Показват се публикациите с етикет Интернет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Интернет. Показване на всички публикации
петък, 29 ноември 2013 г.
Вярно ли се затъпява от интернет?
От телевизора често се говори, че нета затъпявал ползващите го. Моите впечатления са абсолютно противоположни. Ползвам редовно интернет от шест или седем години и през това време натрупах доста впечатления. Основното в този смисъл, е това, че нета действа по точно обратния начин. Имам поглед върху няколко стотин човека, че и повече хора. С някои имам прак контакт, други само чета и изводът е, че през изминалото време никой не стана по-тъп, отколкото беше в началото. Напротив, не са малко тия, при които забелязвам развитие в положителна посока. С времето някои хора станаха по-начетени, по-аналитични, по-внимателни и към детайла, и към цялата картина.
четвъртък, 25 юли 2013 г.
рожден ден (comming soon)
На осми август блогът ще стане на две години. По този повод си спомних намерението, с което го създадох. Не беше това, да си драскам прозренията, ставаше дума за нещо друго. Хрумна ми някъде около деня на конституцията през 2011 година. Към оня момент много се говореше за нуждата от нова конституция и за недостатъците на сега действащата. В тази връзка си спомних за клишетата, с които ни промиваха мозъците - първо в училище, а след това и в университета. Клишета за Търновската конституция, която... чували сте нейната прелест и хубост. Прелест и хубост, за които знаем главно и предимно от хората написали и приели я, но в същото време никога няма да разберем мнението на онези няколко милиона българи от онова време. За Търновската е късно да добием обективна представа, но за сегашната не е. Всеки от нас си има мнение за нея и според разбирането си решава кое му харесва и кое не. Виждаме и доколко се спазва, но това са лични и много субективни мнения. За добиване на обективна представа, следва да видим съвкупността от тези лични мнения и оценки. До днес изследване за отношението на българина към основния му закон не е правено и боя се, че никоя институция няма интерес от подобно нещо.
Много станаха обясненията наистина, но именно от идеята за едно що-годе обективно изследване на отношението към основния закон, се роди този блог, който след дни ще направи двете си годинки живот. Планираното изследване така и не се случи през изминалото време. Все имаше някакъв проблем. Първо беше изборната обстановка от 2011 и съпътстващия конституционен популизъм, после нещо друго, след това трето, но основният проблем беше и продължава да бъде намирането на поне 1000 участници за подобен род изследване. Намирането на 1000 човека, които първо да седнат и да прочетат конституцията, а след това да изкажат мнение и позиция по отделните й текстове е проблем не само в ситуация на изострена политизация, а по принцип.
И така се стигна до появата и съществуването на този скромен личен блог. Виждал съм, че по подобни поводи хората се хвалят с разни статистики - колко са избълвали, колко много са ги прочели и така нататък. Това ще ви го спестя, а и няма с какво толкова да се похваля. Блогчето не е много популярно, посетителите ми не са от тия, дето се възторгват и шерват току-така, така че е обяснимо. В интерес на истината, ако примерно бях някой, когото го показват по телевизията, вероятно това нямаше да е така, но още по-вероятно е, при подобна ситуация изобщо да не се занимавам да поддържам блог :)
А относно конституционното изследване, нямерението е все още живо и нищо чудно, ако успея да преборя жегата в следващите дни, да му дам старт със скромните ресурси на блоггер.ком.
Много станаха обясненията наистина, но именно от идеята за едно що-годе обективно изследване на отношението към основния закон, се роди този блог, който след дни ще направи двете си годинки живот. Планираното изследване така и не се случи през изминалото време. Все имаше някакъв проблем. Първо беше изборната обстановка от 2011 и съпътстващия конституционен популизъм, после нещо друго, след това трето, но основният проблем беше и продължава да бъде намирането на поне 1000 участници за подобен род изследване. Намирането на 1000 човека, които първо да седнат и да прочетат конституцията, а след това да изкажат мнение и позиция по отделните й текстове е проблем не само в ситуация на изострена политизация, а по принцип.
