Уестингхаус очаквано отказа сделка от типа "вие ще ни дадете пари (ток, газ, нафта), а ние ще ви подложим дупе"

Видях "новината" за отказа на Уестингхаус и си казах: "то се знаеше". Сега някои си скубят косите от яд, други се насират от щастие, а за мен това беше една предизвестена смърт. Още на 28 януари написах в профила си във фейсбук дословно следното:

Да не си помислите сега, че имам някаква ясновидска дабра. Не, нямам. Просто нещата са прозрачно ясни. А те са две. Първото е българското разбиране за правене на геополитика, което се заключава горе-долу в следното - вие ще ни дадете пари (ток, газ, нафта), а ние ще ви подложим дупе. Второто е, че американците не работят така. Комбинацията от двете предполагаше крайния резултат.

По-интересно е да се поровим в това, откъде се получават тези разминавания в желанията и очакванията на двете страни, визирам РБългария от едната страна и Уестингхаус от другата.
За България е ясно, предполагам. Тука е така. Такава е традицията. България, независиомо дали ще се казва Царство България или РБългария, е все същото нещо. Дали ще влиза в дружески отношения с нацистка Германия или с комунистическа Русия, България винаги включва отдаване на задни част, като част от сделката. По принцип този начин на правене политика и икономика е по вкуса на пропадналите народи, независимо от коя страна на сделката се намират. Каквито са случаите на българските отношения със споменатите вече нацистка Германия и комунистическа Русия. И уж изглежда, че минава време и нещата се променят, но те не се променят. Както някога България е давала дупе срещу някакви въображаеми ползи и продължава с опитите до ден днешен, така и Русия и Германия правят абсолютно същото, което са правили и преди. Навиците умират трудно. Това се вижда, както по отношение на България в контактите й с Германия и Русия към днешна дата, така в отношенията на Германия и Русия към Украйна. Русия и Германия обичат да смесват икономика и политика. Не само обичат, а само така процедират. Но да успокоя драгия сънародник - това българското не е частен случай. В Европа по начало по-състоятелните или по-мощните физически се опитват да плащат с пари или с газ, нафта и ток, или с каквото е на дневен ред, тоест използват икономически ресурси за правене на политика. И тук се появяват американците, които правят нещата различно. Политиката си е политика, а икономиката е икономика и най-много политиката да подкрепи икономиката, но в никой случай икономиката не влиза в употреба, като бухалка. Мислят по друг начин и правят нещата по друг начин, което само по себе си беше предпоставка Уестингхаус да се откаже. За тях в случая правенето на АЕЦ е бизнес, а не политика. Изобщо, този подход с проституирането минава само пред руснаците. Поне само те проявяват интерес към това, което им се предлага в този случай. Това е то да имаш нещо, за което никой не ще да плати (смех).

Към разминаването в американските и българските разбирания за правене на политика и икономика, и степента, до която двете категории могат да се смесват, можем да добавим още един аргумент в подкрепа на тезата, че сътрудничеството между България и Уестингхаус беше обречено.
Това е пословичната българска непочтеност. На някои подобно твърдение може да се стори не особено патриотично, но фактите са си факти.
Неоспорим факт е, че България не спазва договорите си. Като тръгнем от факта, че държавата "ни" още не си е платила сградата на парламента (вече 130 години) и минем през всичките престъпени договори с кого ли не и за какво ли не. Конкретно в случая с преговорите за АЕЦ, българското енергийно министерство водеше дилаог и с американските ТЕЦ-ове, именно с намерението да наруши подписаните договори. Като действие и съвпадение в момента, това говори и за глупост или откровена тъпота, имам предвид обратното на висока интелигентност.

Имаме на лице - глупост, проституция, непочтеност. Казано иначе, думата на България струва по-малко от хартията, върху която е написана. Срам или не, ние в качеството си на организиран субект - държава, олицетворяваме всичко онова, което имаме в разбирането си за негативния стереотип, когато кзваме думата цигания. Само типове и държави с ниски естестически и морални разбирания ще искат да работят с такъв субект.

Власт под подозрение

От началото на годината сме свидетели на още по-ожесточено подновената медийна атака с темата за санирането. Подновена, защото по-паметливите помнят, как в предишния мандат на ББ бяха направени първите опити в същата посока. Ще се абстрахирам от основното, което може би вече ви е минало през ума, а именно, че всичко се прави с цел да бъдат "усвоени" няколко милиарда лева. Това е ясно, а ако не е, се подразбира. Които помнят, сигурно знаят, че при първия опит да се прокара санирането, кампанията вървеше с обещанието, че някой - държавата или ЕС ще плати много голяма част от сумата. Дали заради нуждата от вадене на свои пари, дали поради друга причина, но тогава хората отсвириха "изгодното" предложение, като пасивно го пратиха по дяволите. Днес управляващите ни атакуват по няколко пъти на ден отвсякъде, с норо още по-примамливо предложение. Този път е съвсем изгодно, защото някой - държавата или ЕС ще се изръси с цялата сума. На практика офертатата изглежда много по-различна. Има едно нещо обаче и то е притеснително. Това е

Общата черта между саниране 1.0 и саниране 2.0
Онова, което и преди, и сега остава непроменено, е тънкото условие, че за да можете да се възползвате от така направеното "изгодно" предложение, вие трябва да влезете в съдружие с поне още 35 собственици на жилища. Това е измислено много добре, като: Много добре го е измислил градоначалника - реплика от сериала "Капитан Петко войвода". Добре измислено, но опасно за пациента.
Един разговор преди дни изостри вниманието ми към тази обща черта между първото и второто саниране. Запитахме се, къде е уловката. Трябва да има все някаква причина, това условие да остава постоянно във времето, въпреки всички останали примамливи промени.

