Иска ти се да те дават по телевизията, но не се получава? Ето начина.

Сигурно пускаш телевизора и се чудиш, как аджеба все канят разни дебили, капути и малоумници, а теб не, въпреки че от сутринта прегряваш редакционните телефони? Всеки път те прекъсват и ти казват да се обадиш след предаването и те лъжат, че ще те потърсят. Нали? Знаеш, че си по-умен, по-хубав, че имаш меден глас и правилна дикция, но за теб няма. Колкото и да им се слагаш, все те отбягват и не става, и не става. А толкова го желаеш. Така е, защото нямаш подход. Ето как се прави.
Начините да изгреш на екрана са много. Някои са добри, други още по-добри, а трети са направо супер. Въпросът е да знаеш за какво искаш да се покажеш, каква ти е ползата, целта. Както казах вариантите са много.

Да извършиш престъпление е един от начините. По възможност то трябва да е зрелищно, но да не е достатъчно тежко, за да те пуснят срещу подписка или гаранция. Важно е, защото постоянното задържане или пращането за освидетелстване, би ти отнело възможността да даваш интервюта и да участва на живо. Например, ако извършиш някое дребно нарушение, но с известна обществена значимост, това те вкарва в ефир. Оцветяването на скулптури, паметници и други такива са подходящи за случая. Подкарването на трамвай заради несподелена любов и преобръщането му на някое кръгово, не е начин. Същото се отнася и до катеренето по комини на топлоелектрически централи :)

Да се самонараниш публично е друга възможност, обаче ще боли. Освен това може да свършиш в реанимацията или в Карлуково, което ще е пречка за медийната ти изява, която в края на крайщата е основната цел. В този ред на мисли самозапалването не ти върши работа, но да си отрежеш част от пръста - става. Вярно, ще те покажат един или два пъти, ще се изтъкнеш, обаче това не е коса или нокът и няма да порасте отново. С други думи идеята е тъпа, но ако толкова го желаеш... :) Ако пък самоосакатяването ти се струва неприемливо, може би някой от следващите варианти е твоя.

Извършването на подвиг също е начин, но случайността трябва да е на твоя страна. Освен, ако сам не предизвикаш катаклизъм, в който да се изявиш. В крайна сметка ще те хванат, но преди това ще имаш достатъчно време да се сгрееш от светлините на прожекторите :) По-добре е да не правиш подобен род гимнастики - винаги ги хващат. Ако обаче свалиш коте от дърво, скочиш в придошлата река да извадиш някой давещ се или влезеш в горящ автобус да измъкваш пострадали, това определено ще ти даде петнайсет минути слава по всички национални телевизии. След това ще те забравят, а и е малко вероятно да имаш полза като цяло, но по принцип е по-добре от първите две възможности.

Организиране на масови прояви
Правенето на благотворителна проява, спортно събитие, фестивал, протест, флашмоб или спорна арт инсталация, са сред любимите за отразяване събития. Организирането на проява от такъв характер със сигурност ще те вкара в полезрението на камерите и ще ти даде така жадуваната медийна слава. Тук е важно да знаеш, че не е толкова просто, както изглежда. Ще ти трябва известно количество пари и със сигурност хора. В същото време няма гаранция, че ще постигнеш желания ефект, така както си го представяш :)

Влизането в обяснителен режим е добър подход към медийната изява. Уловката е, че трябва да предизвикаш преднамерено някой, който вече е успял да се пробута, да те назове по име и да каже нещо по твой адрес, за предпочитане злонамерено. Така ще ти се отвори възможността да се ползваш от право на отговор, който е трудно да ти бъде отказан. Може естествено, да уговориш някой и да изиграете такъв театър. Хитро, а :)
Правят го постоянно и всеки път минава.

