"Паметникът"

В "Дневник" са публикували снимка на непостроената болница в Монтана. По-точно, това е частта, в която читателите изпращат разни материали. Хората гледат и се чудят, а в Монтана никой не се впечатлява особено. Тая болница са я почнали още през 80-те и откак се помня е така. В началото на 90-те доктор Костов искаше да я превърне в изследователски СПИН-център. Спомням си, че искаха да го линчуват. С доктора сме говорили няколко пъти по този въпрос. Беше намерил финансиране, специалисти, технологии и оставаше само община и държава да кажат "ДА". Мисля, че парите бяха по линия на СЗО и някакви швейцарски фондове, а няколко френски професори, специалисти в областта на СПИН-а и инфекциозните болести се бяха ангажирали да съдействат.
Нищо не се получи. Местните власти дадоха заден. Вървеше слух, че щяло да се напълни със "спинясали" и всички ще се заразим. На доктора му беше криво и казваше, че не друго, а невежеството ще затрие тоя град и че хората изпускат много добра, а може би и единствeнаta възможност града да се развие и да имат достъп до една напреднала медицина. Честно казано и аз се бях стъписал, когато за пръв път чух, че в града ще правят болница за спинясали. После си говорихме и се усетих, че всъщност няма място за притеснения, все пак това не е проказа. Както и да е, всичко приключи. Вече подобни изследователски боници има достатъчно в Европа и никой не проявява интерес да прави подобно нещо в българския Северозапад, а недовършената болница ще продължи да стърчи, като паметник на невежеството. Малко вероятно е някога да бъде довършена, било като болница, било с някакво друго предназначение. Все пак демографската прогноза е, че към 2050 година населението на областта ще бъде, колкото е било на Монтана, когато е започната въпросната сграда.

Уестингхаус очаквано отказа сделка от типа "вие ще ни дадете пари (ток, газ, нафта), а ние ще ви подложим дупе"

Видях "новината" за отказа на Уестингхаус и си казах: "то се знаеше". Сега някои си скубят косите от яд, други се насират от щастие, а за мен това беше една предизвестена смърт. Още на 28 януари написах в профила си във фейсбук дословно следното:

Да не си помислите сега, че имам някаква ясновидска дабра. Не, нямам. Просто нещата са прозрачно ясни. А те са две. Първото е българското разбиране за правене на геополитика, което се заключава горе-долу в следното - вие ще ни дадете пари (ток, газ, нафта), а ние ще ви подложим дупе. Второто е, че американците не работят така. Комбинацията от двете предполагаше крайния резултат.

По-интересно е да се поровим в това, откъде се получават тези разминавания в желанията и очакванията на двете страни, визирам РБългария от едната страна и Уестингхаус от другата.
За България е ясно, предполагам. Тука е така. Такава е традицията. България, независиомо дали ще се казва Царство България или РБългария, е все същото нещо. Дали ще влиза в дружески отношения с нацистка Германия или с комунистическа Русия, България винаги включва отдаване на задни част, като част от сделката. По принцип този начин на правене политика и икономика е по вкуса на пропадналите народи, независимо от коя страна на сделката се намират. Каквито са случаите на българските отношения със споменатите вече нацистка Германия и комунистическа Русия. И уж изглежда, че минава време и нещата се променят, но те не се променят. Както някога България е давала дупе срещу някакви въображаеми ползи и продължава с опитите до ден днешен, така и Русия и Германия правят абсолютно същото, което са правили и преди. Навиците умират трудно. Това се вижда, както по отношение на България в контактите й с Германия и Русия към днешна дата, така в отношенията на Германия и Русия към Украйна. Русия и Германия обичат да смесват икономика и политика. Не само обичат, а само така процедират. Но да успокоя драгия сънародник - това българското не е частен случай. В Европа по начало по-състоятелните или по-мощните физически се опитват да плащат с пари или с газ, нафта и ток, или с каквото е на дневен ред, тоест използват икономически ресурси за правене на политика. И тук се появяват американците, които правят нещата различно. Политиката си е политика, а икономиката е икономика и най-много политиката да подкрепи икономиката, но в никой случай икономиката не влиза в употреба, като бухалка. Мислят по друг начин и правят нещата по друг начин, което само по себе си беше предпоставка Уестингхаус да се откаже. За тях в случая правенето на АЕЦ е бизнес, а не политика. Изобщо, този подход с проституирането минава само пред руснаците. Поне само те проявяват интерес към това, което им се предлага в този случай. Това е то да имаш нещо, за което никой не ще да плати (смех).

