Развитието на "случаят Лукарски" показва доста дефекти на българската политическа култура

Случаят Лукарски
Случаят се състои, предполагам вече всички са чули, в това, че Лукарски бил казал нещо по време на кампанията, пък после казал на някакъв вестик, че казаното по-рано било трик за мамене на електората, пък още по-после казал, че не е казвал "трик", пък още по-по-после вестника го изпорти, пък най-после Лукарски почна да се обяснява, че било на шега, а след това изглежда почитателите му са му размахвали пръст във фейсбук и за финал Лукарски направи обръщение към въпросните почитатели, което бе прочетено, като "абе, я си...".
Накратко това е случаят.

Развитието на случаят Лукарски ще покаже доста дефекти на българската политическа култура. В това число - партийната, електоралната и коалиционната. Може би не в този ред, но ще видим всичко. То ще обясни, на който се е чудил защо не искам да гласувам за РБ, въпреки че теоритично сме в един отбор.


В какво се изразяват дефектите
Най-общо ще ги разделя на две основни групи - частни и общи. Частните засягат конкретно Реформаторския блок, а общите организацията и дейността в повечето български партии, както и някои грешни схващания на партийните симпатизанти и електората в цялост.
Ще започна с общите.


Дефекти от електорално естество

Първи дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии му дължат представителство по презумпция (и конституция).
Това е дефект, защото инициатор на политическото представителство е електоратът. Властта произлиза от народа и се осъществява от негово име, за негова сметка и с избраните от него представители - основен принцип на съвременната демокрация. Тоест, политическият представител представлява, ако това е било поискано от него, посредством избирането му от страна на електората. И го прави - поради дефектите, за които ще стане дума по-долу, обикновено това става по негова лична преценка или следвайки нечии указания.

Втори дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическите партии могат да отгатват желанията му.
Това е дефект, защото чисто и просто отгатването не е възможно. Методи от сорта на социологическите изследвания биха могли да дадат известна насока на политическите представители, но пак е ходене на сляпо, тъй като едно такова изследване може да даде представа за обществените очаквания и желания по даден въпрос, но в никой случай не може да гарантира припокриване на общото желание, с желанието на избирателите на точно определен представител или група представители. С други думи, това е пряк път към популизма.

Трети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политическото представителство се осъществява, само с пускане на бюлетина през определен период от време.
Това е дефект, защото се губи обратната връзка във времето между две ходения до урната.

Четвърти дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че политиката е нещо лошо.
Това е дефект, защото политиката е система, начин за прокарване и защита на интереси - интересите на електората, на всеки един.

Пети дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че възникналите проблеми от лично естество се решават, чрез личен контакт или познанство с политическия представител.
Това е дефект, защото личните проблеми се решават от институциите, а политическите представители правят законите и контролират тяхното спазване. Накратко - търсенето на личен контакт с политическо лице е по-скоро тип отношения "патрон-клиент".

Шести дефект - Значителна част от електората е с погрешното схващане, че е безполезно да се участва лично в политическите партии, да се участва лично в изработването на тяхната политика, да се участва лично в излъчването и избора на кандидатите за политически представители.

Под значителна част имам предвид повече от половината българи с избирателни права.


Дефекти на партиите

Първи дефект - Партийните елити старателно ограничават възможностите на хората в партиите да вземат решения. Това се отнася, както до кадровите въпроси, така и до определяне на политиката на партиите, а също и за отношението им към другите партии, коалиционните партньорства и така нататък. За целта нерядко използват различни методи за убеждаване, като се почне с баламосвания от сорта на това, че имат нужда от повече оперативна свобода, мине се през това, че всичко е прекалено сложно за всеки и се свърши с най-разнообразни форми на преки заплахи.

Втори дефект - Партиите изграждат феодално структуриране по вертикалата. Партийните елити разполагат с прекалено голяма вътрешнопартийна власт. Понякога тя е нормативно подплътена с текстове в партийните устави, а друг път се изземва с процедурни трикове. Не са редки случаите, когато партийните елити си позволяват преки вмешателства в дейсността и решенията на първичните или низови партийни организации. Натрупаната двадесет и пет годишна практика на българските партии показва нескритата готовност от страна на партийното ръководство да прави кадрови чистки, в това число и по отношение на пряко избрани партийни функционери. Например - партийният шеф или даден висш колективен орган решават да отстранят някой регионален ръководител, въпреки факта, че последния се ползва с подкрепата на партийния актив в съответния район. Това е практика във всички български партии.