Да си медийно интересен по подразбиране е друг начин за присъствие в медиите, при това често и продължително. За целта е добре да притежаваш професия или занимание, които по принцип са интересни за телевизиите. Да речем, ако си поп изпълнител, чалга певица, спортист с постижения или издънки, политик или експерт в дадена интересна за отразяване област - енергетика, тероризъм или каквото е днавен ред в момента, то появата ти на екран може да се осъществи относително лесно. Има някои условия, разбира се, които никак не са за пренебрегване и именно те ни отвеждат към последната възможност в това кратко ръководство за кандидати за медийна слава. Тази възможност отива в категорията "висш пилотаж" и по правило може да те вкара в телевизора и без да притежаваш кой знае какви качества. Даже почти никакви са напълно достатъчни :)


/Следва продължение/



ПП: Ако споделеното дотук ти е било полезно, може да ме черпиш една боза на сбора.

ИЗМАМНИЦИ

"Всичките са маскари" не е никак пресилено, когато стане дума за български политици, политически активисти и симпатизанти. Това важи с още по-голяма сила, когато става дума за споменатите, но вече в интернет. Достатъчно е човек да погледне, която и да е произволно избрана политическа анкета, в който и да е сайт, на който и да е собственик, за да се убеди във верността на това, което казвам по адрес на въпросните, не знам как да ги нарека. Няма да намерите и едно онлайн допитване, което да не е опорочено. Иначе всички искат честни избори.
На нормалния човек е някак трудно да си представи, че хората, които лъжат (кого лъжат и те не знаят) манипулирайки едни нищо и никакви анкетки в разни мижави сайтчета, не биха фалшифицирали по най-бруталния начин всички избори, до които се докоснат.
Е, има и изключения, ако трябва да съм докрай честен. Не, че трябва на тоя фон.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Биг Брадър вижда през стените (148)

Разбираемо е желанието на тецаджиите да си опазят топлинката от нерегламентирани посегателства, както и намерението им да доказват по всякакви начини кражбата на топло в това число и чрез заснемане на жилища с термо камери, обаче...

Има едно обаче - снимат зад стените. Без позволение от собственик, съд и когото и да било.

Бъбрем си по всякакви медии за гражданското общество, за правата и свободите, за всякакви такива категории, обаче...

108

Отказах се от намерението си да пиша за политиката, но като резултат от ниския стандарт постоянно се случват политически сътресения. По този начин икономиката повлиява политиката. Гледаме, а някои и участват в различни форми на недоволство с политически измерения, породени главно от икономически причини. Преди време си спомних, че всички правителства след Жан Виденов си отидоха по една и съща причина - неспособност за справяне с ниския жизнен стандарт.
Като стана дума за политиката, често може да се чуе репликата - "Ти какво предлагаш?" - последно видях някакви да се питат това преди два дни във фейсбук, но да не се отклонявам. С едно изречение мога да предложа повишаване цената на труда.


Не ми остава време да развия и защитя тезата си за първоизточника на жизнения стандарт и свързаните с него икономически процеси, обаче накратко нещата изглеждат горе-долу по следния начин.
Производителността на труда е особено важна, но най-важният фактор за нивото на производителност не е, колко усилие се влага в дадена дейност, а начина, по който се прави това. Има предел на човешкия фактор, над който единствено технологията може да надсложи още и още.
Работата е в това, че под определено ниво на разхода за труд, всякакво технологично развитие е нерентабилно, тоест не се случва и така производителността си остава ниска.
Съществува точка на икономическо замръзване, породена от фактора разход за труд или цена на труда. Точка, под която страната ни се намира от няколко десетилетия и затова не може да се случи икономическия ръст, който да вдигне стандарта на живот. А правителствата капят, като круши.

Нужно е нивото на разхода за труд да е с малко над тази точка на икономическо замръзване, за да има предпоставки и икономическа логика да се влага в технология, което да доведе до ръст в общия обем и като следствие до висок жизнен стандарт.
Това може да се случи само с манипулиране на трудовия пазар. Разбира се, в добрия смисъл на думата и по правилния начин, щото в противен случай може да стане доста неприятно (смех).