Трябва да мислиш, като престъпник, ако искаш да хванеш престъпника!
Това е ключва реплика в много криминални филми, а вероятно и в практиката при разследване на престъпления. Изхождайки от тази максима, реших да влеза в обувките на средностатистическия тарикат с власт и да се огледам наоколо през неговите очи. За какво би ми послужило едно учредяване на юридическо лице под формата на етажна собственост, за какво мога да го ползвам? Погледнато от този ъгъл всичко се изясни. Спокойно бих могъл да използвам учреденото юридическо лице "етажна собственост" за всички видове административен и властови произвол, ако съм в положение да ми трябват парични постъпления. Примерно в ситуация, като днешната, когато не мога да си изпълня бюджета и съм изправен пред това парите да свършат още в края на октомври.

Как "етажната собственост" може да се използва срещу населението
Обичайната ситуация в кварталите е мърсотия около блоковете, сняг през зимата, пепел през лятото, кал при дъжд. Отделно от това са проблемите със събираемостта на местните данъци и такси. Реално, ако някой не си плати данъците на жилището, общината не може да го накара, освен ако не реши да го съди, което е скъпо и я стане, я не. Все познати хипотези и състояния за чието решаване учреденото юридическо лице много ще улесни местната и централната власт. За съжаление ще ги улесни не да си изпълнят задълженията или да си вземат вземанията, а в това да прехвърлят всяка възможна тегоба произтичаща от по-горе изброените ситуации към всички солидарно.
Представете си го:
Около блока е мръсно - акт.
Около блока е прашно - акт.
Около блока има лед и сняг - акт.
Те формални основания и сега имат да пишат актове за щяло и нещяло, но няма до кого да ги адресират. Предвид факта, че плащаме данъци и такси за чистота, би следвало именно общината да рине снега, да мие и да събира довлечени от вятъра шушляци, но не го прави, а вменява задължения на собствениците. Трябва да чистиме около блока и тротоарите - ще кажат по-глупавите от вас. Ще кажат и ще сбъркат жестоко. Ще сбъркат, защото, ако някой реши да си сложи сергия на тротоара, то не собственика на имота, пред който е сложена прибира парите, а общината. Съвсем ясно е на кого са правата и задълженията към тези терени. Няма какво да се умува.
Друг казус - неплатени данъци и такси на съдружник в юридическото лице - тря-ааас, акт на всички.

По-глупавите от вас ще кажат, че не може, че не е така, че няма да стане. Добре, съгласен съм - ако някой докаже ясновидски способности, може и да ме убеди в несъстоятелността на съмненията ми. До тогава обаче, ще запазя правото си да се съмнявам в подбудите и намеренията на властта, особено, след като погледнах потенциала за властови произовол от позицията на милиционеро-тарикат с власт. И като имам предвид открадването на парите от НЗОК при предишния мандат, както и опита да бъдат откраднати парите от пенсионните фондове.

В заключение ще кажа накратко, че целия зор, освен "усвояването" на няколко милиарда лева в рамките на следващите години, е да бъдат установени отношения и порядки, при които хората в блоковете да бъдат поставени в условията на постоянно напрежение и колективен дух на порядъчност. Нещо като в ГДР или пък, като в затвора.

GAME OVER (вероятно)

Очаквам с нетърпение момента, в който ще приключи еврокомисарската одисея на Кристалина. Ще се радвам случаят да се развие, както се очертава, а именно Могерини да поеме поста на комисар по външната политика на Съюза. Не харесвам Кристалина и я смятам за опасна. Твърде много казват, че я харесват тук, а това е опасно. Такива не са безопасни. Обикновено намират начин да материализират популярността си и след това да безчинстват. Не знам дали това се отнася и към Кристалина, но определено има потенциал в тази посока, а това не е добър потенциал. Не е добър за мен, не е добър и за теб. Знаем визията й за демографското подобрение на страната, така че да потъва по-бързо и да заминава. Нямам нужда от поредния Жорж, Симеон или друг подобен.

Субективно за Бареков

Да видим с кое да започна. Социологията на ИМП е добре за начало. Изследването дава подкрепа от 5 процента за Бареков, а още не е направил партията си. Изследването успя да предизвика известна суматоха. Така наречените "реформисти" вече пропищяха от резултатите. Те имат навика първо да налитат с клевети и обиди на всеки новопоявил се субект, а после да му се правят на приятели и да пускат слухове, че ще се коалират с него. Нищо чудно и сега така да стане. Самата партия вече се очертава с политически профил. Чух, че Бареков споменал, че партията му ще бъде в центъра. Като човек с точния за целта ценз, бих казал, че се заформя една ляво-националистическа партия, но не националистическа в атакисткия и лява в бесепарския смисъл. Лично на мен не ми харесва политическия профил на барековата партия. Вижданията ми ме поставят в широкия център - либерално дясното пространство, докато поне от досега заявеното, партията на Бареков попада някъде в очертанията на черния контур.

