Отдавна не съм сядал да пиша задълбочено, но последните събития ме карат да го направя. Ще запиша мислите си, но може да надникнете. Още една гледна точка, както се казва.
Един мъдър човек е казал, че бъдещето не може да бъде предсказано. И все пак някакви развития могат да бъдат забелязани, поне на ниво възможности, а как ще стане... това никой не знае. Всичко зависи от хората. От прекалено много хора, с прекалено много различни разбирания, представи и фикции. Сложно е. Или пък не?
Това което днес мога да кажа със сигурност е, че този ужас ще свърши. Ще му бъде сложен край. Кога ще стане, как ще стане - възможностите са доста. Сигурно е, че подобни неща не могат да продължават до безкрай. Единствено ме притеснява изборът, който ще бъде направен. Общо взето, не мога да предскажа бъдещето, но много добре си представям възможностите за избор, които ще го определят. При всеки един от тези избори ще се случи различно развитие. Не съм голям оптимист, че ще бъде направено най-доброто, както почти винаги се е случвало преди. Има известна повторяемост на глупостта и доколкото мога да се облегна на натрупаните знания и житейски опит, този път няма да е по-различно.
Какво имам предвид, като казвам добро решение. Ясно е, че няма как да се намери добро решение за всички, но ако се избере подход, при който ще бъдат засегнати възможно най-миналния брой хора, това ще може да се отчете за сериозен успех, защото в дългосрочен план, това да бъде сложен край на тероризма по правилния начин е по-важно, от това просто да бъде сложен някакъв край. Въпросът - ще се справим ли с тероризма - не стои на дневен ред, но въпросът - на какво ще приличаме след това - е фундаментален.
Струва си да мислим за начините, по които проблемите могат да бъдат решени, така че да създадат възможно най-малко допълнителни главоболия. Както казах, възможностите са доста. Някои са реалистични, а други не, като тази да очакваме, че лошите хора с бомбите ще се събудят една сутрин и вече няма да са лоши, няма да има бомби, няма да има убити и осакатени. На теория е възможно. Възможно е и самите мюсюлмани от белгийските гета да заемат активна позиция срещу тероризма, като започнат да търсят властите и да предават съмнителните сред тях. Подобно нещо се е случвало вече, но като цяло не е много вероятно да стане масово и навреме, а би било най-доброто решение от всички възможни. Иначе решения на проблема с тероризма и без участието на мюсюлманите в Европа е възможно, но остава проблема с баланса. Има варианти държавата, в случая е Белгия, но и държавата по принцип, да вземе сериозно тази работа, но има и варианти, при които самото население поема инициативата за решаване на проблема. И докато, ако държавата се заеме, възможностите са разнообразни, то в случая, в който действието се предприема от народните маси възможността е само една. Това би било възможно най-лошото развитие от гледна точка на броя на засегнатите по най-брутален начин, без оглед на участие, съучастие, вина и прочие подробности.
На този етап всяко развитие изглежда възможно и вероятно, което не дава основание за спокойствие. Засега, като че ли всички са заели изчаквателна позиция. Не е ясно какво чакат, може би е от шока, но време за чакане няма. Колкото повече се отлага решението на проблема, толкова по тежко ще е то. Белгийската държава е в позицията на заек пред фаровете на приближаващ автомобил. Просто чака. Брюксел от месеци прилича на Тел Авив с тези въоръжени индивиди по улиците, но е ясно, че това по никакъв начин не повишава сигурността. Напротив, тормози цивилното население, а бомбите продължават да избухват. Досегашните действия на белгийската държава не пораждат оптимизим, че е възможно да се предприемат адекватни мерки. След бездействието може би ще последва също толкова неадекватна хиперактивност. Напълно е възможно и такива индикации има от страна на Франция и на кандидат-президента Тръмп, да се преминат всички граници. Ще е жалко, ако след десетилетията опити за налагане на либерален фашизъм, изведнъж белгийците се насочат към "тарадиционните ценности" на обикновения такъв.
При всички положения решението на терористичния проблем няма да мине безболезнено. Остане ли работата да се върши от хората, то сигурен съм, че ще бъде пълна леш. От друга страна, ако властите трябва да решават проблема - пак е много вероятно да има изстъпления в нечувани от доста време по тия ширини размери. Това което говорят и искат да правят (или вече правят) французите с отнемането на гражданство, това което Тръмп казва - да се избиват семействата на терористите, това въобще не е най-лошото, което може да се направи. Може повече и ще, ако веднъж се почне. Съвсем реална е възможността големи групи от хора да бъдат лишени от граждански и други права; да бъдат депортирани някъде; да бъдат избити; да бъде вменена колективна отговорност. И това не е най-лошото. Най-лошото ще бъде, ако населението бъде измамено да подкрепи едно или повече от изброените неща и те да бъдат записани, като законни, но в същото време им бъде обяснено, че поради определени принципи не може да се запише, че това се отнася само до мюсюлманите, затова рябва да е общовалидно, но иначе "ние ще си знаем за кого е", а след това да се приложи поголовно към всички противници на режима, който неминуемо ще се установи при такива условия.
Какво е бъдещето на Европа не е съвсем ясно, но е ясно, че то ще бъде определено от пътя, който бъде избран при решаването на проблема с тероризма. От нас зависи, колкото и условно да звучи, в каква Европа ще живеем.
Показват се публикациите с етикет Общество. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Общество. Показване на всички публикации
понеделник, 28 март 2016 г.
петък, 5 юни 2015 г.
Циганската интеграция
Понеже пак са юрнали да интегрират циганското малцинство от гетата и понеже пак ще измислят нещо глупаво, и понеже пак няма да отделят достатъчно пари и внимание, и въобще, и изобщо пак ще е през пръсти, колкото да се отбие номера, ще кажа какво мисля.
Най-напред ще кажа, че това е нужно. Нужно е по много причини. На първо място съществуването на големи маргинални групи е опасно по няколко направления - политическо, социално, икономическо и за националната сигурност в цялост.Знам, че много хора ще ме освиркат, в това число и приятели, но те бъркат много сериозно. В крайна сметка никой не реве от така наречения "бял циганин" - човекът циганин извън гетото, който е постигнал пълен интегритет със средата. Това е един обикновен за масовите представи човек, който не създава проблеми. Той е ходил на училище, намерил си е някаква работа, има някакво семейство и прави джангър един-два пъти в годината. Срещу този човек никой не роптае, дори крайните нацисти. Може да не им харесва много, защото е по-кафяв на вид, но толкова.
Проблемният циганин е оня, който е в гетото и прави, каквото гледаме по телевизията, че прави.
Идеята на интеграцията е този от гетото да бъде подтикнат и/или стимулиран да се придвижи по социалната стълбица в посока нагоре, до състояние, в което фактът, че съществува няма да е проблем. Цаката на интеграцията е, че става доброволно и осъзнато, за разлика от геноцидните практики, към които мнозина ги влече.
До момента бяха опукани някакви пари, които бяха предимно откраднати или раздадени на цигански босове и фондации, а някой чиновник е отчел малко свършена работа. Резултат е естествено да няма, когато работата е отчетена по документи.
Проблемът е, че и сега продължава да битува схващането, че е достатъчно да се раздадат едни пари на някакви цигански босове, фондации или друг вид формални и неформални авторитети и интеграцията ще се случи просто ей така - като с магия.
За да се получи и да бъде постигнат някакъв частичен положителен ефект, би следвало да се подходи много по-отговорно - КАК?
Първо трябват много пари, около 300 милона на година за период от четвърт век.
Второ - трябва работа на терен. Трябват хора, добре платени и морално мотивирани, които да участват в процеса. Хора, които да влязат в гетата и да ходят от врата на врата, за да обясняват потенциалните ползи в дългосрочен порядък от процеса на интеграцията. Трябва да са там не кампанийно за седмица в годината, а регулярно и да обясняват, докато бъде разбрано.
Трето - трябва интегриран подход. Обясняване за нуждата и ползата от образованието; жилищна политика; финансово подпомагане в нужния размер.
Ако искаме това да станат едни разчитащи на себе си индивиди, които, ако не полезни за обществото, поне да не са бреме и страх, то трябва да положим сериозни усилия в тази посока.
Просто трябва да се работи яко, методично и интегрирано,
Най-напред ще кажа, че това е нужно. Нужно е по много причини. На първо място съществуването на големи маргинални групи е опасно по няколко направления - политическо, социално, икономическо и за националната сигурност в цялост.Знам, че много хора ще ме освиркат, в това число и приятели, но те бъркат много сериозно. В крайна сметка никой не реве от така наречения "бял циганин" - човекът циганин извън гетото, който е постигнал пълен интегритет със средата. Това е един обикновен за масовите представи човек, който не създава проблеми. Той е ходил на училище, намерил си е някаква работа, има някакво семейство и прави джангър един-два пъти в годината. Срещу този човек никой не роптае, дори крайните нацисти. Може да не им харесва много, защото е по-кафяв на вид, но толкова.
Проблемният циганин е оня, който е в гетото и прави, каквото гледаме по телевизията, че прави.
Идеята на интеграцията е този от гетото да бъде подтикнат и/или стимулиран да се придвижи по социалната стълбица в посока нагоре, до състояние, в което фактът, че съществува няма да е проблем. Цаката на интеграцията е, че става доброволно и осъзнато, за разлика от геноцидните практики, към които мнозина ги влече.
До момента бяха опукани някакви пари, които бяха предимно откраднати или раздадени на цигански босове и фондации, а някой чиновник е отчел малко свършена работа. Резултат е естествено да няма, когато работата е отчетена по документи.
Проблемът е, че и сега продължава да битува схващането, че е достатъчно да се раздадат едни пари на някакви цигански босове, фондации или друг вид формални и неформални авторитети и интеграцията ще се случи просто ей така - като с магия.
За да се получи и да бъде постигнат някакъв частичен положителен ефект, би следвало да се подходи много по-отговорно - КАК?
Първо трябват много пари, около 300 милона на година за период от четвърт век.
