Мен ме притеснява обучението по родолюбие, ако преди това не е дадена ясна дефиниция на фундаменталното понятие "нация". Според мен трябва да се почне от това и с него да се свърши, а любовните отношения към родината да бъдат оставени на всеки сам да реши.
Така, както са поставени нещата от страна на el debiles, е все едно всички да кажат, че искат цената на тока да падне, но едните да си го представят посредством свободен пазар и конкуренция, а другите чрез национализация.
Показват се публикациите с етикет Избирам българското. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Избирам българското. Показване на всички публикации
четвъртък, 23 октомври 2014 г.
сряда, 22 октомври 2014 г.
Ей, Дебили!
Помните ли предизборния блян за задължаване на земеделските производители да отглеждат зеленчуци, защото зеленчуците трябвало да бъдат български, а и понеже там се иска много ръчно бачкане, така щели да намират поминъци, за който си няма. Живея в най-северозападналия край на Европа и днес пътувах в околоградския прованс. От десет години не съм виждал пустееща земя в района, но ако патриотарството вземе връх и реши, че на чужд гъз и сто такова са малко, пак ще гледам пустиняк навсякъде.
вторник, 7 май 2013 г.
Най-голямото българско достойнство
Случва се понякога, някой българаин да успее да се прослави. Един с едно, друг с друго, трети с трето. Като почнем от постиженията на Асен Йорданов и още двайсетина българи по-известни по света, отколкото у нас и свършим с новоизпечените печенки, шампиони по канадска, пърдене с уста или панаирджийски спортове, всеки един от тези хора е успял да постигне, каквото е постигнал - вън от страната. Именно признанието извън страната е онова, което прави постиженията им значими, тъй като, каквото и да успее човек в България, първо - то е максимум за местна консумация и второ - винаги остава да се прокрадва едно съмнение, че работата е била нагласена и така нататък. Знаем си процедурите все пак, знаем си и навиците. Общо-взето, ако човек иска нещо повече, ще се наложи да го търси, намира и постига някъде в странство.
Та, в този ред на мисли най-голямото достойнство на българина се явява не друго, а задграничният му паспорт.
the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове
Та, в този ред на мисли най-голямото достойнство на българина се явява не друго, а задграничният му паспорт.
the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове
вторник, 30 април 2013 г.
ИЗМАМНИЦИ
"Всичките са маскари" не е никак пресилено, когато стане дума за български политици, политически активисти и симпатизанти. Това важи с още по-голяма сила, когато става дума за споменатите, но вече в интернет. Достатъчно е човек да погледне, която и да е произволно избрана политическа анкета, в който и да е сайт, на който и да е собственик, за да се убеди във верността на това, което казвам по адрес на въпросните, не знам как да ги нарека. Няма да намерите и едно онлайн допитване, което да не е опорочено. Иначе всички искат честни избори.
На нормалния човек е някак трудно да си представи, че хората, които лъжат (кого лъжат и те не знаят) манипулирайки едни нищо и никакви анкетки в разни мижави сайтчета, не биха фалшифицирали по най-бруталния начин всички избори, до които се докоснат.
Е, има и изключения, ако трябва да съм докрай честен. Не, че трябва на тоя фон.
the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове
На нормалния човек е някак трудно да си представи, че хората, които лъжат (кого лъжат и те не знаят) манипулирайки едни нищо и никакви анкетки в разни мижави сайтчета, не биха фалшифицирали по най-бруталния начин всички избори, до които се докоснат.
Е, има и изключения, ако трябва да съм докрай честен. Не, че трябва на тоя фон.
the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове
неделя, 3 юни 2012 г.
Бахти историята
Човекът се прибрал от чужбина за семейно тържество. Не си бил идвал от години. Дошъл си, но го заболял зъб. Наложило се да го извадят. Извадили го, но се счупил корен. Докторът не могъл да се справи и го насочил към специалист. Онзи ръчкал, ръчкал и като не могъл да го извади, взел, че го набутал в синуса. Накрая казал, че няма да му вземе пари, защото не бил свършил работата.
Утре ще го оперират...
Утре ще го оперират...
сряда, 23 ноември 2011 г.
