Кръц ръцете, а после - извинявай

Дядо Нено разказва добри истории за едно време и винаги го слушам с удоволствие. Тия дни пак имах щастието да чуя нещо интересно.
Случката е станала в тъмните дебри на "едното време". Някакъв човек бил счетоводител на "Наркооп", "Селкооп" или ТПК. По някое време правили ревизия в предприятието и разкрили кражби. Някой бил краднал пари. Имало следствие, после съд и човека отишъл в затвора. Прекарал там около година и половина. През това време бил разкрит истинския крадец и нашия герой получил, както си му е реда - помилване, реабилитация и както е било някога по процедура. Бил напълно оневинен и пуснат на свобода. Разказвал, че не са го мъчили или нещо такова, но му е било много криво, че са го обявили за престъпник без да е виновен.
По тоя повод се заговорихме с дядо Нено за Крумовите закони или за иранските. Какво би станало с тоя човек, ако за кражба режеха ръце.

Когато се каляваше железото и се развиваше транспорта

Машиностроително предприятие в някогашния Михайловград трябвало да си набави желязо. Било свършило в склада и решили да отидат да вземат от Лом, но някой казал: "Не може, ще идете до Варна!". Дядо Нено ги разказва тия истории. Бил по онова време във въпросното предприятие и лично е видял как стават нещата. Имало било директива да се развива транспорта, затова михайловградските машиностроители трябвало да купуват желязото от Варна. Тогава не се е казвало директива, друго е било, но бистрите умове седящи зад съответния документ са били досущ сегашните. Лом е на има-няма 50 километра, а Варна е на пичка си майчина, но като има директива - трябва. Не знам, ако се беше случило дядо Нено да е бил на работа във варненската корабостроителница в оня момент, дали нямаше да ми разказва как са експедирали камази до Лом за ламарина. Най-вероятно.
Здраво се е работило някога, а не като сега. Здраво и залудо (смех).

005

Вчера цял ден слушах за поскъпването на храните в световен мащаб. Поскъпнали с трийсет и няколко процента до нивата от две и осма. Голямо поскъпване. Повече ми е проблем, дето пада качеството. Оня ден с дядо Нено от мебелния магазин пихме кафе и се заговорихме по тоя въпрос. Един му споделил, че като бил в Германия се хранел много добре с оставеното пред квартания супер. Срещу магазина на дядо Нено има точно такъв супер, точно от същата верига. Тука качеството на продаваното се оказало по-ниско от онова на оставяното до немските контейнери за боклук. Що ли е така.
Една от любимите ми закуски в детството беше филия с пастет. Преди време се сетих и ми се дояде. Последният качествен, на който съм попадал е Касадемонт. Да де, но липсва на пазара от десетина години и така пастета отпадна от менюто заедно с много други неща. Пак вчера един спомена, как си е купил чесън за шест лева килото, а някъде се бил търгувал и по осем. Чесънът струва повече от свинското, бахти шашавата работа. Важното е, че миналата седмица кока-колата беше на промоция в кауфланд. Стекче от 4х2л. за шест и нещо. Сръбска, но не по-различна от обичайната.