101

Развитите държави изнасят мебели.
По-малко развитите държави изнасят дървесина.
Останалите държави изгарят дървесината и си купуват мебели от пластмаса. След това и тях изгарят (смех).
Пътят на дърветата е добър индикатор за развитие.

065

Заговорихме се за кашкавала и от дума на дума стигнахме до връзката между размера на заплатите, производителността на труда и автоматизацията на производствените процеси, и всичко тръгна от нищо и никаквия кашкавал.
Случи се онзи ден. Минахме през магазина и купуването на кашкавал не беше предвидено, но видяхме, че е на странно ниска цена и след няколко думи с продавачката решихме, че покупката е оправдана. После отидохме у сестра ми да си правим сандвичи. Сандвичите станаха добре, както винаги с този материал и реших да го пробам на сурово как е. Оказа се, че има лек вкус на загоряло. Набързо изтърсих, че сигурно някое реле е запекло и са го прегорили при пастьоризацията, но така и така вече са били с няколко бона вътре, са решили да довършат процеса и са го пуснали на промоция. Вероятно точно това се е случило. Както често се прави около маса в края на деня и ние се отдадохме на разговор за неща, които не ни засягат. Споменаха се рисковете от автоматизацията, ефективността, процента брак, производителността, връзката между автоматизацията и производителността и причините в България да има ниска производителност и непостоянно качество. Изводите бяха наистина впечатляващи, а всички събрали се бяхме единодушни, че размера на заплащането е водещ и определящ, но за това не ми се разказва точно сега.

052

Бил съм десетина годишен, когато за първи път видях отблизо самолет и тогава ми просветна да си направя собствен. Всъщност не беше истински самолет, беше мотоделтапланер. Като обикновените делтаплани, но с шаси, седалка и мотор. Спомням си, че най-голямата ми тревога беше, откъде да намеря двигател. Дядо ми се беше помайтапил с мен, че ако направя другото, щял ми даде двигателя на акмето. Въпрсното акме представлява пародия на селскостопанска машина или тракторчето, както му казвахме. Двуколесен мъртвец с възможност за прикачване на ремарке с една ос, много малък плуг за оране на градината и фреза. Самото му название идва от марката на двигателя - ACME. Това не е анимационен механизъм от Уорнър, а съвсем истински италиански двигател от ACME MOTORS, което не го прави по-малко смешно. Това недоразумение с мощност четири коня, трябваше да издигне въображаемия ми самолет във въздуха. След като реших болния въпрос с набавянето на двигателя, вече можех да започна правенето на другото. Лесна работа, колко му е - триъгълна рамка и малко платно, лесна работа. Спомням си, че по някое време успях да събера разни руски чертежи от Моделист-Конструктор. Така разбрах, че реално двигател нямам - наличния не ставаше за нищо, а без двигател...

036

На мен от години ми е известно, че интернетът в България е сред най-качествения в света и не се изненадах, когато чух същото и в новините. От някаква компания правили изследване и се оказало, че Бъгария е на трето място по скорост, а бих казал и по надежност на връзката

Средната скорост на теглене в Южна Корея е 2202 килобайта в секунда (KBps), докато в Румъния, България, Литва и Латвия е съответно 1909, 1611, 1463 и 1377 KBps.