И така се стигна до появата и съществуването на този скромен личен блог. Виждал съм, че по подобни поводи хората се хвалят с разни статистики - колко са избълвали, колко много са ги прочели и така нататък. Това ще ви го спестя, а и няма с какво толкова да се похваля. Блогчето не е много популярно, посетителите ми не са от тия, дето се възторгват и шерват току-така, така че е обяснимо. В интерес на истината, ако примерно бях някой, когото го показват по телевизията, вероятно това нямаше да е така, но още по-вероятно е, при подобна ситуация изобщо да не се занимавам да поддържам блог :)
А относно конституционното изследване, нямерението е все още живо и нищо чудно, ако успея да преборя жегата в следващите дни, да му дам старт със скромните ресурси на блоггер.ком.
вторник, 4 юни 2013 г.
Ако някой се чуди
Ако някой се чуди, че в последно време рядко пиша в блога, да кажа, че е заради фейсбука - споделям директно там.
вторник, 12 март 2013 г.
Коментаторите в интернет
В огромната си част коментаторите в интернет не са по-различни от тези в градинките и кръчмите. Те рядко разбират съдържанието, което коментират. Типичният пример е от днес. "Дневник" пуска репортаж от протест. Репортерът отразява случващото се. В даден момент един от участниците взема думата и започва да громи споменавания за бъдещ министър-председател, като изтъква неговите недостойнства - "баща му е такъв и такъв". По повод на споменатото пуснах кратък коментар, който от своя страна също стана обект на коментиране.
Това е само един от многото адресирани към мен отговори на казаното. Останалите са обладани от същата мисловна "проникновеност". За съжаление част от тях няма как да се видят, тъй като модераторът ги премахна.
С четенето се оправяме, но разбирането на прочетеното остава все така масов проблем.
Неспособността да се разбира видяното, в най-голяма степен се отнася за текстовите съдържания. Въпреки наличието на малък брой много сериозни изключения, обобщението като цяло е подходящо. По някакво неписано правило мненията, които биват изказвани се изчерпват с намиране на кусури без аргументи, лични нападки, откровено клеветене, псуване и нечленоразделни звуци, които в интернет намират образ във вид на емотикони и други символи. Повечето такива коментатори съчетават в себе си онези качества характерни за тълпата - онова, което обикновено се вижда при прояви на масово недоволство. Някои ги наричат хейтъри, но не са. Хейтърите освен злобни, обикновено са интелигенти, находчиви, с бърз ум и винаги разбират онова, което коментират. Просто са негативно насторени и толкова. Не, повечето от коментиращите са обикновени малоумници, от възможно най-обикновените. За сметка на това са особено напористи. В случаите на масови прояви, като тези от последния месец, те са хората, които дават тона и облика на тълпата. По-гръмогласни са и надделяват. Като хора със скромни умствени заложби, те имат много по-малко задръжки и при масови прояви това им дава силата да заглушат гласа на нормалните.
шервайте, да мога да се изтъкна :)
петък, 15 февруари 2013 г.
събота, 26 януари 2013 г.
Харесват им нещата ми
Въпреки че не съм някой големец и не се показвам по вестници и телевизии, хората харесват нещата ми. Харесват онова, което мисля и казвам. Не преувеличавам, но за това след малко. Разбира се, харесват ги, когато имат възможност да ги видят. Мога да кажа какво мисля, имам блог, имам профил във фейсбук. Абе, готино си е, но по принцип, като са малко хората и реакциите са малко. Вчера например четох някакъв материал в "Дневник", посветен на коментарите в интернет. Честно казано не схванах съвсем смисъла, но и не съм се старал, обаче някои от констатациите съвпадат със собствените ми наблюдения. Както и да е, за разлика от споделянето на мнения в блога или във фейсбук, специално в "Дневник" казаното може да бъде видяно от много повече хора. Там не се налага някой да ти каже "така е, съгласен съм с теб" или "грешиш, не си прав", или пък "я си еби майката бе, боклук". Не, такива работи няма. Е, не, че не се случват, но не се налага по принцип - там има +/-. Има значение дали ще кажеш нещо пред петдесетте читатели на блога си, трийсетте приятели, с които реално общуваш във фейсбук или ще споделиш с много повече хора. Ако хората са повече, съответно реакциите са много повече. Идва ти нещо на ум, решаваш да го разкажеш на всички и веднага ти става ясно, какво мислят другите. Като казах, че ми харесват нещата, наистина е така. Онзи ден ме зачовърка да проверя как се приема онова, което казвам - над седемдесет процента от всичко постнато във вид на коментар е с положителен баланс.