Второ - трябва работа на терен. Трябват хора, добре платени и морално мотивирани, които да участват в процеса. Хора, които да влязат в гетата и да ходят от врата на врата, за да обясняват потенциалните ползи в дългосрочен порядък от процеса на интеграцията. Трябва да са там не кампанийно за седмица в годината, а регулярно и да обясняват, докато бъде разбрано.
Трето - трябва интегриран подход. Обясняване за нуждата и ползата от образованието; жилищна политика; финансово подпомагане в нужния размер.
Ако искаме това да станат едни разчитащи на себе си индивиди, които, ако не полезни за обществото, поне да не са бреме и страх, то трябва да положим сериозни усилия в тази посока.
Просто трябва да се работи яко, методично и интегрирано,
сряда, 28 януари 2015 г.
Защо демокрация?
Резултатите от гръцките избори за пореден път дадоха храна на полемиката за ползата и нуждата от демокрация. Това поставя въпроса "Защо демокрация?". Много народи, за които се смята, че живеят в условията на демокрация, нерядко я използват за доброволно отказване от права, за вменяване на задължения или за репресия към групи от собствените им общества. Най-често жертва стават етнически и религиозни малцинства, но може да има и други проявления. Някъде хората използват демокрацията повече, а другаде по-малко. Някъде правят референдуми за щяло и нещяло, а другаде делегират права на избрани представители, които вземат решения от тяхно име в добрия случай или вместо тях в не толкова добрия. На останалите места, където дори на думи няма демокрация, управлението и властта са в ръцете на един човек или на група от хора. Нерядко за легитимация на такава власт се използват тези от сорта на тази, че властта му е дадена от бога - на царя или религиозния водач. Има много примери, както в настоящето, така и в исторически порядък. Общото между всички изброени форми на управление е това, че независимо какво е положението от гледна точка на произхода и държането на властта, е това, че дали в условията на много или малко демокрация, дали в условията на идеологически, религиозен или друг вид тоталитаризъм, винаги хората или народът е този, който плаща сметката. Независимо от вида на управление, винаги резултатите са за сметка на хората, без значение от тяхната положителната или отрицателната оценка.
Е, ако сметката е за хората, не е ли по-смислено те сами да вземат решенията?
Отговорът на въпроса "Защо демокрация?" изглежда все по-лесен.
Да, прави са противниците на демокрацията, когато казват, че колкото повече демокрация - толкова по-бавно се случват нещата. Напълно прави са. Многото хора вземат трудно решенията. Най-бързо се вземат, когато "горе" има един и той решава, но пак остава плащането на сметката. Независимо кой, как и къде взема решенията, сметка винаги има и винаги тя се пише на хората. Защо демокрация?
Е, ако сметката е за хората, не е ли по-смислено те сами да вземат решенията?
Отговорът на въпроса "Защо демокрация?" изглежда все по-лесен.
Да, прави са противниците на демокрацията, когато казват, че колкото повече демокрация - толкова по-бавно се случват нещата. Напълно прави са. Многото хора вземат трудно решенията. Най-бързо се вземат, когато "горе" има един и той решава, но пак остава плащането на сметката. Независимо кой, как и къде взема решенията, сметка винаги има и винаги тя се пише на хората. Защо демокрация?
сряда, 5 ноември 2014 г.
25 години по-късно - Страна на маргинали
Не знам дали това е някакво мое грешно възприятие, но ми се струва, че България е една държава на маргинали. На множество маргинални групи по периферията и едно гнило, ялово и вонящо ядро в средата. Различни маргинални групи и въпреки, че някои от тях успяват да изплуват до върховете на държавата, реално пак си остават маргинали. Като почнем от 500-те хиляди почитатели на ДПС, минем през 900-те хиляди поклонници на идеи от сорта на: "България на три ракии", погледнем 700-те хиляди червени идолопоклонници, 500-те хиляди от пенсионерите, които поради физическите си и ментални недъзи са тотални обществени аутсайдери и свършим с ония не повече от 1 милион с либерални капиталистически разбирания, сред които съм и аз - всичките споменати групи са маргинали, които по различни причини не могат да станат оня център, който да обединява и да бъде локомотив. Вместо това имаме количествено обусловен център от хора, които ръководят живота си според написаното в хороскопите им.
За 25 години свобода успяхме да направим това. Учим се в движение. Ще видим следващите 25 как ще бъдат.
За 25 години свобода успяхме да направим това. Учим се в движение. Ще видим следващите 25 как ще бъдат.
вторник, 7 октомври 2014 г.
Бърз тест за политическа грамотност
Вярно или грешно е следното твърдение:
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.
В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.
Някой е длъжен да ни осигури политическо представителство, само защото така ни изнася.
В анкетата можете да посочите верният според вас отговор, а по-долу да кажете, ако имате нещо за казване по въпроса.
събота, 19 юли 2014 г.
ПРЕДЛАГАМ
... да се промени Конституцията и за публични длъжности да могат да кандидатстват само дъртунгели над 70 години, защото, който захапе кокала веднъж, само по природни причини се решава да го пусне :D :D :D
вторник, 8 юли 2014 г.
Фабриката за франкенщайни не може да е рентабилна
А и по правило чудовищата винаги се обръщат срещу създателите си. Винаги става така и колкото онзи да пищи и вика, всички гледат и доволно потриват ръце.
В България, както си му е реда, всичко се случва под формата на гротеска, пък била тя и съвсем не безобидна. Сигурно само тук един и същи може да бъде едновременно и чудовище, и създател на такова. Като резултат се нагледахме на всевъзможни недоразумения, като: чудовище банкер, чудовище политик и медиен дерибей, както и общото им изчадие - политик 2.0.
Ето например, когато другата банка беше подложена на атака, всички вкупом се спуснаха да помагат. И ЕС каза - "може", и държавата каза - "искам", и банкерите казаха, че вече работят по въпроса. А, когато банката-чудовище го отнесе, всички стояха и сучеха мустаци. Мустаци - хаха. Нищо чудно. Банковият пазар у нас е, колкото на един парижки район или по-малък, а банките са повече от тридесет. Всеки се бори за място под слънцето, но всички са наясно за границите, които не бива да бъдат прекрачвани. Което не може да се каже за мустакатото.
И понеже крушката си има опашка, драмите на чудовищата в едно с техните банки, партии и телевизии беше преизвествна. Мигът, в който мустакатото поиска безграничен достъп до масивите на ЕСГРАОН, предопредели съдбата му. Ако обаче беше успял да пласира първото си недоносче в структурите на държавна сигурност, най-вероятно щеше да се сдобие с всичко нужно му без никой да разбере. За щастие не им се получи и то благодарение на всички нас, които казахме НЕ. Нали помните миналото лято. Дадоха заден за има-няма ден.
Но да се върна на ситуацията. Напълно нелепо е ти да се опитваш да правиш банков бизнес, медиен бизнес или политика в една лимитирана среда, в конкуренция с всички останали на пазара и в същото време някакви изчадия по обичайния за тях извратен начин да се домогват до значителни части от без друго ограничената среда. Съществуването на подобен род субекти е нетърпимо за всеки що-годе нормален участник в някоя от споменатите сфери. Няма нищо случайно, че никой не пожела да помогне на единия, когато банката му закъса, и на другия, когато му щурмуваха телевизията. Засега само политиците се очертават, като трайно невменяеми и си позволяват да влизат в диалози с едно явно недоразумение.
В България, както си му е реда, всичко се случва под формата на гротеска, пък била тя и съвсем не безобидна. Сигурно само тук един и същи може да бъде едновременно и чудовище, и създател на такова. Като резултат се нагледахме на всевъзможни недоразумения, като: чудовище банкер, чудовище политик и медиен дерибей, както и общото им изчадие - политик 2.0.
Ето например, когато другата банка беше подложена на атака, всички вкупом се спуснаха да помагат. И ЕС каза - "може", и държавата каза - "искам", и банкерите казаха, че вече работят по въпроса. А, когато банката-чудовище го отнесе, всички стояха и сучеха мустаци. Мустаци - хаха. Нищо чудно. Банковият пазар у нас е, колкото на един парижки район или по-малък, а банките са повече от тридесет. Всеки се бори за място под слънцето, но всички са наясно за границите, които не бива да бъдат прекрачвани. Което не може да се каже за мустакатото.
И понеже крушката си има опашка, драмите на чудовищата в едно с техните банки, партии и телевизии беше преизвествна. Мигът, в който мустакатото поиска безграничен достъп до масивите на ЕСГРАОН, предопредели съдбата му. Ако обаче беше успял да пласира първото си недоносче в структурите на държавна сигурност, най-вероятно щеше да се сдобие с всичко нужно му без никой да разбере. За щастие не им се получи и то благодарение на всички нас, които казахме НЕ. Нали помните миналото лято. Дадоха заден за има-няма ден.
Но да се върна на ситуацията. Напълно нелепо е ти да се опитваш да правиш банков бизнес, медиен бизнес или политика в една лимитирана среда, в конкуренция с всички останали на пазара и в същото време някакви изчадия по обичайния за тях извратен начин да се домогват до значителни части от без друго ограничената среда. Съществуването на подобен род субекти е нетърпимо за всеки що-годе нормален участник в някоя от споменатите сфери. Няма нищо случайно, че никой не пожела да помогне на единия, когато банката му закъса, и на другия, когато му щурмуваха телевизията. Засега само политиците се очертават, като трайно невменяеми и си позволяват да влизат в диалози с едно явно недоразумение.
четвъртък, 3 юли 2014 г.
Колективистични блянове в европейска България
Имате ли пейка пред блока?
Дано да нямате, но сигурно някой е сложил. Пред моя блок има цели две. Общината ги наслага за по-предишните местни избори и все още не са изгнили. Пред блока на сестра ми също сложиха и там веднага си ги лакираха, а при нас - не. Каква безотноворност. За щастие никой не ги ползва, но през няколко входа съвсем не е така. Там сами си бяха направили. От двете страни на пътеката към входа имат пейки и вечер, след работа настава стълпотворение. Не, не са мигани, както може би си мислите. Е, има и някой друг за цвят, но основно са представители на работническо-селския възторг. Социализират се.
