Неведнъж съм казвал, че българите са безобразно слаби търговци и в случая с предстоящата либерализация на пазара на електрическия ток положението не е по-различно, но нека вие сами си прецените.
Известно е, че от следващата година започва свободното търгуване на електроенергията за битови нужди. За това се говори от много време и най-накрая изглежда ще стане. Но изглежда, че само изглежда - защо?
Защото по нищо не личи, че свободния пазар на електричество ще се случи в действителност. Наистина по нищо. Като изключим говоренето по телевизията, нищо друго не подсказва, че предстои появата на такъв вид пазар. Пак от телевизията успях да науча, че и в момента на пазара съществували 160 търговски дружества, които продават ток. Признавам си, че проучване за количеството, сртуктурата и разпределението на фирмите не съм правил, защото не ми е и работа аз да ги търся, но изглежда те не го знаят и ме чакат да им ида на крак, да подам една молбичка и нищо чудно, като се има предвид, че това са предимно кадри на някогашното енерго, да очакват и шише ракия да им занеса, за да благоволят да ме направят свой клиент. Последното изречение е сарказъм.
Казано е, всъщност е популярна либертарианска максима, ако трябва да съм докрай честен (не, че трябва), та либертарианците казват следното: свободен пазар - свободни хора. И са прави. Аз обаче, като не чак толкова затънал в либертарианството, ще добава и обратното - само свободните хора могат да имат свободен пазар.
Представете си, че подобен процес се случи някъде в развития капиталистически свят. Някъде там в продължение на години е имало строго регулиран квазипазарен механизъм за търгуването с електрическа енергия и един ден става ясно, че от следващата година пазарът се отваря. Просто си го представете. Представете си, че на този пазар вече има 160 съществуващи компании. Какво би станало. Ще предположа, че куцо, кьораво и сакато ще бъде заливано постоянно с реклами отвсякъде. Така правят хората в развитите капиталистически общества - борят се за пазарен дял. Тук да виждате подобно нещо?
Показват се публикациите с етикет Капитализъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Капитализъм. Показване на всички публикации
петък, 18 декември 2015 г.
вторник, 10 февруари 2015 г.
Руската мечка и гнилите ябълки
Едни разсъждават за положението на Руската федерация, казвайки, че валутния срив не е проблем, защото една произведена ябълка си е една произведена ябълка. Това е логиката на така наречения ППП - паритет на покупателната способност или по-точно един от вариантите на ППП. Това е същата логика, по която се развиваше социалистическото планово стопанство по времето на НРБ. Тогава, следвайки този начин на мислене и изчисление, управляващите измерваха нещата в милиона тона, хиляди кубика и т.н. На пръв поглед висчко това може да изглежда логично и би било, ако разплащането на всичко онова, което не можеш да си произведеш става в милиона тона или хиляди кубика от онова, което си произвел. Положението обаче не е такова. Обективният измерител на произвденото е величината, която се ползва за разплащане, а това са парите и когато за да купиш един портокал, за който вчера си плащал цената получена от продажбата на произведената от теб ябълка, днес трябва да продадеш две ябълки, то сметката ти се оказва крива. Така например някога в нашия край се добиваше злато от реката. Защо? Защото другите вадят злато и ние ще вадим. След това ще запишем, че сме призвели х грама на глава от населението - много повече от прогнилия класов враг. Обаче в един момент това време на икономическо безумие свърши и се оказа, че получените пари от извадените за месец килограми злато, не стигат да се плати горивото нужно за следващия месец. И златодобива приключи.
вторник, 11 ноември 2014 г.
В контекста на 25-те години преход към демокрация и капитализъм
Важно е осъзнаването, че е много по-лесно да се набавят сведства за производство и много по-трудно намирането на пазари.
Важно е осъзнаването, че пазарът е онова, което осмисля производството на каквото и да е.
Произвеждаш, ако можеш да го продадеш. За обратното има народна поговорка - залудо работи, залудо не стой.
Тръгнаха да правят приватизация на предприятия, които фалираха, поради липсата на пазар за произвежданите от тях неща (боклуци).
И днес някои искат да строят такива предприятия, които ще произвеждат (какво?) и ще продават (на кого?)
Намирането на пазар за стока или услуга, само по себе си представлява гориво за една икономика, а намирането на средства за изграждане на производствени мощности при това изпълнено условие е без проблем.
Има разлика между капитализма и социализма, и е възважно тя да бъде проумяна.
Важно е осъзнаването, че пазарът е онова, което осмисля производството на каквото и да е.
Произвеждаш, ако можеш да го продадеш. За обратното има народна поговорка - залудо работи, залудо не стой.
Тръгнаха да правят приватизация на предприятия, които фалираха, поради липсата на пазар за произвежданите от тях неща (боклуци).
И днес някои искат да строят такива предприятия, които ще произвеждат (какво?) и ще продават (на кого?)
Намирането на пазар за стока или услуга, само по себе си представлява гориво за една икономика, а намирането на средства за изграждане на производствени мощности при това изпълнено условие е без проблем.
Има разлика между капитализма и социализма, и е възважно тя да бъде проумяна.
вторник, 22 юли 2014 г.
Държавата обгрижва - ЕВАЛА!
Чувствам се социално.
Днес в медиите гръмна новината за престъпния детски лагер в дома на една учителка. И държавата се впусна с все сила да брани детското здраве. Похвално - ще си кажете - трябва да има държава. Всъщност "новината" беше инспирирана от държавата, която в стремежа си да отчете дейност, е способна на такава самоотверженост. Всякакви държавни службици и службаши се впуснаха да възстановят правдата - фито-санитарни, ветеринарно-санитарни, туристически и какви ли не власти пожертваха комфорта и спокойствието си в името на детското благополучие.
Те закриха военно-полевата кухня, с която армията се опита да подпомогне пострадалите от наводненията, та един детски лагер ли няма да разтурят. Пак със същите хуманитарни мотиви.
Аз, като умерен либераст, бих искал да виждам държавата малко по-смирена. Някак си мога да се насиля и да приема, че е обществено приемливо държавата да обгрижва тоя или оня, но ми е много трудно да възприема произвола да го прави на своя глава. С други думи, ако не съм искал помощ, следва да не ми я натрапват.
Оправданията на държавните службаши, че, видете ли евентуално, ако станело хранително отравяне, нямало да има отговорен, след като липсва линценз за дейност. Пълни глупости. Сам по себе си лицензът за една или друга дейност не вменява вина и е абсолютно идиотско схващането, че ако някой готви храна и от тази храна бъдат отровени хора, следва непременно, че той е виновен. Вина се доказва в съда на първо място, а отделно от това по цялата верига има цял куп известни и неизвестни. Има нещо сбъркано в тази държава и в хората, които продължават да я възпроизвеждат.
Днес в медиите гръмна новината за престъпния детски лагер в дома на една учителка. И държавата се впусна с все сила да брани детското здраве. Похвално - ще си кажете - трябва да има държава. Всъщност "новината" беше инспирирана от държавата, която в стремежа си да отчете дейност, е способна на такава самоотверженост. Всякакви държавни службици и службаши се впуснаха да възстановят правдата - фито-санитарни, ветеринарно-санитарни, туристически и какви ли не власти пожертваха комфорта и спокойствието си в името на детското благополучие.
Те закриха военно-полевата кухня, с която армията се опита да подпомогне пострадалите от наводненията, та един детски лагер ли няма да разтурят. Пак със същите хуманитарни мотиви.
Аз, като умерен либераст, бих искал да виждам държавата малко по-смирена. Някак си мога да се насиля и да приема, че е обществено приемливо държавата да обгрижва тоя или оня, но ми е много трудно да възприема произвола да го прави на своя глава. С други думи, ако не съм искал помощ, следва да не ми я натрапват.
Оправданията на държавните службаши, че, видете ли евентуално, ако станело хранително отравяне, нямало да има отговорен, след като липсва линценз за дейност. Пълни глупости. Сам по себе си лицензът за една или друга дейност не вменява вина и е абсолютно идиотско схващането, че ако някой готви храна и от тази храна бъдат отровени хора, следва непременно, че той е виновен. Вина се доказва в съда на първо място, а отделно от това по цялата верига има цял куп известни и неизвестни. Има нещо сбъркано в тази държава и в хората, които продължават да я възпроизвеждат.
петък, 11 юли 2014 г.
От гледна точка на капитализма
Ще ми се да поговоря за злободневните грижи и проблеми именно от тази гледна точка - капиталистическата. Смятам, че е нужно да се прави отвреме-навреме, дори и по-често по възможност. На този етап все още не смея да мечтая, че подобен прагматичен подход може да стане масов, но ето - допринасям с каквото мога в тази посока.
Злободневните теми, на които ще обърна внимание са няколко.
Първата е актуалната тези дни криза със здравеопазването, бюджета на здравната каса и като цяло принципите, по които от една страна се случва здравеопазването, а от друга как би следвало да се случва, така че да не виждаме в сутрешните блокове, как поредния човек си е заминал, докато чака накакво позитивно развитие на казуса си.
Втората е за банките и проблемите около тях в момента.
Третата е за другия осигурителен балон - пенсионния.
И за финал малко политика.
Не в този ред, разбира се, но горе-долу това са нещата, към които искам да насоча вашето внимание, като по-важното за мен в случая е да погледнем капиталистически на проблемите, което ще рече прагматично или според личните си интереси. Защо е важно да се гледа и от тази страна на проблемите - важно е, защото с повече гледни точки вероятността за постигане на някакъв обективен прочит нараства значително. А и по начало капиталистическата, тоест прагматичната гледна точка не е особено популярна и рядко може да бъде видяна на телевизионния екран, който дали ни харесва или не, си остава основен проводник на политики и идеологии.