Този дефект заедно с първия, накрая изражда партийния живот в дадената партия до състояние, в което членовете чисто формално легитимират взетите "горе" решения с иначе демократичната процедура на гласуването.

Трети дефект - Партиите често са твърде пестеливи откъм разходване на средства за експертно обезпечаване. Вместо да плащат с пари за услугите, те нерядко се отплащат с раздаване на места в листите по време на избори. Това води до фактическа промяна на волята на партийните членове. Често им се казва, че първите места не се полагат на тях и волята им да посочат кандидати, а са за хора със заслуги. Този подход може би изглежда рентабилен краткосрочно, поради спестяването на някой друг лев, но деформира целия политически процес и действа демотивиращо в дългосрочен период. Такива партии постепенно губят живата си основа и с скоро след това престават да съществуват или го правят формално. Последното може да се види добре в изборните резултати на всеки едни национални избори.

Четвърти дефект - Пасивност от страна на партийните членове-"редници". Те нито имат думата да решават, нито искат да я вземат. Единствено са там, защото разглеждат тези субекти, като вид бюра по труда. Това е действителното положение.

Пети дефект - Не са редки случаите, в които партийната и политическата работа е спомагателна за партийните елити. Това ще рече, че те пребивават в политиката и полагат всички споменати по-рано усилия за обезличаване на партийния актив и овладяване на партийната власт, само и единствено да могат да използват положението си за подпомагане на някакъв друг свой бизнес.


Дефектите на коалиционната култура и на Реформаторския блок в частност (Следва)

Не ми е целта да ви скандализирам

От няколко дни върви възмутителен пост или статус срещу учебника по история за трети клас, ако не се лъжа. Честно казано не разбирам ропотите, пък били те и родолюбски. Какво иска този? Във въпросния възмутен ропот на колегата историк, аз виждам класическото промито и тесногръдо отношение към историята ни. Ще взема за пример частта, отнасяща се до един от малкото исторически българи, които харесвам - Левски. В недолюбения учебник за ТРЕТИ КЛАС, за Левски е казано малко - лек щрих на фактите и никаква оценка за тях. Напълно липсва стереотипното представяне. Изцяло е премахнато и не съществува. Липсват оценки и квалификации, като това, че Левски е добър и българин, както и това, че турците са лоши. Казано е, че полицията го е заловила, съдът го е осъдил, а присъдата е била изпълнена в покрайнините на София. Страхотно, бих казал. И не се шегувам. ЗАЩО?

Само факти, без емоции, няма драматизъм. Точно така трябва да се чете историята. Конкретно в случая фактите са малко, но и публиката, за която е предназначен учебника е малка. На по-късен етап ще се запознаят по-подробно, тъй като това се учи и по-нагоре. Лично аз се радвам, че от този учебник липсва частта с мозъчната промивка. Липсва натрапването на изводи и заключения. Това е добра предпоставка, идващото сега поколение да успее някак си, въпреки гнилата среда, да усвои умението да мисли, разсъждава и прави собствени изводи и оцвнки на миналото.

Знам, че вероятно мнозина от вас ще бъдат шокирани от казаното по-горе, но помислете кое е по-добре. Кое е по-добре за нас - изкараното на конвейер поредно поколение овци или развити мислещи индивиди.

Не искам да правя внушения, но...

Очертава се поредната пирова победа за класиците в жанра, а изборът отново ще е ограничен от телевизионния екран. Важиш, ако те дават по телевизията, пък за да те дават по телевизията, трябва да си от путка нагоре. К'во излиза - важат само путките (и нагоре). След два месеца ще ме питат за кого да гласуват - ами, гласувате, за който ви каже телевизора. Така и така само него чувате. (смех) За да се покаже нещо на екрана, за показването трябва да се плати. Тези пари след това трябва да се избиват някак... Изобщо не ви презирам за примитивната ви същност.

