Селската лига

Едно селянче ми разказа преди време за обичаите при провеждане на футболен мач от селската лига. Казва - той (местния бабаит и компания) пребива агитката на другия отбор или футболистите, ако няма агитка. После - казва - бият нас, като идем на мач в другото село.
В селската лига е така, а в градската, ако някой обича да убива - ние плащаме за кефа му.

Има горичка, няма горичка

Уикенда горя самораслата горичка в двора на някогашното дезесе. Подпалиха я земеделци, а пожарникарите откибичиха няколко дни в опити да се ограничат щетите. Горичката не беше нищо особено - широколистни местни видове, подивели овошки, храсталаци, различни видове треви. За горичката с площ от няколко десетки декара ще говоря в минало време, защото не остана много. Тази горичка се намираше точно до пътя и минаващите можеха да видят лисици, зайци, таралежи, фазани и всякакви други по-дребни гадинки. Вече ги няма, земеделците им разказаха играта.
В последното десетилетие държавата се опита да спре палежите, но успехът е частичен. Големите глоби успяха да постреснат подпалвачите и броя на горящите ниви значително намаля в сравнение с преди, но паленето на стърнища все още продължава. Да кажа, че горичката не беше подпалена директно, просто обитателите й нямаха късмет и огъня се прехвърли от горящите ниви. Онези с нивите били казали, че не са те, но...
Очевидно е, че само с глоби и заплаха със затвор процесът не може да бъде спрян. Земеделският смисъл на подпалването е прост - корените и тревите пречат на обработката, забират се по плуговете и орането става невъзможно. По принцип има технология, която позволява обработването и без да се пали, но пък трябва скоро да е валяло, защото първичното разбиване на коренищата не става, когато земята се е нацепила от суша. Те са му намерили лесното - палят и влизат направо с тежката техника, а държавата стои и гледа...
На теория има решение на престъпното земеделско поведение и би било добре, ако на законодателно ниво се вземат съответните мерки. Една едномесечна карантина за обработка на опожарени земи, в добавка към вече предвидените санкции, би могла да сведе броя на палежите до минимум. Едва ли ще ги спре напълно, но ще ги намали значително. Естествено, ако законодателят реши да предприеме подобен род законови промени, трябва да има предвид и още нещо.
Седмица преди въпросния пожар, някой беше подпалил житото на някого. Нивата беше спасена, но можеше и да не бъде. Точно в този смисъл трябва да се внимава и евентуалната забрана за обработка, да се отнася само за опожарените ожънати ниви. В противен случай вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи.

Попа от Нови хан (167)

Днеска бях на село и видях новохансккия поп :)))

Явно трайно е решил да се установява при нас. Представителната извадка в Нови хан, сганта - у наше село на северозапад. Колкото по-далеко от камерите, толкова по-добре :)))
Хитър е да го... Да го ева бе, вие да не си помислихте нещо лошо (смех)

137

Като се возиш с колата в ледените коловози и в същото време гледаш как пешаците се опитват да се набутат под гумите, си казваш, че тия нямат капчица акъл, че са самоубийци. Да, ама няма къде да се ходи пеша. Тротоари няма, не са почистени. После се сещаш, че и да няма сняг, тези пак ходят по пътя. То сняг и да няма, тротоарите пак липсват. В централните части върху тях се паркира, а извън центъра се и паркира, и се ползват за склад на строителни и инертни материали, дърва, кюмур и всякакви други лични притежания. В нашия град има всичко на всичко четири улици, които имат някакви почти проходими тротоари в топлия сезон. Почти проходими, защото, ако си майка с количка, ако си сакат или ако недовиждаш, със сигурност ще ти е проблем да се движиш по тях и айде пак на пътя.

132

На село било голям купон. Онзи ден ме светнаха, че в половината магазини цените са според клиента. Гледа го и преценява колко да му иска (смех). Като на Капълъ чарши, ама не съвсем. За пазарлък и дума не може да става - това е цената и край.
Сега на село има повече магазини, отколкото едно време имаше в града. Разбира се, повечето от тях са абсолютни говнарници, от които никой уважаващ себе си човек не би купил дори за кучето си. Рядко ходя на село и още по-рядко пазарувам там и сигурно затова не бях обърнал внимание, че половината от тях дори нямат обявени цени на стоките. Ако не ми бяха казали за тоя селски тарикатлък, вероятно никога нямаше да разбера, щото като вляза някъде и вътре е мрачно, смрадливо и някакъв дебил ми се коколи насреща... Както тъпо ме е изгледал, докато се чуди с колко да ме врътне, така тъпо ми вижда гърба (смех).
Една от магазинерките била продавала олиото по 2,40 на едни, по 2,60 на други и по еди-колко си на трети. Селяните били недоволствали. Може би, ако караха продавачите да им издават касови бележки, тарифата щеше да е явна и еднаква за всички, но техен си проблем. И на Дянков. Хубаво свързаха касовите апарати с НАП, сега остава един молебен за ползване да им направят (смех).
В интерес на истината има и съвсем нормални магазини, които правят 500-600 кинта дневен оборот.

058

От новините можахме да научим за най-новия град в България. Село Крън изпълнило изискването за населеност и получило статут на град. Един от хората уместно каза, че за да бъде град му е нужна някаква инфраструктура - културен дом, ресторант, хотелче за да има къде да отсядат хората. В случая имаме пример, как количествените натрупвания не са довели до съществени качествени изменения. Не зная какви са точно изискванията, обаче си мисля, че трябва да бъдат завишени. Не би било лошо да се наблегне на качествените показатели и да има изискване за определени неща, като да речем определен процент вътрешни тоалетни, наличие на работещ театър, ресторант, хотел. Определено не би било зле, ако някое село ще става град, да има и използваеми тротоари, както и възможност за достъп до различните обществени места за хора с двигателни затруднения. Липсата на обори по дворовете също би могло да се отчете.
Все съществени подробности, които правят от селото град и е разбираемо негодуванието на местните от новата им придобивка.

024

В наше село се е заселил оня поп от телевизията, онзи с безпризорните от Нови хан.
Селяните разправяли, че попа бил купил пет-шест къщи и заселил няколко мърши и децата им от новоханското общежитие. Бил уредил всичко от-до, адресни регистрации, записал децата на училище и на детска градина и така нататък. Бил купил коли и им ги дал да се возят. Бил купил и някакъв казан за ракия.
Сигурно наше село е сред десетината села с положителен прираст. Сигурно с новите попълнения детската градина и училището няма да бъдат затворени. Сигурно десетина-петнайсет човека ще запазят работата си заради това, но като цяло населението, подобно на онова от Нови хан не гори от особен ентусиазъм от случващото се и вече са тръгнали слухове за дядо поп, че водел мършите в Турция да му изкарват пари. Никой не казва как точно ги изкарват, но начините са близо до акъла.
Селската завист е велико нещо, но ми стана интересно, че всичко се случва далече от телевизионните камери. А знаем, че попа обича да се показва на екран, което си е странно отвсякъде.