Принципно да се гледа обективно е трудно, но в случая не бих казал, че изпитвам затруднения. Нито имам за какво да треперя, подобно на скапаните десебари, че тази партия ще вдигне активността и няма да минем 4-те процента или по-автентичния им страх - че ще им открадне гласовете (смех), нито пък изпитвам някакви симпатии към бъдещата формация, така че е лесно в този случай.


Обективно, но в условно наклонение

Едно е ясно и то е, че появата на Бареков в политиката, както и на всеки друг нов политически субект, ще се отрази много благоприятно на политическата среда. Може да я отпуши. Мнозина разбирачи на политическия процес се изумяват от ниската избирателна активност. Ами, к'во да ви кажа - от четирите партии в парламента и от извънпарламентарните (водещите в РБ и националистическите на Симеонов и Каракачанов) нито една не минава в долната половина на политическата карта (виж картинката по-горе). Политическите субекти с някакви шансове за реално участие, без изключение се намират в горната част на картата и по-конкретно повече в централната и дясната й част, в това число БСП и Атака. При това положение умерените либерасти, като мен, в голямата си част не гласуват, а останалите се самоизтезават с гласоподаване за несъвместими с разбиранията им политически партии - десебета, гербове, царски недоразумения и други такива. Тези от ляво, а те са значително повече като бройка, правят същото - по-голямата част от тях не гласуват, а останалите се минават с вот за БСП. Реално има голям политически вакуум от началото на демокрацията, който стои незапълнен. Половината спектър стои празен, нема никой. Нормално е при това положение да гласуват само 55-60% от хората. Останалите няма за кого.
Всичко е в рамките на хипотетичното, но с посланията си, Бареков има много големи шансове да запълни значителна част от празното пространство. Главно от негласуващите левичари и така-така може да дръпне и половината електорат на БСП. Другото, което изглежда реалистично е, барековата партия да стане първата със собствено създаден твърд електорат в големи размери. За разлика от БСП, които наследиха твърдия си електорат от компартията и ДПС, на които практически им беше предпоставен или зачислен твърд електорат, Барека има всички шансове да си създаде собствен от нищото. До момента, ей така, както още не е учредена, партията му събира пет процента. До края на турнето му с "без цензура". тези проценти ще станат 6,6-7,0.
Обективно погледнато посланията му са леви и националистически. Левите са автентично леви, а националистическите - креативни, а не деструктивни, както е станало традиция от известно време. Освен това Бареков вече даде едно конкретно обещание към бъдещите си гласоподаватели и ако го спази, е много вероятно след изборите за европарламент да утрои подкрепата си.
Има и откровен популизъм, като този за депутатските заплати на неговите хора.

Разбира се, както казах всичко е в условно наклонение и може да се случи, а може и да не се случи. Ако си изиграе правилно картите, а жокери дал бог - ще го бъде. Ако не - гростескаджийската подобно на Грило и...

Радикализираща бедност

Бедността радикализира. Това е отдавна известно. Бедността кара хората да озверяват, кара ги да не мислят с главите, а със стомасите си. Хората не са виновни, защото най-напред е физическото оцеляване, а чак след това идва ред на "екстрите". Затова радикализацията е обяснима, а най-добре тя личи в най-бедния район на ЕС - 12 МИР Монтана.



Това са резултатите на партия Атака от трите последни избори за парламент. Видно е, че партията стои колебливо на национално ниво, което е в противоречие с тенденцията в 12 МИР Монтана. В 12 МИР тенденцията е ясна, категорична и много показателна. За период от осем години, тази партия е удвоила подкрепата си, а на последните избори в някои секции е втора политическа сила.

Изборните предсказания

Щатските президентски избори поднесоха неприятна изненада за тамошните социолози, които през цялата кампания даваха противоречиви сигнали за изхода от вота. Междувременно в обръщение се пускаха и всевъзможни, почиващи на едното нищо поверия и поличби, вещаещи победа за единия или другия кандидат. В крайна сметка в дните след вота стана известно, че резултатите с най-висока степен на достоверност са били познати от двама извънсистемни политически прогностици. Интересното в случая е това, че те са ползвали данните от изследванията на платените социолози. Изборната социология в САЩ е в криза, а какво има в България.

Прогнози с ниска степен на автентичност
Социологически агенции и именити политолози от сега се надпреварват в даване на предсказания за политическата ситуация след парламентарните избори. За съжаление изказваните предположения не почиват на нищо, което по показател достоверност ги доближава повече до телевизионните гадателки, отколкото до истинската наука. Причините да се дават прогнозни резултати при наличието на голям брой неизвестни и от такава времева дистанция, вероятно са свързани с желание за по-добро позициониране в борбата за клиентела сред представителите на политическата фауна.

Известни и неясноти, които може да решат изхода от изборите
Списъкът с известните започва и свършва с четиристотинте хиляди гласа за ДПС. Към този момент, всичко извън тази известна величина отива в сферата на догадките.
Факторите, които ще окажат влияние върху изборните резултати не са никак малко и преди изясняване на повечето подробности е немислимо да се направи прогноза, както за броя на политическите субекти в следващото народно събрание, така и за разпределението на мандатите помежду им. При това положение е съвсем изключено да се даде, каквато и да било прогноза за бъдещи коалиции и посоката на политическото развитие след изборите.

