Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.

събота, 31 декември 2011 г.

124

Краят на годината е време за равносметки и благопожелания. Малко е банално това и не е учудващо, че обикновено се прави веднъж годишно (смех).
За отиващата си година, какво мога да кажа. Щом доживяхме да й видим края, значи е минала добре (смех). Е, можеше и по-добре, но миналото-минало, време е да отправим поглед напред. Това че съм историк, в известна степен ми помага да навържа нещата и да си представя относително добре какво прeдстои. Между другото, като споменах историците, сега се сетих за скандалчето на премиера с археолозите от последните дни. Едно клише казва, че историята се пише от победителите, обаче не е вярно. Историята я пишат историците. Знаел им бил номерата, ще видим ние тая работа (смех).
Сега изпращаме старата и посрещаме новата. Да ни е честита. Маите били казали, че тая нямало да я бъде. Маите отдавна са издухали супата, така че... А ние да си пожелаем разни хубави неща, които да ни се случат през годината.
Преди време попитах Какво искате от живота?. Ето това ще си пожелаваме в новогодишната нощ - който, каквото иска от живота, това ще си пожелае. Обикновено си пожелаваме здраве, щастие, любов и дълъг живот. Както стана дума новогодишните равносметки и пожелания са леко банални, но какво пък - да бъде. Въпреки че тези неща са хубави, много малко зависи от нас да ни се случат. И все пак нека сме живи, здрави, дълголетни и обичливи, пък за другото си иска работа.
Лично за себе си, освен обичайните пожелания, искам да си пожелая още неща - главно повече пари, по възможност много пари. Парите са много важни и е добре човек да има, колкото може повече от тях. Няма какво да се лъжеме, така е. Искам да си пожелая и да не ми се случват ужасните неща, които понякога се случват. И на всичките си роднини и приятели, по-близките и по-далечни, пожелавам същото, което желая и за себе си - малко е, но от сърце. Дано да сте здрави, дълголетни и да живеете богато.
Искам и други неща от живота и като новогодишно спохождане. Не такива лично за мен, но и аз ще ги ползвам, ако се случат. Искам добро и достъпно здравеопазване, сигурна социална среда, висок стандарт. Някой беше сравнил живота в България с кофти къща в добър квартал. Искам и добра къща, и добър квартал. Не е егоистично, не е много и по-важното е, че е постижимо. Малко вероятно е точно тези ми новогодишни желания да се сбъднат през идващата 2012, но се надявам, че ще се случат. Важното е нещата да се правят по правилния начин, защото по-важно е не колко се напъва човек, докато прави нещо, а как точно го прави.
Да ни е честита новата година и дано донесе повече добри моменти от отиващата си.

вторник, 27 декември 2011 г.

123

и за читателите на блогове


от
Даскалите са си най-добре - ваканцийка, работа до обед, пет-шестостин лева заплата. Пей сърце, а ние маймуните...

през
таксиджиите, пожарникарите и така-така я докарахме до

Предполагам сте обърнали внимание, че колкото някой е по-прост (в екзистенциален, не в академичен смисъл), толкова работата на другите му се струва лесна.

понеделник, 26 декември 2011 г.

122

По обяд племенницата ми дойде на гости. Попитах я дали знае, че днес е денят на бащата и тя тихичко ми отговори, че е чула от новините и вече е честитила на татко си, и го е цункала (смех)

петък, 23 декември 2011 г.

120

И темата днес е... паритет на покупателната способност.
Някой знае ли, какво означава паритет на покупателната способност? Знаете, а? Знаете, ама само така си мислите.

Българинът например живее, работи и произвежда. Американецът прави същото. Обаче срещу всеки долар изкаран от българина, американеца изкарва седем.
Сега да си го представим малко по-образно.
Отиват българина и американеца на някой произволен пазар за зарзават да речем, на някой пазар, някъде по света. Отиват там - българина с неговия си изкаран долар и американеца, но със седемте си изкарани долара. Отиват и започват да пазаруват. Няма значение на кой точно пазар са отишли - може да е в Ню Йорк, Найроби или на Женския в София. Значи пазаруват двамата и независимо на кой пазар са се наредили, американецът винаги ще купи за седем долара, а българинът за един. Това е на всеки пазар, на който отидат двамата да пазаруват - винаги американеца купува седем пъти повече.