По някаква случайност ден или два по-рано бях проверил каква е скоростта на нета, който ползвам в момента и се оказа, че е доста над средното, но такава е традицията в северозапада - да има качествен и високоскоростен интернет.
Тъкмо бях отишъл да следвам, когато интернета си пробиваше път в страната. Няколко от бившите ми съученици се бяха вече открехнали на тая благинка и го ползваха. К'во ли е имало тогава в мрежата, ама било им е интересно. Тогава интернет можеше да се вземе само от БТК и съм чувал хората да си говорят за модеми и всякакви други простотии, които само съм ги чувал, но нямам идея какво може да представляват. Така беше - един държавен монополист в стационарната телефония и един в мобилната.
Много се бях изненадал, когато преди около петнайсет години ми казаха, че в Монтана е най-добрия нет, който може да съществува по принцип. Всички, с които бях говорил казваха едно и също, а това бяха хора, които едно, че ползваха интернет и повечето от тях бяха студенти в техническите университети, и второ, ползваха го на различни места в страната. Изненадата беше не за друго, а заради факта, че ставаше дума за най-изостаналата част на България и Европа. Оказа се, че малка местна компания била решила да пуска нет. Вместо да се вържат с държавния телеком и същевременно да се конкурират с него, тези решили да пуснат своя мрежа - кабелна. Мисля, че това беше първият кабелен нет в България и един от първите в света за масово ползване.
От онзи момент изтече много вода и мисля, че компанията вече не съществува. Не съм сигурен какво точно се случи, май имаше някакви сливания и поглъщания, обаче стандарта се наложи и стана нещо обичайно за цялата страна. Междувременно се появиха още компании и стана съвсем обичайно в град с размерите на нашия да има поне четири-пет възможности за достъп до трафик. Едва ли е много известно, но допреди няколко години страната ни беше с най-много доставчици на глава от населението - няколкото големи телекоми и по няколко малки компании във всеки по-голям град. Направо убийствена конкуренция, което неминуемо е съществено за високото качество на услугата. За съжаление в последните две години се наблюдава известно окрупняване на мрежите, посредством поглъщания и сливания, което струва ми се ще се отрази негативно на качеството. Времето най-добре ще покаже какво следва, но по принцип убиването на конкуренцията води до застой и опити за налагане на не съвсем приятни монополни практики.
Другото интересно, което няма как да ми убегне е, че този отрасъл се разви без практически никаква държавна регулация. Държавата вървеше след събитията и поради непознаване на материята така и не успя да се намеси в процеса с регулации и рестрикции. На практика излиза, че високото качество, което имаме щастието да ползваме и което вероятно ще накара мнозина да се гордеят, че най-накрая в нещо българите са сред добрите, е резултат само и единствено от предприемачеството и частната инициатива и прилагането на свободния пазар без държавна намеса в сектора. Точно обратното на случилото се във Великобритания, където могат само да си мечтаят за подобно качество на услугата.

032

За първите е било истинско предизвикателство да оживеят. Изхранвали са се с лов и събирачество, но един ден на някой му просветнало, че това е жив хазарт. Появили се първите земеделци и скотовъди, а когато вече не се налагало да тичат след храната си, започнали да се застояват на едно място. Започнали да оставят следи - сгради, гробища и сметища. Първите цивилизации.
Животът става все по-лесен. Живее се лесно и продължително. По навик гледам на нещата исторически. Откакто съществува човек, всичките му усилилия са насочени към измисляне на начини да улесни живота си и да убива по-ефикасно. Стремежът към качественото убиване не е за пренебрегване. Цялото въздухоплаване е негова заслуга, а и не само то.
Няма да научим името на онзи съзерцател, имал щастието да забележи, че кръглото се търкаля по-добре от ръбестото, но някъде по онова време човека е минал на друга скорост в буквалния смисъл. Или малко по-късно, когато някой умен се е сетил да сложи ос между две от кръглите и да ги направи използваеми. Парадоксално е, но май не са ни го преподавали в университета. И всичко с мисълта да става лесно. Така са се появили много неща - тока, телефона, интернета, социалното осигуряване и много други дадености. Дали може повече? Не се съмнявам.

027

Преди малко откриха учебната година отсреща и децата вече са по стаите, да попиват знания.

Едно момче отишло в Америка преди сто години и написало на майка си

"Хлябът се продава в някаква ципа и издържа 4-5 дни."

Нас историците, са ни учили, че по онова време България е била най, ама най-развитата държава на полуострова, а останалите не били толкова развити. Онези колеги, които сега са по училищата, ще научат децата на същото, а момчето писало на майка си за ципата върху хляба - не било виждало найлон. Това не го е пишело в никой министерски отчет от онова време. Само предполагам.