В условия на отсъстваща държавност - част от 2012 през погледа на един тридесет и шест годишен страничен наблюдател

Част първа


Отсъстващата държавност е това, което остава, като трайно впечатление от отишлата си вече 2012 година. Държавността отсъства и за първи път това е ясно забележим факт. Положението не е така от вчера, но през миналата година, главно поради технически причини се видя същинското състояние на нещата. Липсват механизми за осигуряване на минималната сигурност, която следва да бъде гарантирана от съществуването на една държава. Всеки прави, каквото си поиска или не прави, което му е вменено и никой не е в състояние да го накара да върши друго. Липсват елементарни механизми, гарантиращи следването на вече написаните правила, от което следват произвол и тежка инвалидизация на държавността. Примерите за това са безброй, само в рамките на изминалите дванадесет месеца.

Дали става дума за доктор Танков от пернишката ТЕЛК, за анонимния катаджия, за премиера Борисов и действията на президента Плевнелиев или за изпълнението на съдебните актове, е едно и също, защото на всички нива отсъства държавността. Няма механизми, с които да се гарантира силата на правото в най-общия смисъл. Няма начин някой, който не желае да свърши онова, което му е вменено като задължение, да бъде накаран да го направи - примерно да освидетелства медицинското състояние на пациент или да потвърди с присъствието си избора на конституционен съдия, да не говорим, че е невъзможно при това положение да се очаква образуване на дело срещу министър-председателя за извършено престъпление, въпреки констатациите в присъдата на ЕСПЧ срещу България.
Изминалата година еднозначно доказа, че никой не е в състояние да накара президента, прокурора или доктора да си свърши работата. Никой не може да ги накара и никой не може да им търси сметка.

Ако му е кеф ще присъства на клетвата на конституционен съдия, ако не му е кеф ще се тръгне и с действието си ще анулира цяла институция, чието съществуване е императивно по силата на действащата в момента конституция. Колко му е. Може би трябва да променят конституцията - чл. хх "Конституционен съд съществува, ако тоя ден Росен Плевнелиев е на кеф." Фактът, че след достигане на определено ниво в сферата на обществените услуги (след постъпване на държавна работа), отделни хора могат безконтролно да се разполагат със служебно делегираните им права, е достатъчен за заключението, че държавността отсъства напълно.

Държавността чисто и просто е заритана под обкръжаващата мебелировка, заметена е под килима и повече така не бива.



__________
Във втора и трета част ще има за: Орлов мост; протестите в частност и по принцип; ролята на медиите; ярките личности

ВНУШЕНИЕ: Безплатна енергия от природата

НЯМА! Безплатно ня-ма! Няма, няма, няма, няма - набийте си го в главите празни :P


Докато си мислих за сметката за вода се сетих за нея - чешмата в началото на града. Сетих се и за ония безмозъчни внушения за безплатната енергия от слънцето, вятъра, прилива, отлива, пълнолунието, лятното слънцестоене, пролетното равноденствие и други фиктивно безплатни източници. Та от сметката за водата ми тръгна думата. От природата е, следователно по логиката за безплатната енергия и тя трябваше да ми е безплатна. Ама не е. Е, ако ида до началото на града да си я налея от чешмата, тогава ще ми е безплатна, но да ми я докарат до чешмата у дома е платено. Ако и да е от природата. Така и с безплатната енергия от природата. Сега, ако някой мисли, че ще се намери слабоумен, който да трантува, за да може тоя да има у дома си топло, светло и мокро без пари... - е това вече е друг въпрос.

Борбата с кризата е безмилостно жестока

В Америка има криза и във Франция има криза. В Америка, който изкара пари над определена сума - плаща значително по-ниски данъци върху нея. Във Франция се върви към обратното, а може вече да се е направило, така че, който изкарва над определена сума - да плаща 75% данък върху нея.
В България също има криза и често се прави, както е направено в някоя европейска държава или в Америка - а сега де, да ви видим :)

Цените могат да паднат

Министър Московски не беше докрай коректен в изказването си, че държавата няма ефективни средства за повлияване на цените на горивата. Напротив, държавата може да окаже влияние в посока надолу, като направи промяна в закона за ДДС, с която да спре начисляването на този данък и върху вече начисления акциз.
Тоест, цените на горивата могат да паднат с една шеста от сумата начислена като ДДС върху акциза.
Същото се отнася и за всички останали стоки, върху които се начислява акциз - захар, тютюн и т.н.
По-важното е, че това е възможно да се направи без бюрократичната намеса от страна на Европейския съюз. Въпросът е, защо не се прави?

Не искам да правя внушения, обаче... (152)

Обаче в уредените държави един закоравял безделник живее по-добре, отколкото повечето, които бачкат здраво от тъмно до тъмно у нас.