Толкова по въпроса за паритета на покупателната способност. Сега ясно ли е (смех)

четвъртък, 22 декември 2011 г.

119

Ще разкажа две истории в подкрепа на идеята всеки да плаща сам осигуровките си изцяло. Едната случка е съвсем конкретна, а другата е добре позната от масовата практика.


Първа история
Преди време познат започна работа в относително коректна малка търговска компания със 100-150 служители, от белия сектор. Водиха преговори за условията на труд, за работното време и за размера на заплатата. Мениджърът и собственик на фирмата беше приложил много директен подход, като попитал направо познатия ми, колко иска да получава чисто. От компанията си бяха направили труда да изчислят колко точно трябва да бъде брутната работна заплата, така че след удържане на всички видове данъци и осигуровки да остане сумата, за която са се договорили.
Имах възможност да погледна трудовия договор и записаната в него сума беше с поне 20 процента над онова, за което се бяха разбрали, че трябва да излезе като чиста заплата след всички удръжки.
Това е от практиката на компания, която се движи почти изцяло в светлия сектор.

Едно пояснение преди да мина към масовата история.
Задължително е да се отбележи това, че разхода за труд на компанията е значително над този, който е записан в трудовия договор, тъй като върху всеки лев от брутната работна заплата, фирмата разходва допълнително средства за осигурителни плащания.
Реално се получава, че всеки лев, който достига до наетия по трудов договор, струва на работодаля към 1,50, може би и малко повече.


Втора история
За разлика от първата случка, тази не е някаква конкретна с точно определени участници, но за сметка на това е почти масово явление.
Кандидатът за работа се договаря за всичко, в това число и за размера на заплатата си, обаче за разлика от първия случай се подписва договор на стойност, според определения минимум от страна на държавата - 270 лева или повече, ако има някакви специални изисквания.
В този случай работодаля, както и в първата история разходва около 1,50 лева за всеки лев, който достига до наетото лице, според официалния договор. Разликата между официално договореното и релания размер пак е за сметка на работодателя, но върху тази част от заплатата той не плаща допълнително за осигуровки - краде пари от държавата и от наемника.


Тук вече се налагат доста допълнителни обяснения за последствията при двата сценария.

На първо време ще отбележа, че целият официален разход по отношение на плащания за труд - осигуровки и заплати, е официално признат разход за компанията. Похарчените пари за тези неща, се признават изцяло от държавата за разход и върху тях не се плащат данъци.
Другото важно нещо, което не бива да се пренебрегва е, че цялата обявена сума за заплата, след това подлежи на данъчно и осигурително облагане.
Това означава, че в случая от първата история в бюджета и осигурителната система ще постъпят много повече пари във вид на осигуровки и ДОД.
Във втория случай бюджета и осигурителната система ще получат постъпления само върху обявеното и ще загубят разликата. Това е само прекия ефект от укриването на осигуровки, но той не е никак малък.
От гледна точка на интереса да се укриват данъци, прехвърлянето на всички осигурителни плащания за сметка на осигуряваното лице, ще доведе до повече постъпления и от осигуровки, и от ДОД.
Реално работодателите нямат интерес да помагат на наетия персонал да крие ДОД, но това се получва като съвсем естествен ефект от криенето на осигуровки.

Косвените последици от укриването на осигуровки се изразяват в осивяване на икономиката. След като работодателя веднъж е започнал да укрива признатия от закона разход, след това няма никакъв смисъл да показва спестените пари от първото укриване и започва цяла поредица от машинации, а икономиката остава невидима за държавата и за статистиката.
Хем икономиката върви и произвежда, хем не се вижда, а работодателя прибира разликата и всичко е, защото някой се е заблудил, че ще може да го принуди да плаща, без в същото време да съществува механизъм, който да осигури принудата. Тъпо.


Решението е много просто - целият дял осигуровки да се плаща от осигуряваното лице.

На онези, които ги е страх, че някой ще ги експлоатира и ще му се размине, ще кажа, че...
Социализмите се правят, както всяко друго нещо - с пари. А парите първо трябва да се изкарат, след това да са събираеми, чак тогава може да се мисли за какво да се харчат.

сряда, 21 декември 2011 г.