Ще кажа още няколко думи и с това ще приключа с въведението в темата, след което ще мина по същество.
Радвам се, че капиталистическият начин на говорене и мислене полека успява да се прокрадне през медийната завеса. Заслугата за това се пада главно на една национална телевизия - България он Еър и на Сашо Дончев, който в качеството си на представител на БСК успява да даде подобен тон в медиите. Споменавам ги, защото според мен на положителните примери в общественото пространство следва да се обръща внимание и на второ място, поради това, че по-нататък ще имам нужда от някои тези споделени от Сашо Дончев за изясняване на понятията, като - капитализъм, пазарен капитализъм, неолиберализъм и връзката между частното и общото, и различните харакеристики на последните, поради които нерядко те влизат в противоречие.
1. Здравеопазването
Проблемите с финансирането на здравната система не са от вчера и както изглежда не се вижда тяхното решаване в близко време. От гледна точка на капитализма има няколко възможности за здравеопазване.
Супер капиталистическата е да няма изобщо държавна намеса в здравеопазването, да няма задължителна съпричастност и солидарност, и всеки сам да бере грижа за начините, по които ще гарантира собственото си здраве. Това е така наречената либертарианска гледна точка, според която всеки човек сам взема решения за всичко, което го касае и в резултат от това инкасира всички произтичащи от решенията му ползи и/или вреди. Това е краен, абсолютен капитализъм.
Какво, не ви ли харесва тази концепция? А, ако ви кажа, че в насоящия момент де факто се намираме в точно такава ситуация. Това е ситуация, в която всеки сам се справя с медицинските си проблеми, когато става дума за нещо по-сериозно от порязан пръст. Има обаче и една съществена разлика от чистия либертариански модел и тя е в това, че от една страна всеки се спасява по единично, но от друга страна всеки е принуден към задължителната съпричастност и солидарност, по-характерни за социалистическите идеологии.
Или може би си мислите, че като чинно плащате всеки месец определените ви здравни осигуровки сте осигурени? Не, няма такова нещо. Питайте раково болните, питайте Сашо, който си е плащал осигуровките със същата тази илюзия и за когото онзи ден в понеделник БНТ съобщи, че е починал, защото така наречената здравна система е решила, че от нужните му 170,000 лева за животоспасяващата му операция, може да отпусне само 50,000. Осигурен е бил...
Това е явен пример за "полулибератарианство" - ти си длъжен да плащаш, а държавата ти прибира парите и е свободна да прави, каквото й скимне.
Друг вид капиталистическо решение е това със системата на здравните здрастраховки. По принцип тук имаш избор да плащаш предварително, като идеята е да получиш финансиране в случай на нужда. Вариантите са безкрайно много, като по чисто капиталистически компаниите предлагат големи възможности за избор, било то по отношение на лимита, до който се плаща, било за видове заболявания. Застрахователите си имат статистически модели, по които определят тези неща. Доколкото ми е известно по този начин е организирано финансирането на здравеопазването в Щатите и в Швейцария. В общи линии, ако от една страна е на лице коректна и добре организирана застрахователна система, а от друга хората се отнасят достатъчно отговорно към здравето си, това работи много добре.
Недостатъкът на подобен тип организирано здравеопазване е същитя, като при супер капиталистическия либертариански вариант - ако останеш без пари и спреш да плащаш, оставаш без здравеопазване.
Между другото, това е един от ключовите дефекти на сегашната здравна система в България, що се отнася до частта с финансирането. С други думи прякото обвързване на здравно осигуряване и персонални вноски крие рискове за цялата система в случай на икономически срив и вълна от безработица. Накратко - някой не е мислил, когато е правил българската здравна система.
За по-добра образност на проблема, ще споделя и някои некапиталистически модели на организирано здравеопазване.
Хибриден - хем вменява персонална отговорност на входа на системата, тоест всеки да участва в издържането й с лични вноски на някакъв произволен принцип; хем втората алинея от регламента започва с изреждане на един куп изключения, които следва да не плащат; хем формално е заявено, че за всички ще има; хем за никой няма. Звучи ли познато?
Социалистически модел на здравеопазване
Финансирането се поема изцяло от държавния бюджет и всеки болен получава нужното му лечение. Тук личните ангажименти и отговорности към здравето са сведени до това да отидеш при доктора, когато нещо те заболи. Супер социлистическият варинт включва цялостното финансиране на лечението не само в болнични, а и в домашни условия. Чувал съм преди време, че в Испания било нещо подобно, поне що се отнася до крайната услуга за потребителя. Сега не знам как е.
Изводи, въпроси, тревоги, очаквания и възможни решения
Първият извод, който е базиран на реалните ми наблюдения е, че при всеки от изброените варианти на организирано здравеопазване (изключвам либертарианския модел) - капиталистически, хибридни или социалистически, е за предпочитане на изхода на системата да се подхожда строго капиталистически. Какво имам предвид. Без значение дали на входа на организираната система ще се подходи капиталистически (с лична финансова отговорност и ангажимент) или социалистически (пълно бюджетно финансиране), при всички положения на изхода, а и по веригата трябва да има много строга отчетност за това какво се прави и за какво се плаща. Нещо, което между другото липсва в сегашния български модел и което наред с пробойните на входа е в основата на всички проблеми и причина хора да умират, защото нямало пари. Чисто и просто не трябва да има пробойни. Независимо кой плаща, трябва да следи да няма разхищения, източване и други злоупотреби.
Основен въпрос е - Какъв вид здравна система искаме?
Въпросът е основен и сложен, освен това е идеологически претоварен. Логично е този въпрос да бъде решен със средствата на политиката, за предпочитане със средствата на пряката демокрация, но умно, внимателно и с много мисъл.
Аз лично не мога да се ангажирам с мнение за вида здравна система, която ни е нужда като общество, народ и държава. Не мога да знам от какво имат нужда другите - например ти. Затова ще направя онова, което мога - ще споделя на мен каква здравна система ми е нужна. Съвсем неслучайно споменах, че въпросът е идеологически претоварен. Лично аз изпитвам сериозен вътрешен конфликт, произтичащ от цялостното ми разбиране за свобода на избора и ненамеса на държавата в в него и онова, от което имам нужда като здравна система.
Познаващите ме сигурно ще ахнат, като кажа какъв вид здравеопазване предпочитам за себе си.
Изхождайки от личните си нужди и компетентност, бих избрал хибриден вариант:
- супер социалистически по отношение на финансирането, тоест тотално бюджетно финансиране;
- прагматичен по отношение на оценката на ресурсите, както се подхожда при системите със застраховките;
- либертариански по отношение на избора - да зависи изцяло от мен къде и при кого да търся медицинска помощ;
- строго капиталистически по отношение на управляваните средства, тъй като дори и да е бюджетно финансирата система, тези пари пак ще идват от моя джоб.
Смятам, че изборът ми е рационален и отговаря напълно на онова, за което споменах преди малко - нуждите и компетентността ми. И сега обяснявам.
На първо място - такава система ще ме освободи от прекия ми ангажимент да отделям от личното си време за разправяне с лични вноски. Време, което мога да ползвам за нещо друго. Освен това, тъй като не става въпрос за неотложна потребност, понеже през голяма част от времето не ми трябва здравна помощ, е много веротно да забравям, че имам ангажименти за това, което естествено ще затормози и самата система. Тези грижи и проблеми отпадат при варианта на бюджетно финансиране. Предпочитам да ми вземат тези 20, 50 или 100 лева от преките данъци или от ДДС-то, когато пазарувам, пред, знаете за какво говоря.
На второ масто - Ще се чувствам по-добре, ако не се налага да плащам директно с вече влезлите в джоба ми пари. По-добре е индиректно от събраните, както споменах данъци.
На трето място - медицински некомпетентен съм. Както повечето от вас, предполагам. Мога да имам мнение за системата на здравеопазване изхождайки от нуждите си, житейския си опит и някаква компетентност в да речем икономическата сфера, но от гледна точка на медицината съм кръгла нула. Нито мога да предвидя вероятността от какво ще се разболея, нито съм наясно каква е цената на съответното лечение, изобщо не мога да взема адекватно решение базирано на някакво обективно знание, така както решавам за един куп други неща. Затова предпочитам система, за която така или иначе да плащам, за предпочитане да не се налага да я ползвам, въпреки дадените пари, но която да ми гарантира най-оптималното лечение, ако се наложи.
Но както казах, това е моето виждане за вида система на организирано здравеопазване. Какво точно ще бъде, това следва да бъде решено по споменатия по-горе начин. При всички положения промяна на здравеопазването е нужна, защото сегашното не работи.
Това е. Текстът стана прекалено дълъг и мисля тук да сложа точка за момента, а с песниите, банките и политиката да продължим в някой от следващите дни. Надявам се, ако случайно сте стигнали до това място, прочетеното да ви е било полезно или поне да ви е накарало да се замислите.
Злободневните теми, на които ще обърна внимание са няколко.
Първата е актуалната тези дни криза със здравеопазването, бюджета на здравната каса и като цяло принципите, по които от една страна се случва здравеопазването, а от друга как би следвало да се случва, така че да не виждаме в сутрешните блокове, как поредния човек си е заминал, докато чака накакво позитивно развитие на казуса си.
Втората е за банките и проблемите около тях в момента.
Третата е за другия осигурителен балон - пенсионния.
И за финал малко политика.
Не в този ред, разбира се, но горе-долу това са нещата, към които искам да насоча вашето внимание, като по-важното за мен в случая е да погледнем капиталистически на проблемите, което ще рече прагматично или според личните си интереси. Защо е важно да се гледа и от тази страна на проблемите - важно е, защото с повече гледни точки вероятността за постигане на някакъв обективен прочит нараства значително. А и по начало капиталистическата, тоест прагматичната гледна точка не е особено популярна и рядко може да бъде видяна на телевизионния екран, който дали ни харесва или не, си остава основен проводник на политики и идеологии.