Да се върна на тоя материал за коментарите в интернет - там се казва, че малко са хората, които изказват мнения за написаното в дадена публикация. Коментира се и качеството на изказаните мнения. Човек, ако се замисли, по начало са малко хората, които изобщо имат мнение. Повечето са тапири и нямат, к'во да изказват при това положение. Отношение иди-дойди, но така, мнение в класическия смисъл, особено такова с позиция е трудно да се чака в голям обем. Малко хора имат и още по-малко са склонни да го изказват публично. Особено, ако трябва да се подходи задълбочено или става въпрос за някаква сериозна тема. Причините за това стечение са различни, но няма да се спирам на тях, щото слабо ме засягат - аз си имам мнение, имам свободата и куража да го казвам на глас или в случая през клавиатурата.
Ако трябва да съм докрай честен - не, че трябва, но и не виждам причина да не съм - за собствените ми неща, особено ония във вид на кратки коментари в "Дневник", бих ги определил повече като вербални карикатури, отколкото като сериозно задълбаване.
Не е да нямам какво да кажа, но не съм много сигурен, че някой го интересува. В крайна сметка, ако можеш да удариш центъра с три реда, не е нужно да се разтягаш на три страници, нали? Като стана дума за карикатури, де да можех да рисувам :)
За мен е важно, а предполагам, че и за всички е така, да знам как останалите хора приемат онова, което казвам. Обратната връзка е важна за ориентацията в общественото пространство. Както се казва и в самата статия, около един е процентът на склонните да изкажат мнение, така че тук или във фейсбук ще разбера какво мислят останалите, но на кукуво лято. Имам щастието и късмета, онова което говоря/пиша да бъде харесвано и да се радва на одобрение в голямата си част. Е, има и изключения, но няма как, това е в реда на нещата. За мен е така, а вероятно и за останалите е важно да знаят, че и някой друг е на тяхното за нещата, които ги интересуват. Малко хора биха го казали направо, но знам, че е така. Давам си сметка за значимостта на интернет по отношение комуникацията и контактите с други живи хора. С голямо количество и разнообразие от хора, многократно повече, с отколкото човек би могъл да осъществи обмен на майпапи или да поговори за някакви важни и сериозни неща. Много е важно човек да има свободата и възможността да каже онова, което иска и да разбере какво мислят другите. Пък, ако не зависи от това дали харесват казаното е още по-важно.
И все пак, да ти харесват нещата е яко, няма какво да се лъжем ;)
Да се върна на тоя материал за коментарите в интернет - там се казва, че малко са хората, които изказват мнения за написаното в дадена публикация. Коментира се и качеството на изказаните мнения. Човек, ако се замисли, по начало са малко хората, които изобщо имат мнение. Повечето са тапири и нямат, к'во да изказват при това положение. Отношение иди-дойди, но така, мнение в класическия смисъл, особено такова с позиция е трудно да се чака в голям обем. Малко хора имат и още по-малко са склонни да го изказват публично. Особено, ако трябва да се подходи задълбочено или става въпрос за някаква сериозна тема. Причините за това стечение са различни, но няма да се спирам на тях, щото слабо ме засягат - аз си имам мнение, имам свободата и куража да го казвам на глас или в случая през клавиатурата.
Ако трябва да съм докрай честен - не, че трябва, но и не виждам причина да не съм - за собствените ми неща, особено ония във вид на кратки коментари в "Дневник", бих ги определил повече като вербални карикатури, отколкото като сериозно задълбаване.