118

За северната част на Корейския полуостров декември ще премине в условията на повишена влажност. Не защото е декември и е влажно, а заради неконтролируемия рев пред обективите на тв камерите. У дома се пошегувахме по тоя повод.
Изпържените са искрени в риданията, а останалите си знаят.
Ако не реве от мъка по улиците, пак ще реве, но докато го съветват в някой зандан.
К'ва държава е това, ако едно реване не може да организира (смех)

вторник, 20 декември 2011 г.

117

Една тема за политици и икономисти. И не само.


Всички осигурителни вноски да се плащат от страна на осигурявания.

Предлагам вместо да се плашим, да погледнем потенциала за икономиката в цялост, ако горното бъде въведено.
Това е едно много дясно решение в икономически и политически смисъл. Не най-дясното, което би било да отпаднат всички задължителни плащания към осигурителната система, но да не прекаляваме с мечтите, защото и това ще се стори шокиращо за повечето.
Да помислим какви биха могли да бъдат ефектите и да не забравяме, че и в момента над половин милион души плащат изцяло(сами) осигурителните си вноски.
За малко да забравя да повторя, че е крайно време НОИ да бъде закрит.

неделя, 18 декември 2011 г.

116

Евтиният български труд, освен че представлява проблем за страната ни, създава затруднения и в международните ни отношения. Вчера например, прочетох за решението на белгийската държава да отложи отварянето на трудовия си пазар за българи. Новината е публикувана в Дневник и породи известно недоволство сред читателите, но да оставим настрана емоционалния прочит. Белгийците имат своите страхове и основания за това решение.

Съществува реална възможност отварянето да съсипе първо трудовия им пазар, а в последствие това да срине цялата им икономика, като на първо време повиши безработицата и натовари социалната система, да намали покупателната способност и производството, а в дългосрочен порядък да доведе до застой в технологичното развитие и хроничност на състоянието по подобие на положението в България.

Проблемът е, че микро и макроикономическия интерес са в конфликт. Отделният предприемач или бизнесмен винаги има интерес да прави по-нисък разход за труд, докато цялата икономическа система има интерес разхода за труд да е висок. В този смиъл отварянето на пазара за наемни работници от България, би довело до редица деформации в Белгия, което е опасно за икономиката на страната. Навлизането на голям брой евтино продаващи труда си хора, ще отприщи лавината на икономическия срив. Най-напред ще се увеличи безработицата. Мнозина местни, главно ниско и средно квалифицирани ще загубят работата си. Това неминуемо ще натовари социалната система на страната. Друг негативен ефект ще бъде намаляването на покупателната способност, а това неминуемо ще доведе до свиване на производството и до още безработица и/или, вероятно и двете - ще доведе до общо понижение на цената на труда. Хората ще бъдат изправени пред избор - или да работят за по-малко, или да загубят работата си, като бъдат заменени с български евтиняци.
Политическите последици са неминуеми при едно такова развитие.
Известно е, че Белгия не е нито най-силната икономически страна, нито е най-стабилната в политическо отношение, така че стремежът им да отлагат до последно е разбираем. Отварянето на трудовия им пазар за представители на страна с традиционно ниска цена на труда, крие всички възможни рискове за икономическата, социалната и политическата стабилност, а по-съществено е, че това биха били само краткосрочните негативи пред Белгия.
Дългосрочната перспектива няма да е никак благоприятна, ако се случи масов наплив на българи. Всичко е силно условно, разбира се и не е казано, че непременно ще се случи масово мигриране в посока Белгия, но страховете са породени главно от съществуването на такава възможност. Възможността да сринат икономиката си е плашеща, както за белгийските политици, така и за обикновения човек в Белгия.
Относно дългосрочните негативи при евентуален масов наплив на българи, те се изразяват в технологична изостаналост и хронични проблеми с производителността, конкурентноспособността и покупателната способност - бедност и мизерия.
От това се плаши белгиеца.

събота, 17 декември 2011 г.

115

Този текст (както и всички останали) е сто процента частна собственост (без цитата от БНТ)


Русия има проблем. Проблем не с отвратителните хора, които са се хванали за властта и по-скоро ще се опитат да я отнесат в гроба, отколкото да се разделят с нея, а проблем със самата Русия и отношението й към света. Проблем, който ни е до болка познат.