Ще кажа още няколко думи и с това ще приключа с въведението в темата, след което ще мина по същество.
Радвам се, че капиталистическият начин на говорене и мислене полека успява да се прокрадне през медийната завеса. Заслугата за това се пада главно на една национална телевизия - България он Еър и на Сашо Дончев, който в качеството си на представител на БСК успява да даде подобен тон в медиите. Споменавам ги, защото според мен на положителните примери в общественото пространство следва да се обръща внимание и на второ място, поради това, че по-нататък ще имам нужда от някои тези споделени от Сашо Дончев за изясняване на понятията, като - капитализъм, пазарен капитализъм, неолиберализъм и връзката между частното и общото, и различните харакеристики на последните, поради които нерядко те влизат в противоречие.
1. Здравеопазването
Проблемите с финансирането на здравната система не са от вчера и както изглежда не се вижда тяхното решаване в близко време. От гледна точка на капитализма има няколко възможности за здравеопазване.
Супер капиталистическата е да няма изобщо държавна намеса в здравеопазването, да няма задължителна съпричастност и солидарност, и всеки сам да бере грижа за начините, по които ще гарантира собственото си здраве. Това е така наречената либертарианска гледна точка, според която всеки човек сам взема решения за всичко, което го касае и в резултат от това инкасира всички произтичащи от решенията му ползи и/или вреди. Това е краен, абсолютен капитализъм.
Какво, не ви ли харесва тази концепция? А, ако ви кажа, че в насоящия момент де факто се намираме в точно такава ситуация. Това е ситуация, в която всеки сам се справя с медицинските си проблеми, когато става дума за нещо по-сериозно от порязан пръст. Има обаче и една съществена разлика от чистия либертариански модел и тя е в това, че от една страна всеки се спасява по единично, но от друга страна всеки е принуден към задължителната съпричастност и солидарност, по-характерни за социалистическите идеологии.
Или може би си мислите, че като чинно плащате всеки месец определените ви здравни осигуровки сте осигурени? Не, няма такова нещо. Питайте раково болните, питайте Сашо, който си е плащал осигуровките със същата тази илюзия и за когото онзи ден в понеделник БНТ съобщи, че е починал, защото така наречената здравна система е решила, че от нужните му 170,000 лева за животоспасяващата му операция, може да отпусне само 50,000. Осигурен е бил...
Това е явен пример за "полулибератарианство" - ти си длъжен да плащаш, а държавата ти прибира парите и е свободна да прави, каквото й скимне.
Друг вид капиталистическо решение е това със системата на здравните здрастраховки. По принцип тук имаш избор да плащаш предварително, като идеята е да получиш финансиране в случай на нужда. Вариантите са безкрайно много, като по чисто капиталистически компаниите предлагат големи възможности за избор, било то по отношение на лимита, до който се плаща, било за видове заболявания. Застрахователите си имат статистически модели, по които определят тези неща. Доколкото ми е известно по този начин е организирано финансирането на здравеопазването в Щатите и в Швейцария. В общи линии, ако от една страна е на лице коректна и добре организирана застрахователна система, а от друга хората се отнасят достатъчно отговорно към здравето си, това работи много добре.
Недостатъкът на подобен тип организирано здравеопазване е същитя, като при супер капиталистическия либертариански вариант - ако останеш без пари и спреш да плащаш, оставаш без здравеопазване.
Между другото, това е един от ключовите дефекти на сегашната здравна система в България, що се отнася до частта с финансирането. С други думи прякото обвързване на здравно осигуряване и персонални вноски крие рискове за цялата система в случай на икономически срив и вълна от безработица. Накратко - някой не е мислил, когато е правил българската здравна система.
За по-добра образност на проблема, ще споделя и някои некапиталистически модели на организирано здравеопазване.
Хибриден - хем вменява персонална отговорност на входа на системата, тоест всеки да участва в издържането й с лични вноски на някакъв произволен принцип; хем втората алинея от регламента започва с изреждане на един куп изключения, които следва да не плащат; хем формално е заявено, че за всички ще има; хем за никой няма. Звучи ли познато?
Социалистически модел на здравеопазване
Финансирането се поема изцяло от държавния бюджет и всеки болен получава нужното му лечение. Тук личните ангажименти и отговорности към здравето са сведени до това да отидеш при доктора, когато нещо те заболи. Супер социлистическият варинт включва цялостното финансиране на лечението не само в болнични, а и в домашни условия. Чувал съм преди време, че в Испания било нещо подобно, поне що се отнася до крайната услуга за потребителя. Сега не знам как е.
Изводи, въпроси, тревоги, очаквания и възможни решения
Първият извод, който е базиран на реалните ми наблюдения е, че при всеки от изброените варианти на организирано здравеопазване (изключвам либертарианския модел) - капиталистически, хибридни или социалистически, е за предпочитане на изхода на системата да се подхожда строго капиталистически. Какво имам предвид. Без значение дали на входа на организираната система ще се подходи капиталистически (с лична финансова отговорност и ангажимент) или социалистически (пълно бюджетно финансиране), при всички положения на изхода, а и по веригата трябва да има много строга отчетност за това какво се прави и за какво се плаща. Нещо, което между другото липсва в сегашния български модел и което наред с пробойните на входа е в основата на всички проблеми и причина хора да умират, защото нямало пари. Чисто и просто не трябва да има пробойни. Независимо кой плаща, трябва да следи да няма разхищения, източване и други злоупотреби.
Основен въпрос е - Какъв вид здравна система искаме?
Въпросът е основен и сложен, освен това е идеологически претоварен. Логично е този въпрос да бъде решен със средствата на политиката, за предпочитане със средствата на пряката демокрация, но умно, внимателно и с много мисъл.
Аз лично не мога да се ангажирам с мнение за вида здравна система, която ни е нужда като общество, народ и държава. Не мога да знам от какво имат нужда другите - например ти. Затова ще направя онова, което мога - ще споделя на мен каква здравна система ми е нужна. Съвсем неслучайно споменах, че въпросът е идеологически претоварен. Лично аз изпитвам сериозен вътрешен конфликт, произтичащ от цялостното ми разбиране за свобода на избора и ненамеса на държавата в в него и онова, от което имам нужда като здравна система.
Познаващите ме сигурно ще ахнат, като кажа какъв вид здравеопазване предпочитам за себе си.
Изхождайки от личните си нужди и компетентност, бих избрал хибриден вариант:
- супер социалистически по отношение на финансирането, тоест тотално бюджетно финансиране;
- прагматичен по отношение на оценката на ресурсите, както се подхожда при системите със застраховките;
- либертариански по отношение на избора - да зависи изцяло от мен къде и при кого да търся медицинска помощ;
- строго капиталистически по отношение на управляваните средства, тъй като дори и да е бюджетно финансирата система, тези пари пак ще идват от моя джоб.
Смятам, че изборът ми е рационален и отговаря напълно на онова, за което споменах преди малко - нуждите и компетентността ми. И сега обяснявам.
На първо място - такава система ще ме освободи от прекия ми ангажимент да отделям от личното си време за разправяне с лични вноски. Време, което мога да ползвам за нещо друго. Освен това, тъй като не става въпрос за неотложна потребност, понеже през голяма част от времето не ми трябва здравна помощ, е много веротно да забравям, че имам ангажименти за това, което естествено ще затормози и самата система. Тези грижи и проблеми отпадат при варианта на бюджетно финансиране. Предпочитам да ми вземат тези 20, 50 или 100 лева от преките данъци или от ДДС-то, когато пазарувам, пред, знаете за какво говоря.
На второ масто - Ще се чувствам по-добре, ако не се налага да плащам директно с вече влезлите в джоба ми пари. По-добре е индиректно от събраните, както споменах данъци.
На трето място - медицински некомпетентен съм. Както повечето от вас, предполагам. Мога да имам мнение за системата на здравеопазване изхождайки от нуждите си, житейския си опит и някаква компетентност в да речем икономическата сфера, но от гледна точка на медицината съм кръгла нула. Нито мога да предвидя вероятността от какво ще се разболея, нито съм наясно каква е цената на съответното лечение, изобщо не мога да взема адекватно решение базирано на някакво обективно знание, така както решавам за един куп други неща. Затова предпочитам система, за която така или иначе да плащам, за предпочитане да не се налага да я ползвам, въпреки дадените пари, но която да ми гарантира най-оптималното лечение, ако се наложи.
Но както казах, това е моето виждане за вида система на организирано здравеопазване. Какво точно ще бъде, това следва да бъде решено по споменатия по-горе начин. При всички положения промяна на здравеопазването е нужна, защото сегашното не работи.
Това е. Текстът стана прекалено дълъг и мисля тук да сложа точка за момента, а с песниите, банките и политиката да продължим в някой от следващите дни. Надявам се, ако случайно сте стигнали до това място, прочетеното да ви е било полезно или поне да ви е накарало да се замислите.
четвъртък, 3 юли 2014 г.
Колективистични блянове в европейска България
Имате ли пейка пред блока?
Дано да нямате, но сигурно някой е сложил. Пред моя блок има цели две. Общината ги наслага за по-предишните местни избори и все още не са изгнили. Пред блока на сестра ми също сложиха и там веднага си ги лакираха, а при нас - не. Каква безотноворност. За щастие никой не ги ползва, но през няколко входа съвсем не е така. Там сами си бяха направили. От двете страни на пътеката към входа имат пейки и вечер, след работа настава стълпотворение. Не, не са мигани, както може би си мислите. Е, има и някой друг за цвят, но основно са представители на работническо-селския възторг. Социализират се.