Към разминаването в американските и българските разбирания за правене на политика и икономика, и степента, до която двете категории могат да се смесват, можем да добавим още един аргумент в подкрепа на тезата, че сътрудничеството между България и Уестингхаус беше обречено.
Това е пословичната българска непочтеност. На някои подобно твърдение може да се стори не особено патриотично, но фактите са си факти.
Неоспорим факт е, че България не спазва договорите си. Като тръгнем от факта, че държавата "ни" още не си е платила сградата на парламента (вече 130 години) и минем през всичките престъпени договори с кого ли не и за какво ли не. Конкретно в случая с преговорите за АЕЦ, българското енергийно министерство водеше дилаог и с американските ТЕЦ-ове, именно с намерението да наруши подписаните договори. Като действие и съвпадение в момента, това говори и за глупост или откровена тъпота, имам предвид обратното на висока интелигентност.

Имаме на лице - глупост, проституция, непочтеност. Казано иначе, думата на България струва по-малко от хартията, върху която е написана. Срам или не, ние в качеството си на организиран субект - държава, олицетворяваме всичко онова, което имаме в разбирането си за негативния стереотип, когато кзваме думата цигания. Само типове и държави с ниски естестически и морални разбирания ще искат да работят с такъв субект.

Търсиме под вола теле

Поставянето на проблема с качеството на образованието и нивото на безработицата в една плоскост е твърде плоско изпълнение, целящо може би да даде някакво обяснение за невъзможността да се реши второто, може би да се създаде някаква посока за действие за отбиване на номер или нещо, за което ми е бедна фантазията, но не и да се реши, който и да било от двата проблема - необразованост водеща до функционална инвалидност от една страна и безработица и нисък стандарт от друга.
Някъде на друго място, в друго време и при други обстоятелства би имало смисъл да се търси връзка между двата проблема, но тя пак ще бъде косвена и крехка. Ситуацията днес не предполага наличието на никаква целесъобразност от подобни действия и представлява ни повече, ни по-малко търсене на теле под вола. От една страна съществува много тежък образователен проблем, породен главно от стереотипи и тъпота, а друга страна има икономически проблем, състоящ се в липсата на икономика, което прави хората ненужни - просото никой няма нужда от тях, без значение от квалификацията им или нивото на тяхното образование. Истината е, че българското разбиране за образование е извън времето. Истината е, че масовия българин бърка образование с дисциплина и подчинението. Истината е, че се пилеят хиляди часове в теоритично изучаване на непотребни неща. Истината е, че образованието тормози индивида за сметка на колективния "разум". Истината е, че енергията на ученика се насочва там, където е най-зле и няма никакви заложби, което го лишава от времеви, физически и психически ресурс да развива талантите и интелекта си, където е най-силен. Истината е, че няма големи възможности за избор и това осакатява, превръщайки се в навик и предопределеност. Иситната е, че образованието потиска личността, а не я развива. Истината е, че така нареченото дуално образование, което напоследък им се е забило под нокъта, е пълна порнография. Истината е, че професионални умения се усвояват за не повече от петстотин часа (500 часа), което е всичко на всичко три месеца и то само в редки случаи. Истината е, че особено в големите компании, където има тясна специализация в извършването на различни дейности и операции, нужното се научва в рамките на ден. Истината е, че измислените курсове и обучения са се превърнали в отделна индустрия, ковто произвежда нищо. Истината е, че удавникът се хваща за сламка и след това се дави. Истината е, че по върховете на държавата се носят балони пълни с блатния газ на народните низини и перспективите не са никак добри.