Между България и Русия съществуват нетипични прилики. Общи черти, които носят негативи. Проявяват се по различен начин, но крайния резултат не е добър. В много отношения двете държави са коренно различни. В някои отношения те са по-напред, в други ние ги изпреварваме. В Русия имат значително по-качествено здравеопазване и образование. И по-достъпно, което не е никак маловажно. Стандартът им е малко по-висок, а цените на основни неща, като различните видове енергия, храна, лекарства и транспорт са по-ниски. Мъжете се пенсионират на 60, а жените на 55 години - това тук отдавна е минало. В България тези неща не са в същото качество, но за сметка на това имаме повече свобода, която може би не сме се научили да използваме.
Да, свободата я имаме. Това, че "няма кой", това не е грешка на системата, но да го оставим засега.
За свободата и най-вече за политическата свобода, която ние тук имаме, руснаците могат само да мечтаят. За разлика от нас, те никога не са имали истинска демокрация. Дори истинска полудемокрация не са имали. Обаче искат да имат, а ние, като че ли се поуморихме от нея, но и това да го оставим засега.

Само преди дни в Москва и Санкт Петербург руската опозиция проведе митинги с искане за честни избори. По същество исканията на протестиращите бяха много повече граждански, отколкото политически. Те не поискаха някаква точно определена политика, а само правото да определят политиката и бъдещето си. Демонстрациите протекоха мирно, но въпреки това отвратителните хора от Кремъл изпратиха полицията да бие. Точно защото митингите бяха граждански, там се бяха събрали представители на иначе ненавиждащи се помежду си политически организации и идеологии - комунисти, либерали и националисти. Всички заедно, с едно искане - правото да избират бъдещето си и да правят политика със средствата на политиката, а не с революции, както сме свикнали да виждаме в Русия. Протестиращите проявиха изключителна гражданска и политическа зрялост, като се разграничиха от призивите за революции. Това е ново за Русия, където светът е свикнал да вижда как се появява някой богатир и повежда тълпата на живот или смърт. Този път руснаците показаха, че не искат да умират, а да живеят и да определят сами правилата. Това не означава, че няма да направят революция, но очевидно желанието е този вариант да бъде избегнат. След няколко дни пак ще има митинг, а през следващата година предстоят избори за президент, но за това след малко.

Почти паралелно с опозицията и властта организира митинг, с който да демонстрира наличието на обществена подкрепа. Официалните власти съобщиха за участие на 25000 митингуващи, което съответства на официалните данни за присъствието по време на опозиционните прояви. Бройката в случая е без голямо значение, тъй като по-важното е онова, което беше цитирано след проправителствения митинг - целите и идеалите на отвратителните хора в Кремъл. Целите и идеалите, как звучи само.
Докато опозицията в Русия искаше едни нищо и никакви честни избори, отвратителните хора в Кремъл дефинираха и изказаха на глас далеч по-велики амбиции:
"Русия с Путин е единствената страна, която може да се противопостави на Съединените щати"

източник: (БНТ)

Това е общия проблем на България и Русия, нетипичната прилика, с която започнах. И в двете държави, и като че ли това е водещо от край време, се наблюдава някак прекомерна зависимост от външни фактори, която зависимост гълта огромна част от националната енергия. За Русия това се изразява в постоянното търсене на враг, с когото да влезе в пряка или непряка конфронтация, докато при нас е търсенето на големия брат, покровителя, приятеля, който да ни похвали и на когото да се харесаме. За съжаление тези наклонности доминират и там, и тук при нас. Онези имат мания за величие, ние - комплекс за малоценност.
Иронията е, че нито те са толкова велики, нито ние сме толкова жалки.