Гледката на лупещите семки, пукащите бири и да - бистрещите лични и обществени драми бачкатори, вероятно би предизвикала небивал възторг у всеки представител на лявата интелектуална мисъл. Да мине и да възкликне - "О, каква социализация! О, каква колективизация!", а след няколко минути да отпраши, чувайки за пореден път нечленоразделното - "Тоапаквогледа". Левите интелектуалци си падат по колективизация и социализация. Те по начало обичат да мислят за другите. Та така и пред моя блок се озовахме с пейки за социализиране и колективизиране. За щастие никой не ги ползва.
Може би сте обърнали внимание вечер прибирайки се от работа, как има определени места, основно жилищни блокове, пред които гъмжи от народ и такива, пред които няма жива душа. Загледайте се някой път и ще видите, че събиращите се са нискокачествен човешки материал. Отдавна имах желанието да споделя за колективистичния феномен на съвременните жилищни комплекси и природата на главните действащи лица, но изпитвах известно притеснение да не засегна някой. Наскоро обаче си дадох сметка, че социализиращата се пред входовете сган, най-вероятно никога няма да прочете тези редове. Примитивите предпочитат да седят физически рамо до рамо, да се ръгат с лакти и да си дуднят лице в лице, пред това да обикалят в нета. Така че съм спокоен, няма да ме бият (смех).
Примитивният, нискоинтелигентният и екстровертният селяк, са хора предпочитащи близкия контакт. Искат да те хващат за ръцете, да ти дишат в лицето - така се чувстват комфортно. И имам чувството, че такава склонност имат преобладаващата част от хората по тия земи. Нищо чудно, че в България е много трудно да свършиш някаква работа без да се налага да се офлянкваш с някой лично - очи в очи. Било да купиш или продадеш нещо, или в отношенията с видовете администрации. Просто хората така предпочитат... да се социализират.
Електронно правителство ли? Или електронно гласуване? Не, не е за нашего брата това. Друго си е да иде там и да се нареди на опашката, да подуши некъпания задник на тоя пред него, после да отстъпи леко назад и когато не нагази, да ти се извини - "Опа!". Друго си е.
Виждаме го всеки ден. Предполагам и съм почти сигурен, че ще разберете отвращението ми към тия нагласи и привички. Сигурен съм, не за друго, а за това, че бидейки тук във виртуалната реалност, със сигурност не сте на пейката отвън. За което, между другото ви свалям шапка. В крайна сметка тук също се социализираме, но го правим далеч по-качествено и широкоскроено, и в същото време не навлизаме в личното пространство на другия. Нали?
Това, за което разказвам ме отвращава. Явлението ми е противно и отблъскавщо. Случвало ми се е, предполагам на всеки се е случвало поне веднъж, да ме пита някой - "Ти за нещо повече ли се имаш?". В този случай без никакво съменение мога да кажа, че не само се имам за нещо повече от цървулите по входните пейки, а със сигурност съм повече от тях.
Но в крайна сметка не отвращението ми от вече случилото се е главното, което ме накара да разкажа за това. Друго е - нещото, което левите интелектуалци щедро искат да ни осигурят, дори и ако ние не щем. Тази сутрин видях реклама по телевизията и написах на стената си във фейсбук:
Дано да нямате, но сигурно някой е сложил. Пред моя блок има цели две. Общината ги наслага за по-предишните местни избори и все още не са изгнили. Пред блока на сестра ми също сложиха и там веднага си ги лакираха, а при нас - не. Каква безотноворност. За щастие никой не ги ползва, но през няколко входа съвсем не е така. Там сами си бяха направили. От двете страни на пътеката към входа имат пейки и вечер, след работа настава стълпотворение. Не, не са мигани, както може би си мислите. Е, има и някой друг за цвят, но основно са представители на работническо-селския възторг. Социализират се.
Гледката на лупещите семки, пукащите бири и да - бистрещите лични и обществени драми бачкатори, вероятно би предизвикала небивал възторг у всеки представител на лявата интелектуална мисъл. Да мине и да възкликне - "О, каква социализация! О, каква колективизация!", а след няколко минути да отпраши, чувайки за пореден път нечленоразделното - "Тоапаквогледа". Левите интелектуалци си падат по колективизация и социализация. Те по начало обичат да мислят за другите. Та така и пред моя блок се озовахме с пейки за социализиране и колективизиране. За щастие никой не ги ползва.
Може би сте обърнали внимание вечер прибирайки се от работа, как има определени места, основно жилищни блокове, пред които гъмжи от народ и такива, пред които няма жива душа. Загледайте се някой път и ще видите, че събиращите се са нискокачествен човешки материал. Отдавна имах желанието да споделя за колективистичния феномен на съвременните жилищни комплекси и природата на главните действащи лица, но изпитвах известно притеснение да не засегна някой. Наскоро обаче си дадох сметка, че социализиращата се пред входовете сган, най-вероятно никога няма да прочете тези редове. Примитивите предпочитат да седят физически рамо до рамо, да се ръгат с лакти и да си дуднят лице в лице, пред това да обикалят в нета. Така че съм спокоен, няма да ме бият (смех).
Примитивният, нискоинтелигентният и екстровертният селяк, са хора предпочитащи близкия контакт. Искат да те хващат за ръцете, да ти дишат в лицето - така се чувстват комфортно. И имам чувството, че такава склонност имат преобладаващата част от хората по тия земи. Нищо чудно, че в България е много трудно да свършиш някаква работа без да се налага да се офлянкваш с някой лично - очи в очи. Било да купиш или продадеш нещо, или в отношенията с видовете администрации. Просто хората така предпочитат... да се социализират.
Електронно правителство ли? Или електронно гласуване? Не, не е за нашего брата това. Друго си е да иде там и да се нареди на опашката, да подуши некъпания задник на тоя пред него, после да отстъпи леко назад и когато не нагази, да ти се извини - "Опа!". Друго си е.
Виждаме го всеки ден. Предполагам и съм почти сигурен, че ще разберете отвращението ми към тия нагласи и привички. Сигурен съм, не за друго, а за това, че бидейки тук във виртуалната реалност, със сигурност не сте на пейката отвън. За което, между другото ви свалям шапка. В крайна сметка тук също се социализираме, но го правим далеч по-качествено и широкоскроено, и в същото време не навлизаме в личното пространство на другия. Нали?
Това, за което разказвам ме отвращава. Явлението ми е противно и отблъскавщо. Случвало ми се е, предполагам на всеки се е случвало поне веднъж, да ме пита някой - "Ти за нещо повече ли се имаш?". В този случай без никакво съменение мога да кажа, че не само се имам за нещо повече от цървулите по входните пейки, а със сигурност съм повече от тях.
Но в крайна сметка не отвращението ми от вече случилото се е главното, което ме накара да разкажа за това. Друго е - нещото, което левите интелектуалци щедро искат да ни осигурят, дори и ако ние не щем. Тази сутрин видях реклама по телевизията и написах на стената си във фейсбук:
"Добре де, мечтата им е да социализират и колективизират - това го разбирам. Не по същество, а че така или иначе им е мечта. Онова, което не разбирам е, защо трябва да пилеят парите по програма "Развитие на човешките ресурси", за да го правят, че на всичкото отгоре го и рекламират по телевизията."Става дума за неистовото желание да принудят и децата към същото с почти насилственото целодневно присъствие в училище. Искат го и сега са им паднали парички да го сторят. А дали искаме, а дали децата искат... За титаните на лявата интелектуална мисъл, това е без никакво значение.
събота, 21 юни 2014 г.
Капитализмът е вече тук. Дали?
Отдавна не бях гледал предаването на Асен Григоров, май го бяха спрели около изборите. но както и да е. Днес го гледах. Последният гост Дончев го засичам за втори път в рамките на три дни. Очертава се той да бъде новият медиен любимец в следващите месеци. Говори умно и дефицитно, в смисъл, че казва неща, които има нужда да бъдат казани, но упорито не им се даваше трибуна в продължение на близо четвърт век. Капитализмът е вече тук и ако този начин на мислене добие умерена популярност, то е много вероятно България да започне да отлепва до края на десетилетието. Все пак може и да доживея нормална държава с нормално общество. Ще видим. Засега тая умерен оптимизъм.
понеделник, 12 май 2014 г.
Повече или по-малко капитализъм?
Митко Василев: Ако изворът беше частен...
Руми Алексиева: Хайде няма нужда.
Митко Василев: Очевидно няма.
Руми Алексиева: Митко, частните обекти в БГ-то не ме докарват до екстаз. В голямата си част са "сделани".
Митко Василев: Обикновено сделаните са тия, които ги е докопал някой корумпиран чиновник, чрез употреба на служебното си положение. Иначе, който се е вложил, обикновено си трепере над инвестицията. Самата нормативна база в България предполага разцвет на първия вид частна собственост, затова и е "сделана". Тука всичко е на държавата, само дето дишаме не са рекли да ни таксуват. Именнио затуй разните там "играчи" пробутват, че е добре да е на държавата, щото де факто е техно, ако го поискат. А стадото пасе трева в това време.
Руми Алексиева: Не е по-добре и да е частно. Защо, Мите, е така - направИ справка със собствения си коментар по-горе.
Митко Василев: Вие не разбирате какво ви казвам. Нямам предвид частно в качеството му на изключение, тоест всичко е държавно, но за едно, две или сто - частно. Имам предвид частно на общо основание, като например - копаеш си в двора и бликва минерална вода, да можеш да я ползваш, както решиш. И това да е валидно за всеки. Да видиш няма ли да има бани и басейни.
Руми Алексиева: Няма, Мите. както няма зеленчуци, плодове и т.н.
