Власт - ПРАВОТО ДА УПРАЖНЯВАШ НАСИЛИЕ
След вчерашната "антитерористична" тренировка, едва ли има някой, който да оспори тази кратка дефиниция.
Показват се публикациите с етикет Демокрация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Демокрация. Показване на всички публикации
сряда, 23 март 2016 г.
понеделник, 28 декември 2015 г.
Не жалете за Местан
Отишъл бил човекът да дири помощ в турското посолство. Може и при арменския поп да е ходил, но да не се е разчуло. Може и трябва - там да ходи да се жали, защото няма да преувелича, като кажа, че Местан е жертва на собствената си политическа въртоглавост. Иначе казано, ако в продължение на години не се беше занимавал с дълго отработвани словоблудства, а си беше дал зор да съдейства за наличието на работещо и справедливо правосъдие, нямаше сега да му се налага да хлопа по вратите на това или онова посолство, а можеше да поиска и да получи защита от съда.
сряда, 28 януари 2015 г.
Защо демокрация?
Резултатите от гръцките избори за пореден път дадоха храна на полемиката за ползата и нуждата от демокрация. Това поставя въпроса "Защо демокрация?". Много народи, за които се смята, че живеят в условията на демокрация, нерядко я използват за доброволно отказване от права, за вменяване на задължения или за репресия към групи от собствените им общества. Най-често жертва стават етнически и религиозни малцинства, но може да има и други проявления. Някъде хората използват демокрацията повече, а другаде по-малко. Някъде правят референдуми за щяло и нещяло, а другаде делегират права на избрани представители, които вземат решения от тяхно име в добрия случай или вместо тях в не толкова добрия. На останалите места, където дори на думи няма демокрация, управлението и властта са в ръцете на един човек или на група от хора. Нерядко за легитимация на такава власт се използват тези от сорта на тази, че властта му е дадена от бога - на царя или религиозния водач. Има много примери, както в настоящето, така и в исторически порядък. Общото между всички изброени форми на управление е това, че независимо какво е положението от гледна точка на произхода и държането на властта, е това, че дали в условията на много или малко демокрация, дали в условията на идеологически, религиозен или друг вид тоталитаризъм, винаги хората или народът е този, който плаща сметката. Независимо от вида на управление, винаги резултатите са за сметка на хората, без значение от тяхната положителната или отрицателната оценка.
Е, ако сметката е за хората, не е ли по-смислено те сами да вземат решенията?
Отговорът на въпроса "Защо демокрация?" изглежда все по-лесен.
Да, прави са противниците на демокрацията, когато казват, че колкото повече демокрация - толкова по-бавно се случват нещата. Напълно прави са. Многото хора вземат трудно решенията. Най-бързо се вземат, когато "горе" има един и той решава, но пак остава плащането на сметката. Независимо кой, как и къде взема решенията, сметка винаги има и винаги тя се пише на хората. Защо демокрация?
Е, ако сметката е за хората, не е ли по-смислено те сами да вземат решенията?
Отговорът на въпроса "Защо демокрация?" изглежда все по-лесен.
Да, прави са противниците на демокрацията, когато казват, че колкото повече демокрация - толкова по-бавно се случват нещата. Напълно прави са. Многото хора вземат трудно решенията. Най-бързо се вземат, когато "горе" има един и той решава, но пак остава плащането на сметката. Независимо кой, как и къде взема решенията, сметка винаги има и винаги тя се пише на хората. Защо демокрация?
четвъртък, 16 октомври 2014 г.
ДПС, турците и циганите - удобното извинение за собствената ни неспособност
Ужасно много се дразня на полуинтелигентните внушения, според които България се управлява от турци, цигани и така нататък. Това са полуинтелигентни внушения за съответната публика. В действителност те са напълно неверни.
Според един авторитетен източник, етнически българското население в страната възлиза на 76.9%. Седемдесет и седем процента от 6,924,716. Останалите почти 1,6 милиона души са от друг етнически материал - турци, цигани и неопределени (българи мюсюлмани, цигани и други). Няколко десетки хиляди от тези 1,6 милиона "небългари" са от гръцки, арменски или еврейски произход - традиционно добре интегрирани в обещството и държавата малцинства.
Но какво да кажем за останалите малко над милион и половина - турци, цигани и неопределени. Поне 1,1 милиона от тези хора имат избирателни права. Искам да попитам всички онези, които опитват да ни внушават откровено идиотски тези за собствена облага, как ще обяснят разликата между получените от ДПС около 430 хил. гласа в България и липсващите до 1,1 милиона?
Имам просто обяснение. Онези около 1,5 милиона турци, цигани и неопределени, не са хомогенна маса. Част от тях е напълно интегрирана в обществото и държавата, и тя не е електорат на ДПС. Те имат образование и контрол над живота си, и ДПС няма никаква възможност за издевателстване над тях. Другата част са селска и безпросветна измет. Тези често са необразовани, трудно говорят и рядко могат да пишат на български, те нито са интегрирани в обществото, нито имат желание да се интегрират - те са крепостно подобие на хора. За тях е ясно кои са, какви са и за кого гласуват. Обаче това не са "турците", "циганите" или "малцинствата". Иначе те, заедно с ДПС са удобното извинение за собствената ни неспособност.
Според един авторитетен източник, етнически българското население в страната възлиза на 76.9%. Седемдесет и седем процента от 6,924,716. Останалите почти 1,6 милиона души са от друг етнически материал - турци, цигани и неопределени (българи мюсюлмани, цигани и други). Няколко десетки хиляди от тези 1,6 милиона "небългари" са от гръцки, арменски или еврейски произход - традиционно добре интегрирани в обещството и държавата малцинства.
Но какво да кажем за останалите малко над милион и половина - турци, цигани и неопределени. Поне 1,1 милиона от тези хора имат избирателни права. Искам да попитам всички онези, които опитват да ни внушават откровено идиотски тези за собствена облага, как ще обяснят разликата между получените от ДПС около 430 хил. гласа в България и липсващите до 1,1 милиона?
Имам просто обяснение. Онези около 1,5 милиона турци, цигани и неопределени, не са хомогенна маса. Част от тях е напълно интегрирана в обществото и държавата, и тя не е електорат на ДПС. Те имат образование и контрол над живота си, и ДПС няма никаква възможност за издевателстване над тях. Другата част са селска и безпросветна измет. Тези често са необразовани, трудно говорят и рядко могат да пишат на български, те нито са интегрирани в обществото, нито имат желание да се интегрират - те са крепостно подобие на хора. За тях е ясно кои са, какви са и за кого гласуват. Обаче това не са "турците", "циганите" или "малцинствата". Иначе те, заедно с ДПС са удобното извинение за собствената ни неспособност.
петък, 10 октомври 2014 г.
Развитието на "случаят Лукарски" показва доста дефекти на българската политическа култура
Случаят Лукарски
Случаят се състои, предполагам вече всички са чули, в това, че Лукарски бил казал нещо по време на кампанията, пък после казал на някакъв вестик, че казаното по-рано било трик за мамене на електората, пък още по-после казал, че не е казвал "трик", пък още по-по-после вестника го изпорти, пък най-после Лукарски почна да се обяснява, че било на шега, а след това изглежда почитателите му са му размахвали пръст във фейсбук и за финал Лукарски направи обръщение към въпросните почитатели, което бе прочетено, като "абе, я си...".
Накратко това е случаят.
Развитието на случаят Лукарски ще покаже доста дефекти на българската политическа култура. В това число - партийната, електоралната и коалиционната. Може би не в този ред, но ще видим всичко. То ще обясни, на който се е чудил защо не искам да гласувам за РБ, въпреки че теоритично сме в един отбор.
В какво се изразяват дефектите
Най-общо ще ги разделя на две основни групи - частни и общи. Частните засягат конкретно Реформаторския блок, а общите организацията и дейността в повечето български партии, както и някои грешни схващания на партийните симпатизанти и електората в цялост.
Ще започна с общите.
Дефекти от електорално естество
Първи дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии му дължат представителство по презумпция (и конституция).
Това е дефект, защото инициатор на политическото представителство е електоратът. Властта произлиза от народа и се осъществява от негово име, за негова сметка и с избраните от него представители - основен принцип на съвременната демокрация. Тоест, политическият представител представлява, ако това е било поискано от него, посредством избирането му от страна на електората. И го прави - поради дефектите, за които ще стане дума по-долу, обикновено това става по негова лична преценка или следвайки нечии указания.
Втори дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии могат да отгатват желанията му.
Това е дефект, защото чисто и просто отгатването не е възможно. Методи от сорта на социологическите изследвания биха могли да дадат известна насока на политическите представители, но пак е ходене на сляпо, тъй като едно такова изследване може да даде представа за обществените очаквания и желания по даден въпрос, но в никой случай не може да гарантира припокриване на общото желание, с желанието на избирателите на точно определен представител или група представители. С други думи, това е пряк път към популизма.
Трети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическото представителство се осъществява, само с пускане на бюлетина през определен период от време.
Това е дефект, защото се губи обратната връзка във времето между две ходения до урната.
Четвърти дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политиката е нещо лошо.
Това е дефект, защото политиката е система, начин за прокарване и защита на интереси - интересите на електората, на всеки един.
Пети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че възникналите проблеми от лично естество се решават, чрез личен контакт или познанство с политическия представител.
Това е дефект, защото личните проблеми се решават от институциите, а политическите представители правят законите и контролират тяхното спазване. Накратко - търсенето на личен контакт с политическо лице е по-скоро тип отношения "патрон-клиент".
Шести дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че е безполезно да се участва лично в политическите партии, да се участва лично в изработването на тяхната политика, да се участва лично в излъчването и избора на кандидатите за политически представители.
Под значителна част имам предвид повече от половината българи с избирателни права.
Дефекти на партиите
Първи дефект - Партийните елити старателно ограничават възможностите на хората в партиите да вземат решения. Това се отнася, както до кадровите въпроси, така и до определяне на политиката на партиите, а също и за отношението им към другите партии, коалиционните партньорства и така нататък. За целта нерядко използват различни методи за убеждаване, като се почне с баламосвания от сорта на това, че имат нужда от повече оперативна свобода, мине се през това, че всичко е прекалено сложно за всеки и се свърши с най-разнообразни форми на преки заплахи.
Втори дефект - Партиите изграждат феодално структуриране по вертикалата. Партийните елити разполагат с прекалено голяма вътрешнопартийна власт. Понякога тя е нормативно подплътена с текстове в партийните устави, а друг път се изземва с процедурни трикове. Не са редки случаите, когато партийните елити си позволяват преки вмешателства в дейсността и решенията на първичните или низови партийни организации. Натрупаната двадесет и пет годишна практика на българските партии показва нескритата готовност от страна на партийното ръководство да прави кадрови чистки, в това число и по отношение на пряко избрани партийни функционери. Например - партийният шеф или даден висш колективен орган решават да отстранят някой регионален ръководител, въпреки факта, че последния се ползва с подкрепата на партийния актив в съответния район. Това е практика във всички български партии.
