Да се казва, че едните са добри, защото другите са лоши, е като да се каже, че свинските говна са вкусни, защото кравешките са отвратителни.
Показват се публикациите с етикет Саркастично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Саркастично. Показване на всички публикации

вторник, 2 юли 2013 г.

Господин Пот, другаря Сидеряги и интелектуалничещите лигльовци

Винаги съм се дразнел от колективните изблици на така наречената интелигенция, но днес успяха да надскочат всички предишни интелектуални дрисни. Интелигенти пишат жалба до Арменския поп. Или до президента Плевнелиев. Все тая. Жалят се от Сидеряги, другаря Сидеряги. Защо другар ли - ами, точно тук идва смешното. Написали драгите едно отворено писмо, че и се подписали. Оплакват се от същото, от което би се оплакал всеки с всичкия си. Добре, лошо няма. Както и да е, мисълта ми е за друго. Определили го, представете си, като крайно десен и така нататък. Четирима философи, четирима седесари и още поне дузина, които не съм и чувал. Е, кажете ми, не е ли нормално, тези ерудити, тези образовани, културни и интелигентни хорица, най-малкото да знаят под какво се подписват. Да кажеш, че са млади и не са чували - не са и сигурно знаят за господин Пот, Пол Пот. Питам се, как при това положение можаха да нарекат другаря Сидеряги крайно десен, като разликата между камбоджанския господин и нашето другарче, се състои във фазата им на развитие - единия е реализирал се изверг, другия е засега само мечтател. Как можаха, просто не ми го побира ума. Учени били, били ги давали по телевизора - много знаели. Знаят те - дръжки. Неграмотници. Степента на политическото невежество е потресаваща и в този случай поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата, е вярна. Напълно вярна. И това ми било елит, при това интелектуален. Че вие с тоя акъл, сте си без акъл. Как може хора, определящи се по определен начин, в случая десни, да са неспособни на елементарна разлика. Това е пълен политически далтонизъм. Добре бе, Умници, питам ви нещо просто - нали сте ми десни, къде при това положение видяхте и една допирна точка между себе си и Сидеряги? Краен, краен, колкото и да е краен, все някъде ще имате поне една допирателна - къде я видяхте. В бълнуванията му за национализация или може би в ксенофобията и расизма? Наистина ще ми е интересно да разбера. Във всеки случай е добре да си изясните понятията, преди да ви дойде да обяснявате, че народа е прост, тъп и невеж, и не разбирал от тия неща. Разбирачи.



а това е въпросното писмо


"Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас с тревога за днешния ден на България – и с опасения за нашето общо бъдеще. Правим го, защото политическата ситуация в България е абсурдна, налудна и опасна.

Управлявани сме от правителство, което е плод на задкулисни сделки и олигархични интереси, съставено от една аморална коалиция между загубилите изборите партии, лишена от реално мнозинство и зависеща изцяло от капризите на партия "Атака" – крайно дясна, с откровено антиевропейско и нецивилизовано поведение. Това правителство концентрира огромна силова мощ в Държавната агенция за национална сигурност и назначи за шеф на тази служба Делян Пеевски – медиен олигарх и фигура, чужда на всякакви цивилизовани стандарти. Това назначение беше прокарано тихомълком и без обсъждане – но с неприкритите намерения да се създаде силов апарат, който да се разправи с настоящите и бъдещи политически опоненти на управляващите.

Техните реваншистки планове станаха видни от намеренията да бъде рестартиран антибългарският проект за АЕЦ "Белене", от реабилитацията на сътрудниците на комунистическия репресивен апарат на Държавна сигурност във висшата администрация, от чистката в МВР и други ключови ведомства, както и от десетки публично известни прецеденти. Цивилизационният стандарт на управляващото парламентарно мнозинство стана виден с назначението на Волен Сидеров за председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика – и то в деня, в който Сидеров провали Консултативния съвет за национална сигурност. Неговите "демократични стандарти" проличаха в обръщението към нацията на председателя на НС Михаил Миков, който призова вътрешния министър да се разправи с протестиращите – и се опита да наложи ограничения върху редакционната политика на българските обществени и частни медии.

