Българската позиция за Крим

Ако има нещо в последно време, за което всички са на едно мнение, то е, че няма българска позиция за Крим. Просто никой не я направил.

Дали трябва да има българска позиция, каква да е тя, защо да е такава и други подобни подробности би следвало да се решат с референдум. Бавен е - ще кажат някой. Да не се прави, защото българите може да не преценят подходящо - ще кажат други.

Защо с референдум?
Така и така добрите или лошите резултати от тази или онази позиция ще са на сметката на населението, та щеше да е по-добре то само да си реши, за да няма после "мрън, мрън", "те ни накараха" и "той е виновен". Бавен бил, казват. Така е, демокрацията е бавна. Който иска бързи решения - ей му го Путин, при него всичко се решава бързо.

РУСОФИЛИТЕ

Както всяка година и тази русофилите в България организираха годишната си сбирка. В България има русофили. Има и русофоби. Русофили има отпреди освобождението, главно заради сходния произход и общата религия на двата народа и поради таените надежди, че Дядо Иван ще ни избави от вековния душманин. По-късно русофилството придобива политическо измерение. На сцената се появяват и русофобите.
Завръзката е чествания преди дни национален празник - Съединението и последвалите го събития. Руският цар не останал доволен, че българите на своя глава, без да го питат, решили да се съединят. Троснал се и наредил на Сърбия да отмъсти за унижението. Последвала войната, известна ни, като Сръбско-българската война. Българите победили. Било трудно, било много неочаквано, но българите победили Сърбия. Във войната участвали и много доброволци - от петнайсет годишни деца, до старци на преклонна възраст. Но историята не свършила дотук. Последвали още събития - преврати, контрапреврати, извънредни положения и диктатура. Все в името на народа и за благото му. Съединените неотдавна българи започнали да се разединяват. Появили се русофобите, които с всички сили и средства искали да спасят българския народ от Русия. Те били твърди и непреклонни в делото си. Отрязали не една или две русофилски глави в името на победата над злите сили. Най-известният сред русофобите бил Стефан Стамболов, когото и днес мнозина считат за национален герой. Клали и бесили русофобите и окото им не мигвало - в името на благото на народа.
Народа никой не се сетил да го попита. Всъщност сетили се били, но ги било страх, че великата любов към Русия може да обърне колата. И му отнели думата насила.

Дори днес, много години след ония срамни събития, българите продължават да се делят на русофили и русофоби. За щастие с времето редиците и на двете групи са оредели значително, но не и яростта, с която отстояват позициите си.
Сега си мисля, че това можеше изобщо да не го обсъждаме, ако някога, преди много, много години, някой не беше решил, че народа ще си навреди, ако сам реши накъде да поемем.

Лесно ми е да си го представя.
Съединяват се, защитават се и обичат Русия, а след това същата тази Русия им казва, че не може.
Изводът е, че отказът от демокрация, пък било то и "за доброто" на народа, след това се плаща прескъпо. Убеден съм, че ако бяха играли по правилата и бяха оставили хората сами да решат, днес думата "русофили" нямаше да съществува в политическия речник на българина.