България е бяла държава

Предимно и единствено по признакът цвят на кожата. Общо-взето с пигментацията темата се изчерпва.

25 години по-късно - Страна на маргинали

Не знам дали това е някакво мое грешно възприятие, но ми се струва, че България е една държава на маргинали. На множество маргинални групи по периферията и едно гнило, ялово и вонящо ядро в средата. Различни маргинални групи и въпреки, че някои от тях успяват да изплуват до върховете на държавата, реално пак си остават маргинали. Като почнем от 500-те хиляди почитатели на ДПС, минем през 900-те хиляди поклонници на идеи от сорта на: "България на три ракии", погледнем 700-те хиляди червени идолопоклонници, 500-те хиляди от пенсионерите, които поради физическите си и ментални недъзи са тотални обществени аутсайдери и свършим с ония не повече от 1 милион с либерални капиталистически разбирания, сред които съм и аз - всичките споменати групи са маргинали, които по различни причини не могат да станат оня център, който да обединява и да бъде локомотив. Вместо това имаме количествено обусловен център от хора, които ръководят живота си според написаното в хороскопите им.
За 25 години свобода успяхме да направим това. Учим се в движение. Ще видим следващите 25 как ще бъдат.

ПРЕДЛАГАМ

... да се промени Конституцията и за публични длъжности да могат да кандидатстват само дъртунгели над 70 години, защото, който захапе кокала веднъж, само по природни причини се решава да го пусне :D :D :D

ТРОЛ - човек, чието мнение не харесваш

Търсиме под вола теле

Поставянето на проблема с качеството на образованието и нивото на безработицата в една плоскост е твърде плоско изпълнение, целящо може би да даде някакво обяснение за невъзможността да се реши второто, може би да се създаде някаква посока за действие за отбиване на номер или нещо, за което ми е бедна фантазията, но не и да се реши, който и да било от двата проблема - необразованост водеща до функционална инвалидност от една страна и безработица и нисък стандарт от друга.
Някъде на друго място, в друго време и при други обстоятелства би имало смисъл да се търси връзка между двата проблема, но тя пак ще бъде косвена и крехка. Ситуацията днес не предполага наличието на никаква целесъобразност от подобни действия и представлява ни повече, ни по-малко търсене на теле под вола. От една страна съществува много тежък образователен проблем, породен главно от стереотипи и тъпота, а друга страна има икономически проблем, състоящ се в липсата на икономика, което прави хората ненужни - просото никой няма нужда от тях, без значение от квалификацията им или нивото на тяхното образование. Истината е, че българското разбиране за образование е извън времето. Истината е, че масовия българин бърка образование с дисциплина и подчинението. Истината е, че се пилеят хиляди часове в теоритично изучаване на непотребни неща. Истината е, че образованието тормози индивида за сметка на колективния "разум". Истината е, че енергията на ученика се насочва там, където е най-зле и няма никакви заложби, което го лишава от времеви, физически и психически ресурс да развива талантите и интелекта си, където е най-силен. Истината е, че няма големи възможности за избор и това осакатява, превръщайки се в навик и предопределеност. Иситната е, че образованието потиска личността, а не я развива. Истината е, че така нареченото дуално образование, което напоследък им се е забило под нокъта, е пълна порнография. Истината е, че професионални умения се усвояват за не повече от петстотин часа (500 часа), което е всичко на всичко три месеца и то само в редки случаи. Истината е, че особено в големите компании, където има тясна специализация в извършването на различни дейности и операции, нужното се научва в рамките на ден. Истината е, че измислените курсове и обучения са се превърнали в отделна индустрия, ковто произвежда нищо. Истината е, че удавникът се хваща за сламка и след това се дави. Истината е, че по върховете на държавата се носят балони пълни с блатния газ на народните низини и перспективите не са никак добри.

Когато решенията се вземат по правилния начин, няма как да не са правилни

Вчера БНТ съобщи за резултатите от импровизирания референдум в медицинския университет за вземане на решение за евентуална окупация на ВУЗ-а. Били гласували 1900 студенти, а резултатите за/против окупация са 35:65 и окупация няма да има. Ако след месец направят такъв референдум, може съотношението да е 65:35, 50:50 или същото като сега. Резултатът няма значение, тъй като взетото по такъв начин решение е правилно. Не зная колко са студентите в това учебно заведение, но изглежда онези с отношение към ситуацията са се изказали. Другите, за които няма значение, вероятно не са гласували и така са приели да стане, както са решили заинтересованите. Този начин е правилен, а онзи с упражняването на диктат не е.
Най-парадоксалното в случая е отношението на самозваните борци за правда и морал, в това число и на медийните им спонсори - пикая им и на правдата, и на морала; които очаквано се направиха на ненормални и деликатно запазиха мълчание.

