ГЕНЕРАЛНО ЗА "ИЗБОРИ 2013"

Оставяйте мненията си за изминалите избори сега, защото, след като публикувам ще заключа коментарите.

Вчерашни прозрения

Днешните избори произведоха значим резултат, въпреки неблагоприятните като цяло резултати. На първо място е това, че населението(обществото, народа) лустрира онези партии, които трябваше да осигурят прехода, но не го направиха добре. Лошата новина е, че дори и онези, които са гласували и избраните от тях партии са влезли, отново на практика си остават непредставени и без никакви възможности за контрол над избраниците си.

***

Другарите от прокуратурата и полицията преебаха другарите от милицията. Хванаха част от "помощните им средства" и ги наплашиха достатъчно, за да не използват предварително изнесените.

Малка е вероятността за честни избори в неделя

Развръзката беше предопределена, още през 2009 година с въвеждането на така наречения мажоритарен елемент. Тенденцията за стремеж към отказ от прозрачност и честност се затвърди през следващите години, във времето, през което ГЕРБ доминираше в законодателната власт, а завършващият щрих беше положен с избора на съставите на РИК, където почти изцяло контролът е съсредоточен в ръцете на една партия. За капак ЦИК постави на мястото им гражданските и неправителствените организации, като им отказа достъп, с което се освободи от възможността да бъде уличена в случай на грешки и злоупотреби.
Политическите партии ще правят паралелно преброяване, което само по себе си е безпрецедентно, поради формата, с който ще се случи. И все пак гаранциите за провеждане на честни избори....
В крайна сметка същинското броене на изборните резултати се извършва в секционните избирателни комисии - СИК, където практически дейността ще бъде безконтролна на много места. Съвсем реална е възможността за злоупотреба и подмяна на вота на избирателя, посредством подмяна на цялата изборна документация - урни, бюлетини, протоколи. Какво ще броят после? В момента страната и обществото са изправени пред хипотезата, не гласуването, а броенето да определи резултатите от изборите. Това поставя под въпрос възможността за упражняване на правото от страна на населението, което единствено има право да реши кой, как и в каква пропорция да упражнява политическата власт.
Много е вероятно резултатите да не бъдат признати от никой и да влезем в продължителен период на политическа дестабилизация.

suspicious minds

Или по-скоро подозрителни тези, да не казвам по-тежки думи. Става въпрос за следното - в серия телевизионни предавания, тоест със средствата за въздействие върху обществото и отделния индивид, различни хора пропагандираха съмнителни от гледна точка на демокрацията и правото на избор идеи.


Задължително гласуване

Идеята е, че всеки пълнолетен гражданин с право на глас, трябва да бъде задължен да гласоподава.


Обвързване на гласуване и плащане на данъци

Идеята е, че правото на глас може да се упражнява, само и единствено от хората, които плащат данъци.


Колкото и да ми е неприятно, все пак ще трябва да го кажа - това са фашистки тези и по-точно едната е типично крайно дясна, а другата е откровено тоталитарна. Двете предложения, както споменах, са съмнителни от гледна точка на демокрацията и произтичащите от тази система на обществени отношения права. Проблемът е в това, че и идеята за задължително гласуване, и тази за обвързване на правото на глас с плащането на данъци, де факто и де юре директно и пряко атакуват правото на глас, като такова. Те не просто оспорват правото на всеки човек да упражнява политически вот, а го подменят - в първия случай го трансформират в повинност(задължение, дълг), а във втория го превръщат в привилегия. Това е грешно и спокойно може да се чете, като проповядване на антидемократична идеология, тъй като става дума за тиражиране на идеи, удрящи директно върху фундаментите на демократичното общество, основаващо се върху свободата на избора.

Нека внимаваме, когато слушаме какво ни предлагат.