Този дефект заедно с първия, накрая изражда партийния живот в дадената партия до състояние, в което членовете чисто формално легитимират взетите "горе" решения с иначе демократичната процедура на гласуването.
Трети дефект - Партиите често са твърде пестеливи откъм разходване на средства за експертно обезпечаване. Вместо да плащат с пари за услугите, те нерядко се отплащат с раздаване на места в листите по време на избори. Това води до фактическа промяна на волята на партийните членове. Често им се казва, че първите места не се полагат на тях и волята им да посочат кандидати, а са за хора със заслуги. Този подход може би изглежда рентабилен краткосрочно, поради спестяването на някой друг лев, но деформира целия политически процес и действа демотивиращо в дългосрочен период. Такива партии постепенно губят живата си основа и с скоро след това престават да съществуват или го правят формално. Последното може да се види добре в изборните резултати на всеки едни национални избори.
Четвърти дефект - Пасивност от страна на партийните членове-"редници". Те нито имат думата да решават, нито искат да я вземат. Единствено са там, защото разглеждат тези субекти, като вид бюра по труда. Това е действителното положение.
Пети дефект - Не са редки случаите, в които партийната и политическата работа е спомагателна за партийните елити. Това ще рече, че те пребивават в политиката и полагат всички споменати по-рано усилия за обезличаване на партийния актив и овладяване на партийната власт, само и единствено да могат да използват положението си за подпомагане на някакъв друг свой бизнес.
Дефектите на коалиционната култура и на Реформаторския блок в частност (Следва)
Случаят се състои, предполагам вече всички са чули, в това, че Лукарски бил казал нещо по време на кампанията, пък после казал на някакъв вестик, че казаното по-рано било трик за мамене на електората, пък още по-после казал, че не е казвал "трик", пък още по-по-после вестника го изпорти, пък най-после Лукарски почна да се обяснява, че било на шега, а след това изглежда почитателите му са му размахвали пръст във фейсбук и за финал Лукарски направи обръщение към въпросните почитатели, което бе прочетено, като "абе, я си...".
Накратко това е случаят.
Развитието на случаят Лукарски ще покаже доста дефекти на българската политическа култура. В това число - партийната, електоралната и коалиционната. Може би не в този ред, но ще видим всичко. То ще обясни, на който се е чудил защо не искам да гласувам за РБ, въпреки че теоритично сме в един отбор.
В какво се изразяват дефектите
Най-общо ще ги разделя на две основни групи - частни и общи. Частните засягат конкретно Реформаторския блок, а общите организацията и дейността в повечето български партии, както и някои грешни схващания на партийните симпатизанти и електората в цялост.
Ще започна с общите.
Дефекти от електорално естество
Първи дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии му дължат представителство по презумпция (и конституция).
Това е дефект, защото инициатор на политическото представителство е електоратът. Властта произлиза от народа и се осъществява от негово име, за негова сметка и с избраните от него представители - основен принцип на съвременната демокрация. Тоест, политическият представител представлява, ако това е било поискано от него, посредством избирането му от страна на електората. И го прави - поради дефектите, за които ще стане дума по-долу, обикновено това става по негова лична преценка или следвайки нечии указания.
Втори дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии могат да отгатват желанията му.
Това е дефект, защото чисто и просто отгатването не е възможно. Методи от сорта на социологическите изследвания биха могли да дадат известна насока на политическите представители, но пак е ходене на сляпо, тъй като едно такова изследване може да даде представа за обществените очаквания и желания по даден въпрос, но в никой случай не може да гарантира припокриване на общото желание, с желанието на избирателите на точно определен представител или група представители. С други думи, това е пряк път към популизма.
Трети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическото представителство се осъществява, само с пускане на бюлетина през определен период от време.
Това е дефект, защото се губи обратната връзка във времето между две ходения до урната.
Четвърти дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политиката е нещо лошо.
Това е дефект, защото политиката е система, начин за прокарване и защита на интереси - интересите на електората, на всеки един.
Пети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че възникналите проблеми от лично естество се решават, чрез личен контакт или познанство с политическия представител.
Това е дефект, защото личните проблеми се решават от институциите, а политическите представители правят законите и контролират тяхното спазване. Накратко - търсенето на личен контакт с политическо лице е по-скоро тип отношения "патрон-клиент".
Шести дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че е безполезно да се участва лично в политическите партии, да се участва лично в изработването на тяхната политика, да се участва лично в излъчването и избора на кандидатите за политически представители.
Под значителна част имам предвид повече от половината българи с избирателни права.
Дефекти на партиите
Първи дефект - Партийните елити старателно ограничават възможностите на хората в партиите да вземат решения. Това се отнася, както до кадровите въпроси, така и до определяне на политиката на партиите, а също и за отношението им към другите партии, коалиционните партньорства и така нататък. За целта нерядко използват различни методи за убеждаване, като се почне с баламосвания от сорта на това, че имат нужда от повече оперативна свобода, мине се през това, че всичко е прекалено сложно за всеки и се свърши с най-разнообразни форми на преки заплахи.
Втори дефект - Партиите изграждат феодално структуриране по вертикалата. Партийните елити разполагат с прекалено голяма вътрешнопартийна власт. Понякога тя е нормативно подплътена с текстове в партийните устави, а друг път се изземва с процедурни трикове. Не са редки случаите, когато партийните елити си позволяват преки вмешателства в дейсността и решенията на първичните или низови партийни организации. Натрупаната двадесет и пет годишна практика на българските партии показва нескритата готовност от страна на партийното ръководство да прави кадрови чистки, в това число и по отношение на пряко избрани партийни функционери. Например - партийният шеф или даден висш колективен орган решават да отстранят някой регионален ръководител, въпреки факта, че последния се ползва с подкрепата на партийния актив в съответния район. Това е практика във всички български партии.
Този дефект заедно с първия, накрая изражда партийния живот в дадената партия до състояние, в което членовете чисто формално легитимират взетите "горе" решения с иначе демократичната процедура на гласуването.
Трети дефект - Партиите често са твърде пестеливи откъм разходване на средства за експертно обезпечаване. Вместо да плащат с пари за услугите, те нерядко се отплащат с раздаване на места в листите по време на избори. Това води до фактическа промяна на волята на партийните членове. Често им се казва, че първите места не се полагат на тях и волята им да посочат кандидати, а са за хора със заслуги. Този подход може би изглежда рентабилен краткосрочно, поради спестяването на някой друг лев, но деформира целия политически процес и действа демотивиращо в дългосрочен период. Такива партии постепенно губят живата си основа и с скоро след това престават да съществуват или го правят формално. Последното може да се види добре в изборните резултати на всеки едни национални избори.
Четвърти дефект - Пасивност от страна на партийните членове-"редници". Те нито имат думата да решават, нито искат да я вземат. Единствено са там, защото разглеждат тези субекти, като вид бюра по труда. Това е действителното положение.
Пети дефект - Не са редки случаите, в които партийната и политическата работа е спомагателна за партийните елити. Това ще рече, че те пребивават в политиката и полагат всички споменати по-рано усилия за обезличаване на партийния актив и овладяване на партийната власт, само и единствено да могат да използват положението си за подпомагане на някакъв друг свой бизнес.
Дефектите на коалиционната култура и на Реформаторския блок в частност (Следва)
вторник, 7 октомври 2014 г.
Бърз тест за политическа грамотност
Вярно или грешно е следното твърдение:
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.
В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.
В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.
вторник, 10 юни 2014 г.
Мислете, ей!
В известен смисъл българите приличат доста на мюсюлманските народи, чиято способност в употребата на демокрацията се свежда до това да я използват за установяване на някаква тирания. Като слушам риториката по повод избирателните права, си мисля, че както е тръгнало скоро ще се заговори за връщане на робството. Между другото с удоволствие бих подкрепил последното, ако има някакви гаранции, че няма да попадна от грешната страна на камшика. За жалост гаранции няма, така че...
петък, 23 май 2014 г.
ЕВРОИЗБОРИ 2014 - причина да гласуваш
Като не виждам носител на собственото ми разбиране, не ходя да избирам. Все едно вегетарианец да прави избор между свинско и телешко. И на утрешните избори ще е така.
вторник, 15 април 2014 г.
POST MORTEM - За СДС в разговорен стил
Разговорът е воден преди година - месец преди парламентарните избори и четири години след споменатите в него събития. Без много-много емоции или пристрастия, което го прави до голяма степен обективен, като съдържание.
- как мислиш, дали ако сдс бяха пуснали членовете си да си избират, партията щеше да оцелее?
- 100%. не, не са 100, но 100% това беше единствения им шанс.
- не е 100%, защото самите членове са били дресирани да не разбират и да им се предлагат лидери, които да борят комунизма. но поне щяха да имат шанс.
- да, да, ама не е баш така, щото се разбягаха драстично в последните 15 години. то ясно им беше показано, че ако искат да решават ще бъдат гонени. и си ги гонеха на общо основание.
сдс изпусна вълната, която се генерира от пламен кафеджи. той почна да ги прави партия, но беше над възможностите му, поради склонността му да се обяснява за личните си и всякакви други дела, което преекспонираше нещата и правеше скандали. но иначе този, квото и да говорят за него, на практика за първи път отвори партията им за решения с директно гласуване и ми се струва, че хиените се усетиха, че след директния избор на председател, следваше същата процедура и за листите, та го изгониха от там.
- то скандалите с въпросния идваха отвътре. от партията бяха почнали да го ядат, ако помня правилно.
- точно това имам предвид. искаха да се маха, защото оставят ли членовете да решават, щяха да бъдат изгонени до един.
- спомням си, че директният избор на шеф на сдс беше такова събитие, че се превърна в национална тема и заля блоговете.
- то е безпрецедентно за българия.
- по-будните надушиха, че им се отваря шанс за участие и настана оживление, обаче после дойде малтин и айдееееее.
- то идеята им беше, че малтин ще доотвори партията.
- обаче се превърна в табуретка на костов.
- на мен лично, както сега, така и тогава ми беше ясно, че малтин или ще довърши процеса, или ще даде заден, с което ще сложи край на седесето. жалко е, че избра второто, при положение, че имаше целия авторитет на прекия избор да довърши първото. ****
- то тогава дойдоха изборите. малтин явно се уплаши за местата в парламента, властта го засмука и се удави.
- малтин се уплаши, че няма да влезнат сами. те дсб го прокараха, както направиха и на зелените.
- интересно как можаха?
- лесно.
- как политическия труп костов успя да прецака останалите?
