Когато се каляваше железото и се развиваше транспорта

Машиностроително предприятие в някогашния Михайловград трябвало да си набави желязо. Било свършило в склада и решили да отидат да вземат от Лом, но някой казал: "Не може, ще идете до Варна!". Дядо Нено ги разказва тия истории. Бил по онова време във въпросното предприятие и лично е видял как стават нещата. Имало било директива да се развива транспорта, затова михайловградските машиностроители трябвало да купуват желязото от Варна. Тогава не се е казвало директива, друго е било, но бистрите умове седящи зад съответния документ са били досущ сегашните. Лом е на има-няма 50 километра, а Варна е на пичка си майчина, но като има директива - трябва. Не знам, ако се беше случило дядо Нено да е бил на работа във варненската корабостроителница в оня момент, дали нямаше да ми разказва как са експедирали камази до Лом за ламарина. Най-вероятно.
Здраво се е работило някога, а не като сега. Здраво и залудо (смех).

084

За трупането на богатство е много по-важно как се работи, отколкото усилията по време на работа. От голямо значение е, колко е голям кръгът на икономическата система, в която се работи. Дядо ми е правил диги ръчно, заедно с още няколкостотин свои събратя по съдба. Било е нужно да се правят диги и държавата е намерила привидно евтин начин да го стори. Казвам привидно евтин, защото на пръв поглед изглежда евтино да се ползва безплатен труд и да не се харчи за оборудване.
В същото време, ако човек хвърли едно око върху цялата икономика на страната, вероятно ще забележи, че в действителност този начин на работа потвърждава напълно поговорката, че евтиното излиза скъпо. Непосредствените разходи за направата на тази дига са били значително по-малко, отколкото, ако е се е плащало или с използването на технология - багери, камиони и много по-малко хора. С безплатния труд на трудовака изглежда е било евтино, но тогава никой не е гледал пропуснатите ползи. Реално с използването на технология, стотици хора можеха да вършат нещо друго, като да произвеждат БВП да речем. Вместо това са размахвали примитивните си сечива в Подунавието и са си губили времето. Икономика от типа малък кръг.

Неслучайно споменах сринатата от войната Германия, където положението е било много по-тежко от това при нас. Каквото и да се говори за качествата на немците, в онзи момент те са тръгнали от много по-лоша изходна позиция и въпреки това днес имат една от най-силните икономики в света. Какво би станало с тях, ако бяха хванали кирките, като нас?
Клишето казва, че един историк не трябва да предполага, какво е можело да се случи, а да гледа само действително случилото се. Между другото, не се сещам за един историк, когото познавам, който поне веднъж да не е нарушил този принцип (смех). Когато става дума за следвоенното икономическо развитие на България и на Германия, всякакви предположения са излишни - съвсем видно е какви са резултатите при единия начин на работа и какви са при другия. За разлика от типа малък кръг икономика, както е била нашата, немците не разполагали с хора за срочно робство в полза на държавата и им се наложило да плащат, ако искат работата да стане. Няма спор, че първоначално им се е видяло нанагорно и всяко построено е струвало с пъти повече от направеното в България, но виждаме какви са резултатите извън конкретния исторически момент, дългосрочно, така да се каже.

Немската система е била изключително проста и много логична. Те направили голям кръг икономика. Вместо да ангажират стотици хора в размахване на кирки, онези заменили голяма част от хората с машини. Примитивното мислене веднага довежда до въпроса, какво ще стане с изгонените. Отговорът е много прост - каквото е ставало с робите от набор '25 след уволнението им.
Така или иначе немците вместо да бухат на ръка, започнали да вкарват машини. Нищо, че страната им тъкмо е била счупена и разпарчетосана от победителите и че са били загубили към 14 милиона от населението си. Големият кръг икономика успява да намери мястото на всеки. Част от стотиците хора, които биха копали на ръка, след като нямало какво да правят повече там, се насочили където има работа.
Някои копаели руда и въглища, другите обработвали изкопаното и правели от него метали, а третите с металите произвеждали машини. Останалите се занимавали с транспорт, товаро-разтоварни дейности и така нататък. Малцината, които нямо къде да се денат, били пратени на борсата за социални помощи и пак живеели по-добре от трудоваците набор '25.
Уж скъпо, но докато няколкостотин безплатни наши са направили дигата на Дунава, онези в Германия са направили и дигата, и още един куп неща. Създали са много повече продукт и всичко е благодарение на това, че не са имали роби и е трябвало да плащат.
Така немците са станали по-богати, по-силни и по-уважавани, като вложените усилия в никой случай не са били по-големи от тези на хората с кирките и ръчните колички от набор '25.