ИЗМАМНИЦИ

"Всичките са маскари" не е никак пресилено, когато стане дума за български политици, политически активисти и симпатизанти. Това важи с още по-голяма сила, когато става дума за споменатите, но вече в интернет. Достатъчно е човек да погледне, която и да е произволно избрана политическа анкета, в който и да е сайт, на който и да е собственик, за да се убеди във верността на това, което казвам по адрес на въпросните, не знам как да ги нарека. Няма да намерите и едно онлайн допитване, което да не е опорочено. Иначе всички искат честни избори.
На нормалния човек е някак трудно да си представи, че хората, които лъжат (кого лъжат и те не знаят) манипулирайки едни нищо и никакви анкетки в разни мижави сайтчета, не биха фалшифицирали по най-бруталния начин всички избори, до които се докоснат.
Е, има и изключения, ако трябва да съм докрай честен. Не, че трябва на тоя фон.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Продължаващо отсъстваща икономика

Прави ми много лошо впечатление, че предизборната кампания преваля, а все още липсва икономиката в дебата. Ако изобщо е уместно да се говори за дебат в случая. Има някакви проблясъци, като: данък "общ доход", данъчни облекчения и намаляване на административния гнет, саниране. Обаче това е малко и ми се струва неадекватно.
Данък "общ доход" касае хората, когато има какво да им се облага. В нашия случай няма много. С корпоративните данъци е същата работа - проблемът е, че няма пазар, оборот, производство. Накратко - няма икономика.
Парите се събраха от едната страна и икономиката се самоизяде. Не виждам декларирани идеи и предложения, които да стоят адекватно на ситуацията, а като имам предвид, че са избори, то липсата им от публичното говорене показва, че липсват въобще.
Не ми е ясно, как тези хора ще накарат икономиката да отлепи. Кой ще произвежда, ако няма на кого да продава, тоест отсъства онази важна предпоставка, която включва близкия платежоспособен пазар. Такъв няма.
Както казах - парите се събраха от едната страна и икономиката е "капут гемахт". Обикновено примитивните общества от южноевропейски или латиноамерикански тип, които перманентно допускат икономиките им да произвеждат подобни дисбаланси, обикновено решават проблема с пълзяща девалвация и деноминация на валутите си. Това в нашия случай е невъзможно. Същият проблем стои и пред доста други държави от нашата черга на мисловно ниво - Испания, Португалия, Гърция. Имат същите проблеми, породени от същите несъответствия и също йкато нас не могат да си обезценят песетите или каквато там хартия са ползвали преди.
Има и друг тип общества, които внимават да няма диспропорции и те на практика минаха през кризата със 120. Ама те са друга бира.
Та така, това са ми притесненията. Не, че няма решения, просто сега, когато е момента да се бият в гърдите и да примамват хората, онези не могат да извадят нищо работещо или поне с изгледи да може да проработи и да даде резултат.
Просто не знаят какво да правят и... Не е добре.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

ЦИК отсвири гражданите

Централната избирателна комисия отказа на така наречения "изборен борд". Като държавна институция натоварена с изборите, ЦИК деликатно отказа да се включи в популистката поза на временното правителство и предпочете да кара по закон, вместо да угодничи на различни самозванци, които в последните месеци къде успешно, къде не съвсем успешно опитват да се позиционират под обществения прожектор. Тъй като ЦИК е съставена главно от юристи, а те имат навика, опита и традицията повече да следват писания закон, отколкото да се поддават на истерични крясъци за внимание. Освен това членовете на ЦИК не зависят от електората, което им дава имунитет срещу въпросните самозванци с претенции да представляват гражданското общество или както искат.
Резултатът е налице.
Професионалният опит в едно с яснотата, че търсещите внимание граждански организации от типа "мама, татко и аз", на практика са напълно нелегитимни, са определящи за неглижиращото отношение. Те не представляват никого, освен онзи, когото те самите не посочат, че представляват. Допускането на подобни желаещи за намеса в изборния процес, е не по-малко лошо от директната политическа намеса. Евала на ЦИК, че ги постави на местата им.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

ИЗБОРИ 2013 - ЗЕЛЕНО

това е с мозъчен произход. едни хора са решили, че искат да спасят света (и мажоретката), а други са видяли, че първите ще им помогнат да вземат пари от субсидиране и са им ударили едно рамо. вторите си взимат парите, а първите изживяват илюзията, че са полезни. останалите плащат масрафа на това, че са се отказали от правото си на демокрация и са се подчинили на някаква догма :D



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Ало, Балоните!