- лесно е бе. подхвърлят им постоянно социологическите изследвания, които дават граничен резултат и чакат дали ще се хване. и им се получи. малтин, ако се беше концентрирал в партията си, а не в изборите, сега щяха да си свиркат и да се борят за 3-то място парламента. така мисля.
- дали пък нямаше да се разпукат, като останат извън парламента? злите езици щяха да го емнат - ето, не се обединихте сините и сега сте отвън.
- то може само да предполагаме. лично аз мисля, че в момента, когато малтин беше избран пряко, тази партия вървеше нагоре и много хора от неангажираните или бивши и изгонени редови седесари бяха почнали да се ослушват за връщане, ако нещата тръгнат в желана от тях посока.
- после дойде сватбата с иван костов и... за един сватба, за друг брадва ;)
- според мен, от дистанцията на времето нещата са доста по-ясни от тогава. съвсем реално беше сдс да оцелее и влезе в парламента, а дсб да умре. за 2009 говоря.
- да. СДС наистина бяха на границата и сватбата с костов всъщност отблъсна избиратели.
- точно това стана. докара им малкото, които бяха нужни за общо влизане и прогони целия потенциал за собствено битие. предполагам, че ако се бяха развили по другия сценарий, днес с теб щяхме да сме седесари.
- можеше да сме активни членове на съответните си местни клубове. аз наистина бях тръгнал да захапвам, като видях отворения избор. но после видях самия Малтин и ми угасна ентусиазмът.
- посоката беше много добра, ако бяха продължили - това е варианта на партия, който ме устройва напълно. аз не искам някой да ме обгрижва, а само възможност да се развивам, според колкото мога.
- как мислиш, дали ако сдс бяха пуснали членовете си да си избират, партията щеше да оцелее?
- 100%. не, не са 100, но 100% това беше единствения им шанс.
- не е 100%, защото самите членове са били дресирани да не разбират и да им се предлагат лидери, които да борят комунизма. но поне щяха да имат шанс.
- да, да, ама не е баш така, щото се разбягаха драстично в последните 15 години. то ясно им беше показано, че ако искат да решават ще бъдат гонени. и си ги гонеха на общо основание.
сдс изпусна вълната, която се генерира от пламен кафеджи. той почна да ги прави партия, но беше над възможностите му, поради склонността му да се обяснява за личните си и всякакви други дела, което преекспонираше нещата и правеше скандали. но иначе този, квото и да говорят за него, на практика за първи път отвори партията им за решения с директно гласуване и ми се струва, че хиените се усетиха, че след директния избор на председател, следваше същата процедура и за листите, та го изгониха от там.
- то скандалите с въпросния идваха отвътре. от партията бяха почнали да го ядат, ако помня правилно.
- точно това имам предвид. искаха да се маха, защото оставят ли членовете да решават, щяха да бъдат изгонени до един.
- спомням си, че директният избор на шеф на сдс беше такова събитие, че се превърна в национална тема и заля блоговете.
- то е безпрецедентно за българия.
- по-будните надушиха, че им се отваря шанс за участие и настана оживление, обаче после дойде малтин и айдееееее.
- то идеята им беше, че малтин ще доотвори партията.
- обаче се превърна в табуретка на костов.
- на мен лично, както сега, така и тогава ми беше ясно, че малтин или ще довърши процеса, или ще даде заден, с което ще сложи край на седесето. жалко е, че избра второто, при положение, че имаше целия авторитет на прекия избор да довърши първото. ****
- то тогава дойдоха изборите. малтин явно се уплаши за местата в парламента, властта го засмука и се удави.
- малтин се уплаши, че няма да влезнат сами. те дсб го прокараха, както направиха и на зелените.
- интересно как можаха?
- лесно.
- как политическия труп костов успя да прецака останалите?
- лесно е бе. подхвърлят им постоянно социологическите изследвания, които дават граничен резултат и чакат дали ще се хване. и им се получи. малтин, ако се беше концентрирал в партията си, а не в изборите, сега щяха да си свиркат и да се борят за 3-то място парламента. така мисля.
- дали пък нямаше да се разпукат, като останат извън парламента? злите езици щяха да го емнат - ето, не се обединихте сините и сега сте отвън.
- то може само да предполагаме. лично аз мисля, че в момента, когато малтин беше избран пряко, тази партия вървеше нагоре и много хора от неангажираните или бивши и изгонени редови седесари бяха почнали да се ослушват за връщане, ако нещата тръгнат в желана от тях посока.
- после дойде сватбата с иван костов и... за един сватба, за друг брадва ;)
- според мен, от дистанцията на времето нещата са доста по-ясни от тогава. съвсем реално беше сдс да оцелее и влезе в парламента, а дсб да умре. за 2009 говоря.
- да. СДС наистина бяха на границата и сватбата с костов всъщност отблъсна избиратели.
- точно това стана. докара им малкото, които бяха нужни за общо влизане и прогони целия потенциал за собствено битие. предполагам, че ако се бяха развили по другия сценарий, днес с теб щяхме да сме седесари.
- можеше да сме активни членове на съответните си местни клубове. аз наистина бях тръгнал да захапвам, като видях отворения избор. но после видях самия Малтин и ми угасна ентусиазмът.
- посоката беше много добра, ако бяха продължили - това е варианта на партия, който ме устройва напълно. аз не искам някой да ме обгрижва, а само възможност да се развивам, според колкото мога.
понеделник, 14 април 2014 г.
Защо ни излиза скъпо руския газ?
Една от причините е в самата Русия, която има определен тип поведение. Поведение подчинено на логиката, че икономиката може и трябва да се използва за политически цели или натиск. Това е факт. И както е факт, така не е основния ни проблем. В крайна сметка цената на руския газ може да е висока за България, но тя е пазарна и в конурентен режим. Пазарна е, защото българската компания я плаща, следователно може да си я позволи. В същото време руския газ се конкурира на българския пазар, като под това не бива да се разбира само и единствено конкуренция с някакъв друг вид газ, но и с всички останали източници на енергия, като: петролни, въглищни и други.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
понеделник, 10 март 2014 г.
Защо да няма референдум и за това?
В момента вървят две инициативи за провеждане на референдум. Първата е тази с трите предложения на президента за изборното законодателство. Втората също е свързана с политическата тема, но касае конкретно партиите и отмяната на техните субсидии.Третата тема, която отсъства, а е не по-малко важна за политическото представителство и демокрацията, е тази за изборната бариера от четири процента. Десетина дни назад немският конституционен съд отмени действащата в Германия бариера пред кандидатите за влизане в бундестага, въпреки че тя бе с един процент по-ниска от българската. Редно е подобно нещо да се случи и в България, тъй като това е някакъв архаичен остатък, които има за цел да предпазва мастодонтите в политиката от навлизане на конкуренция, а както знаем конкуренцията е полезно нещо, особено, когато се отнася до гражданските и политическите права на хората.
Назад във времето този въпрос е бил повдиган периодично, но никога до момента не се е стигало до сериозен дебат, а още по-малко до конкретни действия в посока разширяване на демокрацията. Мисля, че времето да се излезе от омагьосания кръг, в който се въртим по отношение на политическата представителност или по-скоро липсата на такава, е дошло. Днес, когато е на лице прецедент и при положение, че в Глава трета - НАРОДНО СЪБРАНИЕ на Конституцията на Република България не се споменава и дума за прагове, прегради и бариери пред правото на хората да имат свои представители, би следвало да се предприемат действия в тази посока. Де факто четири процентовата бариера за сдобиване с политическо представителство е извънконституционна, тъй като Конституцията не не изиксва наличието й. Така погледнато се вижда, че темата е висяща и може да се търси решение в определена посока, а именно премахване на ограниченията.
Основанията да се направи не са едно или две. Освен, че Конституцията не каза нищо по въпроса, наличието на четири процентова бариера е в много голяма степен дискриминационно по отношение на българския гражданин и данъкоплатец, който е поставен в неравностойно положение спрямо други свои съграждани и данъкоплатци. Наличието на прегради и пречки пред реализацията на политическото представителство поставя остро въпроса за качеството на човешкия материал, една болезнена тема, за която стана дума в публичното пространство преди години. На практика се получава така, щото законодателят произволно е решил да категоризира част от българите, като втора, трета или по-низша категория хора. А това не е правилно и със сигурност е политически несправедливо. Нека вземем за пример само резултатите от последните парламентарни избори, когато над една четвърт от хората бяха поставени именно в някоя от споменатите вече категории. Настоящата практика казва по един категорично брутален начин, че дванадесетте хиляди гласоподаватели на останала под прага партия, колкото е приблизителния брой на избирателите за един депутат в момента, са по-некачествен човешки материал от тези дали вота си за парламентарно представена партия. А всички знаем, че това не е така. Знаем също, че е неправилно, унижаващо и обидно. Знаем още, че е възможно днес да си над четирите процента, а утре да си под тях. Последното сме го виждали на практика.
Време е този проблем да започне да се решава или най-малкото да се даде ход на обществена дискусия по въпроса, която да търси и намери отговорите. В крайна сметка няма значение дали ограниченията за сдобиване на хората с политическо представителство ще паднат по силата на решение взето с референдум или ще се търси начин бариеарата да бъде атакувана пред конституционния съд на основание липса на конституционна необходимост за съществуване й. Важното е да се работи в тази посока.
Назад във времето този въпрос е бил повдиган периодично, но никога до момента не се е стигало до сериозен дебат, а още по-малко до конкретни действия в посока разширяване на демокрацията. Мисля, че времето да се излезе от омагьосания кръг, в който се въртим по отношение на политическата представителност или по-скоро липсата на такава, е дошло. Днес, когато е на лице прецедент и при положение, че в Глава трета - НАРОДНО СЪБРАНИЕ на Конституцията на Република България не се споменава и дума за прагове, прегради и бариери пред правото на хората да имат свои представители, би следвало да се предприемат действия в тази посока. Де факто четири процентовата бариера за сдобиване с политическо представителство е извънконституционна, тъй като Конституцията не не изиксва наличието й. Така погледнато се вижда, че темата е висяща и може да се търси решение в определена посока, а именно премахване на ограниченията.
Основанията да се направи не са едно или две. Освен, че Конституцията не каза нищо по въпроса, наличието на четири процентова бариера е в много голяма степен дискриминационно по отношение на българския гражданин и данъкоплатец, който е поставен в неравностойно положение спрямо други свои съграждани и данъкоплатци. Наличието на прегради и пречки пред реализацията на политическото представителство поставя остро въпроса за качеството на човешкия материал, една болезнена тема, за която стана дума в публичното пространство преди години. На практика се получава така, щото законодателят произволно е решил да категоризира част от българите, като втора, трета или по-низша категория хора. А това не е правилно и със сигурност е политически несправедливо. Нека вземем за пример само резултатите от последните парламентарни избори, когато над една четвърт от хората бяха поставени именно в някоя от споменатите вече категории. Настоящата практика казва по един категорично брутален начин, че дванадесетте хиляди гласоподаватели на останала под прага партия, колкото е приблизителния брой на избирателите за един депутат в момента, са по-некачествен човешки материал от тези дали вота си за парламентарно представена партия. А всички знаем, че това не е така. Знаем също, че е неправилно, унижаващо и обидно. Знаем още, че е възможно днес да си над четирите процента, а утре да си под тях. Последното сме го виждали на практика.
