Кой и защо атакува българските банки

Ще споделя няколко хипотези.


Хипотеза първа - Не банките, а валутния борд е мишената.
Хипотеза втора - Някой отвън дърпа конците.
Хипотеза трета - Зад банковата криза стоят болнави политически амбиции.

Ще тръгна в обратен ред, от болнавите политически амбиции. Има политически водачи и партии, които таят надежди за възкресение при ситуация близка или идентична с тази от 1996-7 година. В техните представи подобна ситуация ще им даде шанс пак да ни спасяват. Хванали са се, като удавник за сламка и няма пускане. Това е единственият им шанс. Той е илюзорен, но както казах амбициите им са болнави и неосъществими, тъй като за разлика от тогава днес има и валутен борд. Дори да успеят да ударят една, две или десет от трийсетте български банки, пак е малко вероятно да предизвикат катаклизми с познатите ни от ония години размери.
Други пък, отново политици и партии са насочили усилията си в блокиране дейността на държавата, чрез предизвикване на банкова криза. Това би се изразило в невъзможност държавата и държавните компании да осъществяват разплащанията си, което косвено би могло да предизвика гражданско недоволство и сваляне на правителството, което така или иначе си отива. Подобни амбиции и цели са далеч по-реалистични от целите и амбициите на политиците от първата група.

На пръв поглед целостта на борда изглежда гарантирана, дори ако предположим, че няколко банки изпаднат в положение да не могат да работят нормално, поради недостатъчна финансова наличност или направо фалират. Бордът в много по-голяма степен засяга валутната политика, отколкото банковата система, така че продуцирането на недоверие в банковите институции не е достатъчно условие той да бъде съборен. Отделно от това вътре в страната няма субект или група от субекти, които да разполагат с ресурс първо - да бутнат борда и второ - да калкулират ползи от това. Което ни отвежда към хипотезата за участие отвън. Първото, което идва на ум и което се завъртя в медиите е, че това атака т страна на Русия, като отговор на проблемите с "Южен поток". Лично за мен е очевидно, че някой използва ситуацията за да накисне руснаците. Храна за това ми подозрение е факта, че атаките срещу двете пострадали банки в по-предишен период винаги идваха не от Русия, а от субектим които назад във времето бяха разконспирирани, като "соросоиди".
В този ред на мисли, ако изобщо може да се търси някаква конспирация с международно участие, то следите водят към добре познатите ни валутни и борсови спекуланти с опит в извличането на ползи от играта с валутните курсове. Пак чисто хипотетично бих казал, че ако има такова участие и ако неговата цел е извличане на комплексен - финансов и политически дивидент, то следващата стъпка вероятно ще бъде опит да се подкопае доверието, но не към банковата система, а към българския лев, с цел създаване на условия за паническо купуване на други валути. Това вече ще застраши борда и вероятно ще го срине. Това е тероризъм.

Така не бива

Аз не ходя да драскам по паметници. По начало нямам отношение към подобни фетиши, обаче все за някой там са важни. Има при нас един паметник от комунизма с някакви въстаници - омазаха го навремето с боя. После срещу него направиха друг, може би на жертвите на първите, може и за друго да е - и него омазаха с боя. Накрая и тоя на Левски се сдоби с надпис "ЦСКА". Кво е това?

За кой било ценност, за кой не било; Ако го били надраскали собствените ни малоумни пубери, дали пак така сме щели; Като държавата не ще - въоражавайте се срещу чужденците; Като не можело иначе - то и каубоеца така застреля банкерката, щото не можело иначе. Това е напълно малоумна работа. С вандализъм да събират политическа подкрепа. Нито е умно, нито е красиво. Тотален игнор за подобни екземпляри, както и да се именуват.

Десето, а сега накъде?

Първо, най-големите протести не бяха на 19, а по-предния ден в неделя. Второ, вандали имаше не само на 19, а и предните дни. Трето, полицаите не биха само на 19, а и предните дни. Четвърто, протестите не бяха достатъчно масови и с голяма продължителност за предизвикване на оставка. Пето, има нещо съмнително. Шесто, има много съмнително. Седмо, някой играе игрички. Осмо, политиката е сериозна работа, за да бъде свеждана до някаква игра. Девето, това е опасно и безотговорно. Десето, а сега накъде?