За мен е важно, а предполагам, че и за всички е така, да знам как останалите хора приемат онова, което казвам. Обратната връзка е важна за ориентацията в общественото пространство. Както се казва и в самата статия, около един е процентът на склонните да изкажат мнение, така че тук или във фейсбук ще разбера какво мислят останалите, но на кукуво лято. Имам щастието и късмета, онова което говоря/пиша да бъде харесвано и да се радва на одобрение в голямата си част. Е, има и изключения, но няма как, това е в реда на нещата. За мен е така, а вероятно и за останалите е важно да знаят, че и някой друг е на тяхното за нещата, които ги интересуват. Малко хора биха го казали направо, но знам, че е така. Давам си сметка за значимостта на интернет по отношение комуникацията и контактите с други живи хора. С голямо количество и разнообразие от хора, многократно повече, с отколкото човек би могъл да осъществи обмен на майпапи или да поговори за някакви важни и сериозни неща. Много е важно човек да има свободата и възможността да каже онова, което иска и да разбере какво мислят другите. Пък, ако не зависи от това дали харесват казаното е още по-важно.
И все пак, да ти харесват нещата е яко, няма какво да се лъжем ;)
петък, 10 август 2012 г.
Онези сто хиляди
След новината за похарчените от Мирослав Найденов 100 хил. лева за разпространение на словото му в twitter, се замислих малко.
Излиза, че да работиш за държавата може да бъде много добре платено, ако си се уредил да бъдеш външен изпълнител. Как става уреждането мога само да предполагам. Предполагам, че и вие предполагате същото. Предполагам и че оня, който се е подписал срещу стоте хиляди, едва ли взел повече от 50. Не знам, само предполагам.
Онова, което не предполагам, а съм сигурен е, че поне сто интернет приятели биха могли за една десета от споменатата сума, да направят туитър акаунт с десет пъти повече последователи. Друг е въпроса, че от поддръжката на акаунт в туитър полза няма, пример - ако имаше полза, щях да поддържам своя редовно.
Днес пък чета, как един журналист се кахъри, че Плевнелиев си нямал туитър акаунт. Иване, Иванеее, няма да те огрее, Иване. Даже решил да му услужи и взел та му регистрирал един. Сега чака да си го поиска. Чудя се, дали да не взема и аз да му регна един, че да си има два. Само не знам с Иван как ще се разберем за премията (смех).
Излиза, че да работиш за държавата може да бъде много добре платено, ако си се уредил да бъдеш външен изпълнител. Как става уреждането мога само да предполагам. Предполагам, че и вие предполагате същото. Предполагам и че оня, който се е подписал срещу стоте хиляди, едва ли взел повече от 50. Не знам, само предполагам.
Онова, което не предполагам, а съм сигурен е, че поне сто интернет приятели биха могли за една десета от споменатата сума, да направят туитър акаунт с десет пъти повече последователи. Друг е въпроса, че от поддръжката на акаунт в туитър полза няма, пример - ако имаше полза, щях да поддържам своя редовно.
Днес пък чета, как един журналист се кахъри, че Плевнелиев си нямал туитър акаунт. Иване, Иванеее, няма да те огрее, Иване. Даже решил да му услужи и взел та му регистрирал един. Сега чака да си го поиска. Чудя се, дали да не взема и аз да му регна един, че да си има два. Само не знам с Иван как ще се разберем за премията (смех).
четвъртък, 9 февруари 2012 г.
142
Наскоро Уикипедия участва в еднодневен протест срещу SOPA и PIPA. Гугъл също удари едно символично рамо, като сложи черно в английската си версия. В беге варианта на търсачката май нямаше подобно нещо, но може и да греша. Не чух Ю Тюб да са протестирали, поне не, както го направи Уикипедия - със затваряне на сайта за ден. А със сигурност щеше да се чуе, ако го бяха направили.
Не зная каква е вероятността да закрият Уикипедия по силата на SOPA и PIPA, но ми се струва, че и част от онова, което се говори за тези "неща", ако е вярно, то шансовете Ю Тюб да гризне дървото са много по-големи, отколкото това да се случи с Уикипедия. Може и да бъркам, не знам със сигурност. По-интересно ми е друго.
