За няколко дни един американски политик и един британски дипломат повдигат въпроса за подялбата на Македония.
Това ме плаши.
Плаши ме, защото са прави донякъде и защото знаем какво се случва, когато България започне да гледа към Македония с онзи мазен поглед.
Хората са видели, че на Балканите има проблем. Само албанците от всички балкански народи, все още не са постигнали националното си обединение и поради това ще продължават да го искат, докато не се случи. То може да стане по начините на 19 век или с ум и мъдрост.
Днес американец предлага подялбата на Македония, като едно възможно решение, предлага и размяната на територии между Сърбия и Косово. Днес сърбите няма да искат, така предполагам. Те ще искат подобно нещо след 20 години, когато сръбските общини в Косово ще бъдат заселени преобладаващо от албанци и на практика няма да има предмет за сделка.
Но повече ме притесняват българите. Честно, тревожно ми е, че някой патриот-шкембетист ще реши да ни "саможертва" в името на мечтата си да има къща на Охридското езеро.
Простичката истина е, че днес в македония няма какво да дирим. Там днес нама българско мнозинство. Имало е, вече няма. Това е положението.
Блогът на една безгласна буква
без магия за харизма
Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.