И така, приятели. Ще съм прав ли, ако кажа, че винаги се плаща минималното, което е в състояние да задържи хората да не си тръгнат? Е, ако е вярно това, МРЗ не се ли самоопределя по някакви други начини, а не от държавата? И ако е така - що й трябва на държавата да я определя?

Ъ?



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Не е престъпление

the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Мъдро е да не се гласува

По-мъдро е да се гласува, но при условие, че подкрепената с глас и 50 лева държавна субсидия партия, е показала на практика, че действа от името на широк кръг хора и под техния зорък поглед и контрол.
Лесно се познава, дали една партия отговаря на посочените условия. Като начало тя трябва да даде практически равни условия на всеки един от своите членове, да посочи, предложи или да се кандидатира за народен представител. След това всички предложения трябва са били потвърдени от членовете на партията, посредством техния таен вот. Тоест, без наличието на право да се кадрува от страна на всеки един член на дадената партия, всичко следващо става много съмнително.
Едва след това идват политиката и приоритетите за конкретния парламентарен период. Политиката и приоритетите хронологично може да са изработени и преди определяне на кандидатите за народни представители, но отново трябва да са легитимирани с тайния вот на членуващите. В противен случай всичко става крайно съмнително.

Тъй като никоя от явяващите се на тези избори партии не е направила изброеното, се налага извода, че са на лице съмнителни практики във вреда на обществения интерес. Следователно е мъдро да не се дава подкрепа и парична субсидия на подобен род съмнителни елементи.



the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове

Пълен пакет екстри- само за VIP-потребители

Всичките 63 партии от списъка за изборите на 12 май, не дават пълен пакет от възможности за достъп до властови ресурс, което ги категоризира, като чисти ментета.

Пълният пакет от възможности за достъп до властови ресурс включва:
определяне на приоритетите и политиката на дадената партия;
номиниране и избиране на кандидат-представителите;
текущ контрол върху дейността на представителите;
възможност за директно участние при промяна на приоритетите и политиката в случай, че това се наложи (винаги се налага).

Партия, която не предлага пълен пакет е менте. Не става дума да се дава власт на Сульо и Пульо, a за хората, които са ангажирани със съответните партии и плащат членски внос в тях. Щом те не получават пълен пакет, можем да се сетим какво остава за всички останали.

ИЗБОРИ 2013. Следизборно фиаско на предизборните илюзии

След като бяха дефинирани основните проблеми, а именно безработицата, безпаричието и безпътицата, сега е съвсем в реда на нещата, който вземе властта да започне усилено да труди на този фронт. Няма голямо значение дали следващото мнозинство ще е доминирано от ГЕРБ или БСП, все това ни чака. Едните са перманентно загрижени, а гербавите наскоро преоткриха топлата вода - че не са свършили нищо от важното и щели да се поправят. И в двата случая това означава едно - изпомпване на обществени и европейски пари и наливането им в субисдирана заетост. Последното не даде резултат по времето на бесепарското управление, няма да даде по време на сегашното служебно правителство, както и в бъдеще време след изборите. В замяна на това и без друго достатъчно изтормозеният пазар на труда ще получи поредната доза управленски шамари. Вероятно ще вдигнат и данъците, защото това струва пари.
Та, така.
Другото за след изборите е, че ще потънат гемиите на надеждата, че някой ще те пусне да определяш курса на неговата лодка.
Това е за нещастниците, които имат подобни илюзии - не, няма да ви позволят. Айде, лека вечер от мене :)



шервайте, да мога да се изтъкна :)

Два мита за българската политика

Първи мит: Твърдите електорати решават изхода от изборите

Мит е, защото няма нищо общо с действителността. Действителността е съвсем друга и в нея твърдите електорати са недостатъчни да определят изхода от изборите. Общият брой на всички твърди електорати е не повече от милион и осемстотин хиляди души. Това е по-малко от половината действително гласуващи избиратели. Ако към този факт бъде добавена изборната статистика за последните 23 години, митът става повече от очевиден.