Време е този проблем да започне да се решава или най-малкото да се даде ход на обществена дискусия по въпроса, която да търси и намери отговорите. В крайна сметка няма значение дали ограниченията за сдобиване на хората с политическо представителство ще паднат по силата на решение взето с референдум или ще се търси начин бариеарата да бъде атакувана пред конституционния съд на основание липса на конституционна необходимост за съществуване й. Важното е да се работи в тази посока.
неделя, 16 февруари 2014 г.
Ролята на Конституцията и законите
Съществува схващане, че всяко нещо, което не е забранено от закона е позволено. Твърдението е вярно, което следва да ни насочи към същността на смисъла на законите. Изхождайки от позицията, че всичко незабранено от закона е позволено, стигаме до извода, че законите са ни повече, ни по-малко списъци със забрани. Законите ни забраняват да вършим онова, което е неприемливо от обществена гледна точка или позицията на мнозинството представители на едно общество.
Но каква е рамката, до която могат да се простират забраните - именно тук се намесва Конституцията, която посочва докъде може да стигат те.
Ролята на Конституцията е да пази правата на хората от законите. Конституцията ни пази от държавата или поне би трябвало да го прави на теория. Конституцията защитава нашия живот, собственост и права от държавата и нейния произвол, но не и от нарушаването им от страна на съседа или престъпника. От съседа и престъпника трябва да ни пазят законите. Същите закони, които представляват списък със забранените за правене неща. Например - Конституцията казва, че имаме право на живот, а законите забраняват на съседа да ни го отнеме и определят наказанието в случай, че го направи.
Такава е логиката, от което можем да заключим, че Конституцията следва да гарантира единствено права и свободи на отделния човек, но не и да му вменява отговорности и задължения, тъй като свободният човек е в състояние сам да прецени кое е негов дълг и кое не. Така е на теория и така би трябвало да са поставени нещата в една истински правова държава. За съжаление у нас практиката се разминава с тези прости принципи, а Конституцията в едно ни гарантира правата и в същото време ни ги ги отнема, вменявайки ни задължения.
Българската конституция е прекалено дълга и изпълнена с противоречия. Конституцията, в чиято рамка са поставени правилата, по които живеем, кара хората да бягат или да се чувстват онеправдани.
Дали е добра такава конституция преценете сами.
http://constitutionbg.blogspot.com/
Но каква е рамката, до която могат да се простират забраните - именно тук се намесва Конституцията, която посочва докъде може да стигат те.
Ролята на Конституцията е да пази правата на хората от законите. Конституцията ни пази от държавата или поне би трябвало да го прави на теория. Конституцията защитава нашия живот, собственост и права от държавата и нейния произвол, но не и от нарушаването им от страна на съседа или престъпника. От съседа и престъпника трябва да ни пазят законите. Същите закони, които представляват списък със забранените за правене неща. Например - Конституцията казва, че имаме право на живот, а законите забраняват на съседа да ни го отнеме и определят наказанието в случай, че го направи.
Такава е логиката, от което можем да заключим, че Конституцията следва да гарантира единствено права и свободи на отделния човек, но не и да му вменява отговорности и задължения, тъй като свободният човек е в състояние сам да прецени кое е негов дълг и кое не. Така е на теория и така би трябвало да са поставени нещата в една истински правова държава. За съжаление у нас практиката се разминава с тези прости принципи, а Конституцията в едно ни гарантира правата и в същото време ни ги ги отнема, вменявайки ни задължения.
Българската конституция е прекалено дълга и изпълнена с противоречия. Конституцията, в чиято рамка са поставени правилата, по които живеем, кара хората да бягат или да се чувстват онеправдани.
Дали е добра такава конституция преценете сами.
http://constitutionbg.blogspot.com/
понеделник, 18 ноември 2013 г.
Какво научихме от съботните митинги, Лъжат ли партиите и Толерантни ли са българите
За двата дни от съботните явни митинги на БСП/ДПС в София, ГЕРБ в Пловдив и подмолните партизански прояви на ДСБ пред сараите на Доган и "Окупацията" на дома на Бойко Борисов от новия политик, когото дори не искам да споменавам, се изказаха всякакви капацитети. Мненията варират в диапазона от минус до плюс безкрай, но поне няколко хиляди са схванали основното и са успели сами да направят точните изводи. Пиша за останалите, които не са сред тях.
В резюме за онова, което научихме в събота.
Ще започна с това, че партиите лъжат. Правят го нагло и безочливо, а за капак използват държавните институции за алиби на лъжите си. Следващото, което научихме е, че има огромен дефицит на демокрация, както по отношение на губещата се подкрепата за партиите, така също и в прекия смисъл на отсъстващо политическо представителство и тотално незачитане на правилата на демократичните процедури. Научихме още, че домът е свещен и неприкосновен. По-разтегнато назад във времето, през последните месеци научихме, че българите са толерантни към всякакъв род небивалици, към които е редно да не бъдем никак толерантни. Следват подробностите.
В събота БСП/ДПС лъга, а после маза здраво. Най-напред на излъчвания директно митинг, от БСП/ДПС в лицето на Местан се чу една очевидна лъжа за броя на митингуващите. По-късно държавната полиция посмали малко, като обяви присъствие от 50,000 души на Цариградско, което е видно от кадрите снимките, че е абсолютна лъжа.
Ясно е, че на 5 декара място няма как да се побере петдесет хилядната тълпа или седемдесет хилядна, както се изказа един. Тук изниква въпроса, защо го правят. Защо лъжат така елементарно? Отговорът е прост. Той засяга не само БСП/ДПС, но и всички останали партии и се отнася до липсата на обществена подкрепа за тях. Може би изглежда абсурдно, че БСП/ДПС има над 200,000 гласа само в София-град и София-област, но въпреки това се налага да извозва народ от Варна, Бургас, Северозападнала България и от къде ли не, за да сколаса има-няма десет хиляди души присъствие. Може да изглежда абсурдно, но не е, защото БСП/ДПС няма хората за нищо - не работи с тях, не ги пита, не слуша гласа им. Това само по себе си ни отправя към генералния проблем на българската политика - липсата на представителство. Тези 200,000 гласоподаватели на БСП/ДПС само от София и областта не са представени в политиката. Ако бяха, те щяха да са на митинга в събота и тогава нямаше да се налага партийните босове да се излагат с плоски лъжи.
Що се отнася до митнига на ГЕРБ в Пловдив, то и там бяхме свидетели на подобни хитрувания. Самата Лиляна Павлова така се беше улисала, че изстреля крайно безумното "стотици хиляди". Да не забравяме, че и ГЕРБ беше докарвал хора с рейсове.
Но проблемът с подкрепата далеч не е само на БСП/ДПС и ГЕРБ. Той е всеобхватен и засяга всички партии, тъй като незачитането и неглижирането на хората е обичайна практика на всички. За да съберат повече от десет хиляди човека, те са принудени да ги хранят, поят, возят и да им дават пари, защото хората са наясно, че де факто нямат свои представители и рядко са ония, които ще застанат безвъзмездно, защото виждат изразител на техните интереси в политката. За съжаление е така. Остава въпроса, защо гласуват за такива партии - въпрос, на който никой от тези гласоподаватели не е в състояние да отговори като дееспособен или вменяем човек.
В съботния ден, освен на големите партийни митниги, станахме свидетели и на поредната доза от течащите няколко месеца гротески по софийските улици. Тъй като обичайното им място за изява беше заето от значително превъзхождащите ги по брой фенове на БСП/ДПС и от футболните хулигани, активистите на ДСБ се отправиха под прозорците на Доган, където играха скечове. Медиите съобщиха за двайсетина човека, част от които виждаме редовно в последните месеци, като лица и подстрекатели на безредиците в София. Само ще вметна, че ДСБ има 44,000 гласа в трите градски района на София. Изводите се натрапват сами, когато видим развитието на събитията от началото на юни, още преди случая Пеевски. Започнат да се събират недоволни хора - уж граждански, уж маскирано, но така ДСБ не може да осребри авторитета от протеста и понякога се налага да се обяви, че тоя или друг ден участва официално. И хората рязко намаляват. Става по причните споменати във връзка с липсата на подкрепа за БСП/ДПС.
Последното събитие с политически привкус от събота, е "окупацията" на къщата на Бойко Борисов от новия спасител на нацията. По този случай научихме, че и бабаитите били хора, представете си. Че домът е свещен и неприкосновен и че не замесвали семействата в бизнеса си. Може би Бойко трябваше да извика Гуцанов или Човекът-глас за морална подкрепа. Та кой по-добре от тях знае, какво е бандитско нахлуване в дома.
Събитията, за които стана дума ни отвеждат до последния въпрос за днес - толерантни ли са българите.
За съжаление в някои отношения са нелепо толерантни. Връщам се на споменатия в началото дефицит на демокрация в частта му незачитане на демократичните процедури. Към това българите са толерантни, а не бива, защото без демократичната процедура демокрацията се превръща в дума лишена от съдържание, става фикция. Затова не бива да се отстъпва и на сантиметър от демократичните принципи и процедури. Прояви излизащи от обичайната демократична практика и процедура, не бива да бъдат толерирани по никакъв начин. Аргументът, че анархистичните прояви и вандализма са част от демокрацията е валиден само в определени случаи и те са, когато демократичната процедура не е спазена или липсва на практика. Когато на някой му е отказано да участва в изборите и следвайки демократината процедура да трансформира събраната подкрепа във власт, тогава са допустими извънпроцедурни ексцесии. Случаят обаче не е такъв. Явните организатори зад вандализма и анархията по софийските улици, са партии приели и декларативно признали демократичната процедура по силата, на която останаха извън властта. Да бъдат така добри и да се съобразят. Напълно неудачно е да бъдем толерантни към безчинстващи индивиди, само защото щели да буйстват. Да, и на мен не ми харесва това правителство, не ми харесваше и предишното, но така са се стекли обстоятелствата. Така работи демокрацията, според процедурата, която я крепи. Демокрацията е преди всичко процедура за вземане на решения. Самите решения са съвсем отделен въпрос и това дали на някой му харесват или не, не бива да служи като извинение за никакви изстъпления. Около разиграващите се улични драми се чу, че някои от главатарите били казали, че ще тормозят населението на София, докато не стане тяхната. Към такова нещо не бива да има никаква толерантност. Населението на София, а и на страната като цяло показа местата на отделните партии за този четиригодишен цикъл - това е. Не бива да сме толерантни към подобни изпълнения, защото по тази логика направо трябва да им дадем властта пряко волята ни, само и само да мирясат. Защо? Най-късно след три години и половина ще има избори, може и по-рано да се случат и тогава всеки ще получи отново шанс да се впише (или отпадне) в политиката. Такава е демократичната процедура и тя изисква плурализъм, спазване на приетите правила и възможност за всеки да участва в политиката по ясно определени процедури. Да, сигурно може и по-добри процедури да се направят и със сигурност може да се разшири обхвата на политическото представителство, но това не дава извънредни права за улично насилие и погроми.