Какво ще се случи, ако закрият Ю Тюб?
В момента хората отиват на работа и си пускат да слушат нещо - парче или цяла листа. И така ведро минава работният им ден. Какво ще стане, ако го няма Ю Тюб. Слушането спира или ще трябва да си купуват дискове по 19,99, а след десетина прослушвания, когато им стане досадно ще трябва да си купят нови.
Мисля си, че колкото и голям сайт да е Уикипедия, неговите потребители са с пъти по-малко от тези на Ю Тюб. Да не говорим за съществената качествена разлика между едните и другите. Да предположим, че затворят Уикипедия, какво следва тогава - хората ще ходят по библиотеките и ще се оправят с ограничения ресурс, който е в наличност там. Толкова. При слушащите Ю Тюб е по-различно. Спирането на сайта ще им бръкне директно в джоба, а както казах е много по-вероятно Ю Тюб да го отнесе преди Уикипедия.
Следващият път, когато им хрумне да правят масовки в интернет, могат да опитат да придърпат и Ю Тюб. Нека бъде затворен за ден, та хората да свикват.
Не зная каква е вероятността да закрият Уикипедия по силата на SOPA и PIPA, но ми се струва, че и част от онова, което се говори за тези "неща", ако е вярно, то шансовете Ю Тюб да гризне дървото са много по-големи, отколкото това да се случи с Уикипедия. Може и да бъркам, не знам със сигурност. По-интересно ми е друго.
Какво ще се случи, ако закрият Ю Тюб?
В момента хората отиват на работа и си пускат да слушат нещо - парче или цяла листа. И така ведро минава работният им ден. Какво ще стане, ако го няма Ю Тюб. Слушането спира или ще трябва да си купуват дискове по 19,99, а след десетина прослушвания, когато им стане досадно ще трябва да си купят нови.
Мисля си, че колкото и голям сайт да е Уикипедия, неговите потребители са с пъти по-малко от тези на Ю Тюб. Да не говорим за съществената качествена разлика между едните и другите. Да предположим, че затворят Уикипедия, какво следва тогава - хората ще ходят по библиотеките и ще се оправят с ограничения ресурс, който е в наличност там. Толкова. При слушащите Ю Тюб е по-различно. Спирането на сайта ще им бръкне директно в джоба, а както казах е много по-вероятно Ю Тюб да го отнесе преди Уикипедия.
Следващият път, когато им хрумне да правят масовки в интернет, могат да опитат да придърпат и Ю Тюб. Нека бъде затворен за ден, та хората да свикват.
сряда, 1 февруари 2012 г.
136
Месец назад се подигравахме на ония репи в Беларус, защото техния "демократично избран" Лукашенко ги оборудва с ново, по-модерно интернет законодателство. Нарочно споменавам демократичния избор на Лукашенко, тъй като в Дневник се гъбаркахме с един от неговите застъпници, който убеждаваше българската публика, че в Беларус всичко е тип-топ и демокрация има, докато в Италия Берлускони бил сменен недемократично, защото не били проведени избори.
Е, у нас проблем с демокрацията няма. Народа ходи да гласува и избира. Свъвсем друг въпрос е това, че значителна част от населението си иска едното време, а друга не по-малка по численост група е напълно незаинтересована, не участва по никакъв начин във формирането на политиката и така дава допълнителна тежест на онези първите. Но това не е проблем на демократичната система, това си е проблем на суверена. Междувременно останалите, които нито искат "едно време", нито са лишени от интерес към обществените дела, са поставени в позицията на малцинство. И аз май попадам в тази групичка, но това е друга тема.
Ако към всичко споменато прибавим и крайно налудничавия "избор" между свободата и салама, който ни беше пробутван доста дълго, нищо чудно, че днес я докарахме до там, съда да си позволява да иска цензура в медиите. Изборът да бъдем или свободни, или гладни не е никакъв избор. Мелодията на свободата звучи фалшиво на гладен стомах и както винското е добра добавка към свинското, но не го заменя и не върви на гладно, така свободата може да бъде подправка на салама, но не и да го замени.