Втори мит: Купените гласове решават изхода от изборите

Мит е, защото няма нищо общо с действителността. Неотдавна споменах за този феномен.

"Независимо от обнародваните социологически изследвания за готовността на десет, двадесет или петдесет процента от гласоподавателите за продажба на техния вот, в крайна сметка реално продаваемите гласове са ограничени. Не всеки глас е годен за купуване. Българската практика в търговията с гласоподаватели казва условията, на които трябва да отговаря продавача на вот - да е циганин, да живее в гето, да е съгласен. За да може да си продаде гласа, всеки трябва да отговаря на трите изброени условия, в противен случай няма да се явят купувачи. Не е достатъчно само желание или само етническа принадлежност, така че този начин за набиране на електорална подкрепа има своята горна граница, а тежестта на един такъв глас намалява с вдигането на избирателната активност."

Българската практика при купуването на електорална подкрепа се изчерпва с купуване на цели изборни секции. Броят на тези секции е ограничен, както и общия сбор на гласовете от тях. Възлизат на до триста хиляди гласа.



Извод

Изборите в България се решават от други фактори.



шервайте, да мога да се изтъкна :)

Десето, а сега накъде?

Първо, най-големите протести не бяха на 19, а по-предния ден в неделя. Второ, вандали имаше не само на 19, а и предните дни. Трето, полицаите не биха само на 19, а и предните дни. Четвърто, протестите не бяха достатъчно масови и с голяма продължителност за предизвикване на оставка. Пето, има нещо съмнително. Шесто, има много съмнително. Седмо, някой играе игрички. Осмо, политиката е сериозна работа, за да бъде свеждана до някаква игра. Девето, това е опасно и безотговорно. Десето, а сега накъде?

Народняка няма да ми липсва ни най-малко. Доброто в случая е, че ежедневния медиен тормоз свърши. Борисов ще изпадне толкова бързо в забвение, че свят ще му се завие. Да се надяваме след приключване на изборната кампания, да чуваме за него само от криминалните сводки и съдебните новини. Най-вероятно точно така ще стане. Освен, ако не поеме по стъпките на дупнишките двама братя. И това е най-вероятно. Опс, най-веротните станаха две. Няма значение, важното е, че се маха. Десето, а сега накъде?

Привидно хаосът е навсякъде. Не е наистина, но телевизията това показва. Показват някакви протестиращи, които не знаят какво искат. Е, някои знаят. Онези двеста от всички протестиращи във Варна, които искат да са председатели. Протестите във Варна - под надслов "Искам да съм председател!". Никой от желаещите не е казал, че иска да е депутат. Те и не искат, но за Майчица България ще се жертват. Нали протестът вече не е за тока, а за България. Искат и нова конституция.

Във фейсбук един приятел написа по повод на последното, цитирам: "Ако някой има някакви желания, каквито и да е, да ги казва. Започвам да пиша новата Конституция. Така де! Защо да не я напиша аз? Вече събрах желанията на десетина човека на връщане от работа. Всеки си мечтае за различни неща, но няма значение. Ще включа и заемки от американската, руската и виетнамската Конституция и ще стане супер!", а после охлади набиращия сила ентусиазъм с думите: "Със сигурност ще бъде по-лоша(от сегашната; бел. моя), но определено ще бъде по-добра от някои идеи, които чух и прочетох днес.". Десето, а сега накъде?

Търсене на месия. Това се лее от устите на мастити политолози тези дни. Техните... (тук ги псувам)
Месии имахме вече. Изглежда желанието за още, не се е изчерпало. Сещам се за "Още от същото" - фраза на западен политик по адрес на България. Желание не липсва, не липсват и желаещи да го промотират про боно. Или не? Шесто, има много съмнително. Или по-простото обяснение - няма акъл.