Някои неизвестни, които следва да се изяснят преди да е възможна точната прогноза
- Участниците в изборите
- Избирателната активност
- Твърдите електорати
- Търговията с гласове
- Начинът на гласуване и избиране
- Други

На първо място липсва яснота за изборните правила, за начина на гласуване, за начина на избиране и как ще се разпределят мандатите. Никой не е в състояние да предвиди как ще се развие изборното законодателство до официалния старт на кампанията. Сам по себе си този факт е източник на непредвидимост и по останалите пунктове.
При това положение не е ясно колко и кои точно ще бъдат допуснати до участие в изборите, което прави непредвидима избирателната активност, влиянието на твърдите електорати и покупко-продажбата на гласове за изхода от вота. Възможни са единствено хипотези.
Не без значение е механизмът, по който ще се разпределят депутатските мандати. Има съществена разлика между това, дали получените гласове ще участват в пропорционалното разпределение на 240 или на 209 депутатски мандата.

Избирателната активност е друг ключов фактор за резултатите от изборите през тази година.

Кой печели при ниска активност?
При ниска избирателна активност печелят партиите с твърди електорати, които изпитват затруднение с привличане на нова подкрепа. Типични примери в това отношение са БСП, ДСБ и в най-голяма степен ДПС. При ниска избирателна активност, такава в рамките на около 4,000,000 избиратели тяхната относителна тежест ще бъде значително по-голяма от това, ако да речем в изборите участват пет милиона или повече. Като в случая за ДСБ ниската избирателна активност е жизнено важна за влизане в парламента, тъй като партията страда от непреодолими пречки, непозовляващи й привличането на допълнителни гласоподаватели извън твърдия електорат. При участие на повече от 4 милиона гласоподаватели в предстоящите избори, политическото бъдеще на ДСБ е под въпрос.
Другата група печеливши от една ниска активност са купувачите на гласове. Има причина да смятам, че поне една от партиите ще разчита основно на купени гласове за влизането си в народното събрание.

Кой печели при висока активност?
При висока активност печелят партиите, които имат потенциал, подход, умения и възможност за привличане на допълнителна подкрепа. По отношение на възможностите, тук несъмнено ГЕРБ има водеща позиция, тъй като разполага с властови и финансови възможности за привличане на допълнителни гласоподаватели, в това число и с директно раздаване на пари под формата на социални плащания. Другата партия с големи резерви за ръст при висока избирателна активност е СДС. Всъщност, за СДС това е единствения шанс за политическо оцеляване. От една страна, защото това е единствената им възможност за привличане на електорат, а от друга страна високата избирателна активност ще елиминира прекия им политически конкурент в лицето на ДСБ.
Най-големият почеливш при висока избирателна активност е целокупния българския народ. Високата активност намалява тежестта и влиянието на твърдите електорати и на криминалния елемент в правенето на избори.

Факторът търгуване на гласове Независимо от обнародваните социологически изследвания за готовността на десет, двадесет или петдесет процента от гласоподавателите за продажба на техния вот, в крайна сметка реално продаваемите гласове са ограничени. Не всеки глас е годен за купуване. Българската практика в търговията с гласоподаватели казва условията, на които трябва да отговаря продавача на вот - да е циганин, да живее в гето, да е съгласен. За да може да си продаде гласа, всеки трябва да отговаря на трите изброени условия, в противен случай няма да се явят купувачи. Не е достатъчно само желание или само етническа принадлежност, така че този начин за набиране на електорална подкрепа има своята горна граница, а тежестта на един такъв глас намалява с вдигането на избирателната активност.


В крайна сметка от видимото към този момент става ясно, че нищо, освен 400-те хиляди гласа за ДПС няма да е ясно, поне до приключване на регистрациите и официалния старт на кампанията. Горе-долу по това време ще дойде яснотата по отношение начина на гласуване и разпределение на мандатите. Останалото най-много ще зависи от избирателите, може би за първи път, откакто се провеждат демократрични избори. Нивото на избирателната активност ще бъде определящо за резултатите от тези избори. Все пак, ако си позволя да дам някаква прогноза, на този етап тя ще е обвързана преди всичко с активността.

Бедни сме, защото...

Българите са бедни, защото продават евтино своите труд и продукт. Онези, които разчитат за прехраната си, като продават своя труд, го продават евтино, дори на безценица. Бизнесът от своя страна прави същото с продукта си. Разбираемо е - нископлатения продавач на труд не е в състояние да плаща за скъп продукт. Тук сакралната мантра за търсенето и предлагането се дъни, не работи. Не е да няма търсене, нито липсва предлагане, обаче...
Всички търсят стоки и услуги, храни и напитки, коли и климатици, обаче...
Като нямат пари, какво да търсят толкова - търсят според наличните в джоба. С други думи, котира се само евтиното.
Това е в страната.

На външния пазар българите страдат от болестта на Максуел.
В биографичния филм за Робърт Максуел, героят се гневи на поредния си неуспех и казва, че всичко, което купи автоматично губи пет процента от цената си, докато, ако същото бъде купено от Рупърт Мърдок, това добавя пет процента отгоре...
Идентично е положението с българското на международния пазар. При равни други условия едно българско нещо може да се продаде единствено, ако цената му е по-ниска. Един и същи продукт, стока, услуга, знание, умение и каквото и да било, ако носи клеймото "Произведено в България" автоматично губи част от продажната си цена. Абсолютно еднаква стока, опакована в немска опаковка не само се продава с пъти повече, но и продажната й цена е по-висока.