Гледката на лупещите семки, пукащите бири и да - бистрещите лични и обществени драми бачкатори, вероятно би предизвикала небивал възторг у всеки представител на лявата интелектуална мисъл. Да мине и да възкликне - "О, каква социализация! О, каква колективизация!", а след няколко минути да отпраши, чувайки за пореден път нечленоразделното - "Тоапаквогледа". Левите интелектуалци си падат по колективизация и социализация. Те по начало обичат да мислят за другите. Та така и пред моя блок се озовахме с пейки за социализиране и колективизиране. За щастие никой не ги ползва.
Може би сте обърнали внимание вечер прибирайки се от работа, как има определени места, основно жилищни блокове, пред които гъмжи от народ и такива, пред които няма жива душа. Загледайте се някой път и ще видите, че събиращите се са нискокачествен човешки материал. Отдавна имах желанието да споделя за колективистичния феномен на съвременните жилищни комплекси и природата на главните действащи лица, но изпитвах известно притеснение да не засегна някой. Наскоро обаче си дадох сметка, че социализиращата се пред входовете сган, най-вероятно никога няма да прочете тези редове. Примитивите предпочитат да седят физически рамо до рамо, да се ръгат с лакти и да си дуднят лице в лице, пред това да обикалят в нета. Така че съм спокоен, няма да ме бият (смех).
Примитивният, нискоинтелигентният и екстровертният селяк, са хора предпочитащи близкия контакт. Искат да те хващат за ръцете, да ти дишат в лицето - така се чувстват комфортно. И имам чувството, че такава склонност имат преобладаващата част от хората по тия земи. Нищо чудно, че в България е много трудно да свършиш някаква работа без да се налага да се офлянкваш с някой лично - очи в очи. Било да купиш или продадеш нещо, или в отношенията с видовете администрации. Просто хората така предпочитат... да се социализират.
Електронно правителство ли? Или електронно гласуване? Не, не е за нашего брата това. Друго си е да иде там и да се нареди на опашката, да подуши некъпания задник на тоя пред него, после да отстъпи леко назад и когато не нагази, да ти се извини - "Опа!". Друго си е.
Виждаме го всеки ден. Предполагам и съм почти сигурен, че ще разберете отвращението ми към тия нагласи и привички. Сигурен съм, не за друго, а за това, че бидейки тук във виртуалната реалност, със сигурност не сте на пейката отвън. За което, между другото ви свалям шапка. В крайна сметка тук също се социализираме, но го правим далеч по-качествено и широкоскроено, и в същото време не навлизаме в личното пространство на другия. Нали?
Това, за което разказвам ме отвращава. Явлението ми е противно и отблъскавщо. Случвало ми се е, предполагам на всеки се е случвало поне веднъж, да ме пита някой - "Ти за нещо повече ли се имаш?". В този случай без никакво съменение мога да кажа, че не само се имам за нещо повече от цървулите по входните пейки, а със сигурност съм повече от тях.
Но в крайна сметка не отвращението ми от вече случилото се е главното, което ме накара да разкажа за това. Друго е - нещото, което левите интелектуалци щедро искат да ни осигурят, дори и ако ние не щем. Тази сутрин видях реклама по телевизията и написах на стената си във фейсбук:
Дано да нямате, но сигурно някой е сложил. Пред моя блок има цели две. Общината ги наслага за по-предишните местни избори и все още не са изгнили. Пред блока на сестра ми също сложиха и там веднага си ги лакираха, а при нас - не. Каква безотноворност. За щастие никой не ги ползва, но през няколко входа съвсем не е така. Там сами си бяха направили. От двете страни на пътеката към входа имат пейки и вечер, след работа настава стълпотворение. Не, не са мигани, както може би си мислите. Е, има и някой друг за цвят, но основно са представители на работническо-селския възторг. Социализират се.
Гледката на лупещите семки, пукащите бири и да - бистрещите лични и обществени драми бачкатори, вероятно би предизвикала небивал възторг у всеки представител на лявата интелектуална мисъл. Да мине и да възкликне - "О, каква социализация! О, каква колективизация!", а след няколко минути да отпраши, чувайки за пореден път нечленоразделното - "Тоапаквогледа". Левите интелектуалци си падат по колективизация и социализация. Те по начало обичат да мислят за другите. Та така и пред моя блок се озовахме с пейки за социализиране и колективизиране. За щастие никой не ги ползва.
Може би сте обърнали внимание вечер прибирайки се от работа, как има определени места, основно жилищни блокове, пред които гъмжи от народ и такива, пред които няма жива душа. Загледайте се някой път и ще видите, че събиращите се са нискокачествен човешки материал. Отдавна имах желанието да споделя за колективистичния феномен на съвременните жилищни комплекси и природата на главните действащи лица, но изпитвах известно притеснение да не засегна някой. Наскоро обаче си дадох сметка, че социализиращата се пред входовете сган, най-вероятно никога няма да прочете тези редове. Примитивите предпочитат да седят физически рамо до рамо, да се ръгат с лакти и да си дуднят лице в лице, пред това да обикалят в нета. Така че съм спокоен, няма да ме бият (смех).
Примитивният, нискоинтелигентният и екстровертният селяк, са хора предпочитащи близкия контакт. Искат да те хващат за ръцете, да ти дишат в лицето - така се чувстват комфортно. И имам чувството, че такава склонност имат преобладаващата част от хората по тия земи. Нищо чудно, че в България е много трудно да свършиш някаква работа без да се налага да се офлянкваш с някой лично - очи в очи. Било да купиш или продадеш нещо, или в отношенията с видовете администрации. Просто хората така предпочитат... да се социализират.
Електронно правителство ли? Или електронно гласуване? Не, не е за нашего брата това. Друго си е да иде там и да се нареди на опашката, да подуши некъпания задник на тоя пред него, после да отстъпи леко назад и когато не нагази, да ти се извини - "Опа!". Друго си е.
Виждаме го всеки ден. Предполагам и съм почти сигурен, че ще разберете отвращението ми към тия нагласи и привички. Сигурен съм, не за друго, а за това, че бидейки тук във виртуалната реалност, със сигурност не сте на пейката отвън. За което, между другото ви свалям шапка. В крайна сметка тук също се социализираме, но го правим далеч по-качествено и широкоскроено, и в същото време не навлизаме в личното пространство на другия. Нали?
Това, за което разказвам ме отвращава. Явлението ми е противно и отблъскавщо. Случвало ми се е, предполагам на всеки се е случвало поне веднъж, да ме пита някой - "Ти за нещо повече ли се имаш?". В този случай без никакво съменение мога да кажа, че не само се имам за нещо повече от цървулите по входните пейки, а със сигурност съм повече от тях.
Но в крайна сметка не отвращението ми от вече случилото се е главното, което ме накара да разкажа за това. Друго е - нещото, което левите интелектуалци щедро искат да ни осигурят, дори и ако ние не щем. Тази сутрин видях реклама по телевизията и написах на стената си във фейсбук:
"Добре де, мечтата им е да социализират и колективизират - това го разбирам. Не по същество, а че така или иначе им е мечта. Онова, което не разбирам е, защо трябва да пилеят парите по програма "Развитие на човешките ресурси", за да го правят, че на всичкото отгоре го и рекламират по телевизията."Става дума за неистовото желание да принудят и децата към същото с почти насилственото целодневно присъствие в училище. Искат го и сега са им паднали парички да го сторят. А дали искаме, а дали децата искат... За титаните на лявата интелектуална мисъл, това е без никакво значение.
понеделник, 14 април 2014 г.
Защо ни излиза скъпо руския газ?
Една от причините е в самата Русия, която има определен тип поведение. Поведение подчинено на логиката, че икономиката може и трябва да се използва за политически цели или натиск. Това е факт. И както е факт, така не е основния ни проблем. В крайна сметка цената на руския газ може да е висока за България, но тя е пазарна и в конурентен режим. Пазарна е, защото българската компания я плаща, следователно може да си я позволи. В същото време руския газ се конкурира на българския пазар, като под това не бива да се разбира само и единствено конкуренция с някакъв друг вид газ, но и с всички останали източници на енергия, като: петролни, въглищни и други.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
четвъртък, 3 април 2014 г.
PISA, но за възрастни
За малките стана ясно. Да видим големите на какъв хал са, като се има предвид, че една значителна част са/сме плод на онова, "по-качественото образование". Да видим, ние какви умници сме ;)
Време е да направим нещо, от което малко от малко разбираме, а ако не, то поне ни засяга пряко, като ни бърка директно в джобовете.
Мисълта ми е следната.
Така и така сме в сезона референдумите, да направим един по неполитически въпроси. По-конкретно по два въпрса - гражданската отговорност и винетките на автомобилите.
Относно гражданската отговорност:
- Тя да не е на автомобила, а на шофьора.
Причината: Не автомобилите причиняват щети, а хората, които ги управляват.
Втора причина: В случай, че имаш две коли или кола и мотор, или някакво друго ППС, то е невъзможно да караш всичките едновременно.
Подобна промяна ще облекчи в значителна степен битието ни по много начини. Най-напред ще отпадне нуждата да се лепят стикери, което само по себе си е безумно. Вместо това застраховката може да се удостоверява с талон от застрахователя. Това ще бъде голямо улеснение, особено в случаите, когато се наложи да се кара чужд автомобил.
Относно винетката:
- Предлагам винетката да се направи във вид на талон, който да се представя при поискване от контролните органи.
Причината: Един човек не може да кара повече от един автомобил едновременно.
Как ви се струва?
Време е да направим нещо, от което малко от малко разбираме, а ако не, то поне ни засяга пряко, като ни бърка директно в джобовете.
Мисълта ми е следната.
Така и така сме в сезона референдумите, да направим един по неполитически въпроси. По-конкретно по два въпрса - гражданската отговорност и винетките на автомобилите.