Пак в тази връзка, е добре да се обърне внимание на лъжите на партиите. БСП/ДПС лъже, че ГЕРБ стои зад уличните безредици в София, като е пределно ясно, че това е дело на Реформаторския блок и в частност на ДСБ. Лъжата им е толкова плоска, колкото онази за числеността на съботния им митинг, но за съжаление масата хора, които не използват интернет, вече са убедени, че ГЕРБ организира ранобудните студенти, че ГЕРБ прави ДАНСwithMe, че ГЕРБ им драска паметниците. Защо лъжат ли? За да не легитимират изпаднали от политиката партии.
Всъщност ГЕРБ няма как да има влияние над студентите, тъй като повечето от тях основателно се имат за по-умни от знаковите лица на тази партия, ако това може да се нарече партия изобщо. Малко по-умни. Какви ли не слухове се пускат по техен адрес, пускат се и по повод на ДАНСwithMe. Някои от тях са верни, други са частично верни, а трети са откровени лъжи, но в политиката има и немалко мърсотия. Казват например, че им плащали. Лично аз не съм чул такова нещо. Като изключим НПО-помагачите на партиите от Реформаторския блок, които това работят и следователно вземат пари и които се опитват да маскират политическите събития, като неполитически или граждански, както ги наричат, то останалите участници, особено в двата или трите митинга с масово участие едва ли видели и стотинка.
Истината е, че в страната се оформиха и утвърдиха деформации, които дразнят страшно много големи маси от хора - повече, отколкото партиите са в състояние да докарат с влакове и автобуси; и това това дава шанс и възможност на откровено извратени, ще ги нарека хора, в периферията на политиката, да злоупотребяват с иначе справедливия гняв на народа. Тоя гняв е и мой, така че всякакви опити за злоупoтреби от лица с предимно икономически интереси, чрез политиката, ме дразнят много. Това са долни хора, които се опитват да ни използват. Понякога успяват. По-наблюдателните сред вас са обърнали внимание, че има случаи, когато даден индивид с едната ръка драска надписи, а с другата държи камерата и едва ли не предава в реално време "събитието". Видяхме и го онзи ден, когато скачаха върху движещи се депутатски автомобили. Почти самоубийствено действие. Напрежението в момента е толкова голямо, почти истерично, че напомня на дните преди самозапалването на момчето от Варна и последвалата вълна от подобни актове на явна безпомощност. Подстрекаването към подобни прояви е извращение. Тези хора няма да се спрат пред нищо в името на корпоративните интереси. Не бива да бъдем толеранти и към тях.
В резюме за онова, което научихме в събота.
Ще започна с това, че партиите лъжат. Правят го нагло и безочливо, а за капак използват държавните институции за алиби на лъжите си. Следващото, което научихме е, че има огромен дефицит на демокрация, както по отношение на губещата се подкрепата за партиите, така също и в прекия смисъл на отсъстващо политическо представителство и тотално незачитане на правилата на демократичните процедури. Научихме още, че домът е свещен и неприкосновен. По-разтегнато назад във времето, през последните месеци научихме, че българите са толерантни към всякакъв род небивалици, към които е редно да не бъдем никак толерантни. Следват подробностите.
В събота БСП/ДПС лъга, а после маза здраво. Най-напред на излъчвания директно митинг, от БСП/ДПС в лицето на Местан се чу една очевидна лъжа за броя на митингуващите. По-късно държавната полиция посмали малко, като обяви присъствие от 50,000 души на Цариградско, което е видно от кадрите снимките, че е абсолютна лъжа.
Ясно е, че на 5 декара място няма как да се побере петдесет хилядната тълпа или седемдесет хилядна, както се изказа един. Тук изниква въпроса, защо го правят. Защо лъжат така елементарно? Отговорът е прост. Той засяга не само БСП/ДПС, но и всички останали партии и се отнася до липсата на обществена подкрепа за тях. Може би изглежда абсурдно, че БСП/ДПС има над 200,000 гласа само в София-град и София-област, но въпреки това се налага да извозва народ от Варна, Бургас, Северозападнала България и от къде ли не, за да сколаса има-няма десет хиляди души присъствие. Може да изглежда абсурдно, но не е, защото БСП/ДПС няма хората за нищо - не работи с тях, не ги пита, не слуша гласа им. Това само по себе си ни отправя към генералния проблем на българската политика - липсата на представителство. Тези 200,000 гласоподаватели на БСП/ДПС само от София и областта не са представени в политиката. Ако бяха, те щяха да са на митинга в събота и тогава нямаше да се налага партийните босове да се излагат с плоски лъжи.
Що се отнася до митнига на ГЕРБ в Пловдив, то и там бяхме свидетели на подобни хитрувания. Самата Лиляна Павлова така се беше улисала, че изстреля крайно безумното "стотици хиляди". Да не забравяме, че и ГЕРБ беше докарвал хора с рейсове.
Но проблемът с подкрепата далеч не е само на БСП/ДПС и ГЕРБ. Той е всеобхватен и засяга всички партии, тъй като незачитането и неглижирането на хората е обичайна практика на всички. За да съберат повече от десет хиляди човека, те са принудени да ги хранят, поят, возят и да им дават пари, защото хората са наясно, че де факто нямат свои представители и рядко са ония, които ще застанат безвъзмездно, защото виждат изразител на техните интереси в политката. За съжаление е така. Остава въпроса, защо гласуват за такива партии - въпрос, на който никой от тези гласоподаватели не е в състояние да отговори като дееспособен или вменяем човек.
В съботния ден, освен на големите партийни митниги, станахме свидетели и на поредната доза от течащите няколко месеца гротески по софийските улици. Тъй като обичайното им място за изява беше заето от значително превъзхождащите ги по брой фенове на БСП/ДПС и от футболните хулигани, активистите на ДСБ се отправиха под прозорците на Доган, където играха скечове. Медиите съобщиха за двайсетина човека, част от които виждаме редовно в последните месеци, като лица и подстрекатели на безредиците в София. Само ще вметна, че ДСБ има 44,000 гласа в трите градски района на София. Изводите се натрапват сами, когато видим развитието на събитията от началото на юни, още преди случая Пеевски. Започнат да се събират недоволни хора - уж граждански, уж маскирано, но така ДСБ не може да осребри авторитета от протеста и понякога се налага да се обяви, че тоя или друг ден участва официално. И хората рязко намаляват. Става по причните споменати във връзка с липсата на подкрепа за БСП/ДПС.
Последното събитие с политически привкус от събота, е "окупацията" на къщата на Бойко Борисов от новия спасител на нацията. По този случай научихме, че и бабаитите били хора, представете си. Че домът е свещен и неприкосновен и че не замесвали семействата в бизнеса си. Може би Бойко трябваше да извика Гуцанов или Човекът-глас за морална подкрепа. Та кой по-добре от тях знае, какво е бандитско нахлуване в дома.
Събитията, за които стана дума ни отвеждат до последния въпрос за днес - толерантни ли са българите.
За съжаление в някои отношения са нелепо толерантни. Връщам се на споменатия в началото дефицит на демокрация в частта му незачитане на демократичните процедури. Към това българите са толерантни, а не бива, защото без демократичната процедура демокрацията се превръща в дума лишена от съдържание, става фикция. Затова не бива да се отстъпва и на сантиметър от демократичните принципи и процедури. Прояви излизащи от обичайната демократична практика и процедура, не бива да бъдат толерирани по никакъв начин. Аргументът, че анархистичните прояви и вандализма са част от демокрацията е валиден само в определени случаи и те са, когато демократичната процедура не е спазена или липсва на практика. Когато на някой му е отказано да участва в изборите и следвайки демократината процедура да трансформира събраната подкрепа във власт, тогава са допустими извънпроцедурни ексцесии. Случаят обаче не е такъв. Явните организатори зад вандализма и анархията по софийските улици, са партии приели и декларативно признали демократичната процедура по силата, на която останаха извън властта. Да бъдат така добри и да се съобразят. Напълно неудачно е да бъдем толерантни към безчинстващи индивиди, само защото щели да буйстват. Да, и на мен не ми харесва това правителство, не ми харесваше и предишното, но така са се стекли обстоятелствата. Така работи демокрацията, според процедурата, която я крепи. Демокрацията е преди всичко процедура за вземане на решения. Самите решения са съвсем отделен въпрос и това дали на някой му харесват или не, не бива да служи като извинение за никакви изстъпления. Около разиграващите се улични драми се чу, че някои от главатарите били казали, че ще тормозят населението на София, докато не стане тяхната. Към такова нещо не бива да има никаква толерантност. Населението на София, а и на страната като цяло показа местата на отделните партии за този четиригодишен цикъл - това е. Не бива да сме толерантни към подобни изпълнения, защото по тази логика направо трябва да им дадем властта пряко волята ни, само и само да мирясат. Защо? Най-късно след три години и половина ще има избори, може и по-рано да се случат и тогава всеки ще получи отново шанс да се впише (или отпадне) в политиката. Такава е демократичната процедура и тя изисква плурализъм, спазване на приетите правила и възможност за всеки да участва в политиката по ясно определени процедури. Да, сигурно може и по-добри процедури да се направят и със сигурност може да се разшири обхвата на политическото представителство, но това не дава извънредни права за улично насилие и погроми.
Пак в тази връзка, е добре да се обърне внимание на лъжите на партиите. БСП/ДПС лъже, че ГЕРБ стои зад уличните безредици в София, като е пределно ясно, че това е дело на Реформаторския блок и в частност на ДСБ. Лъжата им е толкова плоска, колкото онази за числеността на съботния им митинг, но за съжаление масата хора, които не използват интернет, вече са убедени, че ГЕРБ организира ранобудните студенти, че ГЕРБ прави ДАНСwithMe, че ГЕРБ им драска паметниците. Защо лъжат ли? За да не легитимират изпаднали от политиката партии.