Ако ги слуша човек, би казал, че Щатите са най-големия проблем на Русия. Да, ама друг път. Русия наистина е огромна държава с огромен потенциал. Само потенциал, който така и не успяват да разгърнат и затова Русия си остава една изостанала държава. Разбира се, руската изостаналост не трябва да се възприема буквално, но е факт, че руската икономика е съизмерима с тази на Канада - не с онази на големия враг, на когото искат да се противопоставят. Маниакалната обремененост им пречи да се развиват и по това си приличаме повече, отколкото мнозина биха признали дори и само на ум.
Днес Русия има много по-функционална икономика в сравнение с онази от времето на СССР, но в същото време е много далеч от оптималното. Споменах вече, че руската икономика е съизмерима с канадската. Двете държави произвеждат приблизително еднакво, брутният им продукт е почти равен.
Големият проблем на Русия е, че има два пъти по-голяма територия и е с четири пъти повече население от Канада, а произвежда толкова. Или иначе казано, Русия е поне четири пъти по-неефектива в икономическо отношение от Канада. Веднъж загубиха от САЩ по икономически причини, когато бяха врагове. Сега търсят конфронтация, където реално такава не съществува.
Според степента на икономическото си развитие, Русия има много голям потенциал и страшно много работа за вършене по вътрешните си дела, докато успее да се разгърне до степен, че някоя от истински големите държави да представлява реален проблем. Независимо от измислените амбиции на отвратителните хора в Кремъл, страната им не е в категорията на САЩ. И в тази на Канада трудно се вписва.

Досущ като руснаците и у нас битува схващането, че трябва да се занимаваме с неща, за които не сме готови. По това България и Русия си приличат много. По степен на развитие българската икономика е на нивото на руската - пропорционално. Както в Русия, така и у нас има много работа да се свърши, преди страните ни да се мерят за добро или лошо с други, привидно съразмерни държави.
На първо място е икономическото развитие, защото това дава парите, с които се прави всичко останало. Има показатели, по които Русия и България си приличат много. Това са: - ниската цена на труда; високото ниво на корупцията; слабо развитите пазари - резултат от ниската цена на труда и високото ниво на корупцията; технологичната изостаналост в производствения сектор - поради ниската цена на труда; ниската производителност - поради технологичната изостаналост, косвено следствие от ниската цена на труда; лошата инфраструктура - заради липсата на пари в резултат на ниския общ обем на икономиката, поради слабата производителност, заради технологичната изостаналост, която пък е следствие от ниската цена на труда. И така до безкрай - всичко заради вторачването навън в търсене на враг или покровител.

Жалко е, когато виждаш как се пилее националната енергия и нищо не можеш да направиш, няма на кого да кажеш, няма кой да те чуе, но така е по тия ширини. Приликите между България и Русия може да не са кой знае колко, но за сметка на това са все в негативен порядък.

За президентските избори в Русия, за корупцията и структуро определящото й значение за икономиката, както и за политическото измерение на нещата - е, не остана време.



Този текст (както и всички останали) е сто процента частна собственост (без цитата от БНТ)

петък, 16 декември 2011 г.

114

Сложил съм към кило и половина ребра във фурната. От на прасето ребрата. На него няма да му трябват вече (смех).
Понеже съм отворил вратите за да ме подсеща миризмата, че правя ядене, ми става едно коледно такова. Нищо, че изтриха новата година във фейсбук. Щом има свинско (и винско) коледния дух няма да избяга :)))

четвъртък, 15 декември 2011 г.

113

Сигурно съм много тъп, щото продължава да не ми е ясно, защо държавата, закона и някаква институция ми казават:
- на колко години да се пенсионирам
- какъв да е размера на пенсията ми
- колко време е трябвало да работя, за да се пенсионирам
- да плащам за пенсията на някой друг, все едно ми е храненик

Сигурно от тъпота си мисля, че е по-работещо, ако:
- сам преценявам кога да се пенсионирам
- сам определям колко да е голяма пенсията ми
- е по-важно какъв обем и качество съм изработил, а не колко дълго съм го изработвал
- не осиновявам никого

вторник, 13 декември 2011 г.

112

Отиващ си и бъдещ президент се занимават с така наречената пенсионна реформа и ако за единия тя е закъсняла, за другия очевидно е прекалена.
Това което се прави в момента може да е всичко друго, но не и реформа. Тъй нареченото реформиране се изчерпва с поредната промяна на някои параметри, като възраст и стаж. За съжаление реформата на пенсионната система е закъсняла, но така и не е започнала да се случва.
В действителност реформа няма.