Относно гражданската отговорност:
- Тя да не е на автомобила, а на шофьора.
Причината: Не автомобилите причиняват щети, а хората, които ги управляват.
Втора причина: В случай, че имаш две коли или кола и мотор, или някакво друго ППС, то е невъзможно да караш всичките едновременно.
Подобна промяна ще облекчи в значителна степен битието ни по много начини. Най-напред ще отпадне нуждата да се лепят стикери, което само по себе си е безумно. Вместо това застраховката може да се удостоверява с талон от застрахователя. Това ще бъде голямо улеснение, особено в случаите, когато се наложи да се кара чужд автомобил.
Относно винетката:
- Предлагам винетката да се направи във вид на талон, който да се представя при поискване от контролните органи.
Причината: Един човек не може да кара повече от един автомобил едновременно.
Как ви се струва?
вторник, 11 март 2014 г.
А е толкова просто
Хора се възпроизвеждат и мигрират на места, където има четири неща - пари, лична свобода, икономическа свобода, политическа свобода. - това споделих преди седмица по повод на демографската истерия, която се лееше от екрана на държавната телевизия.
Наличието на четирите елемента прави пъзела пълен, но житейската практика показва, че е възможно да се стигне до определена устойчивост и при отсъствие на някой от тях. Все пак резултатите са най-добри на местата, където е постигнато и от четирите в максимална степен. Те не са много в света и като че ли са по-скоро изключения, затова се набиват на очи и именно те са отправните точки, към които се стремят хора (и капитали). Винаги посоката на движение е от места с по-малко пари, лична, икономическа и политическа свобода, към места с повече от споменатото. Наличието на пари и свободи е естествено притегателно за всички хора.
Човешката природа е такава, че той винаги степенува приоритетите си, както предполагам знаете от пирамидата на Маслоу. В нашият случай, следвайки житейската логика, първото, от което хората са склонни да се лишат, е политическата свобода. Това до известна степен крие рискове, тъй като последствията са непредсказуеми. Всъщност са предсказуеми, но перспективите не са добри. Въпреки това е възможно да съществуват относително устойчи системи и в отсъствието на политическа свобода, като успеха по отношение на качеството на живота зависи в много голяма степен от наличието на останалите елементи - пари, лична свобода и икономическа свобода. Интересното обаче е друго и то е, че независимо от факта, че човек най-напред жертва политическата си свобода, то тяя е най-определящата за наличието на останалото. Типичният пример е видим от следвоенното развитие на Китай, Тайван и още няколко държави в района. Общото между Китай и Тайван е липсата на политическа свобода. И двете държави в началото представляват тоталитарни режими, а и до днес в голяма степен продължават да са такива, но не това е най-важното. По-важното е значението на останалите три елемента, а именно - парите, личната свобода, икономическата свобода. По идеологически причини Китай и Тайван поемат в различни посоки своето развитие. Китай е тоталитарен и комунистически, докато Тайван е тоталитарен и капиталистически, което означава, че в Тайван има много повече икономическа свобода. Личните свободи и парите също са повече. Разликата между двете държави е очевидна и до днес, когато Китай продължава да е тоталитарен, но вече е променил в голяма степен разбиранията си по отношение на икономическата и донякъде на личната свобода. Днес Китай се развива по пътя на Тайван и дава на населението повече икономическа и лична свобода, което неминуемо води до прогрес по отношение на парите. Въпреки това Китай и до сега е много по-назад в развитието си от Тайван.
Ако към примера с Китай и Тайван добавим Северна Корея, Южна Корея и Япония, значимостта и връзката между четирите елемента - пари, лична свобода, икономическа свобода и политическа свобода става очевидна. От петте държави най-зле е Севрна Корея, където няма политическа свобода, няма икономическа свобода, личната е силно ограничена до степен граничеща с пълната и липса, а пари просто няма. Парите са следствие най-вече от икономическата свобода и в по-малка степен от останалите. Най-добре се развива Япония, която излиза от войната в не по-добро състояние от останалите, но въпреки това много бързо дръпва напред и прекарва доста време на позицията втора икономическа сила в света. Как става възможно това. Това става възможно именно по по споменатите многократно фактори или елементи. В Япония личната свобода е повече отколкото в Китай и Северна Корея; икономическата е повече от тази в Китай, Тайван, Северна и Южна Корея, и на последно място, но не и по значение - Япония е страната с най-много политическа свобода сред останалите, за които става дума. Съвсем логично е и парите в Япония да са най-много.
Сигурно се чудите, как бихме могли и в България да живеем по-добре, а отговорът е лесен - повече политическа свобода, повече икономическа свобода, повече лична свобода и повече пари. И въпреки привидно сгрешения ред, именното това са приоритетите, когато се тръгва отдолу-нагоре. Важното е да не се забравя това, че човекът е субекта и ако той създадава правилата и нормите, а след това ги спазва, то всичко това е възможно. Резултати не могат да бъдат постигнати, нито с чудо, нито на готово, нито насила, а само в резултат на осъзнато желание и действие.
Това означава, че за да има прогрес, трябва да се развиват - личната, икономическата и политическата свободи. Всичко зависи от хората и от начина, по който разбират нещата и преди всичко от това всеки да гледа своята си работа, а не тази на другия. Това ще рече, че първо трябва да надвием адета си, навика и чак тогава може да чакаме нещо по-добро. Това ще рече, да уважаваме личната свобода на другите и да не ни интересуват неща, които засягат само тах. Това ще рече да уважаваме икономическата свобода, тоест да правим капитализъм и пазарно стопанство, които да ни изкарат парите за всичко останало. Това ще рече, всеки да спазва правилата и да помни, че правата му свършват там, където започват правата на другия. Това ще рече, да се поеме отговорността за вземане на решения, включително и най-вискотото политическо ниво. Това ще рече, да бъдем субекти, да бъдем общество, а не стадо. Това е съвсем друг мироглед.
Толкова е просто всичко.
Наличието на четирите елемента прави пъзела пълен, но житейската практика показва, че е възможно да се стигне до определена устойчивост и при отсъствие на някой от тях. Все пак резултатите са най-добри на местата, където е постигнато и от четирите в максимална степен. Те не са много в света и като че ли са по-скоро изключения, затова се набиват на очи и именно те са отправните точки, към които се стремят хора (и капитали). Винаги посоката на движение е от места с по-малко пари, лична, икономическа и политическа свобода, към места с повече от споменатото. Наличието на пари и свободи е естествено притегателно за всички хора.
Човешката природа е такава, че той винаги степенува приоритетите си, както предполагам знаете от пирамидата на Маслоу. В нашият случай, следвайки житейската логика, първото, от което хората са склонни да се лишат, е политическата свобода. Това до известна степен крие рискове, тъй като последствията са непредсказуеми. Всъщност са предсказуеми, но перспективите не са добри. Въпреки това е възможно да съществуват относително устойчи системи и в отсъствието на политическа свобода, като успеха по отношение на качеството на живота зависи в много голяма степен от наличието на останалите елементи - пари, лична свобода и икономическа свобода. Интересното обаче е друго и то е, че независимо от факта, че човек най-напред жертва политическата си свобода, то тяя е най-определящата за наличието на останалото. Типичният пример е видим от следвоенното развитие на Китай, Тайван и още няколко държави в района. Общото между Китай и Тайван е липсата на политическа свобода. И двете държави в началото представляват тоталитарни режими, а и до днес в голяма степен продължават да са такива, но не това е най-важното. По-важното е значението на останалите три елемента, а именно - парите, личната свобода, икономическата свобода. По идеологически причини Китай и Тайван поемат в различни посоки своето развитие. Китай е тоталитарен и комунистически, докато Тайван е тоталитарен и капиталистически, което означава, че в Тайван има много повече икономическа свобода. Личните свободи и парите също са повече. Разликата между двете държави е очевидна и до днес, когато Китай продължава да е тоталитарен, но вече е променил в голяма степен разбиранията си по отношение на икономическата и донякъде на личната свобода. Днес Китай се развива по пътя на Тайван и дава на населението повече икономическа и лична свобода, което неминуемо води до прогрес по отношение на парите. Въпреки това Китай и до сега е много по-назад в развитието си от Тайван.
Ако към примера с Китай и Тайван добавим Северна Корея, Южна Корея и Япония, значимостта и връзката между четирите елемента - пари, лична свобода, икономическа свобода и политическа свобода става очевидна. От петте държави най-зле е Севрна Корея, където няма политическа свобода, няма икономическа свобода, личната е силно ограничена до степен граничеща с пълната и липса, а пари просто няма. Парите са следствие най-вече от икономическата свобода и в по-малка степен от останалите. Най-добре се развива Япония, която излиза от войната в не по-добро състояние от останалите, но въпреки това много бързо дръпва напред и прекарва доста време на позицията втора икономическа сила в света. Как става възможно това. Това става възможно именно по по споменатите многократно фактори или елементи. В Япония личната свобода е повече отколкото в Китай и Северна Корея; икономическата е повече от тази в Китай, Тайван, Северна и Южна Корея, и на последно място, но не и по значение - Япония е страната с най-много политическа свобода сред останалите, за които става дума. Съвсем логично е и парите в Япония да са най-много.
Сигурно се чудите, как бихме могли и в България да живеем по-добре, а отговорът е лесен - повече политическа свобода, повече икономическа свобода, повече лична свобода и повече пари. И въпреки привидно сгрешения ред, именното това са приоритетите, когато се тръгва отдолу-нагоре. Важното е да не се забравя това, че човекът е субекта и ако той създадава правилата и нормите, а след това ги спазва, то всичко това е възможно. Резултати не могат да бъдат постигнати, нито с чудо, нито на готово, нито насила, а само в резултат на осъзнато желание и действие.