Митко Василев: ?
Руми Алексиева: В смисъл, че частна земя има, а желаещи да копаят и произвеждат - малцина.
Митко Василев: Случва ми се да пътувам чат-пат из селската провинция и моите впечатления са други. Практически няма неизорана и незасята земя.
__________________________________________________________
Разговорът е воден във фейсбук, във връзка с публикация за състоянието на банята в Овча купел.
Руми Алексиева: Хайде няма нужда.
Митко Василев: Очевидно няма.
Руми Алексиева: Митко, частните обекти в БГ-то не ме докарват до екстаз. В голямата си част са "сделани".
Митко Василев: Обикновено сделаните са тия, които ги е докопал някой корумпиран чиновник, чрез употреба на служебното си положение. Иначе, който се е вложил, обикновено си трепере над инвестицията. Самата нормативна база в България предполага разцвет на първия вид частна собственост, затова и е "сделана". Тука всичко е на държавата, само дето дишаме не са рекли да ни таксуват. Именнио затуй разните там "играчи" пробутват, че е добре да е на държавата, щото де факто е техно, ако го поискат. А стадото пасе трева в това време.
Руми Алексиева: Не е по-добре и да е частно. Защо, Мите, е така - направИ справка със собствения си коментар по-горе.
Митко Василев: Вие не разбирате какво ви казвам. Нямам предвид частно в качеството му на изключение, тоест всичко е държавно, но за едно, две или сто - частно. Имам предвид частно на общо основание, като например - копаеш си в двора и бликва минерална вода, да можеш да я ползваш, както решиш. И това да е валидно за всеки. Да видиш няма ли да има бани и басейни.
Руми Алексиева: Няма, Мите. както няма зеленчуци, плодове и т.н.
Митко Василев: ?
Руми Алексиева: В смисъл, че частна земя има, а желаещи да копаят и произвеждат - малцина.
Митко Василев: Случва ми се да пътувам чат-пат из селската провинция и моите впечатления са други. Практически няма неизорана и незасята земя.
__________________________________________________________
Разговорът е воден във фейсбук, във връзка с публикация за състоянието на банята в Овча купел.
понеделник, 14 април 2014 г.
Защо ни излиза скъпо руския газ?
Една от причините е в самата Русия, която има определен тип поведение. Поведение подчинено на логиката, че икономиката може и трябва да се използва за политически цели или натиск. Това е факт. И както е факт, така не е основния ни проблем. В крайна сметка цената на руския газ може да е висока за България, но тя е пазарна и в конурентен режим. Пазарна е, защото българската компания я плаща, следователно може да си я позволи. В същото време руския газ се конкурира на българския пазар, като под това не бива да се разбира само и единствено конкуренция с някакъв друг вид газ, но и с всички останали източници на енергия, като: петролни, въглищни и други.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
На индивидуално битово ниво това работи. Хората знаят как да се оправят. Повечето имат избор и реално го правят, когато решават дали да набавят нужната им енергия, чрез инсталации за горене на течни и твърди горива, газ или електричество. Редно е това да стане възможно и в по-широк мащаб. Едва тогава може да очакваме нещо повече.
Втората и според мен по-съществената причина за това руския газ да бъде по-скъп за България, отколкото за редица други държави, е в самата структура и организация на българската държава и българската икономика. Тук на първо място е конституционната рамка, а на второ лошата организация. Двете заедно пречат на разработването и усвояването на собствения енергиен потенциал, което само по себе си създава предпоставки за по-голяма зависимост от външни източници. Проблемите на страната произтичат от недостатъчното наличие на капитализъм, основан на частната собственост, демокрацията и закона. Резултатът е изтичане на национален капитал, нереализиран икономически растеж и трупане на други негативи, за които ще стане дума след малко.
Собствени ресурси и потенциал
На първо място бих поставил боклука, битовия отпадък. Битовите боклуци сами по себе си представляват проблем. Конкретно в България политиката по отношение на отпадъците е меко казано неадекватна.
От една страна разделното събиране и рециклирането на отпадъка не се получава по ред причини, като:
- навици;
- културни особености;
- икономическа неефективност.
От друга страна наличието на битов боклук носи само и единствено негативи, идващи главно от липсата на всякаква организация. Битовите отпадъци са съставени преди всичко от горими продукти, като хранителни остатъци, пластмаси и хартия - все горими материали, от които може да се извилча енергия, била тя топлинна или електрическа. Може, но не се прави. Вместо това България трупа боклуците си, те гният и отделят в атмосферата метан или се самозалпават (или биват палени), като така причиняват екологични щети без да носят някаква полза; замърсяват водите и земат място. Едно рационално икономически и екологично отговорно поведение, би следвало да доведе да преработване на наличния битов боклук и трансформирането му в енергия във вид според нуждата, при това чрез прилагането на най-високите екологични стандарти. Да не говорим, че цялата организация по управление на отпадъците е финансирана от населението, тоест добитата с горене на боклук енергия ще изезе безплатен отпадъчен продукт.
Това е ресурс, който в България се пилее, а от това пилеене произтичат само негативи.
На второ място бих поставил неразработването на собствения енергиен потенциал по отношение на изкопаемите енергоизточници. Тук ще наблегна на конституционните ограничения, като пречка пред развитието.
На картата може да видите част от Северозападна и Централна северна България, където назад във времето е установено наличие на някакви енергийни залежи.
Някои са изчерпани, други са считани за незначителни, а за трети има технологични пречки пред усвояването им. Само по себе си наличието на нефт, газ и въглища на посочените места, е предпоставка за търсене на нови находища в рамките на очертания периметър и тук своята негативно тежка дума казва Българската конституция, според която всички подземни блага са собственост на държавата.
Всичко е на държавата.
Това пречи. Пречи на частната инициатива да поеме риска за собствена сметка и в своя полза, да проучва и разработва потенциалните находища. Не само, че пречи, ами дори крие опасност за собствеността. Например:
Ако притежаваш няколко декара нива и убедиш банката или някой инвестиционен фонд, че си заслужава да поемат риска, като те финансират и не дай боже попаднеш на нефт или газ, то държавата на мига ще дотърчи и не само, че инвестицията ти ще отиде на вятъра, но и веротно ще загубиш парчето земя.
Казано накратко, тук не е САЩ. Ние не знаем какво имаме и нямаме никаква сметка да разбираме, дори напротив. Та нали преди няколко години се бяха засилили да слагат водомери по гераните на хората - и водата е на държавата. Сигурно и въздуха и неин.
За това говорим. Тук и сега няма достатъчно капитализъм основан на частната собственост, демокрацията и закона. Няма условия за развитие на собствения потенциал. Сами се лишаваме от алтернативите, които биха ни дали по-изгодно положение на енергийния пазар, така че по-високите цени на руския газ са най-малкия ни проблем.
сряда, 2 април 2014 г.
Търсиме под вола теле
Поставянето на проблема с качеството на образованието и нивото на безработицата в една плоскост е твърде плоско изпълнение, целящо може би да даде някакво обяснение за невъзможността да се реши второто, може би да се създаде някаква посока за действие за отбиване на номер или нещо, за което ми е бедна фантазията, но не и да се реши, който и да било от двата проблема - необразованост водеща до функционална инвалидност от една страна и безработица и нисък стандарт от друга.
Някъде на друго място, в друго време и при други обстоятелства би имало смисъл да се търси връзка между двата проблема, но тя пак ще бъде косвена и крехка. Ситуацията днес не предполага наличието на никаква целесъобразност от подобни действия и представлява ни повече, ни по-малко търсене на теле под вола. От една страна съществува много тежък образователен проблем, породен главно от стереотипи и тъпота, а друга страна има икономически проблем, състоящ се в липсата на икономика, което прави хората ненужни - просото никой няма нужда от тях, без значение от квалификацията им или нивото на тяхното образование. Истината е, че българското разбиране за образование е извън времето. Истината е, че масовия българин бърка образование с дисциплина и подчинението. Истината е, че се пилеят хиляди часове в теоритично изучаване на непотребни неща. Истината е, че образованието тормози индивида за сметка на колективния "разум". Истината е, че енергията на ученика се насочва там, където е най-зле и няма никакви заложби, което го лишава от времеви, физически и психически ресурс да развива талантите и интелекта си, където е най-силен. Истината е, че няма големи възможности за избор и това осакатява, превръщайки се в навик и предопределеност. Иситната е, че образованието потиска личността, а не я развива. Истината е, че така нареченото дуално образование, което напоследък им се е забило под нокъта, е пълна порнография. Истината е, че професионални умения се усвояват за не повече от петстотин часа (500 часа), което е всичко на всичко три месеца и то само в редки случаи. Истината е, че особено в големите компании, където има тясна специализация в извършването на различни дейности и операции, нужното се научва в рамките на ден. Истината е, че измислените курсове и обучения са се превърнали в отделна индустрия, ковто произвежда нищо. Истината е, че удавникът се хваща за сламка и след това се дави. Истината е, че по върховете на държавата се носят балони пълни с блатния газ на народните низини и перспективите не са никак добри.