Преди месец се подигравахме на онези в Беларус за жалкото положение, в което се намират и търпят, а днес говорим за АКТА, СОПА, ГЕГА, ДРЕНОВИЦА, ПИПА. Оказа се, че Лукашенко се явява нещо, като новатор в областта на контрола над интернета. Подигравахме се на онези в Беларус, че полицията ги изтезава, а после съда ги осъжда, защото вече са си признали, а днес...
Днес най-горното на закона - съда, казва на медиите какво могат и какво не могат да съобщават. Днес онези, които са призвани да пазят закона казват - пикаем ви и на законите, и на принципите, и на свободата.
Това е чиста проба тоталитаризъм, засега само на думи, като непремерено изказано желание.
Тоталитаризъм, който не идва от партии или политици, откъдето можеше да се очаква, а от мястото, от което най не бива.
Какво ли ще последва утре?
Е, у нас проблем с демокрацията няма. Народа ходи да гласува и избира. Свъвсем друг въпрос е това, че значителна част от населението си иска едното време, а друга не по-малка по численост група е напълно незаинтересована, не участва по никакъв начин във формирането на политиката и така дава допълнителна тежест на онези първите. Но това не е проблем на демократичната система, това си е проблем на суверена. Междувременно останалите, които нито искат "едно време", нито са лишени от интерес към обществените дела, са поставени в позицията на малцинство. И аз май попадам в тази групичка, но това е друга тема.
Ако към всичко споменато прибавим и крайно налудничавия "избор" между свободата и салама, който ни беше пробутван доста дълго, нищо чудно, че днес я докарахме до там, съда да си позволява да иска цензура в медиите. Изборът да бъдем или свободни, или гладни не е никакъв избор. Мелодията на свободата звучи фалшиво на гладен стомах и както винското е добра добавка към свинското, но не го заменя и не върви на гладно, така свободата може да бъде подправка на салама, но не и да го замени.
Преди месец се подигравахме на онези в Беларус за жалкото положение, в което се намират и търпят, а днес говорим за АКТА, СОПА, ГЕГА, ДРЕНОВИЦА, ПИПА. Оказа се, че Лукашенко се явява нещо, като новатор в областта на контрола над интернета. Подигравахме се на онези в Беларус, че полицията ги изтезава, а после съда ги осъжда, защото вече са си признали, а днес...
Днес най-горното на закона - съда, казва на медиите какво могат и какво не могат да съобщават. Днес онези, които са призвани да пазят закона казват - пикаем ви и на законите, и на принципите, и на свободата.
Това е чиста проба тоталитаризъм, засега само на думи, като непремерено изказано желание.
Тоталитаризъм, който не идва от партии или политици, откъдето можеше да се очаква, а от мястото, от което най не бива.
Какво ли ще последва утре?
четвъртък, 8 декември 2011 г.
110
Дневник уволни, цитирам: "най-добрата си коментаторка".
Поне две интернет издания въртят текст по повод уволнението на коментаторката Любослава Русева. С риск да ядосам тоя-оня ще кажа, че отдавна трябваше да я разкарат.
Само българска черта ли е това или навсякъде изданията се карат на конкуренцията за кадровата политика. Мисля си, че вместо да жалят, би било по-логично веднага да я наемат. Всичко различно от това не се връзва.
Не се съмнявам, че коментаторката ще успее да се вреди някъде. Я в Работниическо дело, я в Либерален преглед, я в някое подобно издание.
Поне две интернет издания въртят текст по повод уволнението на коментаторката Любослава Русева. С риск да ядосам тоя-оня ще кажа, че отдавна трябваше да я разкарат.
Само българска черта ли е това или навсякъде изданията се карат на конкуренцията за кадровата политика. Мисля си, че вместо да жалят, би било по-логично веднага да я наемат. Всичко различно от това не се връзва.
Не се съмнявам, че коментаторката ще успее да се вреди някъде. Я в Работниическо дело, я в Либерален преглед, я в някое подобно издание.