Това означава, че за да има прогрес, трябва да се развиват - личната, икономическата и политическата свободи. Всичко зависи от хората и от начина, по който разбират нещата и преди всичко от това всеки да гледа своята си работа, а не тази на другия. Това ще рече, че първо трябва да надвием адета си, навика и чак тогава може да чакаме нещо по-добро. Това ще рече, да уважаваме личната свобода на другите и да не ни интересуват неща, които засягат само тах. Това ще рече да уважаваме икономическата свобода, тоест да правим капитализъм и пазарно стопанство, които да ни изкарат парите за всичко останало. Това ще рече, всеки да спазва правилата и да помни, че правата му свършват там, където започват правата на другия. Това ще рече, да се поеме отговорността за вземане на решения, включително и най-вискотото политическо ниво. Това ще рече, да бъдем субекти, да бъдем общество, а не стадо. Това е съвсем друг мироглед.
Толкова е просто всичко.
петък, 7 февруари 2014 г.
ЩЕТИ (в минало и бъдеще време)
С приятел обсъждахме преди малко щетите, които ни е нанесло така нареченото качествено българско образование. Той е малко по-малък от мен и е пропуснал дружинните ръководителки и пионерските връзки, обаче по същество в чисто образователен план е претърял същите поражения. Проблемът, който съществуваше някога, а именно "фабрично" заложената функционална неграмотност или казано иначе липсата на умения за прилагане на накълваните знания, е съвсем наличен и днес, при това в цялата си прелест. И тъй като образователната система подобно на йезуитски орден има склонност по-първо да се погрижи за възпроизводството на "правилното" разбиране за смисъла и функцията на образованието, то скоро съществен качествен прогрес едва ли ще се случи. Вътрешната съпротива срещу всяка промяна и не говоря за технологичните играчки, е толкова могъща, че по-скоро полицаите ще престанат да пребиват хора за радост, отколкото даскалите да приемат нещо различно от единственото правилно. Не е никак случайно, че най-мразените министри са точно тези, които се опитаха да променят нещата.
Заключението е, че, ако нещо е в състояние да промени мелачаката, мислете за "Another Brick in the Wall", за да ме разберете, то това е университета и нямам предвид някаква промяна в онова, на което се учат бъдещите даскали, защото, когато попаднат на терен, там си има кой да им набие кофите по калъп. Нещо би се променило в това обещество, когато е налице качествено друг подход към образованието и като че ли възможността се крие в това, университетите да игнорират средното образование, тоест да отворят прием без изискване за диплома.
Заключението е, че, ако нещо е в състояние да промени мелачаката, мислете за "Another Brick in the Wall", за да ме разберете, то това е университета и нямам предвид някаква промяна в онова, на което се учат бъдещите даскали, защото, когато попаднат на терен, там си има кой да им набие кофите по калъп. Нещо би се променило в това обещество, когато е налице качествено друг подход към образованието и като че ли възможността се крие в това, университетите да игнорират средното образование, тоест да отворят прием без изискване за диплома.
сряда, 5 февруари 2014 г.
Грозна констатация
Две разменени реплики преди малко, ме накараха да се замисля, че ние хората, които сме наясно с всички негативи на бай тошовото време, на практика сме се провалили в обясняването им, а популисти и негодници използват това за да бутат иначе свестни хора в онази посока, вместо усилията да са за развиване на недъгаво конструирания сегашен модел, сътворен пак от същите негодници и популисти.
И споделяме щетите от старите ни грешки и неумението в подхода, и още ще теглим, ако не се поправим.
И споделяме щетите от старите ни грешки и неумението в подхода, и още ще теглим, ако не се поправим.
понеделник, 18 ноември 2013 г.
Какво научихме от съботните митинги, Лъжат ли партиите и Толерантни ли са българите
За двата дни от съботните явни митинги на БСП/ДПС в София, ГЕРБ в Пловдив и подмолните партизански прояви на ДСБ пред сараите на Доган и "Окупацията" на дома на Бойко Борисов от новия политик, когото дори не искам да споменавам, се изказаха всякакви капацитети. Мненията варират в диапазона от минус до плюс безкрай, но поне няколко хиляди са схванали основното и са успели сами да направят точните изводи. Пиша за останалите, които не са сред тях.
В резюме за онова, което научихме в събота.
Ще започна с това, че партиите лъжат. Правят го нагло и безочливо, а за капак използват държавните институции за алиби на лъжите си. Следващото, което научихме е, че има огромен дефицит на демокрация, както по отношение на губещата се подкрепата за партиите, така също и в прекия смисъл на отсъстващо политическо представителство и тотално незачитане на правилата на демократичните процедури. Научихме още, че домът е свещен и неприкосновен. По-разтегнато назад във времето, през последните месеци научихме, че българите са толерантни към всякакъв род небивалици, към които е редно да не бъдем никак толерантни. Следват подробностите.
В събота БСП/ДПС лъга, а после маза здраво. Най-напред на излъчвания директно митинг, от БСП/ДПС в лицето на Местан се чу една очевидна лъжа за броя на митингуващите. По-късно държавната полиция посмали малко, като обяви присъствие от 50,000 души на Цариградско, което е видно от кадрите снимките, че е абсолютна лъжа.
Ясно е, че на 5 декара място няма как да се побере петдесет хилядната тълпа или седемдесет хилядна, както се изказа един. Тук изниква въпроса, защо го правят. Защо лъжат така елементарно? Отговорът е прост. Той засяга не само БСП/ДПС, но и всички останали партии и се отнася до липсата на обществена подкрепа за тях. Може би изглежда абсурдно, че БСП/ДПС има над 200,000 гласа само в София-град и София-област, но въпреки това се налага да извозва народ от Варна, Бургас, Северозападнала България и от къде ли не, за да сколаса има-няма десет хиляди души присъствие. Може да изглежда абсурдно, но не е, защото БСП/ДПС няма хората за нищо - не работи с тях, не ги пита, не слуша гласа им. Това само по себе си ни отправя към генералния проблем на българската политика - липсата на представителство. Тези 200,000 гласоподаватели на БСП/ДПС само от София и областта не са представени в политиката. Ако бяха, те щяха да са на митинга в събота и тогава нямаше да се налага партийните босове да се излагат с плоски лъжи.
Що се отнася до митнига на ГЕРБ в Пловдив, то и там бяхме свидетели на подобни хитрувания. Самата Лиляна Павлова така се беше улисала, че изстреля крайно безумното "стотици хиляди". Да не забравяме, че и ГЕРБ беше докарвал хора с рейсове.
Но проблемът с подкрепата далеч не е само на БСП/ДПС и ГЕРБ. Той е всеобхватен и засяга всички партии, тъй като незачитането и неглижирането на хората е обичайна практика на всички. За да съберат повече от десет хиляди човека, те са принудени да ги хранят, поят, возят и да им дават пари, защото хората са наясно, че де факто нямат свои представители и рядко са ония, които ще застанат безвъзмездно, защото виждат изразител на техните интереси в политката. За съжаление е така. Остава въпроса, защо гласуват за такива партии - въпрос, на който никой от тези гласоподаватели не е в състояние да отговори като дееспособен или вменяем човек.
В съботния ден, освен на големите партийни митниги, станахме свидетели и на поредната доза от течащите няколко месеца гротески по софийските улици. Тъй като обичайното им място за изява беше заето от значително превъзхождащите ги по брой фенове на БСП/ДПС и от футболните хулигани, активистите на ДСБ се отправиха под прозорците на Доган, където играха скечове. Медиите съобщиха за двайсетина човека, част от които виждаме редовно в последните месеци, като лица и подстрекатели на безредиците в София. Само ще вметна, че ДСБ има 44,000 гласа в трите градски района на София. Изводите се натрапват сами, когато видим развитието на събитията от началото на юни, още преди случая Пеевски. Започнат да се събират недоволни хора - уж граждански, уж маскирано, но така ДСБ не може да осребри авторитета от протеста и понякога се налага да се обяви, че тоя или друг ден участва официално. И хората рязко намаляват. Става по причните споменати във връзка с липсата на подкрепа за БСП/ДПС.
Последното събитие с политически привкус от събота, е "окупацията" на къщата на Бойко Борисов от новия спасител на нацията. По този случай научихме, че и бабаитите били хора, представете си. Че домът е свещен и неприкосновен и че не замесвали семействата в бизнеса си. Може би Бойко трябваше да извика Гуцанов или Човекът-глас за морална подкрепа. Та кой по-добре от тях знае, какво е бандитско нахлуване в дома.
Събитията, за които стана дума ни отвеждат до последния въпрос за днес - толерантни ли са българите.
За съжаление в някои отношения са нелепо толерантни. Връщам се на споменатия в началото дефицит на демокрация в частта му незачитане на демократичните процедури. Към това българите са толерантни, а не бива, защото без демократичната процедура демокрацията се превръща в дума лишена от съдържание, става фикция. Затова не бива да се отстъпва и на сантиметър от демократичните принципи и процедури. Прояви излизащи от обичайната демократична практика и процедура, не бива да бъдат толерирани по никакъв начин. Аргументът, че анархистичните прояви и вандализма са част от демокрацията е валиден само в определени случаи и те са, когато демократичната процедура не е спазена или липсва на практика. Когато на някой му е отказано да участва в изборите и следвайки демократината процедура да трансформира събраната подкрепа във власт, тогава са допустими извънпроцедурни ексцесии. Случаят обаче не е такъв. Явните организатори зад вандализма и анархията по софийските улици, са партии приели и декларативно признали демократичната процедура по силата, на която останаха извън властта. Да бъдат така добри и да се съобразят. Напълно неудачно е да бъдем толерантни към безчинстващи индивиди, само защото щели да буйстват. Да, и на мен не ми харесва това правителство, не ми харесваше и предишното, но така са се стекли обстоятелствата. Така работи демокрацията, според процедурата, която я крепи. Демокрацията е преди всичко процедура за вземане на решения. Самите решения са съвсем отделен въпрос и това дали на някой му харесват или не, не бива да служи като извинение за никакви изстъпления. Около разиграващите се улични драми се чу, че някои от главатарите били казали, че ще тормозят населението на София, докато не стане тяхната. Към такова нещо не бива да има никаква толерантност. Населението на София, а и на страната като цяло показа местата на отделните партии за този четиригодишен цикъл - това е. Не бива да сме толерантни към подобни изпълнения, защото по тази логика направо трябва да им дадем властта пряко волята ни, само и само да мирясат. Защо? Най-късно след три години и половина ще има избори, може и по-рано да се случат и тогава всеки ще получи отново шанс да се впише (или отпадне) в политиката. Такава е демократичната процедура и тя изисква плурализъм, спазване на приетите правила и възможност за всеки да участва в политиката по ясно определени процедури. Да, сигурно може и по-добри процедури да се направят и със сигурност може да се разшири обхвата на политическото представителство, но това не дава извънредни права за улично насилие и погроми.