Всъщност ГЕРБ няма как да има влияние над студентите, тъй като повечето от тях основателно се имат за по-умни от знаковите лица на тази партия, ако това може да се нарече партия изобщо. Малко по-умни. Какви ли не слухове се пускат по техен адрес, пускат се и по повод на ДАНСwithMe. Някои от тях са верни, други са частично верни, а трети са откровени лъжи, но в политиката има и немалко мърсотия. Казват например, че им плащали. Лично аз не съм чул такова нещо. Като изключим НПО-помагачите на партиите от Реформаторския блок, които това работят и следователно вземат пари и които се опитват да маскират политическите събития, като неполитически или граждански, както ги наричат, то останалите участници, особено в двата или трите митинга с масово участие едва ли видели и стотинка.
Истината е, че в страната се оформиха и утвърдиха деформации, които дразнят страшно много големи маси от хора - повече, отколкото партиите са в състояние да докарат с влакове и автобуси; и това това дава шанс и възможност на откровено извратени, ще ги нарека хора, в периферията на политиката, да злоупотребяват с иначе справедливия гняв на народа. Тоя гняв е и мой, така че всякакви опити за злоупoтреби от лица с предимно икономически интереси, чрез политиката, ме дразнят много. Това са долни хора, които се опитват да ни използват. Понякога успяват. По-наблюдателните сред вас са обърнали внимание, че има случаи, когато даден индивид с едната ръка драска надписи, а с другата държи камерата и едва ли не предава в реално време "събитието". Видяхме и го онзи ден, когато скачаха върху движещи се депутатски автомобили. Почти самоубийствено действие. Напрежението в момента е толкова голямо, почти истерично, че напомня на дните преди самозапалването на момчето от Варна и последвалата вълна от подобни актове на явна безпомощност. Подстрекаването към подобни прояви е извращение. Тези хора няма да се спрат пред нищо в името на корпоративните интереси. Не бива да бъдем толеранти и към тях.
понеделник, 28 октомври 2013 г.
За "Окупирай", диктатурата на пролетариата и демокрацията
В моите разбирания "Окупирай" е по-близо до диктатурата на пролетариата, отколкото до демокрацията, а това е лошо. Налагането по този начин е основано върху липсата на елементарна доброта. В диктатът няма нищо добро. Така е, защото налагането на политически, религиозен или житейски мироглед, чрез окупация, е на практика силов похват от страна на относително ограничена група, която се стреми с потискане да установи и наложи своите разбирания. Самият начин за правене на политика посредством окупация е лош, независимо дали става дума за налагане на мирогледа и разбиранията на група нюйоркски анархисти или за група български студенти. Няма значение, дали ми харесват исканията им или не, защото този път е лош и води другаде. От друга страна демокрацията с всичките й кусури е по-добрият избор. Демократичният начин предполага търсене и набиране на подкрепа, легитимност, прозрачност, понякога пазарлъци и компромиси, но не и налагане със сила. В крайна сметка демокрацията се свежда до вземане на решенията след сформиране на някакво мнозинство зад дадената теза, а мнозинство означава привличане на по-голямата част от заинтересованите от проблема. Демокрацията изисква и нещо друго - предварителен ангажимент и нагласа да се признае волята на мнозинството, дори и в случай, когато сме от губещата страна. Демокрацията е изборът на по-добрите сред нас. Демокрацията се основава на зачитане, а не на диктат. С окупация и контраокупация, с протест и антипротест, с използването на силови методи и похвати се стига до никъде. Налице е и пресният пример от Варна, където с протести и окупации, но без подкрепа и мнозинство хората свалиха кмета, а скоро след това, следвайки демократичната процедура беше възпроизведен същия модел с избора на кмет от същата политическа сила. Както казах, този път води другаде.
Правенето на политика с окупация е еманация на антидемократичното в едно общество. Това е лош начин и нищо чудно, че практикуването му единствено успява да привлече други лоши в лицето на контраокупиращите.
Правенето на политика с окупация е еманация на антидемократичното в едно общество. Това е лош начин и нищо чудно, че практикуването му единствено успява да привлече други лоши в лицето на контраокупиращите.
вторник, 22 октомври 2013 г.
Антибългарската партия АТАКА
След днес всички съмнения за характера на партия Атака следва да отпаднат. Това е една антибългарска, антидемократична и антинационална партия.
Обяснявам защо е така.
Първо
Практикуването на демокрация е най-висшата форма на национализъм. Логиката е, че държавата е на народа и той е онзи, който държи правата да решава. Така пише и в Конституцията на РБ. Член първи, алинея втора гласи:
Отнемането на правото на българите да решават сами е антидемократично. То е и антибългарско, тъй като именно народа в цялост и всяка от отделните му части в лицето на всеки български гражданин, е онзи, който знае кое е най-добре за него. Властта е негова, негово е и правото на избор.
Второ
Това е директна обида към цялата нация - какви ни изкарва с мораториума си? Недееспосбни, невменяеми, неможещи да преценим кое е най-добро за нас?
Национализмът е нещо друго.
Обяснявам защо е така.
Първо
Практикуването на демокрация е най-висшата форма на национализъм. Логиката е, че държавата е на народа и той е онзи, който държи правата да решава. Така пише и в Конституцията на РБ. Член първи, алинея втора гласи:
"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."В това число влизат и правата за разпореждане със собствеността.
Отнемането на правото на българите да решават сами е антидемократично. То е и антибългарско, тъй като именно народа в цялост и всяка от отделните му части в лицето на всеки български гражданин, е онзи, който знае кое е най-добре за него. Властта е негова, негово е и правото на избор.
Второ
Това е директна обида към цялата нация - какви ни изкарва с мораториума си? Недееспосбни, невменяеми, неможещи да преценим кое е най-добро за нас?
Национализмът е нещо друго.
четвъртък, 10 октомври 2013 г.
Субективно за Бареков
Да видим с кое да започна. Социологията на ИМП е добре за начало. Изследването дава подкрепа от 5 процента за Бареков, а още не е направил партията си. Изследването успя да предизвика известна суматоха. Така наречените "реформисти" вече пропищяха от резултатите. Те имат навика първо да налитат с клевети и обиди на всеки новопоявил се субект, а после да му се правят на приятели и да пускат слухове, че ще се коалират с него. Нищо чудно и сега така да стане. Самата партия вече се очертава с политически профил. Чух, че Бареков споменал, че партията му ще бъде в центъра. Като човек с точния за целта ценз, бих казал, че се заформя една ляво-националистическа партия, но не националистическа в атакисткия и лява в бесепарския смисъл. Лично на мен не ми харесва политическия профил на барековата партия. Вижданията ми ме поставят в широкия център - либерално дясното пространство, докато поне от досега заявеното, партията на Бареков попада някъде в очертанията на черния контур.
Принципно да се гледа обективно е трудно, но в случая не бих казал, че изпитвам затруднения. Нито имам за какво да треперя, подобно на скапаните десебари, че тази партия ще вдигне активността и няма да минем 4-те процента или по-автентичния им страх - че ще им открадне гласовете (смех), нито пък изпитвам някакви симпатии към бъдещата формация, така че е лесно в този случай.
Обективно, но в условно наклонение
Едно е ясно и то е, че появата на Бареков в политиката, както и на всеки друг нов политически субект, ще се отрази много благоприятно на политическата среда. Може да я отпуши. Мнозина разбирачи на политическия процес се изумяват от ниската избирателна активност. Ами, к'во да ви кажа - от четирите партии в парламента и от извънпарламентарните (водещите в РБ и националистическите на Симеонов и Каракачанов) нито една не минава в долната половина на политическата карта (виж картинката по-горе). Политическите субекти с някакви шансове за реално участие, без изключение се намират в горната част на картата и по-конкретно повече в централната и дясната й част, в това число БСП и Атака. При това положение умерените либерасти, като мен, в голямата си част не гласуват, а останалите се самоизтезават с гласоподаване за несъвместими с разбиранията им политически партии - десебета, гербове, царски недоразумения и други такива. Тези от ляво, а те са значително повече като бройка, правят същото - по-голямата част от тях не гласуват, а останалите се минават с вот за БСП. Реално има голям политически вакуум от началото на демокрацията, който стои незапълнен. Половината спектър стои празен, нема никой. Нормално е при това положение да гласуват само 55-60% от хората. Останалите няма за кого.
Всичко е в рамките на хипотетичното, но с посланията си, Бареков има много големи шансове да запълни значителна част от празното пространство. Главно от негласуващите левичари и така-така може да дръпне и половината електорат на БСП. Другото, което изглежда реалистично е, барековата партия да стане първата със собствено създаден твърд електорат в големи размери. За разлика от БСП, които наследиха твърдия си електорат от компартията и ДПС, на които практически им беше предпоставен или зачислен твърд електорат, Барека има всички шансове да си създаде собствен от нищото. До момента, ей така, както още не е учредена, партията му събира пет процента. До края на турнето му с "без цензура". тези проценти ще станат 6,6-7,0.
Обективно погледнато посланията му са леви и националистически. Левите са автентично леви, а националистическите - креативни, а не деструктивни, както е станало традиция от известно време. Освен това Бареков вече даде едно конкретно обещание към бъдещите си гласоподаватели и ако го спази, е много вероятно след изборите за европарламент да утрои подкрепата си.
Има и откровен популизъм, като този за депутатските заплати на неговите хора.
Разбира се, както казах всичко е в условно наклонение и може да се случи, а може и да не се случи. Ако си изиграе правилно картите, а жокери дал бог - ще го бъде. Ако не - гростескаджийската подобно на Грило и...
Принципно да се гледа обективно е трудно, но в случая не бих казал, че изпитвам затруднения. Нито имам за какво да треперя, подобно на скапаните десебари, че тази партия ще вдигне активността и няма да минем 4-те процента или по-автентичния им страх - че ще им открадне гласовете (смех), нито пък изпитвам някакви симпатии към бъдещата формация, така че е лесно в този случай.
Обективно, но в условно наклонение
Едно е ясно и то е, че появата на Бареков в политиката, както и на всеки друг нов политически субект, ще се отрази много благоприятно на политическата среда. Може да я отпуши. Мнозина разбирачи на политическия процес се изумяват от ниската избирателна активност. Ами, к'во да ви кажа - от четирите партии в парламента и от извънпарламентарните (водещите в РБ и националистическите на Симеонов и Каракачанов) нито една не минава в долната половина на политическата карта (виж картинката по-горе). Политическите субекти с някакви шансове за реално участие, без изключение се намират в горната част на картата и по-конкретно повече в централната и дясната й част, в това число БСП и Атака. При това положение умерените либерасти, като мен, в голямата си част не гласуват, а останалите се самоизтезават с гласоподаване за несъвместими с разбиранията им политически партии - десебета, гербове, царски недоразумения и други такива. Тези от ляво, а те са значително повече като бройка, правят същото - по-голямата част от тях не гласуват, а останалите се минават с вот за БСП. Реално има голям политически вакуум от началото на демокрацията, който стои незапълнен. Половината спектър стои празен, нема никой. Нормално е при това положение да гласуват само 55-60% от хората. Останалите няма за кого.