Във фейсбук друг приятел написа по повод на месиите: "Месия, та Месия! Луди сме си и това е. Значи, ако трябва да се намери ръководство на фабрика, на болница, на училище, на холдинг, на туристическа фирма, на астрономическа обсерватория, на ядрена площадка, на АЕЦ и т.н. - никой и не помисля да търси "Месия" !!! Всички търсят специалисти, знаещи и можещи. А щом става дума за ръководство на цяла държава - "Месиите" моментално стават най-търсената стока!". Единайсто, не е добре работата.

Знаещи и можещи е добре, но... Вече имахме възможност и от тази попара да сърбаме. Изглежда ни гласят за още един път от същото, защото промотирайки се като "знаещи и можещи", едни хора неотдавна си спретнаха партийка, според познатите добри традиции и опънаха мрежите за лапни-шарани.
Десето, а сега накъде?

Накъдето ни видят очите. Половината хора, с които общувам няма да се вържат на нови месии, нито на старите, хм - играчи (пак псувам). Достатъчно зрели са да внимават и така да си спестят половината разочарование, след като не са припознали своя бъдещ представител в политическата власт. От останалите половината са твърди електорати с изградени предпочитания, те са ясни. Последната четвърт до изборите ще лее мъдрост под формата на хвъркати и дълбокомислено звучащи фрази, като "риба най-добре се лови в мътна вода" и след това ще отидат да се хванат на нечия популистка стръв. А след това пак - Десето, а сега накъде?

По принцип има накъде, но очевидно надодът не е узрял в степен, че сам да може да продуцира политика. Докато това се случи, нещата ще се решават по обичайния начин. На политическо ниво от месии, от знаещи и можещи, от старите политически участници, а на електорално от твърдите електорати, купените гласове и в най-голяма степен от търсещите поредния чудотворец. Впрочем, всички избори до момента са били решавани именно от аморфниите електорални единици, които не знаят какво искат, как да го постигнат, а още по-малко как да контролират процесите.

Така виждам нещата сега, а след година, както се очертава отново ще има подобна ситуация.



Забележка: Не съм споменал имената на цитираните в публикацията хора, тъй като не съм търсил и получил тяхното разрешение да го направя.

Изборните предсказания

Щатските президентски избори поднесоха неприятна изненада за тамошните социолози, които през цялата кампания даваха противоречиви сигнали за изхода от вота. Междувременно в обръщение се пускаха и всевъзможни, почиващи на едното нищо поверия и поличби, вещаещи победа за единия или другия кандидат. В крайна сметка в дните след вота стана известно, че резултатите с най-висока степен на достоверност са били познати от двама извънсистемни политически прогностици. Интересното в случая е това, че те са ползвали данните от изследванията на платените социолози. Изборната социология в САЩ е в криза, а какво има в България.

Прогнози с ниска степен на автентичност
Социологически агенции и именити политолози от сега се надпреварват в даване на предсказания за политическата ситуация след парламентарните избори. За съжаление изказваните предположения не почиват на нищо, което по показател достоверност ги доближава повече до телевизионните гадателки, отколкото до истинската наука. Причините да се дават прогнозни резултати при наличието на голям брой неизвестни и от такава времева дистанция, вероятно са свързани с желание за по-добро позициониране в борбата за клиентела сред представителите на политическата фауна.

Известни и неясноти, които може да решат изхода от изборите
Списъкът с известните започва и свършва с четиристотинте хиляди гласа за ДПС. Към този момент, всичко извън тази известна величина отива в сферата на догадките.
Факторите, които ще окажат влияние върху изборните резултати не са никак малко и преди изясняване на повечето подробности е немислимо да се направи прогноза, както за броя на политическите субекти в следващото народно събрание, така и за разпределението на мандатите помежду им. При това положение е съвсем изключено да се даде, каквато и да било прогноза за бъдещи коалиции и посоката на политическото развитие след изборите.