096
Стават странни неща в транспортното и някакви хора вършат нередности, но не можеш да им хванеш края.
Нормално и очаквано е синдикалистите да вършат глупости, обаче няма никакво обяснение за твърденията на жепейския началник пред Нова телевизия, че за един ден стачка БДЖ ще понесе еди-какви си загуби. С тоя административен капацитет няма да я бъде. Или компанията е печеливша и търпи загуби при неработене, или е губеща и няма как да губи по време на стачка.
И ако горните недоразумения може да се обяснят с капацитета в транспортния сектор, то изказвания, че "Български пощи" ще последват съдбата на БДЖ, само дни преди облигациите на компанията да бъдат пуснати на фондовата борса, изглеждат като престъпление.
Нормално и очаквано е синдикалистите да вършат глупости, обаче няма никакво обяснение за твърденията на жепейския началник пред Нова телевизия, че за един ден стачка БДЖ ще понесе еди-какви си загуби. С тоя административен капацитет няма да я бъде. Или компанията е печеливша и търпи загуби при неработене, или е губеща и няма как да губи по време на стачка.
И ако горните недоразумения може да се обяснят с капацитета в транспортния сектор, то изказвания, че "Български пощи" ще последват съдбата на БДЖ, само дни преди облигациите на компанията да бъдат пуснати на фондовата борса, изглеждат като престъпление.
понеделник, 21 ноември 2011 г.
093
Ха, отеца се оплаква при Слави.
А лятото, когато строителните власти подбраха някакви, щото онези си бяха заградили устието на Резовска, тогава Жорж Ганчев, който искаше да става президент, каза в стил и ловец съм, и рибар съм - "да не се бута, к'во като е незаконно". Щото там разни такива обичали да си плацикат дупетата в компанията на нежни хора от арт средите (смех)
А лятото, когато строителните власти подбраха някакви, щото онези си бяха заградили устието на Резовска, тогава Жорж Ганчев, който искаше да става президент, каза в стил и ловец съм, и рибар съм - "да не се бута, к'во като е незаконно". Щото там разни такива обичали да си плацикат дупетата в компанията на нежни хора от арт средите (смех)
неделя, 13 ноември 2011 г.
084
За трупането на богатство е много по-важно как се работи, отколкото усилията по време на работа. От голямо значение е, колко е голям кръгът на икономическата система, в която се работи. Дядо ми е правил диги ръчно, заедно с още няколкостотин свои събратя по съдба. Било е нужно да се правят диги и държавата е намерила привидно евтин начин да го стори. Казвам привидно евтин, защото на пръв поглед изглежда евтино да се ползва безплатен труд и да не се харчи за оборудване.
В същото време, ако човек хвърли едно око върху цялата икономика на страната, вероятно ще забележи, че в действителност този начин на работа потвърждава напълно поговорката, че евтиното излиза скъпо. Непосредствените разходи за направата на тази дига са били значително по-малко, отколкото, ако е се е плащало или с използването на технология - багери, камиони и много по-малко хора. С безплатния труд на трудовака изглежда е било евтино, но тогава никой не е гледал пропуснатите ползи. Реално с използването на технология, стотици хора можеха да вършат нещо друго, като да произвеждат БВП да речем. Вместо това са размахвали примитивните си сечива в Подунавието и са си губили времето. Икономика от типа малък кръг.
Неслучайно споменах сринатата от войната Германия, където положението е било много по-тежко от това при нас. Каквото и да се говори за качествата на немците, в онзи момент те са тръгнали от много по-лоша изходна позиция и въпреки това днес имат една от най-силните икономики в света. Какво би станало с тях, ако бяха хванали кирките, като нас?
Клишето казва, че един историк не трябва да предполага, какво е можело да се случи, а да гледа само действително случилото се. Между другото, не се сещам за един историк, когото познавам, който поне веднъж да не е нарушил този принцип (смех). Когато става дума за следвоенното икономическо развитие на България и на Германия, всякакви предположения са излишни - съвсем видно е какви са резултатите при единия начин на работа и какви са при другия. За разлика от типа малък кръг икономика, както е била нашата, немците не разполагали с хора за срочно робство в полза на държавата и им се наложило да плащат, ако искат работата да стане. Няма спор, че първоначално им се е видяло нанагорно и всяко построено е струвало с пъти повече от направеното в България, но виждаме какви са резултатите извън конкретния исторически момент, дългосрочно, така да се каже.
