на няколко града.
Единствено "председателите" останаха и обикалят разни хотелски фоайета и парламентарни кулоари.
Хората може и да не знаят какво искат, но знаят какво не искат.
Хората се дръпнаха от улицата. Неслучайно.
Някакви правят кръгли маси и вечеринки. Още са на входа и вече са в кривия път. Акъл няма - наглост има в излишък.
Председатели. Всеки знае кое е най-добро - неговото.
Липсва фейс контрол и психо такъв. Шестата раса, седмата раса... С времето лудите ще бъдат напъдени.
За добро е.

сряда, 6 март 2013 г.

трябва още тормоз

системата става - хората не стават. имам предвид широката маса, която не знае как да я употребява. то е като да дадеш лаптоп на неандерталец.

вторник, 5 март 2013 г.

Обратната държава

Знам в каква държава искам да живея.

В такава, която да ме остави да развивам потенциала си, а не да ме затиска и да е до мен, когато имам нужда.
Сега живея в някаква обратна държава - никаква я няма, когато ми е нужна и гледа да ме умори, когато съм добре.

неделя, 3 март 2013 г.

Делото на Левски е недовършено

Има нужда това да бъде казано точно днес, на националния ни празник, а след това да бъде повтаряно, докато работата не бъде свършена до самия й край.
Делото на Левски е недовършено.
От всичко, пред което се прекланяме демонстративно в дни като днешния, от всичко, за което се гордеем с този велик наш човек, само и единствено носещата нашето име държава е постигнато. Всичко останало не е. Работата не е довършена. Само и единствено имаме наша държава, но е наша само по име и на думи.
За това ли умря човека?
Това ли е нашата България?
Такава държава ли искаме?
Убеден съм, че Левски не е търгнал да умира за това, в собствената ни българска държава слабият, бедният, болният и старият да са оставени сами, когато не бива да бъдат сами в страданията си. Нали всички знаем кой е Левски и за какво се е борил. Точно за тази държава?
Той в такава точно е живял и е тръгнал да я прави друга - по-добра. Ние много го зачитаме, знаем - прав е бил, но каква държава сме направили...
Можем и в сегашната да си живеем. Очевидно можем, но можем и на по-добро. Можем и никак не е трудно. Дори не се налага да бъдем изключителни. Достатъчно е да бъдем егоисти и единственото повече е да погледнем от друга перспектива. Само да погледнем на неизбежното и възможното - старост, бедност, болест, слабост. Само да погледнем и за миг да си представим, дали искаме държавата на наша страна, ако и когато ни се случи. Само това. Просто е и резултатите сами ще дойдат.
Когато постигнем държава, в която човекът в нужда знае, че не е сам, чак тогава делото на Апостола ще бъде приключено. Когато го направим, тогава пъченето ни пред паметника няма да е лицемерно.

С мирис на бензин

Семейната лада от детството ми винаги смърдеше на бензин. Баща ми имаше лошия навик да държи метална туба в багажника и почти винаги, когато пътувахме, се случваше бензина да свършва насред пътя и се почваше едно епично наливане от тубата. Вчера си спомних, че гледката на сипващи бензин хора беше нещо обичайно за ония години. Беше масова практика бензина да свършва насред пътя, а причината за това беше огромния размер кражби. Постоянно някой изреваваше, че нощеска му е бил източен бензина и хората се бяха научили, че е по-добре да го държат в туба в багажника, отколкото в резервоара на колата. Краденето на бензин се беше превърнало в национален спорт. Единствено хората притежаващи "Москвич" останаха незасегнати от тази практика.

Другото, което много се крадеше, бяха чистачките на колите. Поради тази причина беше обичайна гледката на коли, чиито стъкла бяха с изписани "вежди". Другото обичайно беше поставянето на самоделни пискюли от капачки за оцет върху металната част на чистачките - с прдпазна цел. Когато завалеше всчики спираха и излизаха да се поосвежат малко. И да си поставят чистачките.
Иначе нямаше никаква престъпност - по телевизията, радиото и вестниците изобщо не се споменаваше за подобно нещо :)