Някъде на друго място, в друго време и при други обстоятелства би имало смисъл да се търси връзка между двата проблема, но тя пак ще бъде косвена и крехка. Ситуацията днес не предполага наличието на никаква целесъобразност от подобни действия и представлява ни повече, ни по-малко търсене на теле под вола. От една страна съществува много тежък образователен проблем, породен главно от стереотипи и тъпота, а друга страна има икономически проблем, състоящ се в липсата на икономика, което прави хората ненужни - просото никой няма нужда от тях, без значение от квалификацията им или нивото на тяхното образование. Истината е, че българското разбиране за образование е извън времето. Истината е, че масовия българин бърка образование с дисциплина и подчинението. Истината е, че се пилеят хиляди часове в теоритично изучаване на непотребни неща. Истината е, че образованието тормози индивида за сметка на колективния "разум". Истината е, че енергията на ученика се насочва там, където е най-зле и няма никакви заложби, което го лишава от времеви, физически и психически ресурс да развива талантите и интелекта си, където е най-силен. Истината е, че няма големи възможности за избор и това осакатява, превръщайки се в навик и предопределеност. Иситната е, че образованието потиска личността, а не я развива. Истината е, че така нареченото дуално образование, което напоследък им се е забило под нокъта, е пълна порнография. Истината е, че професионални умения се усвояват за не повече от петстотин часа (500 часа), което е всичко на всичко три месеца и то само в редки случаи. Истината е, че особено в големите компании, където има тясна специализация в извършването на различни дейности и операции, нужното се научва в рамките на ден. Истината е, че измислените курсове и обучения са се превърнали в отделна индустрия, ковто произвежда нищо. Истината е, че удавникът се хваща за сламка и след това се дави. Истината е, че по върховете на държавата се носят балони пълни с блатния газ на народните низини и перспективите не са никак добри.
сряда, 11 април 2012 г.
Има надежда (170)
Малката заразказва какъв бизнес план има. Естествено, тя не знае какво е бизнес план, защото е само на шест и половина, обаче разказаното си е план, при това добре обмислен, все едно не е на шестгодишно хлапенце, а е дело на добър маркетингов специалист с няколко години практика.
На фона на всички заявявани стратегии за възможностите пред младите хора с идеи, съм решил да насоча детето към чуждоезиково обучение, за да може, когато настъпи момента, да емигрира и да реализира идеите си.
На фона на всички заявявани стратегии за възможностите пред младите хора с идеи, съм решил да насоча детето към чуждоезиково обучение, за да може, когато настъпи момента, да емигрира и да реализира идеите си.
петък, 30 март 2012 г.
За политиката по принцип и в некои частности (163)
И така, приятели мои, ще се постарая перото ми да извае един хубав разказ за онова, което мисля за политиката - по принцип и в некои частности. Надявам се да се получи малко по-добре от последния път за инвестиционния климат, когато, признавам си не ми хареса как стана.
Ще разкажа за политиката и за маджуна, и кое е общото между тях.
Начало
Как да започна, че да не е скучно на драгия читател?
Няма начин - началото ще бъде скучно.
С две думи за важността на политиката.
Важна е, защото определя икономиката, гражданските ни права, свободите и така нататък. Въпреки, че мнозина биха поспорили с мен, относто това дали не преувеличавам, аз ще си държа на моето - политиката е важна част от живота ни и затова трябва да й обръщаме внимание отвреме-навреме.
Малко пикантерия
Политическата действителност дава доста материал с жълтеникав нюанс.
В няколко от партиите тече процес на разместване на пластовете, боричкания за домогване до ключови партийни постове и даже политически разводи. Е, в случая с Атака разводът е и в буквален, и в преносен смисъл. Смея (им) се. Семейното предприятие е на път да фалира. Жалка история.
В партията майка ръководителка също се случват разни неща. Гоце вече сложи тигана и обяви амнистия за провинилите се, като каза, че няма да ги уволнява, ако стане началник. Било кампания, разбираемо било, щял да им прости. От своя страна Станишев не му остана длъжен и отвърна, че иска да бъдат модерна партия, а не вождистка и такава от миналото, като по този начин тактично прати Първанов да пасе в историята. За капак на всичко двамата претенденти бяха атакувани по десния фланг със самоделно изработено клипче, което освен за повдигане на духа в оределите десни редици, за друго не можа да послужи.
Като стана дума за десните и там положението е във форс мажор. Изглежда процесът на полуразпад продължава. Последно Прошко наля вода в огъня, изказвайки се в дух на другарска и вътрешнопартийна самокритика пред Дневник.
Лично и някак безсрамно
Ако се насиля, бих могъл да поприкрия хейтърския порив, който ме обзема четейки новините за горе казаните събития, обаче не би - няма. Готино ми е, когато гледам определени политици да страдат, макар и не физически. Когато виждам как драпат да се закачат за кокала и той е на път да им се изплъзне, изпитвам частично удовлетворение. За жалост е само частично, но и това е нещо.
Лизане на сол по симпатизантски
Партийните драми предизвикват понякога леки, понякога ожесточени спорове между симпатизантите на отделните партии или вътрешно сред поддръжниците на някоя определена. Често действията на симпатизантите са водени от омраза към политическия враг или от липсата на алтернатива и безизходица. Водени главно от такива подбуди хората озверяват и се обиждат. Едни ги е страх, че комунистите ще се върнат или че другите ще вземат властта и ще направят серия от глупости, които могат да им влошат живота, а други са наясно, признават си и ги е яд, че подкрепят залудо дадена партия или политик, но не намират зад кого друг да застанат.
Образно представени нещата изглеждат много кофти, направо идиотски.
Искат да правят крем карамел, но като няма захар слагат сол. Решението е просто - ще правиш крем карамел, когато намериш захар или подходящ заместител. Иначе всичко отива на боклука и язък за останалите продукти. По-лошото е, че като не стане с готварска сол, следват опити с морска, с египетска, с румънска, с калиева - все неподходящи заместители за липсващата захар.
Аналогията ми се вижда много подходяща за случая със симпатизантските неволи.
Захар
Захарта изчезна от рафтовете и в един момент спряхме да ходим до кварталния гастроном, а парите и купоните за полагаемите количества от така ценната суровина ставаха все по-малко нужни хартии. Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Трябваше ни някакъв изход от ситуацията.
Маджунясване
Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Тогава на бабите и дядовците на село им просветна, че бихме могли да си правим "маджун", както правили едно време. Речено-сторено.
Отнякъде се изнамериха семена за захарна тръстика. След това тази позабравена култура започна да наднича иззад много селски огради. През ваканцията - някъде през лятото или в ранната есен на хиляда деветстотин и деветдесета година реколтата беше готова. В задния двор бяхме засяли няколкостотин квадрата с наподобяващото царевица растение. Когато дойде момента всичко беше изрязано със сърпове. Беше минало известно време, откакто даваха "Робинята Изаура" по телевизията и по тоя повод се шегувахме, че сме станали като робите на плантацията, та така работата вървеше по-леко (смех). Беше интересно, че тръстиковите семена се появиха по същото време, когато изчезна захарта, а по онова време всичко се намираше мъчно, с много връзки и с триста зора. Съвпадение някакво такова, но както и да е. Изрязаните тръстикови стъбла ги изстискахме с една примитивна машинка, състояща се от манивела и две зъбчатки. След това сокът се сипваше в казана и се вареше, докато се сгъсти и добие вид и плътност на пчелен мед. Готовият продукт старците наричаха маджун. По-късно научих, че това било меласа, но много им разбират на тях селските главици (смех). Въпросният маджун го спивахме в буркани, след това пак варене - за стерилизация, за да не ферментира. С бурканирания материал избутахме до следващата година, когато освободиха цените и пуснаха капитализма да напълни прашлясалите социалистически рафтове с продукти - започна да си има захар и повече не се налагаше да излизаме 'на плантацията" (смех).
Беше си направо ужасно, но намерихме подходящото решение. Не е захар, но върши същата работа. Сигурно сме могли да опитаме със сол дали ще стане, но на никой не му хрумна и падна доста бачкане (смех).
Ще разкажа за политиката и за маджуна, и кое е общото между тях.
Начало
Как да започна, че да не е скучно на драгия читател?
Няма начин - началото ще бъде скучно.
С две думи за важността на политиката.
Важна е, защото определя икономиката, гражданските ни права, свободите и така нататък. Въпреки, че мнозина биха поспорили с мен, относто това дали не преувеличавам, аз ще си държа на моето - политиката е важна част от живота ни и затова трябва да й обръщаме внимание отвреме-навреме.
Малко пикантерия
Политическата действителност дава доста материал с жълтеникав нюанс.
В няколко от партиите тече процес на разместване на пластовете, боричкания за домогване до ключови партийни постове и даже политически разводи. Е, в случая с Атака разводът е и в буквален, и в преносен смисъл. Смея (им) се. Семейното предприятие е на път да фалира. Жалка история.
В партията майка ръководителка също се случват разни неща. Гоце вече сложи тигана и обяви амнистия за провинилите се, като каза, че няма да ги уволнява, ако стане началник. Било кампания, разбираемо било, щял да им прости. От своя страна Станишев не му остана длъжен и отвърна, че иска да бъдат модерна партия, а не вождистка и такава от миналото, като по този начин тактично прати Първанов да пасе в историята. За капак на всичко двамата претенденти бяха атакувани по десния фланг със самоделно изработено клипче, което освен за повдигане на духа в оределите десни редици, за друго не можа да послужи.
Като стана дума за десните и там положението е във форс мажор. Изглежда процесът на полуразпад продължава. Последно Прошко наля вода в огъня, изказвайки се в дух на другарска и вътрешнопартийна самокритика пред Дневник.
Лично и някак безсрамно
Ако се насиля, бих могъл да поприкрия хейтърския порив, който ме обзема четейки новините за горе казаните събития, обаче не би - няма. Готино ми е, когато гледам определени политици да страдат, макар и не физически. Когато виждам как драпат да се закачат за кокала и той е на път да им се изплъзне, изпитвам частично удовлетворение. За жалост е само частично, но и това е нещо.