Пак в тази връзка, е добре да се обърне внимание на лъжите на партиите. БСП/ДПС лъже, че ГЕРБ стои зад уличните безредици в София, като е пределно ясно, че това е дело на Реформаторския блок и в частност на ДСБ. Лъжата им е толкова плоска, колкото онази за числеността на съботния им митинг, но за съжаление масата хора, които не използват интернет, вече са убедени, че ГЕРБ организира ранобудните студенти, че ГЕРБ прави ДАНСwithMe, че ГЕРБ им драска паметниците. Защо лъжат ли? За да не легитимират изпаднали от политиката партии.
Всъщност ГЕРБ няма как да има влияние над студентите, тъй като повечето от тях основателно се имат за по-умни от знаковите лица на тази партия, ако това може да се нарече партия изобщо. Малко по-умни. Какви ли не слухове се пускат по техен адрес, пускат се и по повод на ДАНСwithMe. Някои от тях са верни, други са частично верни, а трети са откровени лъжи, но в политиката има и немалко мърсотия. Казват например, че им плащали. Лично аз не съм чул такова нещо. Като изключим НПО-помагачите на партиите от Реформаторския блок, които това работят и следователно вземат пари и които се опитват да маскират политическите събития, като неполитически или граждански, както ги наричат, то останалите участници, особено в двата или трите митинга с масово участие едва ли видели и стотинка.
Истината е, че в страната се оформиха и утвърдиха деформации, които дразнят страшно много големи маси от хора - повече, отколкото партиите са в състояние да докарат с влакове и автобуси; и това това дава шанс и възможност на откровено извратени, ще ги нарека хора, в периферията на политиката, да злоупотребяват с иначе справедливия гняв на народа. Тоя гняв е и мой, така че всякакви опити за злоупoтреби от лица с предимно икономически интереси, чрез политиката, ме дразнят много. Това са долни хора, които се опитват да ни използват. Понякога успяват. По-наблюдателните сред вас са обърнали внимание, че има случаи, когато даден индивид с едната ръка драска надписи, а с другата държи камерата и едва ли не предава в реално време "събитието". Видяхме и го онзи ден, когато скачаха върху движещи се депутатски автомобили. Почти самоубийствено действие. Напрежението в момента е толкова голямо, почти истерично, че напомня на дните преди самозапалването на момчето от Варна и последвалата вълна от подобни актове на явна безпомощност. Подстрекаването към подобни прояви е извращение. Тези хора няма да се спрат пред нищо в името на корпоративните интереси. Не бива да бъдем толеранти и към тях.
В резюме за онова, което научихме в събота.
Ще започна с това, че партиите лъжат. Правят го нагло и безочливо, а за капак използват държавните институции за алиби на лъжите си. Следващото, което научихме е, че има огромен дефицит на демокрация, както по отношение на губещата се подкрепата за партиите, така също и в прекия смисъл на отсъстващо политическо представителство и тотално незачитане на правилата на демократичните процедури. Научихме още, че домът е свещен и неприкосновен. По-разтегнато назад във времето, през последните месеци научихме, че българите са толерантни към всякакъв род небивалици, към които е редно да не бъдем никак толерантни. Следват подробностите.
В събота БСП/ДПС лъга, а после маза здраво. Най-напред на излъчвания директно митинг, от БСП/ДПС в лицето на Местан се чу една очевидна лъжа за броя на митингуващите. По-късно държавната полиция посмали малко, като обяви присъствие от 50,000 души на Цариградско, което е видно от кадрите снимките, че е абсолютна лъжа.
Ясно е, че на 5 декара място няма как да се побере петдесет хилядната тълпа или седемдесет хилядна, както се изказа един. Тук изниква въпроса, защо го правят. Защо лъжат така елементарно? Отговорът е прост. Той засяга не само БСП/ДПС, но и всички останали партии и се отнася до липсата на обществена подкрепа за тях. Може би изглежда абсурдно, че БСП/ДПС има над 200,000 гласа само в София-град и София-област, но въпреки това се налага да извозва народ от Варна, Бургас, Северозападнала България и от къде ли не, за да сколаса има-няма десет хиляди души присъствие. Може да изглежда абсурдно, но не е, защото БСП/ДПС няма хората за нищо - не работи с тях, не ги пита, не слуша гласа им. Това само по себе си ни отправя към генералния проблем на българската политика - липсата на представителство. Тези 200,000 гласоподаватели на БСП/ДПС само от София и областта не са представени в политиката. Ако бяха, те щяха да са на митинга в събота и тогава нямаше да се налага партийните босове да се излагат с плоски лъжи.
Що се отнася до митнига на ГЕРБ в Пловдив, то и там бяхме свидетели на подобни хитрувания. Самата Лиляна Павлова така се беше улисала, че изстреля крайно безумното "стотици хиляди". Да не забравяме, че и ГЕРБ беше докарвал хора с рейсове.
Но проблемът с подкрепата далеч не е само на БСП/ДПС и ГЕРБ. Той е всеобхватен и засяга всички партии, тъй като незачитането и неглижирането на хората е обичайна практика на всички. За да съберат повече от десет хиляди човека, те са принудени да ги хранят, поят, возят и да им дават пари, защото хората са наясно, че де факто нямат свои представители и рядко са ония, които ще застанат безвъзмездно, защото виждат изразител на техните интереси в политката. За съжаление е така. Остава въпроса, защо гласуват за такива партии - въпрос, на който никой от тези гласоподаватели не е в състояние да отговори като дееспособен или вменяем човек.
В съботния ден, освен на големите партийни митниги, станахме свидетели и на поредната доза от течащите няколко месеца гротески по софийските улици. Тъй като обичайното им място за изява беше заето от значително превъзхождащите ги по брой фенове на БСП/ДПС и от футболните хулигани, активистите на ДСБ се отправиха под прозорците на Доган, където играха скечове. Медиите съобщиха за двайсетина човека, част от които виждаме редовно в последните месеци, като лица и подстрекатели на безредиците в София. Само ще вметна, че ДСБ има 44,000 гласа в трите градски района на София. Изводите се натрапват сами, когато видим развитието на събитията от началото на юни, още преди случая Пеевски. Започнат да се събират недоволни хора - уж граждански, уж маскирано, но така ДСБ не може да осребри авторитета от протеста и понякога се налага да се обяви, че тоя или друг ден участва официално. И хората рязко намаляват. Става по причните споменати във връзка с липсата на подкрепа за БСП/ДПС.
Последното събитие с политически привкус от събота, е "окупацията" на къщата на Бойко Борисов от новия спасител на нацията. По този случай научихме, че и бабаитите били хора, представете си. Че домът е свещен и неприкосновен и че не замесвали семействата в бизнеса си. Може би Бойко трябваше да извика Гуцанов или Човекът-глас за морална подкрепа. Та кой по-добре от тях знае, какво е бандитско нахлуване в дома.
Събитията, за които стана дума ни отвеждат до последния въпрос за днес - толерантни ли са българите.
За съжаление в някои отношения са нелепо толерантни. Връщам се на споменатия в началото дефицит на демокрация в частта му незачитане на демократичните процедури. Към това българите са толерантни, а не бива, защото без демократичната процедура демокрацията се превръща в дума лишена от съдържание, става фикция. Затова не бива да се отстъпва и на сантиметър от демократичните принципи и процедури. Прояви излизащи от обичайната демократична практика и процедура, не бива да бъдат толерирани по никакъв начин. Аргументът, че анархистичните прояви и вандализма са част от демокрацията е валиден само в определени случаи и те са, когато демократичната процедура не е спазена или липсва на практика. Когато на някой му е отказано да участва в изборите и следвайки демократината процедура да трансформира събраната подкрепа във власт, тогава са допустими извънпроцедурни ексцесии. Случаят обаче не е такъв. Явните организатори зад вандализма и анархията по софийските улици, са партии приели и декларативно признали демократичната процедура по силата, на която останаха извън властта. Да бъдат така добри и да се съобразят. Напълно неудачно е да бъдем толерантни към безчинстващи индивиди, само защото щели да буйстват. Да, и на мен не ми харесва това правителство, не ми харесваше и предишното, но така са се стекли обстоятелствата. Така работи демокрацията, според процедурата, която я крепи. Демокрацията е преди всичко процедура за вземане на решения. Самите решения са съвсем отделен въпрос и това дали на някой му харесват или не, не бива да служи като извинение за никакви изстъпления. Около разиграващите се улични драми се чу, че някои от главатарите били казали, че ще тормозят населението на София, докато не стане тяхната. Към такова нещо не бива да има никаква толерантност. Населението на София, а и на страната като цяло показа местата на отделните партии за този четиригодишен цикъл - това е. Не бива да сме толерантни към подобни изпълнения, защото по тази логика направо трябва да им дадем властта пряко волята ни, само и само да мирясат. Защо? Най-късно след три години и половина ще има избори, може и по-рано да се случат и тогава всеки ще получи отново шанс да се впише (или отпадне) в политиката. Такава е демократичната процедура и тя изисква плурализъм, спазване на приетите правила и възможност за всеки да участва в политиката по ясно определени процедури. Да, сигурно може и по-добри процедури да се направят и със сигурност може да се разшири обхвата на политическото представителство, но това не дава извънредни права за улично насилие и погроми.