С едно изречение - бедни сме, защото сме слаби търговци с калпава репутация.
Дългото обяснение започва с липсата на развити местни пазари за каквото и да било и свършва....

--- (малък политически коментар)

СДС умря, но не днес, вчера или миналата седмица, а още в далечната 1997 година. Годината, в която яхна протеста и ползвайки се от липсата на алтернатива взе властта. Умря съвсем скоро след това, когато използва дадената му от народа власт за съвсем други цели и закри по възможно най-безпардонния начин едно сатирично политическо телевизионно шоу. СДС се обиди, разгневи се и си отмъсти. Точно тогава тръгна надолу, но не за да набере скорост, а за да може да се изтряска с всичка сила. Не им хареса на облечените във власт седесарски вождове, как предаването отразяваше техните постижения и след първото излъчване го закри. Не им хареса Надето на кола - сатирична реакция на случилото се дни по-рано взаимодейтвие между външната министърка Михайлова и немския канцлер Кол. Не им харесата, че Елена вика Ваньо да яде боб. Не им хареса и пародията, в която Шмайзер виси на Лостов.
Не им хареса и си отмъстиха, като дръпнаха шалтера. Точно в онзи момент СДС умря. През следващите четири години само се устабили на новото си положение и толкова. Не им е виновен нито Симеон, нито международното положение - такива са, толкова могат, такава е природата им. Гнусновата. Което обяснява как след едно що-годе прилично управление, особено сравнено с предходното на БСП и Виденов, СДС успя да загуби две трети от подкрепата на хората. Трябва да си много отвратителен и много глупав, за да загубиш двама от трима подкрепящи те, без да си им причинил глад, война или друга очевидна катастрофа.

Електорални промени

Докато чета политическия анализ на едно от електронните издания, си давам сметка, че и медиите отписаха хората. Просто ги извадиха от политическото уравнение. Политиците отдавна са го сторили, а сега и медиите. Може би допускат грешка, а може и в България това да е начина - кой знае. Факт е, че човешкият фактор се пренебрегва в този момент. В същото време хората са основния политически ресурс. Очевидно има изместване на смисъла от правенето на политика, а на хората се гледа, като на някаква даденост - константна величина, която чака да бъде употребена. Очевидно е и друго - това не е така, действителността не е такава, човешкият елемент в политиката не е постоянен нито в количествен, нито в качествен смисъл. Показват го резултатите и липсата на точна прогнозируемост.
Хората се променят, а това води до промени в електоралните им предпочитания. За времето от четири години, колкото е стандартния период между два избора в българската политика, много неща са се променили по отношение на човешкия елемент. Дори математически промените са видни - около 400 хил. души са взели своя еднопосочен билет към чужбина или към "онова място", а вместо тях са се появили нови към 280 хил. Съвсем нови хора са попълнили местата на липсващите. Това е довело и до качествени промени. Нови хора - други потребности. Междувременно значителна част от останалите също се е променила в една или друга посока. Това от своя страна е променило политическите им възприятия, което означава, че ако днес вземем дадена група от хора, същите хора, които са били в период от четири години назад и ги накараме да вземат решение по въпрос, за който са решили преди четири години, то днес резултатите няма да съвпаднат. Просто хората са се променили.
Това е неизменен процес, който неминуемо дава своето електорално отражение и пренебрегването му е несериозно. Несереизоно е самото пренебрегване на хората, когато става дума за политика.

Няма страшно

Някъде прочетох израза "милиционерска хунта", като определение за сегашната власт на ГЕРБ. Не бих се съгласил, че е точно така, но сам по себе си този израз е интересен. Още не е хунта и едва ли ще има шанс да се превърне. Режимът на Борисов е чиста проба авторитарен с тенденция за трансформиране в тоталитарен, но и това няма да стане. Такава е човешката природа. За да стане тоталитарна, тази власт трябва да е в състояние да се крепи без патрона си. Тоест, Борисов трябва да я пригоди до състояние на способност за водене на самостоятелен живот без/след него. Проблемът е, че в момента, в който неговите храненици усетят, че са способни да живеят и без него, ще побързат да му бият шута. Вероятно с някой мръсен милиционерски номер. Едва ли им леко да го търпят и отпадне ли необходимостта търпението им бързо ще свърши. Затова няма страшно.

Как бързо се слиза на земята (189)

Погледнах в блога на бившия началник на седесето, да видя как върви "обединението срещу тъмните сили" и там няма нищо. Няма глъчка, няма хора, има само един коментар. Този вече е аут, бита карта. Вече е безинтересен на масовия политически натегач.
Авторитетът базиран на служебно положение се изпарява заедно с положението (смех).

Лесно е така (185)

Една известна мисъл на Далай Лама казва, че хората си затриват здравето за да изкарат пари, а след това харчат парите за да си възстановят здравето. Така се предава от уста на уста във фейсбук. Другото е снимката с чехлите и тояжката на Махатма Ганди, под която обикновено пише - единственото притежание на Ганди.
Далай Лама и Ганди са свободни хора. От най-свободните въобще. Отвързани от грижите за материалното и отдадени на размишления и поучителни сказки. Като Тодор Живков. Арестуваха го горкичкия, а той - едното одеало лично притежание и туйто. Гол като тояга.