Лизане на сол по симпатизантски
Партийните драми предизвикват понякога леки, понякога ожесточени спорове между симпатизантите на отделните партии или вътрешно сред поддръжниците на някоя определена. Често действията на симпатизантите са водени от омраза към политическия враг или от липсата на алтернатива и безизходица. Водени главно от такива подбуди хората озверяват и се обиждат. Едни ги е страх, че комунистите ще се върнат или че другите ще вземат властта и ще направят серия от глупости, които могат да им влошат живота, а други са наясно, признават си и ги е яд, че подкрепят залудо дадена партия или политик, но не намират зад кого друг да застанат.
Образно представени нещата изглеждат много кофти, направо идиотски.
Искат да правят крем карамел, но като няма захар слагат сол. Решението е просто - ще правиш крем карамел, когато намериш захар или подходящ заместител. Иначе всичко отива на боклука и язък за останалите продукти. По-лошото е, че като не стане с готварска сол, следват опити с морска, с египетска, с румънска, с калиева - все неподходящи заместители за липсващата захар.
Аналогията ми се вижда много подходяща за случая със симпатизантските неволи.
Захар
Захарта изчезна от рафтовете и в един момент спряхме да ходим до кварталния гастроном, а парите и купоните за полагаемите количества от така ценната суровина ставаха все по-малко нужни хартии. Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Трябваше ни някакъв изход от ситуацията.
Маджунясване
Отнякъде се изнамериха семена за захарна тръстика. След това тази позабравена култура започна да наднича иззад много селски огради. През ваканцията - някъде през лятото или в ранната есен на хиляда деветстотин и деветдесета година реколтата беше готова. В задния двор бяхме засяли няколкостотин квадрата с наподобяващото царевица растение. Когато дойде момента всичко беше изрязано със сърпове. Беше минало известно време, откакто даваха "Робинята Изаура" по телевизията и по тоя повод се шегувахме, че сме станали като робите на плантацията, та така работата вървеше по-леко (смех). Беше интересно, че тръстиковите семена се появиха по същото време, когато изчезна захарта, а по онова време всичко се намираше мъчно, с много връзки и с триста зора. Съвпадение някакво такова, но както и да е. Изрязаните тръстикови стъбла ги изстискахме с една примитивна машинка, състояща се от манивела и две зъбчатки. След това сокът се сипваше в казана и се вареше, докато се сгъсти и добие вид и плътност на пчелен мед. Готовият продукт старците наричаха маджун. По-късно научих, че това било меласа, но много им разбират на тях селските главици (смех). Въпросният маджун го спивахме в буркани, след това пак варене - за стерилизация, за да не ферментира. С бурканирания материал избутахме до следващата година, когато освободиха цените и пуснаха капитализма да напълни прашлясалите социалистически рафтове с продукти - започна да си има захар и повече не се налагаше да излизаме 'на плантацията" (смех).
Беше си направо ужасно, но намерихме подходящото решение. Не е захар, но върши същата работа. Сигурно сме могли да опитаме със сол дали ще стане, но на никой не му хрумна и падна доста бачкане (смех).
събота, 17 март 2012 г.
Пазарът на хамути (158)
Като че ли има голямо недоволство срещу пазарната икономика. Недовлните са стотици хиляди, ако не и милиони. Всъщност, като че ли по-голямата част от населението е недоволна от пазарната икономика. Населението недоволства от различните цени в различните магазини. Не е като едно време, марципан "Косе-Босе" - 7 стотинки, кисело мляко - 23 стотинки и така нататък. При пазарната икономика това го няма, а цените са свободни и се определят от пазара.
Кръстьо и Николай също са сред недоволните, но от какво всъщност недоволстват - от принципа, по който се случват нещата или от нещо друго? Да видим.
Пазарът на един особен вид стока, може да обясни как работи пазарната икономика и как се случва всичко, когато няма държавна намеса. Става дума за пазара на хамути.
Този пазар е толкова малък, че статистиката не може да го обхване, но въпреки всичко той съществува. Хамути се произвеждат, предлагат за продан и се купуват.
Благодарение на пренебрежително малкия дял на този пазар спрямо БВП, той е изцяло необременен от държавна регулация и не се радва на никакъв популистки интерес от страна на политиците. Казано с други думи, пазарът на хамути е идеален пример за това, какво означава свободен пазар и как работи пазарната икономика.
Пазарът определя максималната цена, себестойността - минималната. Кратко и ясно.
Дали на купувачите на хамути е скъпо да купуват или пък на продавачите им се иска по-висока продажна цена? Вероятно, но някой да е чувал за проблеми на този пазар!? Да сте чули производителите на хамути да искат субсидия или държавно регулиране на изкупните цени? Някой чул ли е за протести от страна на купувачите?
Няма и да чуете, докато пазарът не стане обект на държавна регулация. Стане ли - почват проблемите. (смех)
Кръстьо и Николай също са сред недоволните, но от какво всъщност недоволстват - от принципа, по който се случват нещата или от нещо друго? Да видим.
Пазарът на един особен вид стока, може да обясни как работи пазарната икономика и как се случва всичко, когато няма държавна намеса. Става дума за пазара на хамути.
Този пазар е толкова малък, че статистиката не може да го обхване, но въпреки всичко той съществува. Хамути се произвеждат, предлагат за продан и се купуват.
Благодарение на пренебрежително малкия дял на този пазар спрямо БВП, той е изцяло необременен от държавна регулация и не се радва на никакъв популистки интерес от страна на политиците. Казано с други думи, пазарът на хамути е идеален пример за това, какво означава свободен пазар и как работи пазарната икономика.
Пазарът определя максималната цена, себестойността - минималната. Кратко и ясно.
Дали на купувачите на хамути е скъпо да купуват или пък на продавачите им се иска по-висока продажна цена? Вероятно, но някой да е чувал за проблеми на този пазар!? Да сте чули производителите на хамути да искат субсидия или държавно регулиране на изкупните цени? Някой чул ли е за протести от страна на купувачите?
Няма и да чуете, докато пазарът не стане обект на държавна регулация. Стане ли - почват проблемите. (смех)
понеделник, 12 март 2012 г.
Спекулация с нули, запетайки и щастливи яйца (157)
За проблема с яйцата от така наречените "щастливи кокошки" се изписа и изговори много от началото на ценовата сага, но като че ли все нещо оставаше неизказано. Бяха казани и много лъжи за причините, за директивите, за стойността, себестойността, търговската надценка, пазарната и антипазарната логика, но пак си остана трудно да се види на едно място всичко. Най-доброто, на което попаднах до този момент по темата, е публикация на ИПИ (Институт за пазарна икономика). Там е обърнато внимание на споменатите вече разминавания между действителността и публичното изказаните тези на разни съмнително отговорни политически фактори. Препоръчвам ви да я прочетете, нищо че е дългичка и има много числа. Статията е добра и единствената забележка, която ще си позволя да направя е свързана с прекаления ентусиазъм за силата на пазара - финалното изречение, което гласи дословно следното:
"С други думи, пазарът ще се справи с временния ценови шок, стига да не му се пречи."
Самият аз съм привърженик на идеята за свободния пазар, без вмешателство от страна на държавата, но си давам сметка, че пазарът не е всесилен по много причини и именно поради това ми се струва пресилено, да се очакват кой знае какви чудеса. Не че нещо може да се направи, просто да не си правим подобни илюзии, за да няма разочарования след това.
Както казах, причините пазарът да не е всесилен, дори и когато е оставен да функционира напълно свободно от страна на държавата, са много. Основният проблем е в това, че пазарът не е независим, а прекалено зависим от множество фактори и без държавна намеса или регулаторен режим.
Слуховете, очакванията и страховете са сред тези фактори - непреодолими сили извън пряката пазарна логика, които влияят на търсенето, предлагането, цените и търгуваните обеми. Да си спомним неотдавнашната диоксинова истерия в Германия или дълго време неустановената зараза, която мистериозно убиваше хора, пак в Германия и няколко съседни страни. Какво стана в двата случая - тотален срив на пазара и риск за цели сектори от икономиката.
Ако към всичко казано до момента прибавим онази дребна подробност, че икономическата логика е с по-голяма тежест от пазарната, тогава става съвсем видно, че да се чакат чудеса от пазара е нереално.
Става дума за следното.
Независимо от принципа, че търсенето е основен ценообразуващ фактор, ние не бива да забравяме, че цената на даден продукт не може да е по-ниска от своята себестойност. Или поне не може да бъде по-ниска за дълъг период от време, така че...
Засега толкова. Лек ден на всички и дано да ви е харесало.
четвъртък, 22 декември 2011 г.
119
Ще разкажа две истории в подкрепа на идеята всеки да плаща сам осигуровките си изцяло. Едната случка е съвсем конкретна, а другата е добре позната от масовата практика.
Първа история
Преди време познат започна работа в относително коректна малка търговска компания със 100-150 служители, от белия сектор. Водиха преговори за условията на труд, за работното време и за размера на заплатата. Мениджърът и собственик на фирмата беше приложил много директен подход, като попитал направо познатия ми, колко иска да получава чисто. От компанията си бяха направили труда да изчислят колко точно трябва да бъде брутната работна заплата, така че след удържане на всички видове данъци и осигуровки да остане сумата, за която са се договорили.
Имах възможност да погледна трудовия договор и записаната в него сума беше с поне 20 процента над онова, за което се бяха разбрали, че трябва да излезе като чиста заплата след всички удръжки.
Това е от практиката на компания, която се движи почти изцяло в светлия сектор.
Едно пояснение преди да мина към масовата история.
Задължително е да се отбележи това, че разхода за труд на компанията е значително над този, който е записан в трудовия договор, тъй като върху всеки лев от брутната работна заплата, фирмата разходва допълнително средства за осигурителни плащания.
Реално се получава, че всеки лев, който достига до наетия по трудов договор, струва на работодаля към 1,50, може би и малко повече.
Втора история
За разлика от първата случка, тази не е някаква конкретна с точно определени участници, но за сметка на това е почти масово явление.