Някои неизвестни, които следва да се изяснят преди да е възможна точната прогноза
- Участниците в изборите
- Избирателната активност
- Твърдите електорати
- Търговията с гласове
- Начинът на гласуване и избиране
- Други

На първо място липсва яснота за изборните правила, за начина на гласуване, за начина на избиране и как ще се разпределят мандатите. Никой не е в състояние да предвиди как ще се развие изборното законодателство до официалния старт на кампанията. Сам по себе си този факт е източник на непредвидимост и по останалите пунктове.
При това положение не е ясно колко и кои точно ще бъдат допуснати до участие в изборите, което прави непредвидима избирателната активност, влиянието на твърдите електорати и покупко-продажбата на гласове за изхода от вота. Възможни са единствено хипотези.
Не без значение е механизмът, по който ще се разпределят депутатските мандати. Има съществена разлика между това, дали получените гласове ще участват в пропорционалното разпределение на 240 или на 209 депутатски мандата.

Избирателната активност е друг ключов фактор за резултатите от изборите през тази година.

Кой печели при ниска активност?
При ниска избирателна активност печелят партиите с твърди електорати, които изпитват затруднение с привличане на нова подкрепа. Типични примери в това отношение са БСП, ДСБ и в най-голяма степен ДПС. При ниска избирателна активност, такава в рамките на около 4,000,000 избиратели тяхната относителна тежест ще бъде значително по-голяма от това, ако да речем в изборите участват пет милиона или повече. Като в случая за ДСБ ниската избирателна активност е жизнено важна за влизане в парламента, тъй като партията страда от непреодолими пречки, непозовляващи й привличането на допълнителни гласоподаватели извън твърдия електорат. При участие на повече от 4 милиона гласоподаватели в предстоящите избори, политическото бъдеще на ДСБ е под въпрос.
Другата група печеливши от една ниска активност са купувачите на гласове. Има причина да смятам, че поне една от партиите ще разчита основно на купени гласове за влизането си в народното събрание.

Кой печели при висока активност?
При висока активност печелят партиите, които имат потенциал, подход, умения и възможност за привличане на допълнителна подкрепа. По отношение на възможностите, тук несъмнено ГЕРБ има водеща позиция, тъй като разполага с властови и финансови възможности за привличане на допълнителни гласоподаватели, в това число и с директно раздаване на пари под формата на социални плащания. Другата партия с големи резерви за ръст при висока избирателна активност е СДС. Всъщност, за СДС това е единствения шанс за политическо оцеляване. От една страна, защото това е единствената им възможност за привличане на електорат, а от друга страна високата избирателна активност ще елиминира прекия им политически конкурент в лицето на ДСБ.
Най-големият почеливш при висока избирателна активност е целокупния българския народ. Високата активност намалява тежестта и влиянието на твърдите електорати и на криминалния елемент в правенето на избори.

Факторът търгуване на гласове Независимо от обнародваните социологически изследвания за готовността на десет, двадесет или петдесет процента от гласоподавателите за продажба на техния вот, в крайна сметка реално продаваемите гласове са ограничени. Не всеки глас е годен за купуване. Българската практика в търговията с гласоподаватели казва условията, на които трябва да отговаря продавача на вот - да е циганин, да живее в гето, да е съгласен. За да може да си продаде гласа, всеки трябва да отговаря на трите изброени условия, в противен случай няма да се явят купувачи. Не е достатъчно само желание или само етническа принадлежност, така че този начин за набиране на електорална подкрепа има своята горна граница, а тежестта на един такъв глас намалява с вдигането на избирателната активност.


В крайна сметка от видимото към този момент става ясно, че нищо, освен 400-те хиляди гласа за ДПС няма да е ясно, поне до приключване на регистрациите и официалния старт на кампанията. Горе-долу по това време ще дойде яснотата по отношение начина на гласуване и разпределение на мандатите. Останалото най-много ще зависи от избирателите, може би за първи път, откакто се провеждат демократрични избори. Нивото на избирателната активност ще бъде определящо за резултатите от тези избори. Все пак, ако си позволя да дам някаква прогноза, на този етап тя ще е обвързана преди всичко с активността.