Коментаторите в интернет

В огромната си част коментаторите в интернет не са по-различни от тези в градинките и кръчмите. Те рядко разбират съдържанието, което коментират. Типичният пример е от днес. "Дневник" пуска репортаж от протест. Репортерът отразява случващото се. В даден момент един от участниците взема думата и започва да громи споменавания за бъдещ министър-председател, като изтъква неговите недостойнства - "баща му е такъв и такъв". По повод на споменатото пуснах кратък коментар, който от своя страна също стана обект на коментиране.
Това е само един от многото адресирани към мен отговори на казаното. Останалите са обладани от същата мисловна "проникновеност". За съжаление част от тях няма как да се видят, тъй като модераторът ги премахна.

С четенето се оправяме, но разбирането на прочетеното остава все така масов проблем.
Неспособността да се разбира видяното, в най-голяма степен се отнася за текстовите съдържания. Въпреки наличието на малък брой много сериозни изключения, обобщението като цяло е подходящо. По някакво неписано правило мненията, които биват изказвани се изчерпват с намиране на кусури без аргументи, лични нападки, откровено клеветене, псуване и нечленоразделни звуци, които в интернет намират образ във вид на емотикони и други символи. Повечето такива коментатори съчетават в себе си онези качества характерни за тълпата - онова, което обикновено се вижда при прояви на масово недоволство. Някои ги наричат хейтъри, но не са. Хейтърите освен злобни, обикновено са интелигенти, находчиви, с бърз ум и винаги разбират онова, което коментират. Просто са негативно насторени и толкова. Не, повечето от коментиращите са обикновени малоумници, от възможно най-обикновените. За сметка на това са особено напористи. В случаите на масови прояви, като тези от последния месец, те са хората, които дават тона и облика на тълпата. По-гръмогласни са и надделяват. Като хора със скромни умствени заложби, те имат много по-малко задръжки и при масови прояви това им дава силата да заглушат гласа на нормалните.



шервайте, да мога да се изтъкна :)

Бедни сме, защото...

Българите са бедни, защото продават евтино своите труд и продукт. Онези, които разчитат за прехраната си, като продават своя труд, го продават евтино, дори на безценица. Бизнесът от своя страна прави същото с продукта си. Разбираемо е - нископлатения продавач на труд не е в състояние да плаща за скъп продукт. Тук сакралната мантра за търсенето и предлагането се дъни, не работи. Не е да няма търсене, нито липсва предлагане, обаче...
Всички търсят стоки и услуги, храни и напитки, коли и климатици, обаче...
Като нямат пари, какво да търсят толкова - търсят според наличните в джоба. С други думи, котира се само евтиното.
Това е в страната.

На външния пазар българите страдат от болестта на Максуел.
В биографичния филм за Робърт Максуел, героят се гневи на поредния си неуспех и казва, че всичко, което купи автоматично губи пет процента от цената си, докато, ако същото бъде купено от Рупърт Мърдок, това добавя пет процента отгоре...
Идентично е положението с българското на международния пазар. При равни други условия едно българско нещо може да се продаде единствено, ако цената му е по-ниска. Един и същи продукт, стока, услуга, знание, умение и каквото и да било, ако носи клеймото "Произведено в България" автоматично губи част от продажната си цена. Абсолютно еднаква стока, опакована в немска опаковка не само се продава с пъти повече, но и продажната й цена е по-висока.

С едно изречение - бедни сме, защото сме слаби търговци с калпава репутация.
Дългото обяснение започва с липсата на развити местни пазари за каквото и да било и свършва....

Изключителните хора

са по принцип рядка порода. Средно един на десетина хиляди е изключителен. Приблизително за толкова стига времето и мястото в публичното пространство. Проблемът е, че само един процент от този и без друго рядък вид успява да се вреди. Останалите, които пълнят пространствено-времевия ресурс са просто нахални.