Значка "Аз съм идиот"

Ако си политически активен и подкрепяш партията Х, но не можеш да кажеш "Думата ми се чува в тази партия", значи спокойно можеш да си сложиш значка "Аз съм идиот".

Господин Пот, другаря Сидеряги и интелектуалничещите лигльовци

Винаги съм се дразнел от колективните изблици на така наречената интелигенция, но днес успяха да надскочат всички предишни интелектуални дрисни. Интелигенти пишат жалба до Арменския поп. Или до президента Плевнелиев. Все тая. Жалят се от Сидеряги, другаря Сидеряги. Защо другар ли - ами, точно тук идва смешното. Написали драгите едно отворено писмо, че и се подписали. Оплакват се от същото, от което би се оплакал всеки с всичкия си. Добре, лошо няма. Както и да е, мисълта ми е за друго. Определили го, представете си, като крайно десен и така нататък. Четирима философи, четирима седесари и още поне дузина, които не съм и чувал. Е, кажете ми, не е ли нормално, тези ерудити, тези образовани, културни и интелигентни хорица, най-малкото да знаят под какво се подписват. Да кажеш, че са млади и не са чували - не са и сигурно знаят за господин Пот, Пол Пот. Питам се, как при това положение можаха да нарекат другаря Сидеряги крайно десен, като разликата между камбоджанския господин и нашето другарче, се състои във фазата им на развитие - единия е реализирал се изверг, другия е засега само мечтател. Как можаха, просто не ми го побира ума. Учени били, били ги давали по телевизора - много знаели. Знаят те - дръжки. Неграмотници. Степента на политическото невежество е потресаваща и в този случай поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата, е вярна. Напълно вярна. И това ми било елит, при това интелектуален. Че вие с тоя акъл, сте си без акъл. Как може хора, определящи се по определен начин, в случая десни, да са неспособни на елементарна разлика. Това е пълен политически далтонизъм. Добре бе, Умници, питам ви нещо просто - нали сте ми десни, къде при това положение видяхте и една допирна точка между себе си и Сидеряги? Краен, краен, колкото и да е краен, все някъде ще имате поне една допирателна - къде я видяхте. В бълнуванията му за национализация или може би в ксенофобията и расизма? Наистина ще ми е интересно да разбера. Във всеки случай е добре да си изясните понятията, преди да ви дойде да обяснявате, че народа е прост, тъп и невеж, и не разбирал от тия неща. Разбирачи.



а това е въпросното писмо

"Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас с тревога за днешния ден на България – и с опасения за нашето общо бъдеще. Правим го, защото политическата ситуация в България е абсурдна, налудна и опасна.

Управлявани сме от правителство, което е плод на задкулисни сделки и олигархични интереси, съставено от една аморална коалиция между загубилите изборите партии, лишена от реално мнозинство и зависеща изцяло от капризите на партия "Атака" – крайно дясна, с откровено антиевропейско и нецивилизовано поведение. Това правителство концентрира огромна силова мощ в Държавната агенция за национална сигурност и назначи за шеф на тази служба Делян Пеевски – медиен олигарх и фигура, чужда на всякакви цивилизовани стандарти. Това назначение беше прокарано тихомълком и без обсъждане – но с неприкритите намерения да се създаде силов апарат, който да се разправи с настоящите и бъдещи политически опоненти на управляващите.

Техните реваншистки планове станаха видни от намеренията да бъде рестартиран антибългарският проект за АЕЦ "Белене", от реабилитацията на сътрудниците на комунистическия репресивен апарат на Държавна сигурност във висшата администрация, от чистката в МВР и други ключови ведомства, както и от десетки публично известни прецеденти. Цивилизационният стандарт на управляващото парламентарно мнозинство стана виден с назначението на Волен Сидеров за председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика – и то в деня, в който Сидеров провали Консултативния съвет за национална сигурност. Неговите "демократични стандарти" проличаха в обръщението към нацията на председателя на НС Михаил Миков, който призова вътрешния министър да се разправи с протестиращите – и се опита да наложи ограничения върху редакционната политика на българските обществени и частни медии.