083

Народа е беден, защото е прост и се продава евтино. А като се продава евтино, колкото и да напъва, все беден ще си бъде.
Дядо ми например, е бил трудовак. Година и половина се е трудил за родината. От село почти всички набор '25 са били трудоваци и са строили родината. Тежък робски труд от тъмно до тъмно.
Като казвам робски, не преувеличавам ни най-малко. Работили са по петнадесет часа и срещу това са получавали единствено храна. И много бой по преценка на командирите, ако не се справят достатъчно добре. Роби.
Дядо ми ми е разказвал, че по време на службата първо са правили диги по Дунав, мисля някъде между Лом и Оряхово е било, а след това ги пратили в село Телиш близо до Плевен, където не разбрах какво точно са правили, но каквото и да е било, правено е на ръка с кирка, лопата и количка. Трябвало да копаят по пет кубика земя на ден и да я извозват. Който не успявал оставал да си доработва, докато другите вечеряли постната армейска чорбица. Случвало се командния състав да бие мързеливите с възпитателна цел. Имали в ротата някакво момче, турче от някъде си, което било слабичко и най-редовно не можело да си изпълни нормата. Един ден някакъв го хванал и го бил в продължение на часове. Дядо ми каза, че тялото на онзи почерняло, а после умрял. През това време всички са били строени да гледат.
Дали стана ясно, че дядо е бил в казармата, а не осъден на каторга или в някой концлагер?
Дядо и наборите му са били главно от село. Хорица без особени претенции и кой знае какви потребности. Да има да яде, да отърве поредния побой, на това са били свикнали от малки. Телата на градските от набор '25 вероятно са почернели, като на онова турче и после в някоя канавка.
Не зная дали някога тази страна от миналото ще влезе в учебниците по история или ще бъде заметена под килима при другите неща, които не са повод за гордост, но последиците така или иначе са факт.

В същото време сринатата Германия започвала да се съвзема от войната. Къде ли щяха да бъдат днес те, ако тогава бяха избрали нашата система.

054

Бях забравил за случката и едва ли щях да се сетя скоро за нея, но прочетох нещо и това ме върна във времето, когато бях малък. Е, не чак толкова малък, но, абе малък съм бил, ученик.
Един ден влязохме в кабинета по практика и видяхме, че на дъската има чертеж на странна машина. Групата от предния ден била нарисуавала машината, докато умували по въпроса за перпето мобиле. Учителят ни по практика Слави Георгиев беше пич и поради това, когато видеше, че някой се опитва да мисли, винаги поощряваше това желание. Ние също се включихме и стигнахме до същите заключения - не е възможно да се направи. За тази малко странна случка ме подсети поста на Владо. В живота няма как любопитството да задвижи нещо реално, но то е онова, което често ни бута напред и ни кара да се развиваме и все пак точно тази машина не може да тръгне с енергията на човешкото любопитство. Дали да не пробваме с котешко?
Години по-късно, вече бях студент, когато една вечер се прибрахме в квартирата и не знам изобщо как се е случило, сигурно съм видял нещо, което да ме подсети, но в този момент реших, че съм го измислил. Ей така, напълно безпричинно и без никаква връзка с ежедневието ми. Някои любители на бирата казват, че тя действа стимулиращо. Само така ще да е, щото освен бирата, друго не ми идва като смислено обяснение за случилото се. След това спах и съм забравил, но години по-късно се сетих за това и реших да проверя. Оказа се, че бирено стимулираното ми прозрение, не противоречи на никой от познатите физични закони. Поне на теория изглежда, че би могло да работи и се уплаших. Животът ми беше беден откъм пари, но за сметка на това доста спокоен и реших, че положението ме устройва напълно, за да го усложнявам излишно. Може да се окаже, че това е било най-правилното ми решение изобщо.
Така или иначе по тоя повод ме напъна любопитство, онова същото от приказката на Владо и погледнах какво има по темата в гугъл. Оказва се, че страшно много хора са работили по идеята за перпето мобиле и резултатите винаги са едни и същи - не се е получило. Всъщност доста от машинариите приличат на онази, която беше начертана някога на черната дъска в кабинета по практика.

052

Бил съм десетина годишен, когато за първи път видях отблизо самолет и тогава ми просветна да си направя собствен. Всъщност не беше истински самолет, беше мотоделтапланер. Като обикновените делтаплани, но с шаси, седалка и мотор. Спомням си, че най-голямата ми тревога беше, откъде да намеря двигател. Дядо ми се беше помайтапил с мен, че ако направя другото, щял ми даде двигателя на акмето. Въпрсното акме представлява пародия на селскостопанска машина или тракторчето, както му казвахме. Двуколесен мъртвец с възможност за прикачване на ремарке с една ос, много малък плуг за оране на градината и фреза. Самото му название идва от марката на двигателя - ACME. Това не е анимационен механизъм от Уорнър, а съвсем истински италиански двигател от ACME MOTORS, което не го прави по-малко смешно. Това недоразумение с мощност четири коня, трябваше да издигне въображаемия ми самолет във въздуха. След като реших болния въпрос с набавянето на двигателя, вече можех да започна правенето на другото. Лесна работа, колко му е - триъгълна рамка и малко платно, лесна работа. Спомням си, че по някое време успях да събера разни руски чертежи от Моделист-Конструктор. Така разбрах, че реално двигател нямам - наличния не ставаше за нищо, а без двигател...