Немската система е била изключително проста и много логична. Те направили голям кръг икономика. Вместо да ангажират стотици хора в размахване на кирки, онези заменили голяма част от хората с машини. Примитивното мислене веднага довежда до въпроса, какво ще стане с изгонените. Отговорът е много прост - каквото е ставало с робите от набор '25 след уволнението им.
Така или иначе немците вместо да бухат на ръка, започнали да вкарват машини. Нищо, че страната им тъкмо е била счупена и разпарчетосана от победителите и че са били загубили към 14 милиона от населението си. Големият кръг икономика успява да намери мястото на всеки. Част от стотиците хора, които биха копали на ръка, след като нямало какво да правят повече там, се насочили където има работа.
Някои копаели руда и въглища, другите обработвали изкопаното и правели от него метали, а третите с металите произвеждали машини. Останалите се занимавали с транспорт, товаро-разтоварни дейности и така нататък. Малцината, които нямо къде да се денат, били пратени на борсата за социални помощи и пак живеели по-добре от трудоваците набор '25.
Уж скъпо, но докато няколкостотин безплатни наши са направили дигата на Дунава, онези в Германия са направили и дигата, и още един куп неща. Създали са много повече продукт и всичко е благодарение на това, че не са имали роби и е трябвало да плащат.
Така немците са станали по-богати, по-силни и по-уважавани, като вложените усилия в никой случай не са били по-големи от тези на хората с кирките и ръчните колички от набор '25.
В същото време, ако човек хвърли едно око върху цялата икономика на страната, вероятно ще забележи, че в действителност този начин на работа потвърждава напълно поговорката, че евтиното излиза скъпо. Непосредствените разходи за направата на тази дига са били значително по-малко, отколкото, ако е се е плащало или с използването на технология - багери, камиони и много по-малко хора. С безплатния труд на трудовака изглежда е било евтино, но тогава никой не е гледал пропуснатите ползи. Реално с използването на технология, стотици хора можеха да вършат нещо друго, като да произвеждат БВП да речем. Вместо това са размахвали примитивните си сечива в Подунавието и са си губили времето. Икономика от типа малък кръг.
Неслучайно споменах сринатата от войната Германия, където положението е било много по-тежко от това при нас. Каквото и да се говори за качествата на немците, в онзи момент те са тръгнали от много по-лоша изходна позиция и въпреки това днес имат една от най-силните икономики в света. Какво би станало с тях, ако бяха хванали кирките, като нас?
Клишето казва, че един историк не трябва да предполага, какво е можело да се случи, а да гледа само действително случилото се. Между другото, не се сещам за един историк, когото познавам, който поне веднъж да не е нарушил този принцип (смех). Когато става дума за следвоенното икономическо развитие на България и на Германия, всякакви предположения са излишни - съвсем видно е какви са резултатите при единия начин на работа и какви са при другия. За разлика от типа малък кръг икономика, както е била нашата, немците не разполагали с хора за срочно робство в полза на държавата и им се наложило да плащат, ако искат работата да стане. Няма спор, че първоначално им се е видяло нанагорно и всяко построено е струвало с пъти повече от направеното в България, но виждаме какви са резултатите извън конкретния исторически момент, дългосрочно, така да се каже.
Немската система е била изключително проста и много логична. Те направили голям кръг икономика. Вместо да ангажират стотици хора в размахване на кирки, онези заменили голяма част от хората с машини. Примитивното мислене веднага довежда до въпроса, какво ще стане с изгонените. Отговорът е много прост - каквото е ставало с робите от набор '25 след уволнението им.
Така или иначе немците вместо да бухат на ръка, започнали да вкарват машини. Нищо, че страната им тъкмо е била счупена и разпарчетосана от победителите и че са били загубили към 14 милиона от населението си. Големият кръг икономика успява да намери мястото на всеки. Част от стотиците хора, които биха копали на ръка, след като нямало какво да правят повече там, се насочили където има работа.