В същото време в столицата и големите градове протичат многохилядни протести срещу правителството и мнозинството в НС, които управляващите не чуват – въпреки че техните искания се подкрепят от мнозинството от българските граждани. Пълната липса на доверие в правителството и парламента и упоритото нежелание на тези институции да се вслушат в исканията на протестиращите нагнетяват опасно напрежение с непредвидими последици.

Паралелно с това сме свидетели на провокации, немислими за една страна в цивилизована Европа. По улиците се появиха шпицкоманди, които претендират да налагат ред в държавата, като провеждат "граждански арести". Техният водач Волен Сидеров влезе в сградата на парламента с пистолет на кръста и полицейска палка в ръка и никой не му попречи да държи речи, в които нарича гражданския протест "преврат срещу държавността" и заплашва с гражданска война.

Уважаеми г-н Президент,

Намираме се в гранична ситуация, която предполага избора на едно от двете положения: или властниците да отстъпят и така да се отвори пътя на роденото в тези драматични условия гражданско общество, или управляващите да останат на ретроградната си позиция и страната ни да продължи да затъва в кризата и да се дискредитира още повече в очите на демократично мислещите ни съотечественици и на европейската демокрация.

В тази ситуация, г-н Президент, Вашата роля е изключително важна и отговорна. Президентската институция е единствената, която все още не е загубила доверието на народа. В тези решаващи за страната ни дни Вие се държахте достойно и доказахте, че сте автентичен държавен глава. Затова трябва да изразите публично, ясно и недвусмислено отношението си към драматичните събития у нас – включително чрез обръщение към нацията и като предупредите евроатлантическата общност за мрачните перспективи, които се очертават пред страната ни днес.

Настояваме за това, защото е възможно случващото се да бъде план за промяна в геополитическите приоритети на България - за откъсването ни от цивилизована Европа и асимилирането ни в подготвяната от Путин Евразия. Възможно е това, на което днес ставаме свидетели, да цели налагането на санкции и отнемането на гласа на България в ЕС и бъдещо откъсване на страната ни от евроатлантическата общност.

Уважаеми г-н Президент,

Преди двадесет години българският поет, публицист и гражданин Едвин Сугарев обяви гладна стачка в знак на протест срещу лъжата, бандитизма и разграбването на страната ни, свързани с безотговорното марионетно правителство на БСП и ДПС с премиер проф. Любен Беров. Тогава неговият достоен жест не беше разбран от всички, но оценката на времето доказа правотата на поета. Сега Едвин Сугарев обяви гладна стачка, солидаризирайки се с гнева и нетърпимостта на българските граждани към наглите действия на управляващата коалиция и на правителството на доц. Пламен Орешарски. Той декларира непоколебимата си решителност да продължи стачката до оставката на правителството или до фаталния й край. Нека мислим и за това, г-н Президент!

Демократична България разчита на Вас – на Вашето мъжество и отговорност.

Борис Христов – писател
Иван Теофилов – писател
Евгений Михайлов – режисьор
Георги Господинов – писател
Д-р Любомир Канов – психиатър и писател
Проф. д.ф.н. Добрин Тодоров – философ
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев – философ
Ева Димчева – преводач
Проф. д-р Божидар Кунчев – литературовед
Д-р Петко Бакърджиев – стоматолог
Георги Данаилов – писател
Богдан Глишев – актьор
Проф. д-р Христо П. Тодоров – философ
Тони Николов – публицист
Доц. д-р Вихрен Чернокожев – литературовед
Доц. д-р Рая Кунчева – литературовед
Проф. д.ф.н. Атанас Стаматов – философ
Теди Москов – рeжисьор
Рада Москова – писател
Атанас Киряков – кинорежисьор
Антоанета Бачурова – журналист
д-р Стефан Москов – лекар
Марин Янев – актьор
Георги Гроздев – писател
Митко Новков – журналист
Ясен Атанасов – писател
Александър Кипров – композитор
Александър Петров – поет
Огнян Видев – музикант

София, 01.07.2013 "

вторник, 25 септември 2012 г.

