Десето, а сега накъде?

Първо, най-големите протести не бяха на 19, а по-предния ден в неделя. Второ, вандали имаше не само на 19, а и предните дни. Трето, полицаите не биха само на 19, а и предните дни. Четвърто, протестите не бяха достатъчно масови и с голяма продължителност за предизвикване на оставка. Пето, има нещо съмнително. Шесто, има много съмнително. Седмо, някой играе игрички. Осмо, политиката е сериозна работа, за да бъде свеждана до някаква игра. Девето, това е опасно и безотговорно. Десето, а сега накъде?

Народняка няма да ми липсва ни най-малко. Доброто в случая е, че ежедневния медиен тормоз свърши. Борисов ще изпадне толкова бързо в забвение, че свят ще му се завие. Да се надяваме след приключване на изборната кампания, да чуваме за него само от криминалните сводки и съдебните новини. Най-вероятно точно така ще стане. Освен, ако не поеме по стъпките на дупнишките двама братя. И това е най-вероятно. Опс, най-веротните станаха две. Няма значение, важното е, че се маха. Десето, а сега накъде?

Привидно хаосът е навсякъде. Не е наистина, но телевизията това показва. Показват някакви протестиращи, които не знаят какво искат. Е, някои знаят. Онези двеста от всички протестиращи във Варна, които искат да са председатели. Протестите във Варна - под надслов "Искам да съм председател!". Никой от желаещите не е казал, че иска да е депутат. Те и не искат, но за Майчица България ще се жертват. Нали протестът вече не е за тока, а за България. Искат и нова конституция.

Във фейсбук един приятел написа по повод на последното, цитирам: "Ако някой има някакви желания, каквито и да е, да ги казва. Започвам да пиша новата Конституция. Така де! Защо да не я напиша аз? Вече събрах желанията на десетина човека на връщане от работа. Всеки си мечтае за различни неща, но няма значение. Ще включа и заемки от американската, руската и виетнамската Конституция и ще стане супер!", а после охлади набиращия сила ентусиазъм с думите: "Със сигурност ще бъде по-лоша(от сегашната; бел. моя), но определено ще бъде по-добра от някои идеи, които чух и прочетох днес.". Десето, а сега накъде?

Търсене на месия. Това се лее от устите на мастити политолози тези дни. Техните... (тук ги псувам)
Месии имахме вече. Изглежда желанието за още, не се е изчерпало. Сещам се за "Още от същото" - фраза на западен политик по адрес на България. Желание не липсва, не липсват и желаещи да го промотират про боно. Или не? Шесто, има много съмнително. Или по-простото обяснение - няма акъл.

Във фейсбук друг приятел написа по повод на месиите: "Месия, та Месия! Луди сме си и това е. Значи, ако трябва да се намери ръководство на фабрика, на болница, на училище, на холдинг, на туристическа фирма, на астрономическа обсерватория, на ядрена площадка, на АЕЦ и т.н. - никой и не помисля да търси "Месия" !!! Всички търсят специалисти, знаещи и можещи. А щом става дума за ръководство на цяла държава - "Месиите" моментално стават най-търсената стока!". Единайсто, не е добре работата.

Знаещи и можещи е добре, но... Вече имахме възможност и от тази попара да сърбаме. Изглежда ни гласят за още един път от същото, защото промотирайки се като "знаещи и можещи", едни хора неотдавна си спретнаха партийка, според познатите добри традиции и опънаха мрежите за лапни-шарани.
Десето, а сега накъде?

Накъдето ни видят очите. Половината хора, с които общувам няма да се вържат на нови месии, нито на старите, хм - играчи (пак псувам). Достатъчно зрели са да внимават и така да си спестят половината разочарование, след като не са припознали своя бъдещ представител в политическата власт. От останалите половината са твърди електорати с изградени предпочитания, те са ясни. Последната четвърт до изборите ще лее мъдрост под формата на хвъркати и дълбокомислено звучащи фрази, като "риба най-добре се лови в мътна вода" и след това ще отидат да се хванат на нечия популистка стръв. А след това пак - Десето, а сега накъде?

По принцип има накъде, но очевидно надодът не е узрял в степен, че сам да може да продуцира политика. Докато това се случи, нещата ще се решават по обичайния начин. На политическо ниво от месии, от знаещи и можещи, от старите политически участници, а на електорално от твърдите електорати, купените гласове и в най-голяма степен от търсещите поредния чудотворец. Впрочем, всички избори до момента са били решавани именно от аморфниите електорални единици, които не знаят какво искат, как да го постигнат, а още по-малко как да контролират процесите.

Така виждам нещата сега, а след година, както се очертава отново ще има подобна ситуация.



Забележка: Не съм споменал имената на цитираните в публикацията хора, тъй като не съм търсил и получил тяхното разрешение да го направя.