До момента бяха правени два опита за реформа в истинския смисъл на думата, които обаче се оказаха неуспешни. Това са въвеждането на точковата система и на частните пенсионни фондове.
Привидно точковата система променяше принципа за пенсиониране, но всъщност ефект не можа да се получи, което доведе до нейното отпадане. По подобен начин стоят нещата и с частните пенсионни фондове, които са зле организирани, зле управлявани и практически неконтролирани от страна на държавата. Единственото, което е гарантирано при употребата им, е задължението на всеки да им дава от личните си пари. Би било интересно да се види, колко точно са загубили тези фондове от началото на кризата.

Към днешна дата продължават упражненията с пенсионната реформа, естествено това се случва в рамките на същата система и не се прави нищо, което да доведе до съществени промени в принципа на функционирането й. Всички замесени в така нареченото реформиране, защото де факто реформа няма, продължават с разсъжденията си върху понятия като: възраст, стаж и категория труд.
При положение, че единствено значимия елемент е финасовият.

На практика "реформата" се прави на принципа ден до пладне и постоянното повишаване на изискванията за пенсиониране само задълбочава проблема със събираемостта. Някак си, тази система на организация предразполага към неплащане, тъй като вероятността платеца да получи нещо срещу парите си е минимална.
Абсурдно е наистина, но гаранцията за бъдещето на всеки един в рамките на така организираната пенсионна система, е по-малка от това да залагат парите си на кучешки надбягвания.

Страната има нужда не от реформа на сегашната, а от изцяло нова пенсионна система. Освен това същестуването на организация като НОИ е изцяло безпредметно.
Проблемът е, че са тръгнали да правят нещо с експертния ресурс на организацията, която е най-целесъобразно да бъде закрита. Съвсем нормално, при това положение всичко да цикли около НОИ, чиито чиновници, експерти и бюрократи имат интерес да бъдат в центъра на пенсионната система. Това излиза скъпо и неефективно.
Решението е в няколко прости стъпки, като повишаване цената на труда, прехвърляне на всички осигурителни плащания към бъдещия бенефициент, закриване на НОИ, отпадане на връзката между пенсия, стаж, категория, възраст и дописване на една допълнителна възможност за пенсионно осигуряване.

Поради популизъм и страхове от негативни политически последствия, тези изменения няма да се случат и държавния бюджет с десетилетия ще попълва дефиците на лошо скалъпената система.
Като за край, ми се ще да кажа нещо оптимистично, но това е, спасение няма. Такива са ни хората, така ще е.

събота, 10 декември 2011 г.

111

Очаква се НОИ да приключи с 1700000000 лева дефицит. БДЖ има 800000000 дълг. Булгаргаз ги следва, като купува на цени функция от международните и курса на долара, а продава, на колкото каже държавата.
Обаче сме отличници за пример (смех)

четвъртък, 8 декември 2011 г.

110

Дневник уволни, цитирам: "най-добрата си коментаторка".
Поне две интернет издания въртят текст по повод уволнението на коментаторката Любослава Русева. С риск да ядосам тоя-оня ще кажа, че отдавна трябваше да я разкарат.
Само българска черта ли е това или навсякъде изданията се карат на конкуренцията за кадровата политика. Мисля си, че вместо да жалят, би било по-логично веднага да я наемат. Всичко различно от това не се връзва.
Не се съмнявам, че коментаторката ще успее да се вреди някъде. Я в Работниическо дело, я в Либерален преглед, я в някое подобно издание.

109

Признавам си, че не разбрах истерията около новия митрополитски линкълн. Много е скъп ли, що ли. Лимузина било. Обикновен седан от средния клас и цената му е такава, като за седан среден клас.

вторник, 6 декември 2011 г.

108

Отказах се от намерението си да пиша за политиката, но като резултат от ниския стандарт постоянно се случват политически сътресения. По този начин икономиката повлиява политиката. Гледаме, а някои и участват в различни форми на недоволство с политически измерения, породени главно от икономически причини. Преди време си спомних, че всички правителства след Жан Виденов си отидоха по една и съща причина - неспособност за справяне с ниския жизнен стандарт.
Като стана дума за политиката, често може да се чуе репликата - "Ти какво предлагаш?" - последно видях някакви да се питат това преди два дни във фейсбук, но да не се отклонявам. С едно изречение мога да предложа повишаване цената на труда.