събота, 22 септември 2012 г.

сряда, 22 август 2012 г.

Коя ли пък ще е тая звезда:?

...аз съм си супер-звезда за България от 20 години, каквото и да мислиш и кажеш.

Думите са на български музикант и са казани от него по негов адрес. Нек'ви преположения?

неделя, 12 август 2012 г.

Голямата придобивка

Голямата придобивка за българите от присъединяването на страната в ЕС, несъмнено е правото на свободно движение в рамките на съюза, което беше добито в едно с членството. Онези, които не обичат много да пътуват, или иначе казано противниците на българското членство в съюза, казват: "Ама, къде да пътуваме, като нямаме пари?". Ай, сиктер.
Важното е, че днес имаме право, а и винаги ще се намерят услужливи люде, които да уредят нямащите пари, я с бране на боровинки в Швеция, я с бране на смокини в Лапландия. То и без друго слабоумието е нелечимо.

петък, 10 август 2012 г.

Онези сто хиляди

След новината за похарчените от Мирослав Найденов 100 хил. лева за разпространение на словото му в twitter, се замислих малко.
Излиза, че да работиш за държавата може да бъде много добре платено, ако си се уредил да бъдеш външен изпълнител. Как става уреждането мога само да предполагам. Предполагам, че и вие предполагате същото. Предполагам и че оня, който се е подписал срещу стоте хиляди, едва ли взел повече от 50. Не знам, само предполагам.
Онова, което не предполагам, а съм сигурен е, че поне сто интернет приятели биха могли за една десета от споменатата сума, да направят туитър акаунт с десет пъти повече последователи. Друг е въпроса, че от поддръжката на акаунт в туитър полза няма, пример - ако имаше полза, щях да поддържам своя редовно.
Днес пък чета, как един журналист се кахъри, че Плевнелиев си нямал туитър акаунт. Иване, Иванеее, няма да те огрее, Иване. Даже решил да му услужи и взел та му регистрирал един. Сега чака да си го поиска. Чудя се, дали да не взема и аз да му регна един, че да си има два. Само не знам с Иван как ще се разберем за премията (смех).

сряда, 8 август 2012 г.

ФБ-Рекет

Хората много по-често "лайкват" във фейсбук, отколкото "споделят". Нормално - лайкването е по-лесно. Лайква се с един клик, а се споделя с два. Затова и се получва да има повече "лайквам" и по-малко "споделям".

Така е в сто процента от случаите, освен ако човек не е станал обект на рекет. Тогава се получва -
143 души харесват това.
721 споделяния


Случаят е обичаен и всеки е ставал свидетел как фб-приятелите му задръстват потока с всякакви слабоумни картинки с надпис "ако (сърце) баща си, натисни "сподели"". Споделят, щото ако не го правят, значи не обичат баща си, майка си, дедо си и така до девето коляно.

неделя, 5 август 2012 г.

Дълбока е народната душа

Голям човек е българина. Най-големият, обаче все не му върви. Все бърка и все повтаря "водач ни трябва, водач ни е нужен", но не би. Трудно е да се намери. Трябва да е хем достоен, хем голям, хем да не го засенчва. Не му е лесно на българина...
Така е, големите дървета го отнасят в буря.
Затова му е трудно на българина. И голям да си, пак е мъка. Мъка. Затова не му върви с водачите. Все водач гледа да намери, а накрая все карач ще се откаже. Българинът водач веднъж е имал и неговото име е Левски, Васил Иванов. Стане Левски отпреде и каже "Айде! Да вървим!" и тръгне. Ходи, ходи, а като поспре и се обърне... Отзаде празно. Нема никой. Всички избегали.
Сигурно поради това българинът се радва и на карачи. Стамболов например.
Друго си е да застане изотзаде, да изока "дууу, жено шашава" и да ги подкара. Той отзад, като пастир - те отпреде... като тигри.
После слага Левски редом Стамболова.
Дълбока е народната душа, дълбока като локва.