Някои копаели руда и въглища, другите обработвали изкопаното и правели от него метали, а третите с металите произвеждали машини. Останалите се занимавали с транспорт, товаро-разтоварни дейности и така нататък. Малцината, които нямо къде да се денат, били пратени на борсата за социални помощи и пак живеели по-добре от трудоваците набор '25.
Уж скъпо, но докато няколкостотин безплатни наши са направили дигата на Дунава, онези в Германия са направили и дигата, и още един куп неща. Създали са много повече продукт и всичко е благодарение на това, че не са имали роби и е трябвало да плащат.
Така немците са станали по-богати, по-силни и по-уважавани, като вложените усилия в никой случай не са били по-големи от тези на хората с кирките и ръчните колички от набор '25.
събота, 12 ноември 2011 г.
083
Народа е беден, защото е прост и се продава евтино. А като се продава евтино, колкото и да напъва, все беден ще си бъде.
Дядо ми например, е бил трудовак. Година и половина се е трудил за родината. От село почти всички набор '25 са били трудоваци и са строили родината. Тежък робски труд от тъмно до тъмно.
Като казвам робски, не преувеличавам ни най-малко. Работили са по петнадесет часа и срещу това са получавали единствено храна. И много бой по преценка на командирите, ако не се справят достатъчно добре. Роби.
Дядо ми ми е разказвал, че по време на службата първо са правили диги по Дунав, мисля някъде между Лом и Оряхово е било, а след това ги пратили в село Телиш близо до Плевен, където не разбрах какво точно са правили, но каквото и да е било, правено е на ръка с кирка, лопата и количка. Трябвало да копаят по пет кубика земя на ден и да я извозват. Който не успявал оставал да си доработва, докато другите вечеряли постната армейска чорбица. Случвало се командния състав да бие мързеливите с възпитателна цел. Имали в ротата някакво момче, турче от някъде си, което било слабичко и най-редовно не можело да си изпълни нормата. Един ден някакъв го хванал и го бил в продължение на часове. Дядо ми каза, че тялото на онзи почерняло, а после умрял. През това време всички са били строени да гледат.
Дали стана ясно, че дядо е бил в казармата, а не осъден на каторга или в някой концлагер?
Дядо и наборите му са били главно от село. Хорица без особени претенции и кой знае какви потребности. Да има да яде, да отърве поредния побой, на това са били свикнали от малки. Телата на градските от набор '25 вероятно са почернели, като на онова турче и после в някоя канавка.
Не зная дали някога тази страна от миналото ще влезе в учебниците по история или ще бъде заметена под килима при другите неща, които не са повод за гордост, но последиците така или иначе са факт.
В същото време сринатата Германия започвала да се съвзема от войната. Къде ли щяха да бъдат днес те, ако тогава бяха избрали нашата система.
Дядо ми например, е бил трудовак. Година и половина се е трудил за родината. От село почти всички набор '25 са били трудоваци и са строили родината. Тежък робски труд от тъмно до тъмно.
Като казвам робски, не преувеличавам ни най-малко. Работили са по петнадесет часа и срещу това са получавали единствено храна. И много бой по преценка на командирите, ако не се справят достатъчно добре. Роби.
Дядо ми ми е разказвал, че по време на службата първо са правили диги по Дунав, мисля някъде между Лом и Оряхово е било, а след това ги пратили в село Телиш близо до Плевен, където не разбрах какво точно са правили, но каквото и да е било, правено е на ръка с кирка, лопата и количка. Трябвало да копаят по пет кубика земя на ден и да я извозват. Който не успявал оставал да си доработва, докато другите вечеряли постната армейска чорбица. Случвало се командния състав да бие мързеливите с възпитателна цел. Имали в ротата някакво момче, турче от някъде си, което било слабичко и най-редовно не можело да си изпълни нормата. Един ден някакъв го хванал и го бил в продължение на часове. Дядо ми каза, че тялото на онзи почерняло, а после умрял. През това време всички са били строени да гледат.
Дали стана ясно, че дядо е бил в казармата, а не осъден на каторга или в някой концлагер?
Дядо и наборите му са били главно от село. Хорица без особени претенции и кой знае какви потребности. Да има да яде, да отърве поредния побой, на това са били свикнали от малки. Телата на градските от набор '25 вероятно са почернели, като на онова турче и после в някоя канавка.