Не е смех.

Когато си обгрижван като писано яйце е лесно да даваш акъл и да се превъзнасяш. Не ти трябва имот, не ти трябват лични вещи. За какво са ти, само да те обременяват. Каквото ти е нужно се доставя. И не питаш - кой, как, откъде? Покрива ти - покрив, яденето ти - ядене.
След това е лесно да бъдеш свободен.

Саламът - баща и майка на свободата (178)

Свободата, Санчо... или салама - такава беше дилемата в една телевизионна реклама. Мнозина "свободолюбци" възнегодуваха срещу предложения избор, но какво от това. И извън рекламата дилемата е тази, поне докато не бъде задоволен глада за салам. След това дилема няма. В крайна сметка салама винаги е бил на първо място. В случая салама е метафора на задоволяването на основните битови потребности или казано накратко - на парите. Така е при всички животни, така е и при човека, който не прави изключение и също е част от фауната. Винаги и навсякъде основната нужда е била подсигуряването на храна. В процеса на еволюцията човек се е сдобил и с други нужди, вписващи се в метафората със салама - подслон, топло, светло. Все базови неща, които дават здравата основа за искане на повече.
Изборът между свободата и салама е основна тема и в документалната поредица на BBC посветена на парите, която се излъчва по БНТ. В един от показаните наскоро епизоди се разглеждаше проблема със свободата в Латинска Америка и провалът на Боливар в опитите му да установи система подобна на онази в САЩ по това време. Заключението на авторите е, че на гол тумбак чифте пищови не стоят - образно казано. Това е и причината Боливар да не успее, въпреки голямото му желание. В крайна сметка латиносите успяват да постигнат независимост от Испания, но не и свобода, защото им липсвала база, на която да я изградят - така наречената демокрация базирана върху частната собственост.
С годините демокрацията е загубила първоначалното си значение, като форма за политическа изява и се е отъждествила със свободата. Тази еволюция на значението е особено изразена в годините след втората световна война, когато в развития западен свят се наблюдава процес на трансформация на най-ниските социални слоеве и (клик, връзката е важна за темата) превръщането им от обикновени наемни черноработници, в хора пртитежаващи недвижима собственост - свободни хора. Благодарение на материалната си обезпеченост тези хора в рамките на няколко десетилетия се сдобиват с такива по размер права и свободи, каквито само поколение преди това е било немислимо.
Свободата винаги е била обвързана с възможността за нейното материално обезпечаване. Поради тази причина няма известен случай на беден и същевременно свободен народ. В този ред на мисли е напълно закономерно, че местата по света, където няма свобода, са най-бедните и най-лоши места за живеене. Диктаторите знаят, че за да държат хората в подчинено положение, те непременно трябва да ги държат и в бедност. Защото апетита идва с яденето, а когато човек задоволи първичната си нужда от "салам", той започва да иска повече, започва да мечтае, започва да иска свобода и е само въпрос на време да се пребори за нея. Затова диктаторите държат хората в бедност, защото знаят, че основната грижа на човека е преди всичко да оцелее и чак после да мисли за другото.
Някои казват, че истината ни прави свободни, но е ясно, че наличието на достатъчно салам прави това. Богатството прави човека свободен. Няма нищо случайно в стечението на обстоятелствата, че тук в България има малко свобода. Преди години българите получиха до голяма степен свободата си на готово. Те не бяха готови за нея, не бяха си подсигурили достатъчно салам. Бяха прекалено бедни за да могат да бъдат и свободни. В резултат днес хората губят свободата си. Губят материалното, губят собствеността си, губят парите си, губят "салама", губят основата да бъдат свободни.

България срещу Норвегия (176)

Гледах документалния филм на БНТ за атентатите в Норвегия. Всичките ми косвени впечатления за тази държава и народ се потвърждават. Не е случайно, че тези хора не съсипаха градените с години правила и отношения заради един ненормален.
А вчера беше годишнината от друго подобно събитие у нас - атентатът в Света Неделя. Разликата в мисленето и възприятията е огромна.
И между другото да отбележа, че норвежците са в десетката на най-щастливите и най-богатите народи в света.
За финал ще отбележа постигнатата политическа симбиоза между ляво и дясно в тази северна държава. Те правят здраво и от двете. Дясното ги прави богати, а с парите си правят ляво, което им дава стабилност и сигурност, а вероятно и щастие.

За политиката по принцип и в некои частности (163)

И така, приятели мои, ще се постарая перото ми да извае един хубав разказ за онова, което мисля за политиката - по принцип и в некои частности. Надявам се да се получи малко по-добре от последния път за инвестиционния климат, когато, признавам си не ми хареса как стана.
Ще разкажа за политиката и за маджуна, и кое е общото между тях.


Начало

Как да започна, че да не е скучно на драгия читател?
Няма начин - началото ще бъде скучно.

С две думи за важността на политиката.
Важна е, защото определя икономиката, гражданските ни права, свободите и така нататък. Въпреки, че мнозина биха поспорили с мен, относто това дали не преувеличавам, аз ще си държа на моето - политиката е важна част от живота ни и затова трябва да й обръщаме внимание отвреме-навреме.