Пак в тази връзка, е добре да се обърне внимание на лъжите на партиите. БСП/ДПС лъже, че ГЕРБ стои зад уличните безредици в София, като е пределно ясно, че това е дело на Реформаторския блок и в частност на ДСБ. Лъжата им е толкова плоска, колкото онази за числеността на съботния им митинг, но за съжаление масата хора, които не използват интернет, вече са убедени, че ГЕРБ организира ранобудните студенти, че ГЕРБ прави ДАНСwithMe, че ГЕРБ им драска паметниците. Защо лъжат ли? За да не легитимират изпаднали от политиката партии.
Всъщност ГЕРБ няма как да има влияние над студентите, тъй като повечето от тях основателно се имат за по-умни от знаковите лица на тази партия, ако това може да се нарече партия изобщо. Малко по-умни. Какви ли не слухове се пускат по техен адрес, пускат се и по повод на ДАНСwithMe. Някои от тях са верни, други са частично верни, а трети са откровени лъжи, но в политиката има и немалко мърсотия. Казват например, че им плащали. Лично аз не съм чул такова нещо. Като изключим НПО-помагачите на партиите от Реформаторския блок, които това работят и следователно вземат пари и които се опитват да маскират политическите събития, като неполитически или граждански, както ги наричат, то останалите участници, особено в двата или трите митинга с масово участие едва ли видели и стотинка.
Истината е, че в страната се оформиха и утвърдиха деформации, които дразнят страшно много големи маси от хора - повече, отколкото партиите са в състояние да докарат с влакове и автобуси; и това това дава шанс и възможност на откровено извратени, ще ги нарека хора, в периферията на политиката, да злоупотребяват с иначе справедливия гняв на народа. Тоя гняв е и мой, така че всякакви опити за злоупoтреби от лица с предимно икономически интереси, чрез политиката, ме дразнят много. Това са долни хора, които се опитват да ни използват. Понякога успяват. По-наблюдателните сред вас са обърнали внимание, че има случаи, когато даден индивид с едната ръка драска надписи, а с другата държи камерата и едва ли не предава в реално време "събитието". Видяхме и го онзи ден, когато скачаха върху движещи се депутатски автомобили. Почти самоубийствено действие. Напрежението в момента е толкова голямо, почти истерично, че напомня на дните преди самозапалването на момчето от Варна и последвалата вълна от подобни актове на явна безпомощност. Подстрекаването към подобни прояви е извращение. Тези хора няма да се спрат пред нищо в името на корпоративните интереси. Не бива да бъдем толеранти и към тях.
сряда, 13 ноември 2013 г.
Жокер за протестиращи
Ако още се чудят защо масата хора им се изплъзва и отказва да дава подкрепата си, ще подскажа. За повече демокрация и работещо политическо представителство мнозина биха дали подкрепа. Сигурно ще имат някои условия и изисквания за гаранции, но за такова нещо хората биха дали. И сигурен съм ще го направят масово, както се е случвало. Виж, за прокопити, куневити и десебари е друго. Тук не само, че масово няма да дадат, ами ще са малко ония, които биха се съгласили да им продадат. Така че, ако някой иска подкрепа, ще трябва или да ритне настрана споменатите, ама да ги избоци яко, или ще трябва да развържат кесията, но вероятно никое от двете няма да се случи. Все пак говорим за българи и клоунадата е прекалено ясна (смех)
понеделник, 4 ноември 2013 г.
Ето защо има усещане за ненормалност на средата
Усещането за ненормалност на средата, до голяма степен се дължи на разминаването между разбирането за нещата на народа и държавата.
Преди няколко месеца си направих труда да снема профилите на народа и държавата, така както ги виждам - субективно, от собствената ми камбанария. Тогава взех предвид от една страна писаните правила и закони, а от друга ситуирах двата субекта в контекста на реалните им практики в съответствие или несъответствие с писаните норми. Ще онагледя с конкретен пример - отношението към абортите. От едната страна е държавата, която има много либерално отношение към това право, като не само не го преследва, а и съдейства за неговото упражняване. От другата страна е народа, който подобно на държавата приема правото на аборт, макар и някак по-дискретно, но в никой случай не и с изразено негативно отношение. Казано накратко, в този случай държава и народ са на една вълна - когато хората са в нужда го правят, а държавата им съдейства. В много от останалите казуси има къде по-малки, къде по-големи противоречия. Съществуват и ситуации на явно лицемерие, когато държавата е записала определени правила, но в същото време нейните институции имат съвсем други практики, които са по-близки до традиционните за народа възприятия. Народът от своя страна нерядко си кара в собствен коловоз, в пълен разрез с писаните норми, а държавата от своя страна се прави на ударена, тоест не работи. Последното изпълнява функция на изпускателен клапан, тъй като поради традиционната липса на адекватно политическо представителство, стриктното спазване на писаните норми би довело до гражданска война - избират се някакви с едни обещания и заявени намерения, които след това приемат закони по свое усмотрение в разрез с посланията дали им властта да го направят.
Преди няколко месеца си направих труда да снема профилите на народа и държавата, така както ги виждам - субективно, от собствената ми камбанария. Тогава взех предвид от една страна писаните правила и закони, а от друга ситуирах двата субекта в контекста на реалните им практики в съответствие или несъответствие с писаните норми. Ще онагледя с конкретен пример - отношението към абортите. От едната страна е държавата, която има много либерално отношение към това право, като не само не го преследва, а и съдейства за неговото упражняване. От другата страна е народа, който подобно на държавата приема правото на аборт, макар и някак по-дискретно, но в никой случай не и с изразено негативно отношение. Казано накратко, в този случай държава и народ са на една вълна - когато хората са в нужда го правят, а държавата им съдейства. В много от останалите казуси има къде по-малки, къде по-големи противоречия. Съществуват и ситуации на явно лицемерие, когато държавата е записала определени правила, но в същото време нейните институции имат съвсем други практики, които са по-близки до традиционните за народа възприятия. Народът от своя страна нерядко си кара в собствен коловоз, в пълен разрез с писаните норми, а държавата от своя страна се прави на ударена, тоест не работи. Последното изпълнява функция на изпускателен клапан, тъй като поради традиционната липса на адекватно политическо представителство, стриктното спазване на писаните норми би довело до гражданска война - избират се някакви с едни обещания и заявени намерения, които след това приемат закони по свое усмотрение в разрез с посланията дали им властта да го направят.
вторник, 29 октомври 2013 г.
Мамят ли те политиците?
Народът е казал "дай на прост човек власт, за да видиш колко му е простотията", обаче и народа не е много с акъла си, защото упражнението по правило му излиза през носа. Ще перефразирам горната сентенция - дай на някакъв човек власт, за да го видиш колко е откачен. На някой обикновен човечец или необикновен, все тая. Колкото повече власт му дадеш, толкова повече има да гледаш. И най-вероятно няма да ти е много смешно, но да се върна на въпроса - мамят ли те политиците. Мамят те. Като си глупав ще те мамят, затова спасението е да бъдеш по-малко глупав и да ги усещаш навреме. Политиците имат специални магии за ловене на глупаци. Ползват заклинателни думи и точно по това можеш да ги усетиш. Един вид ти трябва а-то, бе-то и це-то за предпазване от измами. Като чуеш политик да ти говори за: a - морал, b - принципи и c - идеали, на момента трябва да ти светне лампичката. Ако не е изгорела, разбира се.
Най-важното е първо да се научиш, как да не те мамят. Другото е лесно, но първо трябва да се научиш да не лапаш на гола кука.
понеделник, 28 октомври 2013 г.
За "Окупирай", диктатурата на пролетариата и демокрацията
В моите разбирания "Окупирай" е по-близо до диктатурата на пролетариата, отколкото до демокрацията, а това е лошо. Налагането по този начин е основано върху липсата на елементарна доброта. В диктатът няма нищо добро. Така е, защото налагането на политически, религиозен или житейски мироглед, чрез окупация, е на практика силов похват от страна на относително ограничена група, която се стреми с потискане да установи и наложи своите разбирания. Самият начин за правене на политика посредством окупация е лош, независимо дали става дума за налагане на мирогледа и разбиранията на група нюйоркски анархисти или за група български студенти. Няма значение, дали ми харесват исканията им или не, защото този път е лош и води другаде. От друга страна демокрацията с всичките й кусури е по-добрият избор. Демократичният начин предполага търсене и набиране на подкрепа, легитимност, прозрачност, понякога пазарлъци и компромиси, но не и налагане със сила. В крайна сметка демокрацията се свежда до вземане на решенията след сформиране на някакво мнозинство зад дадената теза, а мнозинство означава привличане на по-голямата част от заинтересованите от проблема. Демокрацията изисква и нещо друго - предварителен ангажимент и нагласа да се признае волята на мнозинството, дори и в случай, когато сме от губещата страна. Демокрацията е изборът на по-добрите сред нас. Демокрацията се основава на зачитане, а не на диктат. С окупация и контраокупация, с протест и антипротест, с използването на силови методи и похвати се стига до никъде. Налице е и пресният пример от Варна, където с протести и окупации, но без подкрепа и мнозинство хората свалиха кмета, а скоро след това, следвайки демократичната процедура беше възпроизведен същия модел с избора на кмет от същата политическа сила. Както казах, този път води другаде.
Правенето на политика с окупация е еманация на антидемократичното в едно общество. Това е лош начин и нищо чудно, че практикуването му единствено успява да привлече други лоши в лицето на контраокупиращите.
Правенето на политика с окупация е еманация на антидемократичното в едно общество. Това е лош начин и нищо чудно, че практикуването му единствено успява да привлече други лоши в лицето на контраокупиращите.
четвъртък, 10 октомври 2013 г.