Всичко е в рамките на хипотетичното, но с посланията си, Бареков има много големи шансове да запълни значителна част от празното пространство. Главно от негласуващите левичари и така-така може да дръпне и половината електорат на БСП. Другото, което изглежда реалистично е, барековата партия да стане първата със собствено създаден твърд електорат в големи размери. За разлика от БСП, които наследиха твърдия си електорат от компартията и ДПС, на които практически им беше предпоставен или зачислен твърд електорат, Барека има всички шансове да си създаде собствен от нищото. До момента, ей така, както още не е учредена, партията му събира пет процента. До края на турнето му с "без цензура". тези проценти ще станат 6,6-7,0.
Обективно погледнато посланията му са леви и националистически. Левите са автентично леви, а националистическите - креативни, а не деструктивни, както е станало традиция от известно време. Освен това Бареков вече даде едно конкретно обещание към бъдещите си гласоподаватели и ако го спази, е много вероятно след изборите за европарламент да утрои подкрепата си.
Има и откровен популизъм, като този за депутатските заплати на неговите хора.
Разбира се, както казах всичко е в условно наклонение и може да се случи, а може и да не се случи. Ако си изиграе правилно картите, а жокери дал бог - ще го бъде. Ако не - гростескаджийската подобно на Грило и...
понеделник, 30 септември 2013 г.
Значка "Аз съм идиот"
Ако си политически активен и подкрепяш партията Х, но не можеш да кажеш "Думата ми се чува в тази партия", значи спокойно можеш да си сложиш значка "Аз съм идиот".
събота, 14 септември 2013 г.
БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ
Бурно и със скандали
започна настоящият политически цикъл след изборите от 12 май. В действителност скандалите тръгнаха на 10 и 11 май - първо в Костинброд, а след това с изявленията на различни политически лидери по този повод. Събития показващи ясно, че в страната господстват хаосът и беззаконието по отношение на политическите и обществените процеси. Станахме свидетели на опит за престъпление срещу гражданските и политически права на българите, видяхме политически агитации в деня за размисъл, гледахме пряко сбиването пред НДК в изборната нощ и за финал протести, започнали буквално в първия ден след изборите с искане за касиране.
Вниманието на медии и наблюдатели
разбираемо се насочи към породените от скандалите протести. Гледаме и обсъждаме най-шумното, най-силно привличащото вниманието ни събитие - протестите. Опити за протести с искания за касиране на изборите и предизвикване на нови, се случиха още в деня след изборите, но те не набраха нито маса, нито скорост и изглеждаше, че леко-полеко всичко ще утихне, въпреки всекидневните медийни изяви на недоволните от резултата. В същото време предварителните резултати вещаеха парламентарна криза и невъзможност да се състави стабилно мнозинство, което да осигури добре работещо правителство. Хронологията е ясна, затова няма да се спирам в подробности. Така или иначе в определен момент се стигна до очакваната коалиция между ДПС и БСП с подкрепата на Атака и правителството стана възможно. Коалицията от своя страна предизика нови скандали, този път между две от националистистките партии - влязлата в парламента Атака и останалата извън властта НФСБ. Обвиненията и нападките в "еничарство" и подобни в същия стил, се приеха с насмешка от наблюдателите и медиите. Скоро поредният скандал в държавата съвсем приглуши драмите на националистките партии.
Случаят "Пеевски"
изигра ролята на търсения катализатор. Комбинацията между нередностите около изборите, недоволството на някои от партиите от разминаващото се с желанията им положение и цялото тягостно усещане, породено от чувството на беззаконие и липса на перспектива, намери идеалния отдушник в лицето на Пеевски и акта на неговото номиниране, избиране и назначаване за директор на ДАНС. Протестната вълна се заформи вечерта на 14 юни. Хиляди българи - гневно, справедливо и спонтанно заляха площада пред сградата на правителството с искане назначението на Пеевски да бъде незабавно отменено. На 14 юни хората излязоха за първи път, а на 15 юни се сложи край на спонтанността, като беше направен опит за подмяна на искането за оставка на Пеевски, с искане за оставка на правителството и нови избори.
Междувременно
минаха четири месеца от изборите и три от начлото на протестите, а през това време се случиха доста неща - депутатите от Атака тръгнаха срещу протестиращите граждани с намерението да ги арестуват, каквото и да значи това; самоопределящите се, като десни политически партии, които електората не пожела да обзаведе с политическа власт, се сдушиха и обявиха създаването на квазипартия с името Реформаторски блок; опитът за подмяна на протеста беше осъществен в полза на новопоявилите се реформатори; основната част от протестиращите се пръсна някъде. Вниманието на медии и наблюдатели беше насочено изцяло към събитията произлезли непосредствено от изборните резултати и като че ли всичко друго остана извън полезрението ни. Концентрирахме вниманието си основно към властта и извънпарламентарната опозиция, към партийните проблеми на левите и десните и към техните властови амбиции, но концентрирайки се в тези макар и мащабни, но частни случаи, ние проспиваме особеностите на средата и оформилите се дългосрочни тенденции.
Възходът на национализма
беше проспан, може би заради минорното присъствие в парламента на самоопределящата се за националистическа партия Атака, може би заради нелепото поведение на тази партия, може би по друга причина. Национализмът не е една или друга кичеща се с прозвището партия, национализмът, както всяка друга идеология са хората стоящи на определени позиции и имащи определени разбирания. Фактите говорят, че национализма е във възходяща тенденция от краха на тоталитарния режим насам. Близо четвърт век национализмът бавно и стабилно върви нагоре, за разлика от нестабилното положение на другите класически идеологии - лявата и дясната, затова не бива да го неглижираме.
Скоро след последните избори една специалистка определи потенциала на националистическия вот в размер на 400 хиляди гласа. В същото време на 12 май, партиите разпознати от елктората, като националистки (Атака, НФСБ и ВМРО), са получили подкрепа от порядъка на 455 хиляди гласа или почти 13 процента от действителните гласове. За сравнение на изборите през 2009 година този вот е бил около 400 хиляди гласа, а през 2005 - 300 хиляди.
Тенденцията е видна. В началото на демокрацията, партии проповядващи националистка идеология не можеха и да се надяват за присъствие във властта, докато днес състоянието е друго. Средата се е променила, част от хората са се променили, а значителна част буквално са се сменили. Обстановката е друга, други са и политическите разбирания на големи групи хора.
Интересни са групите хора, които генерират възхода на националисткия вот. В столицата този вид вот е малко по-нисък от средния за страната - около 11 процента в трите многомандатни района. Но столицата представлява само една шеста от цялото население с право на глас. Основната подкрепа за националистките партии идва от областните и малките градове. И по-специално от нормалните секции в тези населени места, където търговията с вот не е възможна и където хората гласуват, според разбирането си. В тези секции подкрепата за националистки партии е от порядъка на над 20 процента, а на някои места надхвърля 36 процента. Това е секция с население на възраст малко под средната, с образование малко над средното и с доходи доста под средните за страната. В известен смисъл няма да е пресилено, ако направя заключението, че национализма вирее по-добре върху финансово по-бедна почва.
Национализмът и демокрацията - смъртни врагове или първи приятели
Зависи преди всичко от вида на национализма и демокрацията. Трудно е да бъде дадено кратко и еднозначно обяснение на двете понятия. Те поемат прекалено голям товар от съдържание и често това води до конфликти и противоречия. Съществуват различни видове национализми и демокрации. В определена конфигурация национализмът и демокрацията могат да са в пълно противоречие, докато в други случаи те се покриват напълно по смисъл и значение.
От една страна национализмът може да означава ксенофобия, расизъм и дори нацизъм. В този случай демокрацията във всичките й форми се явява негов смъртен враг.
Другата гледна точка към национализма е, че се действа в интерес на нацията/народа, тоест се прави онова, което е в изгода на народа, а никой освен самия народ не знае по-добре кое е най-добре за него, следователно се слуша и изпълнява народната воля. В този случай демокрацията и национализма не само, че не са в противоречие, но и тяхното значение се покрива напълно. В този ред на мисли бих казал, че демокрацията е висша форма на национализъм. За съжаление българските политически субекти, които се кичат с националистки прозвища често забравят тази връзка, както във вътршнопартийните си отношения, така и в отношенията им към суверена. Независимо от това тази идеология бележи стабилен ръст през годините. Добра или лоша и независимо от подвидовете й, националистката идеология е една от класическите политически идеологии, в конкретния момент е във възход и неглижирането й не е препоръчително.
започна настоящият политически цикъл след изборите от 12 май. В действителност скандалите тръгнаха на 10 и 11 май - първо в Костинброд, а след това с изявленията на различни политически лидери по този повод. Събития показващи ясно, че в страната господстват хаосът и беззаконието по отношение на политическите и обществените процеси. Станахме свидетели на опит за престъпление срещу гражданските и политически права на българите, видяхме политически агитации в деня за размисъл, гледахме пряко сбиването пред НДК в изборната нощ и за финал протести, започнали буквално в първия ден след изборите с искане за касиране.
Вниманието на медии и наблюдатели
разбираемо се насочи към породените от скандалите протести. Гледаме и обсъждаме най-шумното, най-силно привличащото вниманието ни събитие - протестите. Опити за протести с искания за касиране на изборите и предизвикване на нови, се случиха още в деня след изборите, но те не набраха нито маса, нито скорост и изглеждаше, че леко-полеко всичко ще утихне, въпреки всекидневните медийни изяви на недоволните от резултата. В същото време предварителните резултати вещаеха парламентарна криза и невъзможност да се състави стабилно мнозинство, което да осигури добре работещо правителство. Хронологията е ясна, затова няма да се спирам в подробности. Така или иначе в определен момент се стигна до очакваната коалиция между ДПС и БСП с подкрепата на Атака и правителството стана възможно. Коалицията от своя страна предизика нови скандали, този път между две от националистистките партии - влязлата в парламента Атака и останалата извън властта НФСБ. Обвиненията и нападките в "еничарство" и подобни в същия стил, се приеха с насмешка от наблюдателите и медиите. Скоро поредният скандал в държавата съвсем приглуши драмите на националистките партии.
Случаят "Пеевски"
изигра ролята на търсения катализатор. Комбинацията между нередностите около изборите, недоволството на някои от партиите от разминаващото се с желанията им положение и цялото тягостно усещане, породено от чувството на беззаконие и липса на перспектива, намери идеалния отдушник в лицето на Пеевски и акта на неговото номиниране, избиране и назначаване за директор на ДАНС. Протестната вълна се заформи вечерта на 14 юни. Хиляди българи - гневно, справедливо и спонтанно заляха площада пред сградата на правителството с искане назначението на Пеевски да бъде незабавно отменено. На 14 юни хората излязоха за първи път, а на 15 юни се сложи край на спонтанността, като беше направен опит за подмяна на искането за оставка на Пеевски, с искане за оставка на правителството и нови избори.