Не зная дали някога тази страна от миналото ще влезе в учебниците по история или ще бъде заметена под килима при другите неща, които не са повод за гордост, но последиците така или иначе са факт.
В същото време сринатата Германия започвала да се съвзема от войната. Къде ли щяха да бъдат днес те, ако тогава бяха избрали нашата система.
четвъртък, 20 октомври 2011 г.
058
От новините можахме да научим за най-новия град в България. Село Крън изпълнило изискването за населеност и получило статут на град. Един от хората уместно каза, че за да бъде град му е нужна някаква инфраструктура - културен дом, ресторант, хотелче за да има къде да отсядат хората. В случая имаме пример, как количествените натрупвания не са довели до съществени качествени изменения. Не зная какви са точно изискванията, обаче си мисля, че трябва да бъдат завишени. Не би било лошо да се наблегне на качествените показатели и да има изискване за определени неща, като да речем определен процент вътрешни тоалетни, наличие на работещ театър, ресторант, хотел. Определено не би било зле, ако някое село ще става град, да има и използваеми тротоари, както и възможност за достъп до различните обществени места за хора с двигателни затруднения. Липсата на обори по дворовете също би могло да се отчете.
Все съществени подробности, които правят от селото град и е разбираемо негодуванието на местните от новата им придобивка.
Все съществени подробности, които правят от селото град и е разбираемо негодуванието на местните от новата им придобивка.
събота, 10 септември 2011 г.
023
Преди няколко дни разбрах, че сладоледа е сезонно ядене. Отидох в магазина и във фризера нямаше. Сезонът бил приключил. Тука местните производители го раздават хранителни шерифи някак, те ше ми казват кога да ми се яде. Некои хора на северозапад все още трудно правят разлика между сериозния бизнес и фирмаджийството на дребно.
сряда, 24 август 2011 г.
012
Поредният пост на Дневник за кадровите неволи на българския бизнес, ме подсети за един смешен случай.
Българска компания за производство на дънки изгонила технолога, който боядисва платовете. Видяло им се скъпо да плащат по няколко хиляди на месец и го пратили да си ходи в Турция. На тръгване оня взел всичко, с което постъпил във фирмата, в това число и цялата технология. Без квалифициран химик, който да движи процеса на багрене, тези не могли да изкарат една с една еднакви партиди. Търсят си химик, но не могат да намерят.
Квалифицирани или такива, които могат да се квалифицират в рамките на няколко седмици изобщо не липсват, но за компании като тази кадрите винаги ще бъдат проблем. Изключено е някой да се съгласи срещу заплатата на обикновен наемник, да създадава технологично нау-хау. Каквито и да са условията на пазара на труда.
Българска компания за производство на дънки изгонила технолога, който боядисва платовете. Видяло им се скъпо да плащат по няколко хиляди на месец и го пратили да си ходи в Турция. На тръгване оня взел всичко, с което постъпил във фирмата, в това число и цялата технология. Без квалифициран химик, който да движи процеса на багрене, тези не могли да изкарат една с една еднакви партиди. Търсят си химик, но не могат да намерят.
Квалифицирани или такива, които могат да се квалифицират в рамките на няколко седмици изобщо не липсват, но за компании като тази кадрите винаги ще бъдат проблем. Изключено е някой да се съгласи срещу заплатата на обикновен наемник, да създадава технологично нау-хау. Каквито и да са условията на пазара на труда.
вторник, 23 август 2011 г.
011
Тия сокчета децата много ги обичат.
Селянина е написал, че това пържи мозъци. Повечето купувачи още не могат да четат. Затова имат жокер. Картинка на любим анимационен герой върху половината етикет.
Неподходящо съдържание в подходящата опаковка, докато го набара Дисни. След това сексът надали ще е мираж.
Селянина е написал, че това пържи мозъци. Повечето купувачи още не могат да четат. Затова имат жокер. Картинка на любим анимационен герой върху половината етикет.
Неподходящо съдържание в подходящата опаковка, докато го набара Дисни. След това сексът надали ще е мираж.
Абонамент за:
Публикации (Atom)