Кандидатът за работа се договаря за всичко, в това число и за размера на заплатата си, обаче за разлика от първия случай се подписва договор на стойност, според определения минимум от страна на държавата - 270 лева или повече, ако има някакви специални изисквания.
В този случай работодаля, както и в първата история разходва около 1,50 лева за всеки лев, който достига до наетото лице, според официалния договор. Разликата между официално договореното и релания размер пак е за сметка на работодателя, но върху тази част от заплатата той не плаща допълнително за осигуровки - краде пари от държавата и от наемника.
Тук вече се налагат доста допълнителни обяснения за последствията при двата сценария.
На първо време ще отбележа, че целият официален разход по отношение на плащания за труд - осигуровки и заплати, е официално признат разход за компанията. Похарчените пари за тези неща, се признават изцяло от държавата за разход и върху тях не се плащат данъци.
Другото важно нещо, което не бива да се пренебрегва е, че цялата обявена сума за заплата, след това подлежи на данъчно и осигурително облагане.
Това означава, че в случая от първата история в бюджета и осигурителната система ще постъпят много повече пари във вид на осигуровки и ДОД.
Във втория случай бюджета и осигурителната система ще получат постъпления само върху обявеното и ще загубят разликата. Това е само прекия ефект от укриването на осигуровки, но той не е никак малък.
От гледна точка на интереса да се укриват данъци, прехвърлянето на всички осигурителни плащания за сметка на осигуряваното лице, ще доведе до повече постъпления и от осигуровки, и от ДОД.
Реално работодателите нямат интерес да помагат на наетия персонал да крие ДОД, но това се получва като съвсем естествен ефект от криенето на осигуровки.
Косвените последици от укриването на осигуровки се изразяват в осивяване на икономиката. След като работодателя веднъж е започнал да укрива признатия от закона разход, след това няма никакъв смисъл да показва спестените пари от първото укриване и започва цяла поредица от машинации, а икономиката остава невидима за държавата и за статистиката.
Хем икономиката върви и произвежда, хем не се вижда, а работодателя прибира разликата и всичко е, защото някой се е заблудил, че ще може да го принуди да плаща, без в същото време да съществува механизъм, който да осигури принудата. Тъпо.
Решението е много просто - целият дял осигуровки да се плаща от осигуряваното лице.
На онези, които ги е страх, че някой ще ги експлоатира и ще му се размине, ще кажа, че...
Социализмите се правят, както всяко друго нещо - с пари. А парите първо трябва да се изкарат, след това да са събираеми, чак тогава може да се мисли за какво да се харчат.
Първа история
Преди време познат започна работа в относително коректна малка търговска компания със 100-150 служители, от белия сектор. Водиха преговори за условията на труд, за работното време и за размера на заплатата. Мениджърът и собственик на фирмата беше приложил много директен подход, като попитал направо познатия ми, колко иска да получава чисто. От компанията си бяха направили труда да изчислят колко точно трябва да бъде брутната работна заплата, така че след удържане на всички видове данъци и осигуровки да остане сумата, за която са се договорили.
Имах възможност да погледна трудовия договор и записаната в него сума беше с поне 20 процента над онова, за което се бяха разбрали, че трябва да излезе като чиста заплата след всички удръжки.
Това е от практиката на компания, която се движи почти изцяло в светлия сектор.
Едно пояснение преди да мина към масовата история.
Задължително е да се отбележи това, че разхода за труд на компанията е значително над този, който е записан в трудовия договор, тъй като върху всеки лев от брутната работна заплата, фирмата разходва допълнително средства за осигурителни плащания.
Реално се получава, че всеки лев, който достига до наетия по трудов договор, струва на работодаля към 1,50, може би и малко повече.
Втора история
За разлика от първата случка, тази не е някаква конкретна с точно определени участници, но за сметка на това е почти масово явление.
Кандидатът за работа се договаря за всичко, в това число и за размера на заплатата си, обаче за разлика от първия случай се подписва договор на стойност, според определения минимум от страна на държавата - 270 лева или повече, ако има някакви специални изисквания.
В този случай работодаля, както и в първата история разходва около 1,50 лева за всеки лев, който достига до наетото лице, според официалния договор. Разликата между официално договореното и релания размер пак е за сметка на работодателя, но върху тази част от заплатата той не плаща допълнително за осигуровки - краде пари от държавата и от наемника.
Тук вече се налагат доста допълнителни обяснения за последствията при двата сценария.
На първо време ще отбележа, че целият официален разход по отношение на плащания за труд - осигуровки и заплати, е официално признат разход за компанията. Похарчените пари за тези неща, се признават изцяло от държавата за разход и върху тях не се плащат данъци.
Другото важно нещо, което не бива да се пренебрегва е, че цялата обявена сума за заплата, след това подлежи на данъчно и осигурително облагане.
Това означава, че в случая от първата история в бюджета и осигурителната система ще постъпят много повече пари във вид на осигуровки и ДОД.
Във втория случай бюджета и осигурителната система ще получат постъпления само върху обявеното и ще загубят разликата. Това е само прекия ефект от укриването на осигуровки, но той не е никак малък.
От гледна точка на интереса да се укриват данъци, прехвърлянето на всички осигурителни плащания за сметка на осигуряваното лице, ще доведе до повече постъпления и от осигуровки, и от ДОД.
Реално работодателите нямат интерес да помагат на наетия персонал да крие ДОД, но това се получва като съвсем естествен ефект от криенето на осигуровки.
Косвените последици от укриването на осигуровки се изразяват в осивяване на икономиката. След като работодателя веднъж е започнал да укрива признатия от закона разход, след това няма никакъв смисъл да показва спестените пари от първото укриване и започва цяла поредица от машинации, а икономиката остава невидима за държавата и за статистиката.
Хем икономиката върви и произвежда, хем не се вижда, а работодателя прибира разликата и всичко е, защото някой се е заблудил, че ще може да го принуди да плаща, без в същото време да съществува механизъм, който да осигури принудата. Тъпо.
Решението е много просто - целият дял осигуровки да се плаща от осигуряваното лице.
На онези, които ги е страх, че някой ще ги експлоатира и ще му се размине, ще кажа, че...
Социализмите се правят, както всяко друго нещо - с пари. А парите първо трябва да се изкарат, след това да са събираеми, чак тогава може да се мисли за какво да се харчат.
четвъртък, 15 декември 2011 г.
113
Сигурно съм много тъп, щото продължава да не ми е ясно, защо държавата, закона и някаква институция ми казават:
- на колко години да се пенсионирам
- какъв да е размера на пенсията ми
- колко време е трябвало да работя, за да се пенсионирам
- да плащам за пенсията на някой друг, все едно ми е храненик
Сигурно от тъпота си мисля, че е по-работещо, ако:
- сам преценявам кога да се пенсионирам
- сам определям колко да е голяма пенсията ми
- е по-важно какъв обем и качество съм изработил, а не колко дълго съм го изработвал
- не осиновявам никого
- на колко години да се пенсионирам
- какъв да е размера на пенсията ми
- колко време е трябвало да работя, за да се пенсионирам
- да плащам за пенсията на някой друг, все едно ми е храненик
Сигурно от тъпота си мисля, че е по-работещо, ако:
- сам преценявам кога да се пенсионирам
- сам определям колко да е голяма пенсията ми
- е по-важно какъв обем и качество съм изработил, а не колко дълго съм го изработвал
- не осиновявам никого
събота, 22 октомври 2011 г.
059
Комбинацията между глобализъм, капитализъм и демокрация, дава на съвременния човек всичко необходимо да живее пълноценно и по начина, по който иска. Благодарение на глобализацията, днес можем да избираме мястото, където да устроим живота си, където да си намерим работа или да развием собствен бизнес, където да растат децата ни. Доскоро това не е било възможно. Капитализмът ни дава възможност да разгърнем собствения си потенциал или поне да опитаме. А демокрацията дава възможност за контрол над първите две. Трите заедно са една отлична комбинация, която дава почти неограничени възможности за избор.
Вълната от протести в Ню Йорк, Гърция и някои части на Европа ме накара да се замисля. Всичко се случва в условията на глобализъм, капитализъм и демокрация, което ме учудва. Още по учудващото е, че протестите повече или по-малко са насочени срещу тези три неща. Ставало е дума за значението на гледната точка. Струва ми се, че причините за протестите се коренят в противопоставянето на песимизма срещу оптимизма, а не толкова в идеологическите различия. В известен смисъл протестите срещу капитализма и глобализма са и протести срещу самата система на регулация в обществените отношения. Тоест, те са и антидемократични.
Казано накратко глобализмът, капитализмът и демокрацията са преди всичко възможности, които можеш да ползваш или не. Друг въпрос е, че някой не умее да го прави и е решил, че може да се наложи над всички останали за тяхна сметка, като прави бутове и погроми.
Вълната от протести в Ню Йорк, Гърция и някои части на Европа ме накара да се замисля. Всичко се случва в условията на глобализъм, капитализъм и демокрация, което ме учудва. Още по учудващото е, че протестите повече или по-малко са насочени срещу тези три неща. Ставало е дума за значението на гледната точка. Струва ми се, че причините за протестите се коренят в противопоставянето на песимизма срещу оптимизма, а не толкова в идеологическите различия. В известен смисъл протестите срещу капитализма и глобализма са и протести срещу самата система на регулация в обществените отношения. Тоест, те са и антидемократични.
Казано накратко глобализмът, капитализмът и демокрацията са преди всичко възможности, които можеш да ползваш или не. Друг въпрос е, че някой не умее да го прави и е решил, че може да се наложи над всички останали за тяхна сметка, като прави бутове и погроми.
Абонамент за:
Публикации (Atom)