Междувременно
минаха четири месеца от изборите и три от начлото на протестите, а през това време се случиха доста неща - депутатите от Атака тръгнаха срещу протестиращите граждани с намерението да ги арестуват, каквото и да значи това; самоопределящите се, като десни политически партии, които електората не пожела да обзаведе с политическа власт, се сдушиха и обявиха създаването на квазипартия с името Реформаторски блок; опитът за подмяна на протеста беше осъществен в полза на новопоявилите се реформатори; основната част от протестиращите се пръсна някъде. Вниманието на медии и наблюдатели беше насочено изцяло към събитията произлезли непосредствено от изборните резултати и като че ли всичко друго остана извън полезрението ни. Концентрирахме вниманието си основно към властта и извънпарламентарната опозиция, към партийните проблеми на левите и десните и към техните властови амбиции, но концентрирайки се в тези макар и мащабни, но частни случаи, ние проспиваме особеностите на средата и оформилите се дългосрочни тенденции.
Възходът на национализма
беше проспан, може би заради минорното присъствие в парламента на самоопределящата се за националистическа партия Атака, може би заради нелепото поведение на тази партия, може би по друга причина. Национализмът не е една или друга кичеща се с прозвището партия, национализмът, както всяка друга идеология са хората стоящи на определени позиции и имащи определени разбирания. Фактите говорят, че национализма е във възходяща тенденция от краха на тоталитарния режим насам. Близо четвърт век национализмът бавно и стабилно върви нагоре, за разлика от нестабилното положение на другите класически идеологии - лявата и дясната, затова не бива да го неглижираме.
Скоро след последните избори една специалистка определи потенциала на националистическия вот в размер на 400 хиляди гласа. В същото време на 12 май, партиите разпознати от елктората, като националистки (Атака, НФСБ и ВМРО), са получили подкрепа от порядъка на 455 хиляди гласа или почти 13 процента от действителните гласове. За сравнение на изборите през 2009 година този вот е бил около 400 хиляди гласа, а през 2005 - 300 хиляди.
Тенденцията е видна. В началото на демокрацията, партии проповядващи националистка идеология не можеха и да се надяват за присъствие във властта, докато днес състоянието е друго. Средата се е променила, част от хората са се променили, а значителна част буквално са се сменили. Обстановката е друга, други са и политическите разбирания на големи групи хора.
Интересни са групите хора, които генерират възхода на националисткия вот. В столицата този вид вот е малко по-нисък от средния за страната - около 11 процента в трите многомандатни района. Но столицата представлява само една шеста от цялото население с право на глас. Основната подкрепа за националистките партии идва от областните и малките градове. И по-специално от нормалните секции в тези населени места, където търговията с вот не е възможна и където хората гласуват, според разбирането си. В тези секции подкрепата за националистки партии е от порядъка на над 20 процента, а на някои места надхвърля 36 процента. Това е секция с население на възраст малко под средната, с образование малко над средното и с доходи доста под средните за страната. В известен смисъл няма да е пресилено, ако направя заключението, че национализма вирее по-добре върху финансово по-бедна почва.
Национализмът и демокрацията - смъртни врагове или първи приятели
Зависи преди всичко от вида на национализма и демокрацията. Трудно е да бъде дадено кратко и еднозначно обяснение на двете понятия. Те поемат прекалено голям товар от съдържание и често това води до конфликти и противоречия. Съществуват различни видове национализми и демокрации. В определена конфигурация национализмът и демокрацията могат да са в пълно противоречие, докато в други случаи те се покриват напълно по смисъл и значение.
От една страна национализмът може да означава ксенофобия, расизъм и дори нацизъм. В този случай демокрацията във всичките й форми се явява негов смъртен враг.
Другата гледна точка към национализма е, че се действа в интерес на нацията/народа, тоест се прави онова, което е в изгода на народа, а никой освен самия народ не знае по-добре кое е най-добре за него, следователно се слуша и изпълнява народната воля. В този случай демокрацията и национализма не само, че не са в противоречие, но и тяхното значение се покрива напълно. В този ред на мисли бих казал, че демокрацията е висша форма на национализъм. За съжаление българските политически субекти, които се кичат с националистки прозвища често забравят тази връзка, както във вътршнопартийните си отношения, така и в отношенията им към суверена. Независимо от това тази идеология бележи стабилен ръст през годините. Добра или лоша и независимо от подвидовете й, националистката идеология е една от класическите политически идеологии, в конкретния момент е във възход и неглижирането й не е препоръчително.
сряда, 11 септември 2013 г.
Струва ми се, че
Има тотална криза на класическите идеологии, не само у нас, а и в цяла Европа. Като изключим национализмите, които почти навсякъде са в подем, всичко останало загнива. Има нужда от нов метод, от ново отношение към политиката, в противен случай нещата ще отидат на зле.
събота, 17 август 2013 г.
Поуките от протеста накратко
Докато не разберете, че така не може, драги ми "реформисти", ще обръщаме всяка лодка, на която откажете да ни качите. Да, в септичната яма сме, но и вие при нас.
Не върви да ни пробутвате мантри и заклинания, не върви на ни плашите с Баба Яга и не върви да насъсквате вашите фанатизирани активисти срещу нас, крещейки ни "бегайте, като не ви харесва". Годината е 2013, а не 1990 и днешните баламурници, не са баламурниците от тогава.
Протестът ни умря и тези, които го домориха, сте именно вие. Вие го съсипахте. Ние, протестиращите не искаме да се бутате пред нас - не ви щем. Не става така. Не става, вие да решавата кое и как, а ние да ви подкрепяме, щото сме били в безизходица. Нищо такова няма да ви огрее.
Все пак от протестът ни имаше полза. Няколко ползи.
Първата и най-голямата е, че стана очевидна силата на обществото. Много скоро след началото на протеста, ние отбелязахме първата си и единствена победа - Пеевски отпадна. Видя се, че бидейки незрели политически и нямайки усет и умения да упражняваме постоянно властта, която по конституция ни принадлежи, все пак имаме силата да "налагаме вето" със спорадичните си изригвания. Този модел работи и това се видя съвсем категорично. Той можеше да бъде приложен и да доведе до благоприятна развръзка и със следващите примери на управленско безочие - областните управители и НЗОК. Можеше, но не се случи, защото някой реши, че може да се качи на гърба ни.
Втората полза е осветяването на част от така нареченото гражданско общество, състоящо се предимно от тъмносини фанатици, изживяващи се като блогъри и НПО-деятели. Видя се мястото и ролята на споменатите в този протест, но едва ли са очаквали такъв масиран отпор от страна на масовия протестиращ извън този тесен и претендиращ за елитарност кръг.
Третата полза е навлизането в публичното говорене на понятия, като "соросоиди", които може би в българския им вариант ще е по-точно, ако бъдат наричани "антоанетки". Стана ясно и вече всички знаят, че има хора, които получават пари, за да се бъркат в обществените процеси. Не коментирам на чия страна и ползата от намесата им, а само тяхното съществуване. Ясно е, че има хора, които получават заплата, за да организират протести. По-точно организират, за да оправдаят хонорарите си.
Тези платени общественици не останаха незабелязани, както от страна на техните по-именити противници вляво, като Волгин, Андролова и други, така и от страна на по-обикновените участници в протеста. Масовото възмущение от съществуването им не можа да бъде замазано, както се е случвало преди и този път противниците на НПО-задкулисието не можаха да бъдат засрамени с обичайните епитети "фашизоиди, антисемити и комунисти".
"Антоанетките" отнесоха много здрави словесни атаки отвсякъде и казано на разговорен език - свиха ушите. В известен смисъл се случи известна дезориентираност и в крайна сметка основен потърпевш се оказа мажоретката на споменатата група, докато началниците успяха да се покрият от общественото полезрение.
Като цяло протестите се оказаха полезни за обществото и дадоха друг поглед върху случващите се под повърхността процеси и от двете страни на барикадата.
Не върви да ни пробутвате мантри и заклинания, не върви на ни плашите с Баба Яга и не върви да насъсквате вашите фанатизирани активисти срещу нас, крещейки ни "бегайте, като не ви харесва". Годината е 2013, а не 1990 и днешните баламурници, не са баламурниците от тогава.
Протестът ни умря и тези, които го домориха, сте именно вие. Вие го съсипахте. Ние, протестиращите не искаме да се бутате пред нас - не ви щем. Не става така. Не става, вие да решавата кое и как, а ние да ви подкрепяме, щото сме били в безизходица. Нищо такова няма да ви огрее.
Все пак от протестът ни имаше полза. Няколко ползи.
Първата и най-голямата е, че стана очевидна силата на обществото. Много скоро след началото на протеста, ние отбелязахме първата си и единствена победа - Пеевски отпадна. Видя се, че бидейки незрели политически и нямайки усет и умения да упражняваме постоянно властта, която по конституция ни принадлежи, все пак имаме силата да "налагаме вето" със спорадичните си изригвания. Този модел работи и това се видя съвсем категорично. Той можеше да бъде приложен и да доведе до благоприятна развръзка и със следващите примери на управленско безочие - областните управители и НЗОК. Можеше, но не се случи, защото някой реши, че може да се качи на гърба ни.
Втората полза е осветяването на част от така нареченото гражданско общество, състоящо се предимно от тъмносини фанатици, изживяващи се като блогъри и НПО-деятели. Видя се мястото и ролята на споменатите в този протест, но едва ли са очаквали такъв масиран отпор от страна на масовия протестиращ извън този тесен и претендиращ за елитарност кръг.
Третата полза е навлизането в публичното говорене на понятия, като "соросоиди", които може би в българския им вариант ще е по-точно, ако бъдат наричани "антоанетки". Стана ясно и вече всички знаят, че има хора, които получават пари, за да се бъркат в обществените процеси. Не коментирам на чия страна и ползата от намесата им, а само тяхното съществуване. Ясно е, че има хора, които получават заплата, за да организират протести. По-точно организират, за да оправдаят хонорарите си.
Тези платени общественици не останаха незабелязани, както от страна на техните по-именити противници вляво, като Волгин, Андролова и други, така и от страна на по-обикновените участници в протеста. Масовото възмущение от съществуването им не можа да бъде замазано, както се е случвало преди и този път противниците на НПО-задкулисието не можаха да бъдат засрамени с обичайните епитети "фашизоиди, антисемити и комунисти".
"Антоанетките" отнесоха много здрави словесни атаки отвсякъде и казано на разговорен език - свиха ушите. В известен смисъл се случи известна дезориентираност и в крайна сметка основен потърпевш се оказа мажоретката на споменатата група, докато началниците успяха да се покрият от общественото полезрение.
Като цяло протестите се оказаха полезни за обществото и дадоха друг поглед върху случващите се под повърхността процеси и от двете страни на барикадата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)