Субективно за Бареков
Да видим с кое да започна. Социологията на ИМП е добре за начало. Изследването дава подкрепа от 5 процента за Бареков, а още не е направил партията си. Изследването успя да предизвика известна суматоха. Така наречените "реформисти" вече пропищяха от резултатите. Те имат навика първо да налитат с клевети и обиди на всеки новопоявил се субект, а после да му се правят на приятели и да пускат слухове, че ще се коалират с него. Нищо чудно и сега така да стане. Самата партия вече се очертава с политически профил. Чух, че Бареков споменал, че партията му ще бъде в центъра. Като човек с точния за целта ценз, бих казал, че се заформя една ляво-националистическа партия, но не националистическа в атакисткия и лява в бесепарския смисъл. Лично на мен не ми харесва политическия профил на барековата партия. Вижданията ми ме поставят в широкия център - либерално дясното пространство, докато поне от досега заявеното, партията на Бареков попада някъде в очертанията на черния контур.
Принципно да се гледа обективно е трудно, но в случая не бих казал, че изпитвам затруднения. Нито имам за какво да треперя, подобно на скапаните десебари, че тази партия ще вдигне активността и няма да минем 4-те процента или по-автентичния им страх - че ще им открадне гласовете (смех), нито пък изпитвам някакви симпатии към бъдещата формация, така че е лесно в този случай.
Обективно, но в условно наклонение
Едно е ясно и то е, че появата на Бареков в политиката, както и на всеки друг нов политически субект, ще се отрази много благоприятно на политическата среда. Може да я отпуши. Мнозина разбирачи на политическия процес се изумяват от ниската избирателна активност. Ами, к'во да ви кажа - от четирите партии в парламента и от извънпарламентарните (водещите в РБ и националистическите на Симеонов и Каракачанов) нито една не минава в долната половина на политическата карта (виж картинката по-горе). Политическите субекти с някакви шансове за реално участие, без изключение се намират в горната част на картата и по-конкретно повече в централната и дясната й част, в това число БСП и Атака. При това положение умерените либерасти, като мен, в голямата си част не гласуват, а останалите се самоизтезават с гласоподаване за несъвместими с разбиранията им политически партии - десебета, гербове, царски недоразумения и други такива. Тези от ляво, а те са значително повече като бройка, правят същото - по-голямата част от тях не гласуват, а останалите се минават с вот за БСП. Реално има голям политически вакуум от началото на демокрацията, който стои незапълнен. Половината спектър стои празен, нема никой. Нормално е при това положение да гласуват само 55-60% от хората. Останалите няма за кого.
Всичко е в рамките на хипотетичното, но с посланията си, Бареков има много големи шансове да запълни значителна част от празното пространство. Главно от негласуващите левичари и така-така може да дръпне и половината електорат на БСП. Другото, което изглежда реалистично е, барековата партия да стане първата със собствено създаден твърд електорат в големи размери. За разлика от БСП, които наследиха твърдия си електорат от компартията и ДПС, на които практически им беше предпоставен или зачислен твърд електорат, Барека има всички шансове да си създаде собствен от нищото. До момента, ей така, както още не е учредена, партията му събира пет процента. До края на турнето му с "без цензура". тези проценти ще станат 6,6-7,0.
Обективно погледнато посланията му са леви и националистически. Левите са автентично леви, а националистическите - креативни, а не деструктивни, както е станало традиция от известно време. Освен това Бареков вече даде едно конкретно обещание към бъдещите си гласоподаватели и ако го спази, е много вероятно след изборите за европарламент да утрои подкрепата си.
Има и откровен популизъм, като този за депутатските заплати на неговите хора.
Разбира се, както казах всичко е в условно наклонение и може да се случи, а може и да не се случи. Ако си изиграе правилно картите, а жокери дал бог - ще го бъде. Ако не - гростескаджийската подобно на Грило и...
Принципно да се гледа обективно е трудно, но в случая не бих казал, че изпитвам затруднения. Нито имам за какво да треперя, подобно на скапаните десебари, че тази партия ще вдигне активността и няма да минем 4-те процента или по-автентичния им страх - че ще им открадне гласовете (смех), нито пък изпитвам някакви симпатии към бъдещата формация, така че е лесно в този случай.
Обективно, но в условно наклонение
Едно е ясно и то е, че появата на Бареков в политиката, както и на всеки друг нов политически субект, ще се отрази много благоприятно на политическата среда. Може да я отпуши. Мнозина разбирачи на политическия процес се изумяват от ниската избирателна активност. Ами, к'во да ви кажа - от четирите партии в парламента и от извънпарламентарните (водещите в РБ и националистическите на Симеонов и Каракачанов) нито една не минава в долната половина на политическата карта (виж картинката по-горе). Политическите субекти с някакви шансове за реално участие, без изключение се намират в горната част на картата и по-конкретно повече в централната и дясната й част, в това число БСП и Атака. При това положение умерените либерасти, като мен, в голямата си част не гласуват, а останалите се самоизтезават с гласоподаване за несъвместими с разбиранията им политически партии - десебета, гербове, царски недоразумения и други такива. Тези от ляво, а те са значително повече като бройка, правят същото - по-голямата част от тях не гласуват, а останалите се минават с вот за БСП. Реално има голям политически вакуум от началото на демокрацията, който стои незапълнен. Половината спектър стои празен, нема никой. Нормално е при това положение да гласуват само 55-60% от хората. Останалите няма за кого.
Всичко е в рамките на хипотетичното, но с посланията си, Бареков има много големи шансове да запълни значителна част от празното пространство. Главно от негласуващите левичари и така-така може да дръпне и половината електорат на БСП. Другото, което изглежда реалистично е, барековата партия да стане първата със собствено създаден твърд електорат в големи размери. За разлика от БСП, които наследиха твърдия си електорат от компартията и ДПС, на които практически им беше предпоставен или зачислен твърд електорат, Барека има всички шансове да си създаде собствен от нищото. До момента, ей така, както още не е учредена, партията му събира пет процента. До края на турнето му с "без цензура". тези проценти ще станат 6,6-7,0.
Обективно погледнато посланията му са леви и националистически. Левите са автентично леви, а националистическите - креативни, а не деструктивни, както е станало традиция от известно време. Освен това Бареков вече даде едно конкретно обещание към бъдещите си гласоподаватели и ако го спази, е много вероятно след изборите за европарламент да утрои подкрепата си.
Има и откровен популизъм, като този за депутатските заплати на неговите хора.
Разбира се, както казах всичко е в условно наклонение и може да се случи, а може и да не се случи. Ако си изиграе правилно картите, а жокери дал бог - ще го бъде. Ако не - гростескаджийската подобно на Грило и...
понеделник, 7 октомври 2013 г.
Национализмът, който се продава
Кризата във високата политика, изразяваща се в наличието или липсата на парламентарен кворум тези дни, е само връх на айсберга на цялостната криза на политическото у нас. В България политиката не е средство за решаване на проблемите, а точно обратното и това се дължи на масовто неразбиране на функцията й. Страна, в която политиката повсеместно се възприема, като средство за реализиране на тесни икономически интереси и обръщането им в парична печалба, е нормално да деградира до степен даваща добра храна за всякакъв популизъм, в това число и на националистическия. Именно национализмът е единствената идеология във възход и повишаване на получената електорална подкрепа, в условия на спадане на цялостния интерес към участие в политическия процес. Гласуващите хора намаляват, а гласовете за определящи се за националистически партии вървят нагоре (2005 г. - ок. 300 хил. гласа; 2009 г. - ок. 400 хил. гласа; 2013 г. - ок 455 хил. гласа).
Случва се да ме упрекват, че липсва ясна и категорична позиция за/против в публикациите, които качвам в блога си. Липсва, щото я прикривам, но този път няма да е така. При положение, че има ясна неблагоприятна тенденция, ще си позволя да кажа директно, какво мисля за вида на продавания национализъм в момента.
Национализмът, който се котира повече от добре, национализмът, който върви нагоре от години е гаден, мръсен, долен и извратен. Този национализъм няма нищо общо с национализмът на Васил Левски. Това само по себе си е абсурдно, тъй като за всеки българин, в това число и за подкрепилите с гласовете си трите националистически партии, Левски е безспорен авторитет, а споделяните от него възгледи се приемат, като положителни и правилни. Нали е така? Или може би бъркам.
Национализмът на Левски и този, който се продава тук и сега нямат нищо общо. Национализмът на Левски, ако и да е от деветнайсти век, е национализъм изпреварил времето и мястото с много. Той е напредничав, либерален, демократичен и модерен. Стандартите на онзи национализъм надминават с много дори щатските от онова време, независимо от факта, че именно от САЩ тръгва разбирането за модерната демократична държава. Национализмът на Левски е основан на принципа "една държава - една нация". Днешният добре продаваем национализъм е някакъв друг национализъм. В него липсва чистата и свята република. В него отсъсътват равните права и възможности. За сметка на това могат да се видят цял куп други неща.
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!
Случва се да ме упрекват, че липсва ясна и категорична позиция за/против в публикациите, които качвам в блога си. Липсва, щото я прикривам, но този път няма да е така. При положение, че има ясна неблагоприятна тенденция, ще си позволя да кажа директно, какво мисля за вида на продавания национализъм в момента.
Национализмът, който се котира повече от добре, национализмът, който върви нагоре от години е гаден, мръсен, долен и извратен. Този национализъм няма нищо общо с национализмът на Васил Левски. Това само по себе си е абсурдно, тъй като за всеки българин, в това число и за подкрепилите с гласовете си трите националистически партии, Левски е безспорен авторитет, а споделяните от него възгледи се приемат, като положителни и правилни. Нали е така? Или може би бъркам.
Национализмът на Левски и този, който се продава тук и сега нямат нищо общо. Национализмът на Левски, ако и да е от деветнайсти век, е национализъм изпреварил времето и мястото с много. Той е напредничав, либерален, демократичен и модерен. Стандартите на онзи национализъм надминават с много дори щатските от онова време, независимо от факта, че именно от САЩ тръгва разбирането за модерната демократична държава. Национализмът на Левски е основан на принципа "една държава - една нация". Днешният добре продаваем национализъм е някакъв друг национализъм. В него липсва чистата и свята република. В него отсъсътват равните права и възможности. За сметка на това могат да се видят цял куп други неща.
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!
Абонамент за:
Публикации (Atom)