вторник, 8 ноември 2011 г.
078
Средно по веднъж в месеца от някоя медия ни предупреждават за многото опасности, които крие мрежата. Моите наблюдения са малко по-други, всъщност са коренно противоположни на казваното по медиите. Последно разказваха, че напоследък много често мамели кандидатите за зелена карта. Одрънкали този с няколко стотака, онзи с няколко стотака и така много хора ставали жертва.
В интернет нито могат да бият, нито да те ограбят, нито да те изнасилят по друг начин, освен ако сам не решиш да се подложиш на някой "хитър" експеримент. Като да решиш, че може да подкупиш някой, за да те уреди със зелена карта или нещо друго, което не ти се полага и за което си има ред, как да се получи.
Общо взето по интернет могат да ти направят толкова лоши неща, колкото им позволиш и не повече от онова, което биха ти сторили по телефона - примерно да ти избият зъбите през слушалката (смех). Или да ти измъкнат кинтите, пак през слушалката.
Е, могат да те викнат някъде, където да ти излекуват кариесите, но това е друго нещо и не се случва в телефона или в мрежата.
В интернет нито могат да бият, нито да те ограбят, нито да те изнасилят по друг начин, освен ако сам не решиш да се подложиш на някой "хитър" експеримент. Като да решиш, че може да подкупиш някой, за да те уреди със зелена карта или нещо друго, което не ти се полага и за което си има ред, как да се получи.
Общо взето по интернет могат да ти направят толкова лоши неща, колкото им позволиш и не повече от онова, което биха ти сторили по телефона - примерно да ти избият зъбите през слушалката (смех). Или да ти измъкнат кинтите, пак през слушалката.
Е, могат да те викнат някъде, където да ти излекуват кариесите, но това е друго нещо и не се случва в телефона или в мрежата.
сряда, 2 ноември 2011 г.
071
Предимството на интернет е във възможностите за комуникация и контакт с хора имащи различни интереси. Всичко се случва в реално време или с минимално закъснение и е много лесно. Вчера се бях сетил за последствията от липосукцията и попитах във фейсбук. Отговор не получих най-вероятно, защото са ми малко контактите. Онзи ден направих четиресе(дни) от присъствието си там и по тоя повод помолих фб-приятелите да ме запознаят със своите приятели. Искам да имам повече, защото когато попитам за липосукцията или някое друго странно нещо, е много по-вероятно да се нямери някой, който да ми отговори. Няколко човека препратиха съобщението, още няколко го "лайкнаха", но така или иначе никой не се отзова и не използва функцията "Предложете приятели". За липосукцията отговор не получих, както вече споменах, но ме питаха как така съм се сетил точно за това.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.
вторник, 4 октомври 2011 г.
041
Това прилича на виц:
Иво Инджев :P
"... генерирайки в личния си блог трафик от близо 7 милиона посещения за три години и половина."
Иво Инджев :P
четвъртък, 29 септември 2011 г.
036
На мен от години ми е известно, че интернетът в България е сред най-качествения в света и не се изненадах, когато чух същото и в новините. От някаква компания правили изследване и се оказало, че Бъгария е на трето място по скорост, а бих казал и по надежност на връзката
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.
Средната скорост на теглене в Южна Корея е 2202 килобайта в секунда (KBps), докато в Румъния, България, Литва и Латвия е съответно 1909, 1611, 1463 и 1377 KBps.По някаква случайност ден или два по-рано бях проверил каква е скоростта на нета, който ползвам в момента и се оказа, че е доста над средното, но такава е традицията в северозапада - да има качествен и високоскоростен интернет.
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.
сряда, 21 септември 2011 г.
031
събота, 17 септември 2011 г.
029
Направило ми е впечатление, че повечето блогове имат всякакви броячи за трафик и следене на посетителите. Признавам си, че не виждам голям смисъл от подобни добавки. Само бавят зареждането на страниците. Вижда ми се лишено от смисъл. Ползвам единствено вградения брояч и ми стига напълно. Трябва ли да знам айпито ти?
Абонамент за:
Публикации (Atom)