Не ми остава време да развия и защитя тезата си за първоизточника на жизнения стандарт и свързаните с него икономически процеси, обаче накратко нещата изглеждат горе-долу по следния начин.
Производителността на труда е особено важна, но най-важният фактор за нивото на производителност не е, колко усилие се влага в дадена дейност, а начина, по който се прави това. Има предел на човешкия фактор, над който единствено технологията може да надсложи още и още.
Работата е в това, че под определено ниво на разхода за труд, всякакво технологично развитие е нерентабилно, тоест не се случва и така производителността си остава ниска.
Съществува точка на икономическо замръзване, породена от фактора разход за труд или цена на труда. Точка, под която страната ни се намира от няколко десетилетия и затова не може да се случи икономическия ръст, който да вдигне стандарта на живот. А правителствата капят, като круши.

Нужно е нивото на разхода за труд да е с малко над тази точка на икономическо замръзване, за да има предпоставки и икономическа логика да се влага в технология, което да доведе до ръст в общия обем и като следствие до висок жизнен стандарт.
Това може да се случи само с манипулиране на трудовия пазар. Разбира се, в добрия смисъл на думата и по правилния начин, щото в противен случай може да стане доста неприятно (смех).

неделя, 4 декември 2011 г.

107

Съществуващата в момента пенсионна система не може да издържи още дълго. Тя е в състоянието на БДЖ и кара на държавна помощ. Освен това е долна, подла, нечестна, глупаво направена финасова пирамида, която може да съществува докато има балъци да я наливат, т.е. има ограничено съществуване във времето. Времето на пенсионните пирамиди от този тип изтече. Не само на българската, а и на останалите.
Идва момента, в който системата ще трябва да се занули и колкото повече се отлага, толкова по-лошо.
Естествено и тук идва въпроса - какво да правим?
Все едно света ще свърши с фалита на една пирамида. То, щото винаги е имало пенсионна система, та ще настъпи някаква голяма драма, ако сегашната бъде закрита.

петък, 2 декември 2011 г.

106

Напомням, че ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ


Актуалният въпрос през последните месеци е този за печалбите и загубите от кризите в световната икономика и с еврото. Колко точно ще изгубим, колко дълго ще продължи, възможно ли е да изгубим по-малко или дори да се надяваме на печалба в тези смутни времена - тези въпроси тревожат мнозина. Онова, което е ясно по определение е, че при свиване на икономиката, като цяло се губи. Естествено, не всички ще загубят пропорционално. Някои ще загубят всичко, други ще преживеят частични загуби, а малцина ще приключат многократно по-богати.

В глобален план вече се очертава групата на най-силно пострадалите.
Най-засегнати ще бъдат държавите, те вече го усещат, чиито икономически системи са разчитали основно на експорт и систематично са подценявали значението на върешното потребление. Страни като България и много други, за които е характерно това, че са изнасяли предимно към развитите и платежоспособни пазари на Европа. При постоянно увеличаващата се безработица, което неминуемо ще доведе до спад в покупателната способност, вероятността този експорт да се свие драстично е твърде голяма. Което ще довде до допълнително свиване в този тип експортни икономики, до безработица, до политически кризи и хроничност на заболяването.
Редица държави се намират в деликатното положение на България. Властите се опитват да търсят изход, но без успех.
Правят опити за привличане на външни инвеститори. Да се насърчават инвеститорите, така да се каже. За целта постоянно се измислят нови и нови проекторешения, като данъчни облекчения и всякакви други подобни мерки, но по същество резултати няма. Няма как да има.
Основният проблем за икономики от типа на българската е, че инвеститорите нямат никакъв интерес да влагат парите си на такива места. Те затова и така не се появяват, въпреки привидно изгодните предложения. Първо на първо основните пазари в момента са в сериозни затруднения, а това създава проблем за реализацията на продукцията. Тази подробност се явява определяща за инвеститорското поведение. На второ място е липсата на платежоспособни купувачи на местна почва. Тоест, липсва икономичска логика да се инвестира и да се произвежда на места като България. В крайна сметка след стабилизаране на пазарите на някакви ниски нива, инвеститорите ще се насочат там, където са останали най-много платежоспособни клиенти - пак в Северна Америка и Западна Европа. А държавите с икономики от типа на българската ще си изтеглят последствията от системното неглижиране на собствените пазари, от преднамереното задържане на цената на труда в чакане, че някой ще дойде да инвестира заради нея и така нататък.
Следващите, които ще пострадат много, са икономиките залагали на масовия пенсионерски и алкохолен туризъм от типа ол инклузив. Както се очертава, този бранш е в предкоматозно състояние и скоро едва ли ще може да си поеме въздух.
Най-слабо засегнати ще бъдат онези държави, които нямат икономика, но те така или иначе нямат бъдеще, ако не броим това в пазара на органи за трансплантация (смех).