Народняка няма да ми липсва ни най-малко. Доброто в случая е, че ежедневния медиен тормоз свърши. Борисов ще изпадне толкова бързо в забвение, че свят ще му се завие. Да се надяваме след приключване на изборната кампания, да чуваме за него само от криминалните сводки и съдебните новини. Най-вероятно точно така ще стане. Освен, ако не поеме по стъпките на дупнишките двама братя. И това е най-вероятно. Опс, най-веротните станаха две. Няма значение, важното е, че се маха. Десето, а сега накъде?

Привидно хаосът е навсякъде. Не е наистина, но телевизията това показва. Показват някакви протестиращи, които не знаят какво искат. Е, някои знаят. Онези двеста от всички протестиращи във Варна, които искат да са председатели. Протестите във Варна - под надслов "Искам да съм председател!". Никой от желаещите не е казал, че иска да е депутат. Те и не искат, но за Майчица България ще се жертват. Нали протестът вече не е за тока, а за България. Искат и нова конституция.

Във фейсбук един приятел написа по повод на последното, цитирам: "Ако някой има някакви желания, каквито и да е, да ги казва. Започвам да пиша новата Конституция. Така де! Защо да не я напиша аз? Вече събрах желанията на десетина човека на връщане от работа. Всеки си мечтае за различни неща, но няма значение. Ще включа и заемки от американската, руската и виетнамската Конституция и ще стане супер!", а после охлади набиращия сила ентусиазъм с думите: "Със сигурност ще бъде по-лоша(от сегашната; бел. моя), но определено ще бъде по-добра от някои идеи, които чух и прочетох днес.". Десето, а сега накъде?

Търсене на месия. Това се лее от устите на мастити политолози тези дни. Техните... (тук ги псувам)
Месии имахме вече. Изглежда желанието за още, не се е изчерпало. Сещам се за "Още от същото" - фраза на западен политик по адрес на България. Желание не липсва, не липсват и желаещи да го промотират про боно. Или не? Шесто, има много съмнително. Или по-простото обяснение - няма акъл.

Във фейсбук друг приятел написа по повод на месиите: "Месия, та Месия! Луди сме си и това е. Значи, ако трябва да се намери ръководство на фабрика, на болница, на училище, на холдинг, на туристическа фирма, на астрономическа обсерватория, на ядрена площадка, на АЕЦ и т.н. - никой и не помисля да търси "Месия" !!! Всички търсят специалисти, знаещи и можещи. А щом става дума за ръководство на цяла държава - "Месиите" моментално стават най-търсената стока!". Единайсто, не е добре работата.

Знаещи и можещи е добре, но... Вече имахме възможност и от тази попара да сърбаме. Изглежда ни гласят за още един път от същото, защото промотирайки се като "знаещи и можещи", едни хора неотдавна си спретнаха партийка, според познатите добри традиции и опънаха мрежите за лапни-шарани.
Десето, а сега накъде?

Накъдето ни видят очите. Половината хора, с които общувам няма да се вържат на нови месии, нито на старите, хм - играчи (пак псувам). Достатъчно зрели са да внимават и така да си спестят половината разочарование, след като не са припознали своя бъдещ представител в политическата власт. От останалите половината са твърди електорати с изградени предпочитания, те са ясни. Последната четвърт до изборите ще лее мъдрост под формата на хвъркати и дълбокомислено звучащи фрази, като "риба най-добре се лови в мътна вода" и след това ще отидат да се хванат на нечия популистка стръв. А след това пак - Десето, а сега накъде?

По принцип има накъде, но очевидно надодът не е узрял в степен, че сам да може да продуцира политика. Докато това се случи, нещата ще се решават по обичайния начин. На политическо ниво от месии, от знаещи и можещи, от старите политически участници, а на електорално от твърдите електорати, купените гласове и в най-голяма степен от търсещите поредния чудотворец. Впрочем, всички избори до момента са били решавани именно от аморфниите електорални единици, които не знаят какво искат, как да го постигнат, а още по-малко как да контролират процесите.

Така виждам нещата сега, а след година, както се очертава отново ще има подобна ситуация.



Забележка: Не съм споменал имената на цитираните в публикацията хора, тъй като не съм търсил и получил тяхното разрешение да го направя.