Малко пикантерия

Политическата действителност дава доста материал с жълтеникав нюанс.
В няколко от партиите тече процес на разместване на пластовете, боричкания за домогване до ключови партийни постове и даже политически разводи. Е, в случая с Атака разводът е и в буквален, и в преносен смисъл. Смея (им) се. Семейното предприятие е на път да фалира. Жалка история.
В партията майка ръководителка също се случват разни неща. Гоце вече сложи тигана и обяви амнистия за провинилите се, като каза, че няма да ги уволнява, ако стане началник. Било кампания, разбираемо било, щял да им прости. От своя страна Станишев не му остана длъжен и отвърна, че иска да бъдат модерна партия, а не вождистка и такава от миналото, като по този начин тактично прати Първанов да пасе в историята. За капак на всичко двамата претенденти бяха атакувани по десния фланг със самоделно изработено клипче, което освен за повдигане на духа в оределите десни редици, за друго не можа да послужи.
Като стана дума за десните и там положението е във форс мажор. Изглежда процесът на полуразпад продължава. Последно Прошко наля вода в огъня, изказвайки се в дух на другарска и вътрешнопартийна самокритика пред Дневник.


Лично и някак безсрамно

Ако се насиля, бих могъл да поприкрия хейтърския порив, който ме обзема четейки новините за горе казаните събития, обаче не би - няма. Готино ми е, когато гледам определени политици да страдат, макар и не физически. Когато виждам как драпат да се закачат за кокала и той е на път да им се изплъзне, изпитвам частично удовлетворение. За жалост е само частично, но и това е нещо.


Лизане на сол по симпатизантски

Партийните драми предизвикват понякога леки, понякога ожесточени спорове между симпатизантите на отделните партии или вътрешно сред поддръжниците на някоя определена. Често действията на симпатизантите са водени от омраза към политическия враг или от липсата на алтернатива и безизходица. Водени главно от такива подбуди хората озверяват и се обиждат. Едни ги е страх, че комунистите ще се върнат или че другите ще вземат властта и ще направят серия от глупости, които могат да им влошат живота, а други са наясно, признават си и ги е яд, че подкрепят залудо дадена партия или политик, но не намират зад кого друг да застанат.

Образно представени нещата изглеждат много кофти, направо идиотски.
Искат да правят крем карамел, но като няма захар слагат сол. Решението е просто - ще правиш крем карамел, когато намериш захар или подходящ заместител. Иначе всичко отива на боклука и язък за останалите продукти. По-лошото е, че като не стане с готварска сол, следват опити с морска, с египетска, с румънска, с калиева - все неподходящи заместители за липсващата захар.
Аналогията ми се вижда много подходяща за случая със симпатизантските неволи.


Захар

Захарта изчезна от рафтовете и в един момент спряхме да ходим до кварталния гастроном, а парите и купоните за полагаемите количества от така ценната суровина ставаха все по-малко нужни хартии. Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Трябваше ни някакъв изход от ситуацията.


Маджунясване

Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Тогава на бабите и дядовците на село им просветна, че бихме могли да си правим "маджун", както правили едно време. Речено-сторено.
Отнякъде се изнамериха семена за захарна тръстика. След това тази позабравена култура започна да наднича иззад много селски огради. През ваканцията - някъде през лятото или в ранната есен на хиляда деветстотин и деветдесета година реколтата беше готова. В задния двор бяхме засяли няколкостотин квадрата с наподобяващото царевица растение. Когато дойде момента всичко беше изрязано със сърпове. Беше минало известно време, откакто даваха "Робинята Изаура" по телевизията и по тоя повод се шегувахме, че сме станали като робите на плантацията, та така работата вървеше по-леко (смех). Беше интересно, че тръстиковите семена се появиха по същото време, когато изчезна захарта, а по онова време всичко се намираше мъчно, с много връзки и с триста зора. Съвпадение някакво такова, но както и да е. Изрязаните тръстикови стъбла ги изстискахме с една примитивна машинка, състояща се от манивела и две зъбчатки. След това сокът се сипваше в казана и се вареше, докато се сгъсти и добие вид и плътност на пчелен мед. Готовият продукт старците наричаха маджун. По-късно научих, че това било меласа, но много им разбират на тях селските главици (смех). Въпросният маджун го спивахме в буркани, след това пак варене - за стерилизация, за да не ферментира. С бурканирания материал избутахме до следващата година, когато освободиха цените и пуснаха капитализма да напълни прашлясалите социалистически рафтове с продукти - започна да си има захар и повече не се налагаше да излизаме 'на плантацията" (смех).
Беше си направо ужасно, но намерихме подходящото решение. Не е захар, но върши същата работа. Сигурно сме могли да опитаме със сол дали ще стане, но на никой не му хрумна и падна доста бачкане (смех).

Инвестиционният климат в България, 2012 (160)

Инвестиционният климат е точен индикатор за състоянието на една икономика.

В България се говори за чакания благоприятен ефект от чуждите инвестиции, но е факт, че те не идват или поне не идват в нужния обем, което да даде качествено изменение на средата. Изглежда инвестиционният климат в България не се възприема като здравословен. През 2012 година се запазва тенденцията за застой в икономиката, процес започнал с началото на световната криза и продължаващ към този момент, а в разгара на кризата инвестициите секнаха. Както чуждите, така и местните инвеститори се оттеглиха успоредно със свиването на пазара и няма изгледи скоро да се завърнат.