Въпреки всичко, кризата и свиването на глобалната икономика може и вероятно тук-там ще направи отделни икономики много по-силни, развити и адекватни при резки промени.
Конкретно в българския случай, а това се отнася и за останалите икономики от този тип, кризата може да се окаже много благоприятна в средносрочен и дългосрочен план. След като повечето възможности за експорт са ограничени, на тези държави не им остава нищо друго, освен да оправят занемарените си вътрешни пазари, да решат проблемите, които имат с ниската цена на труда и така да повишат вътрешното потребление, да увеличат обема на производството и да станат атрактивни за нови инвестиции.
Вероятно тук е мястото да си припомним, че инвестициите отиват, където има платежоспособни купувачи. Ако ходеха, където работната сила е евтина, тука щеше да гъмжи от инвеститори, а не е така - ФАКТ.

Наред с големите и малки губещи, не би било зле да обърнем малко внимание и на онези, които потриват ръце в очакване на богат урожай. Няма съмнение, че мнозина ще се опитат да изкарат много пари от кризата.
В чисто личен план има неща, които човек е добре да знае и да прави, когато момента е такъв. Най-важно си остава да бъдат предотвратени загубите от възможна хиперинфлация, валутна девалвация или банкови фалити. Все явления и процеси, без които никоя голяма криза не е минала и следователно може да се очакват.
По отношение на личните авоари е много възможно, който успее да се опази от завличане в случай на масов срив, когато кризата приключи да се окаже по-богат, отколкото е бил в нейното начало. Стига да внимава какво прави.
Тук мога само да съжалявам, че кризата ме завари без пукната пара, защото се отварят страхотни възможности. Все пак посъветвах онези от познатите си, които по някакъв повод са изказвали тревоги за бъдещето, за какво следва да внимават. Поне репутация пост фактум да си осигуря (смех).
Първото, което бих препоръчал на всеки, е да си разхвърля парите в различни банки. Лесна мярка срещу евентуален фалит. И изобщо не разчитайте, че държвата гарантира до 50 хиляди евро. Нито е ясно какво, нито колко, нито кога ще може да плати в случай на банков фалит.
Това е най-елементарното, което човек може да направи, като малка застраховка срещу потенциални загуби.

Ами, това е засега. Лека вечер и приятен уикенд.

105

Въглеродните емисии бяха преместени в Китай, което даде възможност на Европа да изживее илюзиите си, че ще спаси глобалния климат. Постоянното покачване на наказателните ставки върху енергията доведе до там, че редица производства отидоха в Китай. Повечето средно и нискокачествена продукция се произвежда там, а след това с корабите се връща в Европа. В резулат глобалния климат не се подобри, но стотици хиляди европейци загубиха работата си, намалиха покупките и се насочиха към ниските ценови равнища - към китайските боклуци.
Икономическите условия в Китай - евтина работна ръка, липса на държавен терор по отношение на енергийния компонент в производството и други, доведоха до там, че китайската продукция, въпреки голямото разстояние пак е по-евтина. Китай полека изсмука част от европейските пари, сви потреблението на местното европейско производство и сега е на път да загуби основния си пазар, понеже измислените балони имат навика да се пукат съвсем истински.

Сега Китай напъва да спасява Европа. Ще подпомага стабилността на еврото, ще прави това-онова, ще инвестира и така нататък. Ще инвестира обратно европейските пари, но по-интересно е как успя да ги прилапа преди това, а истината е, че кретените в ЕК и ЕП са виновни.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

104

От седмица насам правителството започна да губи контрол над основния си управленски инструмент - медиите.
Политика не умеят да правят, с икономиката не ги бива особено, а сега и това.
Не знам колко ще изкарат в новата реалност (смех).