В същото време в столицата и големите градове протичат многохилядни протести срещу правителството и мнозинството в НС, които управляващите не чуват – въпреки че техните искания се подкрепят от мнозинството от българските граждани. Пълната липса на доверие в правителството и парламента и упоритото нежелание на тези институции да се вслушат в исканията на протестиращите нагнетяват опасно напрежение с непредвидими последици.

Паралелно с това сме свидетели на провокации, немислими за една страна в цивилизована Европа. По улиците се появиха шпицкоманди, които претендират да налагат ред в държавата, като провеждат "граждански арести". Техният водач Волен Сидеров влезе в сградата на парламента с пистолет на кръста и полицейска палка в ръка и никой не му попречи да държи речи, в които нарича гражданския протест "преврат срещу държавността" и заплашва с гражданска война.

Уважаеми г-н Президент,

Намираме се в гранична ситуация, която предполага избора на едно от двете положения: или властниците да отстъпят и така да се отвори пътя на роденото в тези драматични условия гражданско общество, или управляващите да останат на ретроградната си позиция и страната ни да продължи да затъва в кризата и да се дискредитира още повече в очите на демократично мислещите ни съотечественици и на европейската демокрация.

В тази ситуация, г-н Президент, Вашата роля е изключително важна и отговорна. Президентската институция е единствената, която все още не е загубила доверието на народа. В тези решаващи за страната ни дни Вие се държахте достойно и доказахте, че сте автентичен държавен глава. Затова трябва да изразите публично, ясно и недвусмислено отношението си към драматичните събития у нас – включително чрез обръщение към нацията и като предупредите евроатлантическата общност за мрачните перспективи, които се очертават пред страната ни днес.

Настояваме за това, защото е възможно случващото се да бъде план за промяна в геополитическите приоритети на България - за откъсването ни от цивилизована Европа и асимилирането ни в подготвяната от Путин Евразия. Възможно е това, на което днес ставаме свидетели, да цели налагането на санкции и отнемането на гласа на България в ЕС и бъдещо откъсване на страната ни от евроатлантическата общност.

Уважаеми г-н Президент,

Преди двадесет години българският поет, публицист и гражданин Едвин Сугарев обяви гладна стачка в знак на протест срещу лъжата, бандитизма и разграбването на страната ни, свързани с безотговорното марионетно правителство на БСП и ДПС с премиер проф. Любен Беров. Тогава неговият достоен жест не беше разбран от всички, но оценката на времето доказа правотата на поета. Сега Едвин Сугарев обяви гладна стачка, солидаризирайки се с гнева и нетърпимостта на българските граждани към наглите действия на управляващата коалиция и на правителството на доц. Пламен Орешарски. Той декларира непоколебимата си решителност да продължи стачката до оставката на правителството или до фаталния й край. Нека мислим и за това, г-н Президент!

Демократична България разчита на Вас – на Вашето мъжество и отговорност.

Борис Христов – писател
Иван Теофилов – писател
Евгений Михайлов – режисьор
Георги Господинов – писател
Д-р Любомир Канов – психиатър и писател
Проф. д.ф.н. Добрин Тодоров – философ
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев – философ
Ева Димчева – преводач
Проф. д-р Божидар Кунчев – литературовед
Д-р Петко Бакърджиев – стоматолог
Георги Данаилов – писател
Богдан Глишев – актьор
Проф. д-р Христо П. Тодоров – философ
Тони Николов – публицист
Доц. д-р Вихрен Чернокожев – литературовед
Доц. д-р Рая Кунчева – литературовед
Проф. д.ф.н. Атанас Стаматов – философ
Теди Москов – рeжисьор
Рада Москова – писател
Атанас Киряков – кинорежисьор
Антоанета Бачурова – журналист
д-р Стефан Москов – лекар
Марин Янев – актьор
Георги Гроздев – писател
Митко Новков – журналист
Ясен Атанасов – писател
Александър Кипров – композитор
Александър Петров – поет
Огнян Видев – музикант

София, 01.07.2013 "