Причините за случилото се са в нездравословния инвестиционен климат, като водещо място заемат: допусканите с години грешки при стратегическото планиране по отношение на вида инвеститори; лошата макроикономическа среда; липсата на пазар; тромавата бюрокрация, множеството регулаторни и разрешителни режими; бавното правосъдие, когато става дума за междуфирмени спорове; високите нива на корупция; произвол от всякакво естество.

Въпреки всичко изброено България все пак попада в групата на така наречените "бели" държави, поне на хартия и в бъдеще ще е все по-малко привлекателна за спекулативния тип инвеститори. Най-малкото, заради нормативната уреденост на доста спорни и неясни в миналото моменти, като ОВОС например. Независимо от корупцията, некомпетентността и мудното търговско правосъдие, наличието на нормативна уредба прави скъпо спекулативното инвестиране. Съществуването на законодателство вдига цената на подкупите. Други важни елементи, като цена на транспорт и на енергия също слагат страната в групата на белите държави. Единствено по цена на трудовата сила се наблюдава драстична разлика с развитите държави, но цената на труда не е достатъчна причина да доведе инвеститор тук. Ниската цена на труда по-скоро се явява възпиращ фактор пред чужденстранните, а и пред местните инвеститори, тъй като това се отразява върху обема и качеството на пазара. Липсата на пазар лишава от смисъл развиването на производствена дейност. Това е и причината десетки милиарди лева да стоят заключени в банките и да няма желаещи, които да ги вземат за правене на бизнес.
На този фон всякакви усилия за привличане на сто или двеста арабски милиона изглеждат направо жалки.
В тази обстановка на България й остава да бъде притегателен център за инвестиции от рода на шивашките манифактури, които наистина работят за износ, но единствената причина да са тук е високия дял на ръчния труд в това производство.

Първокласните инвеститори търсят едно-единствено нещо - разширяване на обема си, посредством стъпване на нови пазари или изграждането им, когато съществува потенциал. В България не липсват такива висококачествени инвеститори и те могат да се видят в различни сектори на икономиката.
В производството на храни - Нестле, Якобс, Делта(вече не съществува), Макдоналдс и други. В производството на напитки - Кока-кола, Пепси и почти всички пивоварни. Във фармацията - Актавис. В призводството и търговия с горива - Лукойл. В електроенергийния сектор - ЧЕЗ, EVN.
А общото между всички тях е, че са инвестирали, след като са установили, че има пазар за техния продукт. Това са наистина първокачествени инвеститори, които създават продукт, добавена стойност, работни места и като цяло влияят изключително положително върху макроикономическата среда, но те все пак не са вездесъщи и не биха могли да заменят държавата, чиято е отговорността и задължението да създава условия и подходяща среда за развитие. Няколко компании, колкото и велики да са, не биха могли да попълнят съществуващите дефицити.
Друг важен момент е, че тези компании реализират продукцията си на местния пазар почти изцяло, което не кореспондира добре с очакванията и надеждите от страна на държавата за повече износ, като панацея за родната икономика.


По неизвестна причина в България битува схващането, че икономимката може да върви напред, само ако има производство, чиято продукция да бъде изнасяна зад граница. От тук следва и стратегията за привличане на инвестиции - големи, стратегически инвеститори, които да изнесат производството си в България и по този начин да създават работни места. В същия дух е изказването пред Панорама на новия икономически министър: "Ние трябва да търсим икономика, в която да произвеждаме и изнасяме"
Самият подход предполага отлив на първокласните компании и привличане на спекуланти от различен калибър. През годините не липсват примери, като най-емблематични си остават БГА "Балкан" и "Кремиковци".


Изводите се натрапват от самосебе си.
Държавата не разполага с ресурс да търси и намира външни пазари за потенциалните инвеститори от типа, който очаква. Не й е и работа да се занимава с търсене на пазари. Онова, което държавата би могла да направи е по отношение на инвестиционнния климат и макроикономическата среда, по отношение на корупцията, търговското право и правосъдие, дейността на администрацията. Мерки и дейности за създаването на работещи и платежоспособни пазари в рамките на страната също не биха навредили. Има много за правене и като начало ще е добре усилията да бъдат насочени към усвояване на съществуващите потенциали тук, преди да се гледа към онзи износ, който ще реши проблемите.
Известно е, че частните компании имат много по-адекватно управление на ресурсите си, от която и да е държава, независимо колко добре функционира тя. В този ред на мисли би било добре, ако се вземат под внимание издържаните в логическа последователност действия на компаниите.
Какво правят те всъщност? - следват най-късия път между ресурсно обезпечаване, производство и пазар. Това е и причината добрите инвеститори, за които стана дума, да са тук.

Държавата има много несвършено, над което да се потруди преди да започне да бере някакви плодове. Дейности несвързани пряко с икономиката, но имащи косвено въздействие върху нея и върху инвестиционния климат. За корупцията и мудността на държавните институции стана дума. А какво да кажем за произвола. Никоя свястна компания не би се съблазнила да инвестира парите си в държава, в която при възникване на спор трябва да търси протекция вместо правосъдие. За съжаление примерите на произвол по отношение на бизнеса се увеличават в последните няколко години. Като започнем с ненавременното и в непълен размер плащане от страна на държавата към компаниите реализиращи дейности по обществените поръчки и свършим с натрапчивия пример от тази година, когато висш държавен служител отиде и принуди бизнесмен да спонсорира футболен клуб.
Има какво да се желае, има какво да се направи.